ДЖОРДЖ БЪРКЛИ

(1685-1753) – философ-емпирик и математик, основател на европейската идеалистична философия

Бъркли е наричан “предшественик на Айнщайн и Мах”, защото два века преди появата на физическите теории на Айнщайн и Ернст Мах, той опровергава Теорията за абсолютното пространство и време. (Виж Sir Karl Popper, “Conjectures and Refutations”, ‘A Note on Berkeley as Precursor of Einstein and Mach’, London, Routledge and Kegan Paul, 1992).

…

1. “Когато говоря за съществуването на Бога, аз нямам предвид една неясна обща Причина на всички неща, за която нямаме никаква представа, а имам предвид Бог в строгия и точен смисъл на тази дума, т.е. едно Същество, чиято духовност, проницателност, всемогъщество, всезнание, безкрайна сила и доброта са така очевидни, както и съществуването на видимите неща.” (BERKELEY 1910, 3rd Dial.)

2. “Какво невероятно удоволствие е да съзерцаваме природните красоти на земята! Не се ли спуска всеки ден воалът на нощта над лицето на земята и не сменя ли земята своята дреха със смяната на сезоните, за да можем ние да съхраним и обновим своята наслада от природните красоти? Колко подходящо са разположени елементите! Какво разнообразие и умисъл има и в най-незначителните създания на природата! Каква изтънченост, каква красота, каква изобретателност откриваме в телата на животните и растенията! Колко смислено са разположени всички неща както по отношение на специфичните си цели, така и в контекста на цялото! Отделните неща взаимно си помагат и се поддържат, и същевременно взаимно се изтъкват и подчертават.

Нека да вдигнем сега своите мисли от това земно кълбо и да ги насочим към всички онези великолепни светила, които украсяват високата арка на небето. Нима закономерните движения на планетите и тяхното смислено разположение не са достойни за възхищение? Случвало ли се е някога тези (неправилно наречени блуждаещи) кълба да се отклонят от своите вечно повтарящи се пътешествия през безпътната пустота на Вселената? Не обикалят ли те едни и същи територии около слънцето – винаги по едно и също време?

Така неизменни, така непоклатими са законите, чрез които невидимият Творец на природата движи нашата Вселена.” (BERKELEY 1910, 2nd Dial.)

3. “Бог е едно Същество, притежаващо трансцендентни и безгранични съвършенства; Неговата природа, следователно, е неразбираема за крайните духове. При това положение не бива да се очаква, че някой човек – независимо дали е материалист или нематериалист – може да има напълно адекватни понятия за Бога, за Неговите атрибути и начини на действие.” (BERKELEY 1910, 3rd Dial.)