ВАЛТЕР КОУН, Нобелов лауреат за химия

Австрийският физик и химик Валтер Коун (род. 1923) печели Нобеловата награда за 1998 “за своето откритие на функционалната теория за плътността на материята, която изцяло променя научния подход към електронната структура на атомите и молекулите”. През 1948 Валтер Коун защитава докторат по физика в Харвардския университет; впоследствие той е професор по физика в Калифорнийския университет, Сан Диего (1960-1979) и в Калифорнийския университет, Санта Барбара (от 1979 до днес). Понастоящем той живее със семейството си в Санта Барбара, Калифорния.

…

1. В едно интервю, озаглавено “Д-р Валтер Коун: Науката, религията и човешкия опит” (26 юли 2001), Валтер Коун казва:

“Аз съм евреин и напълно се идентифицирам с Юдаизма. Бих казал, че съм религиозен човек едновременно в два аспекта. Първият аспект е свързан с факта, че религията, и по-специално еврейската религия, твърде много обогати моя живот; тя е нещо, което аз съм предал на моите деца, и виждам, че техният живот също се обогати от нея.

Вторият аспект е свързан с това, че аз съм изцяло потопен в науката, и е съвсем естествено, че мисля за религията от гледната точка на един учен. Когато мисля за религията, аз не я разглеждам като сбор от различни вероизповедания, а в един общ Деистичен смисъл. Моето мислене е повлияно от произведенията на Айнщайн. Той твърди, че когато съзерцава света, усеща присъствието на една иманентна Сила, която е много по-грандиозна от всяка човешка сила. Моето преживяване е същото. Аз изпитвам чувство на страхопочитание, чувство на преклонение и усещане за една велика мистерия.” (KOHN 2001a, “Dr. Walter Kohn: Science, Religion, and the Human Experience”, July 26, 2001).

2. На въпроса “Вие твърдите, че сте деист, а Деизмът е религиозната вяра, според която една Божествена Сила е задвижила Вселената в самото начало, а впоследствие Вселената е продължила да се движи според своите неизменни закони, без намесата на Бога. Такова ли е Вашето разбиране за Деизма?”, проф. Коун отговаря:

“Моето разбиране включва всичко това. Аз не виждам причина да вярвам, че природните закони, които ние учените изучаваме, могат във всеки момент да бъдат нарушени от Божествена намеса. Но същевременно аз не смятам, че Вселената се движи по един прост, тотално предсказуем и механистичен начин. Все още съществуват много дълбоки философски въпроси, свързани със законите на квантовата механика и със законите, които управляват природата на хаоса. Тези закони необратимо разклатиха основите на механистично-детерминистичния мироглед от 18-ти и 19-ти век.

Това е моят отговор на Вашия въпрос, как аз разбирам Деизма, и на Вашето твърдение – ще го перифразирам – че светът е задвижен от една Божествена Сила и сега той се движи самостоятелно.

Опитвам се да кажа, че всичко е изключително сложно; всъщност е невероятно; трудно е да намеря точните думи…

Все пак аз мисля, че ние сме опознали света в невероятно голяма степен, но всъщност той си остава непознаваем за нас. Очевидният факт, че нашият свят е толкова удивителен, ме кара да усещам (и тук аз следвам стъпките на Айнщайн) присъствието на една Сила, която може да поеме отговорността и заслугата за съществуването на този свят.” (KOHN 2001a).

3. След срещата си с Папа Йоан Павел II във Ватикана, проф. Коун изнася лекция (University of California, Santa Barbara, 20 април 2001), в която казва:

“Със сигурност науката, и по-специално физиката и химията, представлява много важна част от моята идентичност. Но същевременно аз смятам себе си за религиозен човек, и то в два смисъла: единият се основава на моето либерално еврейско възпитание, което предадох на моите деца; а вторият е моят неденоминационен Деизъм, който извира от страхопочитанието ми към света на нашите душевни преживявания и е подсилен от моята идентичност като учен. С това е свързано и убеждението ми, че науката сама по себе си е непълноценен водач в живота, защото тя не може да удовлетвори нашите най-дълбоки търсения и потребности.” (KOHN 2001b).

4. На въпроса “Според Вас какво трябва да бъде отношението между науката и религията?”, проф. Коун отговаря:

“Необходимо е взаимно уважение. Науката и религията са важни взаимно допълващи се части от човешкия опит.” (KOHN 2002).

5. На въпроса “Какво мислите за съществуването на Бога?”, Валтер Коун отговаря:

“Съществуват изключително важни части от човешкия опит, за които науката не може да каже нищо, защото тя е същностно ограничена. Аз логически свързвам тези части от нашия опит с една реалност, която наричам Бог.” (KOHN 2002).