СЬОРЕН КИРКЕГОР

(1813-1855) – основател на екзистенциализма

…

1. “Още една година измина, небесни Отче! Ние сме Ти благодарни, че това беше време на благодат и не се страхуваме от мисълта, че това беше и време, за което ще отговаряме. Защото се доверяваме на Твоята милост.

Новата година ще ни изправи пред нови изпитания. И ние не можем да навлезем в нея без тревога и смирение, защото не можем и няма да забравим похотливите желания на окото, които ни завладяваха, насладата от отмъщението, която ни прелъстяваше, гнева, който ни озлобяваше и студа на сърцето, в който бягахме от Тебе.

И въпреки всичко това, ние не навлизаме в новата година със съвсем празни ръце. Защото ние носим със себе си спомена за нашите страховити съмнения, които бяха успокоени, за нашите тревоги, които бяха утешени, за нашите отчаяни мисли, които бяха окуражени и окрилени, за нашата светла надежда, която не беше посрамена.

А когато сме завладяни от меланхолия, ние търсим сила и подкрепа в мисълта за великите хора, Твоите избраници, които в тежките изпитания и в ужасяващите моменти запазваха душите си свободни и куража си – несъкрушим; и Небесата се разтваряха над тях. Макар и да сме убедени, че нашата смелост е страхливост в сравнение с тяхната и че нашата сила е немощ в сравнение с тяхната, ние искаме заедно с Твоите избраници да свидетелстваме, че Ти си винаги същият, същият всемогъщ Бог, Който изпитва духа на човеците в битка, същият Отец, без чието знание нито едно врабче не пада на земята. Амин.” (SØREN KIERKEGAARD, “The Prayers of Kierkegaard”, University of Chicago Press, 1963, 113).

2. “Отче наш, Който си на небесата! Какво е човекът без Теб! Не е ли цялото човешко знание, колкото и огромно да е то, само един дребен фрагмент, ако човек не познава Теб! Не са ли всички човешки усилия, дори и да обхващат целия свят, само едно недовършено начинание, ако човек не познава Теб – Единственият, Който обединява всичко в едно.” (SØREN KIERKEGAARD, “Purity of Heart Is to Will One Thing”, New York, Harper & Row, 1938, ch. 15).

3. “Този, който вижда, че неговите ближни страдат, и не им помага, той изключва Бог от сърцето си.” (КИРКЕГОР, цитиран в Caputo 2000, 53).

4. В своя дневник Киркегор пише:

“Това, от което наистина се нуждая, е да разбера преди всичко какво трябва да правя, а не толкова какво трябва да зная; но не бива да забравям, че всяко действие трябва да бъде предхождано от знание. Въпросът е да открия какво е моето предназначение, да разбера какво Бог всъщност иска да правя, да намеря онази истина, която е истина за мен, да открия идеята, за която бих искал да живея и да умра.” (КИРКЕГОР, цитиран в “Knights of Faith and Resignation” by Edward Mooney, State University of New York Press, 1991, 24).