РЪДИАРД КИПЛИНГ, Нобелов лауреат за литература

Британският поет и прозаик Ръдиард Киплинг (1865-1936) е удостоен с Нобеловата награда за 1907 “за изключителната си проницателност, оригиналността на въображението, богатството на идеи и забележителния си талант на разказвач”. До 1907 Киплинг създава 17 тома с разкази, 4 романа и стотици стихотворения. Основните му произведения са: “Книга за джунглата” (1894), “Ким” (1902), “Ирландската стража във Великата война” (1923) и автобиографията “Нещо за мен”(1936).

…

1. Non nobis Domine! – 
Не за нас, о Боже,
да бъдат възхвалата и славата
за всяко дело, слово или можене;

защото Твоя е властта
да сложиш корона или позоряща стигма
върху всяко дело или мъдростта,
които човекът сам е постигнал.

Нашата вина е, че твърде много обичаме
и че покриваме с величествен воал
онзи шум, който Слава наричаме,
и Златото – онази мръсна кал.

Заради тия двете ние изживяваме
хиляди горещи и безбожни дни,
но в нашите сърца признаваме,
че слава заслужаваш само Ти!

Ти си Силата, чрез Тебе съществуваме,
наш Създател, Съдия и Приятел си Ти,
само за Твоята прошка бленуваме,
не ни отхвърляй и ни прости.

И дай ни сила да прозрем преди последните ни дни,
че всички наши пътища са жалки,
че слава заслужаваш само Ти! –
Non nobis Domine! 
(KIPLING 1934, ‘Non nobis Domine!’, in “A Choice of Kipling’s Verse”, T.S. Eliot – editor; London, Faber and Faber, 1963, 257-258 ).

2. “Отче наш, Ти, който обичаш всеки,
помогни ни, ние просим от Тебе съвет,
за да можем да градим навеки
Твоето чисто наследство, Твоя завет.

Научи ни да обичаме нещата прости
и на радост, в която няма горчиво зрънце,
и на прошка, лишена от мисли злостни,
и на любов към всички под нашето слънце!”
(КИПЛИНГ, цитиран в “A Choice of Kipling’s Verse”, 
T.S. Eliot – editor; London, 1963, 272-273).

3. В своята статия “Религията на Ръдиард Киплинг” Дж.Т. Съндърланд пише: “Аз смятам, че Киплинг има религиозно послание към нашето време. Неговите стихотворения извират от дълбините на душата му и са насочени директно към съвестта и религиозната жажда на хората. Бог говори на света чрез различни гласове. Аз мисля, че един от тях е гласът на Киплинг.” (SUNDERLAND 1899, 607-608).

4. “Сега моят жизнен път приключва и аз очаквам своето възмездие. Иисусе, когато застана пред Твоя трон заедно с онези, които съм приближил до Бога, моля Те, възкреси и мен самия.” (КИПЛИНГ, цитиран в Wilson 1978, 340).

5. “Носете свойто бреме!
С търпение в гръдта
гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!

Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!

Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща ‘Свобода’.

По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.”
(КИПЛИНГ 1992, 12-13; из “Бремето на белия човек”)