РОБЪРТ БОЙЛ

(1627-1691) – основател на модерната химия

Сър Робърт Бойл е най-великият учен-експериментатор на 17-ти век; той има фундаментален принос във физиката и пневматиката. Основател е на Кралското научно дружество в Лондон.

Най-значимите религиозни произведения на Робърт Бойл са: “Превъзходството на Теологията в сравнение с Натурфилософията” (1674), “Някои размишления относно стила на Библията” (1661), “Християнският виртуоз”(1690). В своето завещание Бойл оставя финансов фонд за ежегодни научни лекции (които продължават и до днес), посветени “на защитата на Християнската религия и на опровергаването на атеизма”.

…

1. “Когато с дръзките телескопи аз проучвам старите и новооткритите звезди и планети, когато със съвършените микроскопи наблюдавам неподражаемата изтънченост и невероятното майсторство на природата, когато чрез анатомичните инструменти и чрез светлината на химичните пещи изучавам книгата на природата, тогава аз се виждам принуден да възкликна заедно с Псалмопевеца: ‘Колко многобройни са Твоите дела, Господи! С каква мъдрост си направил всички тях’.” (БОЙЛ, цитиран в Woodall 1997, 32).

2. В своята книга “Превъзходството на Теологията в сравнение с Натурфилософията” (1674) Бойл пише:

“Величието, подредеността и красотата на небесните тела, изящната структура на животните и растенията, и всички други природни феномени съвсем справедливо подтикват интелигентния и безпристрастен наблюдател да стигне до извода, че съществува един върховен, всемогъщ и добронамерен Творец.” (БОЙЛ, цитиран в Seeger 1985, 183-184).

3. “Ако оставим настрана всички ирационални твърдения, които неоснователно са приписвани на Християнската Религия, ако оставим настрана и всички погрешни мнения, атакуващи Християнството, които неоснователно са приписвани на Науката, тогава привидните противоречия между Религията и истинската Наука ще се окажат малко, а реалните противоречия изобщо ще изчезнат.” (БОЙЛ, цитиран в Woodall 1997, 32).

4. “В сравнение с Библията всички човешки книги – дори и най-добрите – приличат на малки планети, които получават целия свой блясък от Слънцето.” (БОЙЛ 1996, VIII).

5. “До най-общия и ефективен аргумент, който е убедил философите и другите хора в съществуването на Бога и на Божието Провидение, ние достигаме чрез изследването на видимия свят, в който всички процеси и явления са управлявани с такава прозорливост и добронамереност, че те не могат да бъдат приписани на друг, освен на един мъдър и добър Бог.” (ROBERT BOYLE, “A Free Enquiry into the Vulgarly Received Notion of Nature”, Cambridge University Press, 1996, 63).