КРИСТИЯН АНФИНСЕН, Нобелов лауреат за химия
Американският биохимик Кристиян Анфинсен (1916-1995) получава Нобеловата награда за 1972 “за работата си върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселинната последователност и биологично активната структура”. Той е професор по биохимия в Харвардския университет и професор по биология в университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор.
…
1. В антологията “Космос, Биос, Теос”, 60 изтъкнати учени отговарят на въпроси за науката, религията и Бога. Един от тези учени е Кристиян Анфинсен.
На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, проф. Анфинсен отговаря:
“Аз мисля, че само един идиот може да бъде атеист. Ние трябва да признаем, че съществува една необозрима Сила, която притежава безкрайно знание и прозорливост и която е стартирала движението на цялата Вселена в самото начало.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, Open Court Publishing, 1997, 139).
2. Проф. Анфинсен пише до съставителите на антологията “Космос, Биос, Теос”:
“В писмото си аз ви изпращам и моя любим цитат от Айнщайн, който е в почти пълно съгласие с моята гледна точка.
Айнщайн казва: ‘Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога’.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, 1997, 140).
3. В последното си писмо до единия от съставителите на антологията – проф. Хенри Маргенау, Анфинсен пише:
“Аз не мисля, че мога да добавя още нещо към моята вече изразена в антологията позиция относно природата на Бога и съществуването на Бога.
Очевидно е, че едно всемогъщо и всезнаещо Същество трябва да съществува, за да можем да обясним нашето собствено съществуване.” (ANFINSEN 1989).
4. През 1979 Анфинсен приема ортодоксалния Юдаизъм – вярата, която той запазва до края на живота си. Няколко месеца след смъртта на Анфинсен, на 16 ноември 1995 в своето възпоменателно слово в института “Вайцман” неговата съпруга Либи Анфинсен казва:
“Неговата религиозна биография е интересна с това, че еврейските му предци по майчина линия са изчезнали, когато нацистите са нападнали Берген (Норвегия), родителите му са били верни на Библията лутерани, а той самият беше агностик до края на 70-те, когато изучи и прие традиционния Юдаизъм. Той мислеше, че неговите възгледи са изразени най-точно в следните думи на Айнщайн: ‘Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога’. Моят съпруг правеше копия на този текст и го разпространяваше сред много хора.” (LIBBY ANFINSEN 1995).