НАТАН СЬОДЕРБЛУМ, Нобелов лауреат за мир

Шведският професор по теология Натан Сьодерблум (1866-1931) получава Нобеловата награда за 1930 “за своя принос към световния мир и религиозната толерантност между народите”. През 1892 Сьодерблум завършва университета в Упсала, където учи теология и история на религията. От 1894 до 1901 Сьодерблум служи като свещеник в Шведската лутеранска църква в Париж. През 1901 той защитава докторат по теология в Парижкия университет (Сорбоната). От 1901 до 1914 той е професор по теология и история на религията в университетите в Упсала и Лайпциг. От 1914 до 1931 Сьодерблум е архиепископ на Упсала и е начело на Шведската църква. По време на Първата световна война той организира хуманитарни операции за подпомагане на военнопленниците и бежанците в много държави.

…

1. “Господи, моля Те
бъди пред нас, за да ни водиш,
бъди зад нас, за да ни вдъхваш смелост,
бъди под нас, за да ни възвисяваш,
бъди над нас, за да ни благославяш,
бъди около нас, за да ни пазиш,
бъди в нас, за да можем с душа и тяло
да Ти служим и да прославяме Твоето име.”
(СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Etchegaray 2000, 4).

2. “Претенцията на Християнството за уникалност и за абсолютна истинност се корени в уникалността на самото Библейско Откровение. Християнската религия наследява тази претенция от Юдаизма. Никъде в другите световни религии няма да открием подобна претенция, която е характерна за автентичното Християнство от самото му създаване. Всички други религии са не просто толерантни, те са еклектични и безпринципни, защото съдържат разнородни и противоречиви идеи. Срещу всички подобни идеи Християнството изправя Истината.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Philip 1999).

3. “Ние трябва да се борим срещу църковните разколи, срещу влудяващите ни страхове, срещу Мамона – безпощадният бог на парите, срещу озлоблението и несправедливостта; ние трябва да се борим, за да възтържествува мира. Тази борба трябва да бъде насочена преди всичко срещу примитивния човек, живеещ вътре в нас. Нетърпеливите умове може би ще решат, че тази борба е безнадеждна, старомодна и обречена. Но ние трябва да приемем реалността такава, каквато е: мирът ще възтържествува в този свят, едва когато върховенството на Бога завладее сърцата на хората.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Thee 1995, 245).

4. “Величието на Христос се състои не само в това, че Той създаде морални правила и доктрини, които не са зависими от конкретните условия на неговата културна епоха и които не могат да станат старомодни и излишни. Неговото истинско величие се състои в това, че Той ни даде Себе Си, Той ни даде Своята личност и повелята да бъдем състрадателни, повеля, която ще бъде вечно валидна и никога няма да бъде осуетена от късогледството на хората.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Haberman 1972).

5. “Великата мисия на Християнската общност да бъде солта на земята и светлината на света трябва да бъде осъществена от Евангелската църква по един духовен начин, посредством нейните проповеди и нейния личен пример. Църквата е длъжна да бъде будната съвест на човечеството.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Haberman 1972).

Основни произведения на Сьодерблум:

– Söderblom, Nathan. Christian Fellowship: The United Life and Work of Christendom. New York, Revell, 1923.

– Söderblom, Nathan. The Church and Peace. Oxford, Clarendon Press, 1929.

– Söderblom, Nathan. The Living God: Basal Forms of Personal Religion. The Gifford Lectures. London, Oxford University Press, 1933.

– Söderblom, Nathan. The Nature of Revelation. Edited by Edgar M. Carlson. Philadelphia, Fortress Press, 1966.