ДЕРЕК БАРТЪН, Нобелов лауреат за химия

Британският химик Сър Дерек Бартън (1918-1998) е удостоен с Нобеловата награда за 1969 “за своя принос към развитието на конформационния анализ като съществена част от химията”. Дерек Бартън защитава два доктората по органична химия; той е професор по органична химия в Харвардския университет и в университетите в Лондон и Глазгоу.

…

1. На въпроса “Според Вас какво трябва да бъде отношението между науката и религията?”, проф. Бартън отговаря:

“Бог е Истината. Не съществува несъвместимост между науката и религията. Според мен те търсят една и съща истина. Науката ни показва, че Бог съществува.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144).

2. “Наблюденията и експериментите на науката са толкова удивителни, че истината, която те разкриват, със сигурност може да бъде приета като едно от проявленията на Бога. Бог разкрива себе си благодарение на това, че позволява на човека да достигне до истината.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 145).

3. На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, проф. Бартън отговаря:

“Както вече казах, Бог е Истината. Но дали Бог действително е толкова близо до човека? Разбира се, аз не смятам, че Бог приема само една религия или само една църковна общност като единствената група, която е упълномощена да просвещава хората. Аз вярвам, че Бог приема всички хора, дори и тези, които претендират, че не са религиозни. Моралът и религията са взаимно свързани и от тази връзка произтичат многобройни добродетелни човешки дела.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 147).

4. “Нашата Вселена е безкрайно голяма и безкрайно малка. Тя е безкрайна във времето – и в миналото, и в бъдещето. Ние никога няма да можем да разберем безкрайността. Безкрайността е абсолютната истина, която е Бог.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144).

5. “В крайна сметка, религията представлява връзка между личността и Бога. Но може ли човек да общува с Бога? Молитвите към Бога, които целят да се повиши нечие лично благосъстояние за сметка на другите хора, със сигурност не са приемливи. Но молитвите, които целят да бъде открита някаква истина, вероятно са приемливи за Бога. И наистина, забележително е, че ние сме успели да разберем толкова много неща за света около нас; Бог ни е позволил да правим наблюдения и експерименти, които могат да бъдат интерпретирани от рационалното мислене.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 147).