ДЖОН ЕКЪЛС, Нобелов лауреат за медицина и физиология
Австралийският неврофизиолог Сър Джон Екълс (1903-1997) печели Нобеловата награда за 1963 за своите фундаментални изследвания на йонните механизми и химичните средства, чрез които импулсите се предвижват в мозъчните клетки. Екълс е професор по неврофизиология в университетите в Оксфорд, Канбера и Ню Йорк; той е президент на Австралийската академия на науките от 1957 до 1961.
…
1. “Аз вярвам, че ние хората сме резултат от творчеството на Бога и се надявам, че този живот ще ме отведе в едно бъдещо съществуване, където моята душа ще има друг живот.
Аз мисля, че моята съзнателна душа ще премине отвъд.” (ЕКЪЛС, цитиран в “The Human Brain” by Gilling and Brightwell, London, Orbis Publishing, 1982, 180).
2. В статията си “Модерната биология и обръщането към вярата в Бога”, която Джон Екълс пише за антологията“Интелектуалците говорят за Бога” (1984), той казва:
“Ние се появяваме на този свят чрез един Божествен акт. Това Божествено водачество съпътства целия ни живот. При нашата смърт мозъкът ни умира, но Божественото водачество и любовта продължават. Всеки от нас е едно уникално съзнателно същество, едно Божествено творение. Това е религиозният възглед за света. Това е единственият възглед, който е в съгласие с всички налични факти.” (ECCLES 1984, 50).
3. “Аз съм убеден, че има една фундаментална мистерия в собственото ми съществуване; тя надхвърля простото биологично описание на моето тяло и моя мозък. Това мое убеждение, разбира се, е в хармония с религиозния възглед за душата, която е сътворена от Бога.” (ECCLES, цитиран в Brian 1995, 371).
4. “Аз съм убеден, че уникалността на човешката душа се дължи на това, че душата е сътворена по един свръхестествен, духовен начин. Всичко това може да се обясни и с богословски термини: всяка душа представлява едно ново Божествено творение, което се въплъщава в растящия плод в даден момент между зачатието и раждането.” (ECCLES 1991, 237).
5. “Аз вярвам, че съществува едно Божествено Провидение, което действа над и отвъд материалистичните процеси на биологичната еволюция.” (ECCLES 1979, 235).
6. “Когато анализирам нашия свят по начина, по който аз го преживявам, се оказва, че най-силно от всичко усещам моето собствено съществуване като едно уникално съзнателно същество, което е сътворено от Бога.” (ECCLES, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 161).
7. Екълс описва така наречения ‘обещаващ материализъм’ (който всъщност е най-модерното проявление на материалистичната теория) по следния начин:
“Днес има една тенденция в науката, която е достойна за съжаление: много учени претендират, че науката е толкова мощна и всепроникваща, че в недалечно бъдеще тя ще може да обясни всички феномени в природата, включително и човека, и дори човешкото съзнание с всичките му проявления. В нашата последна книга (“Аз-ът и неговият мозък”, К. Попър и Дж. Екълс, 1977) Карл Попър нарече тази екстравагантна и неизпълнима претенция на учените ‘обещаващ материализъм’.
Поради високия авторитет на науката средно интелигентните неспециалисти твърде лесно приемат, че тази претенция е истинна. Това се случва и защото голям брой учени, които не са анализирали внимателно опасностите, произтичащи от тази фалшива и арогантна претенция, са склонни да я защитават безкритично.” (ECCLES 1979, стр. I).
8. В книгата си “Как Аз-ът контролира своя мозък” (Berlin: Springer-Verlag, 1994), Екълс пише:
“Аз смятам, че ‘обещаващият материализъм’ е една теория без научна основа. Колкото повече научни факти откриваме за мозъка, толкова по-ясно разграничаваме мозъчните процеси от душевните явления и толкова по-удивителни ни изглеждат душевните феномени. ‘Обещаващият материализъм’ е просто едно суеверие, поддържано от догматичните материалисти.” (ECCLES 1994).
9. “Материалистичната теория не може да обясни уникалността на човешката душа; затова аз вярвам, че душата е сътворена по един свръхестествен, духовен начин. Този извод има изключително важно богословско значение. Той затвърждава нашата вяра в съществуването на човешката душа и в свръхестествения произход на душата посредством едно Божествено творение.” (ECCLES 1994, 168).
10. Материалистите не вярват в съществуването на човешката душа, те смятат, че единствено човешкото тяло и мозъкът са реално съществуващи. Материалистите се опитват да сведат всички душевни явления до мозъчни процеси.
Джон Екълс е дуалист, той приема съществуването на две реалности – материална и духовна. Екълс защитава тезата, че човешката душа съществува също така реално, както и човешкото тяло. В книгата си “Еволюцията на мозъка: Сътворяването на Аз-а” (London: Routledge, 1991) Екълс пише:
“Аз смятам, че мистерията на човешката душевност е невероятно унизена от ‘обещаващия материализъм’, който се стреми да сведе всички душевни явления до мозъчни процеси. Тази вяра на материалистите трябва да бъде обявена за суеверие.
Ние трябва да осъзнаем, че човекът е духовно същество с душа, която съществува в един духовен свят, и същевременно е материално същество с тяло и мозък, които съществуват в един материален свят.” (ECCLES 1991, 241).
Учителят на Екълс – Нобелистът за неврофизиология Сър Чарлз Шерингтън също е дуалист. Шерингтън смята, че човешката душа е една нематериална реалност, която е качествено различна от нашето материално тяло. Шерингтън вярва в съществуването на един всемогъщ Бог и е привърженик на така наречената Естествена религия. (Виж Charles Sherrington, “Man on His Nature. The Gifford Lectures in Natural Theology”, Cambridge University Press, 1975, 59 and 293).
Сред учените-нобелисти, които изследват връзката между мозъка и душата, има и много други дуалисти: Джордж Уолд, Макс Планк, Ервин Шрьодингер, Невил Мот, Брайън Джоузефсън, Сантяго Рамон-и-Кахал, Роджър Спери, Алберт Сент-Дьорди, Валтер Р. Хес, Анри Бергсон, Алексис Карел и др.
Виж главите, посветени на Джордж Уолд и Невил Мот. (Виж също книгите: “Cosmos, Bios, Theos” от Margenau & Varghese, Open Court, 1997, и “The Self and Its Brain” от Popper & Eccles, Springer International, 1977).
11. “Науката и религията са изключително сходни по своята същност. Илюзията, че между тях съществува конфликт, е резултат от невежество.” (ECCLES 1984, 50).
12. В своето писмо до Ерика Ердман (19 декември 1990) Екълс пише: “Ти твърдиш, че най-неотложната цел в момента е да опазим нашата планета. Аз не съм съгласен с теб. Най-важната ни цел е да спасим човечеството от материалистическата деградация. Деградацията е навсякъде: в медиите, в консуматорското общество, в настървеното преследване на властта и парите, в разпадането на съвременното семейство и в упадъка на нашите ценности, за които някога мислихме, че се основават на любовта, истината и красотата.” (ECCLES 1990).
13. “Аз отхвърлям онези философски и политически системи, които проповядват, че хората са просто материални обекти, чиято единствена ценност е да бъдат брънки от огромната бюрократична машина на държавата, която по този начин се превръща в робска държава. Ужасните и цинични робства, описани в книгата на Джордж Оруел “1984”, поглъщат все по-големи територии от нашата планета.
Има ли все още време да изградим отново една философия и една религия, които ще могат да възродят вярата ни в онова велико духовно приключение – да изживеем своя живот свободно и достойно?” (ECCLES 1979, 237).