ЕРВИН ШРЬОДИНГЕР, Нобелов лауреат за физика

Създателят на вълновата механика, австрийският физик Ервин Шрьодингер (1887-1961) получава Нобеловата награда за 1933 “за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория”. Той е професор по физика в университетите в Щутгарт, Йена, Берлин, Цюрих, Оксфорд, Виена и Дъблин. Главните му приноси са: създаването на вълновата механика и неговото забележително откритие – вълновото уравнение; изследванията му в областта на термодинамиката, статистическата механика и теорията на цветовете; работата му по базисните проблеми на биологията и по проблема за т.нар. Единна теория на полето.

…

1. Шрьодингер смята, че науката е една съдбовна игра, с правила, които са създадени от самия Бог:

“Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове.

Например, ако един човек нареже някаква картина внимателно на 1000 парченца, ти можеш да подредиш този пъзел, едва когато положиш всички парченца отново в цялостна картина. Независимо дали ще успееш или не, тази игра е едно съревнование между твоя ум и неговия ум.

Но когато трябва да решиш една научна задача, тогава другият участник в играта е самият Бог. Бог не само поставя условието на задачата, но е изобретил и самите правила на играта. Освен това, не всички правила са известни, част от тях ще трябва да откриеш сам.

Най-трудно е да откриеш кои правила Бог е предопределил от вечността и кои са следствие от твоята собствена умствена инерция. Обикновено, решението на задачата става възможно, само ако се освободиш от ограниченията на тази инерция. Може би това е най-вълнуващият момент в цялата игра.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в “Schrödinger: Life and Thought” by Walter Moore, Cambridge University Press, 1990, 348).

2. “Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността.

Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).

3. Шрьодингер категорично отрича твърденията на някои теисти, че науката е атеистична по своята същност; той смята, че те абсолютно неоснователно се плашат от науката:

“Тук накратко ще кажа няколко думи за така наречения атеизъм на науката. Теистите обвиняват науката в атеизъм отново и отново. Но това е несправедливо. Защото един личностен Бог по принцип не може да бъде срещнат в научната картина на света; тя става достъпна за нас, едва след като изключим от нея всичко лично.

Ние знаем, че нашето усещане за присъствието на Бога е едно преживяване, което е също толкова реално, колкото и директното сетивно усещане; то е също толкова реално, колкото и усещането за нашата собствена личност. Като такъв, Бог не може да присъства в научната картина на пространството и времето. Затова всеки честен научен мислител казва: ‘Аз не се срещам с Бога в пространството и времето’. И точно за тези думи той е обвиняван от теистите, в чийто катехизис все пак пише, че ‘Бог е Дух’.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в Moore 1990, 379; виж също E. Schrödinger, “Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958, 68).

4. Шрьодингер смята, че човешките технически изобретения са причинили необратими катаклизми в природата:

“Фаталната грешка на технически ориентирания човешки стремеж е, че той вижда своята най-висша цел във възможността да видоизмени природата. Този човешки стремеж се опитва да постави себе си на мястото на Бога, за да може да натрапи на Божествената воля дребнавите условности на своя простосмъртен ум.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в Moore 1990, 349).

5. “Откъде идваме и накъде отиваме?

Науката не може да ни каже нито дума по въпроса, защо изпитваме наслада от музиката или защо една стара песен може да ни разчувства до сълзи.

Науката мълчи също и когато става въпрос за великото Единство – Единното на Парменид – от Което всеки един от нас е част и на Което ние принадлежим. Най-разпространеното име за Него в наше време е Бог – с главно ‘Б’.

…Откъде идваме и накъде отиваме? Това е великият необятен въпрос, който е един и същ за всички хора. Но науката няма отговор за него.” (SCHRÖDINGER 1954, 95-96).

6. Биографът на Шрьодингер – Уолтър Мур (професор по физикохимия в университета в Сидни) пише, че любимият стих на Ервин Шрьодингер е:

“Човекът, който вижда Бога, живеещ във всички същества,
човекът, който вижда безсмъртния Бог,
само този човек е наистина зрящ.
Защото щом той вижда Бога, живеещ във всекиго,
той няма да нарани никога никого.
А това е най-висшият път.”

(WALTER MOORE, “Schrödinger: Life and Thought”, Cambridge University Press, 1990, 349).

Виж книгите на Шрьодингер:

– “My View of the World”, Cambridge University Press, 1964.

– “Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958.

– “What Is Life?”, New York, Doubleday, 1956.