ВОЛТЕР

(1694-1778) – философ-деист и историк, ключова фигура от епохата на Просвещението

…

1. “Цялата природа се провиква към нас, че Бог съществува, че има един върховен Разум, една могъща Сила и един възхитителен ред; и всичко това ни учи, че ние сме подвластни на този Разум.” (ВОЛТЕР, цитиран в Parton 1884, 554).

2. “Тази нощ аз бях в някакво съзерцателно настроение. Потопих се в съзерцание на природата. Любувах се на движенията, необозримостта и хармонията на безбройните небесни тела. Нещо повече, аз се възхищавах на Разума, който насочва тези могъщи космически сили. И си казах: ‘Човек трябва да е сляп, за да не бъде потресен от този спектакъл; човек трябва да е глупав, за да не разпознае неговия Творец; човек трябва да е луд, за да не се преклони пред Него’.” (ВОЛТЕР, цитиран в “The Portable Voltaire”, B.R. Redman – editor, New York, Viking Press, 1963, 187).

3. “Аз вярвам в Бога, но не в Бога на мистиците и теолозите, а в Бога, който се проявява в природата – Великият математик, Архитектът на Вселената, първодвигателят, неизменният, трансценденталният, вечният.” (ВОЛТЕР, цитиран в Cragg 1970, 237).

4. “Навсякъде, където има установено общество, религията е необходима. Законите бдят за явните престъпления, а религията – за тайните.” (ВОЛТЕР 1993, №523).

5. В края на своя живот Волтер пише: “Аз умирам, изпълнен с благоговение към Бога, аз обичам приятелите си, не мразя враговете си и ненавиждам суеверията.” (ВОЛТЕР, цитиран в Parton 1884, 577).