РУДОЛФ ОЙКЕН

(1846-1926) – създател на етическия активизъм, професор по философия, Нобелов лауреат за литература за 1908

…

1. “Днешният човек се отклони твърде много от Доброто и стана твърде слаб духом, за да може сам да осъществи своето обръщане към Бога; цялата надежда на човека за спасение зависи от Бога и само от Него хората могат да получат всичко. Следователно, дълбокото смирение и искрената благодарност трябва да станат двата основни стълба в новия живот на човека.” (EUCKEN 1914, 7).

2. “Християнството е религия на спасението, а не религия на закона. Но спасението не зависи от усилията и решенията на човека, а зависи от Божията благодат, която посреща човека и го издига нагоре, която не просто подкрепя усилията на човека, а влива в него животворни сили и превръща човешката връзка с Бога в източник на един нов живот, на едно ново творение.” (EUCKEN 1914, 7).

3. “Бог е Абсолютен Духовен Живот в цялото свое величие; Той е отвъд всички ограничения на човека и на сетивния свят. Бог е Духовен Живот, Който е едно съвършено битие само по себе си и същевременно Той обхваща цялата Вселена.” (ОЙКЕН, цитиран в “Rudolf Eucken: A Philosophy of Life” by Abel Jones, London, T.C. & E.C. Jack, 1913, ch. 7).

4. “Днес за безброй души Християнството е опора в бурите на живота и утеха в житейските изпитания. Християнството е изобилен извор на себепожертвувателна любов и на преданост към моралния дълг. Все още много хора са готови да живеят и да умрат в името на Християнството.” (EUCKEN 1914, 1).

5. “Свързването на Божествената природа с човешката природа е фундаментална истина на религията, но най-дълбоката мистерия на религията се състои във факта, че Божественото влиза в обсега на човешкото, без да накърни своята Божественост. В тази нова фаза животът на човека е напълно обновен и облагороден. Човекът непосредствено осъзнава безкрайното и вечното, той осъзнава и онази част от себе си, която трансцендира над света. За пръв път любовта на Бога започва да властва над човешкия живот, тя въвежда човека в една лична връзка с цялата реалност.” (ОЙКЕН, цитиран в Trine 1936, ch. 5).