АРТЪР КОМПТЪН, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Артър Комптън (1892-1962) получава Нобеловата награда за 1927 г. “за откриването на т.нар. ефект на Комптън”. Това откритие се осъществява през 1922 г., когато Комптън установява факта, че дължината на вълната на рентгеновите лъчи нараства след сблъскването им с електроните, намиращи се в даден метал. Чрез този експеримент Комптън доказва истинността на Айнщайновата теория за вълновия характер на светлината. Артър Комптън е професор по физика в университетите в Минесота, Чикаго и Сейнт Луис (Мисури); той е президент на Американската асоциация за развитие на науката (АААS) и на Американското физическо дружество.

…

1. В статията си “Науката и свръхестественото” (1946) Комптън пише:

“Богът на християните е Бог на любовта. ‘Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него’.

За мен християнската любов не е нито физическа страст, нито някакво чувство на благоговение и възхищение, а е всъщност приятелство, чиято главна цел е да правим добро на ближните си. Молитвата към Бога на любовта е всъщност едно задълбочено обмисляне на най-съвършения начин, по който можем да осъществим това добро. Делата, които са резултат от тази молитва, са най-възвишеното преклонение пред Бога на любовта.” (КОМПТЪН, цитиран в Johnston 1967, 373).

2. Коментирайки първия стих на Библията в “Chicago Daily News” (12 април 1936), Комптън споделя своите религиозни възгледи: “За мен вярата започва с осъзнаването на това, че един Върховен Разум е сътворил Вселената и човека. За мен не е трудно да имам тази вяра, защото е неоспоримо, че там където виждаме замисъл и план, там се е намесил някакъв разум. Нашата подредена и разгърната Вселена доказва истинността на най-величественото твърдение, което някога е било изричано: ‘В началото Бог сътвори небето и земята’ [Битие 1:1].” (COMPTON 1936).

3. “За да бъде религията приемлива за науката, е необходимо да разгледаме хипотезата за съществуването на един Разум, Който действа в природата. Обсъждането на доказателствата за съществуването на един разумен Бог е старо, колкото самата Философия.

Доказателството за съществуването на Бога, изхождащо от дизайна и реда в природата, макар и добре познато, досега не е опровергано. И наистина, колкото повече научаваме за нашия свят, толкова по-малка става вероятността светът да е възникнал чрез случайни процеси. Така че в действителност, малцина са днешните учени, които биха поддържали един атеистичен мироглед.” (ARTHUR COMPTON, “The Freedom of Man”, Yale University Press, 1935, 73).

4. “От най-ранно детство аз се научих да виждам в Иисус най-възвишената личност, която обича своите ближни и изразява тази любов на дело, личност, която знае, че хората могат да спасят душите си, ако посветят себе си на някаква мисия, личност, която по-скоро ще умре, отколкото да отхвърли истината и да приеме популярните заблуди на този свят. Фактът, че духът на Иисус живее толкова пълнокръвно в хората днес, ме кара да се надявам, че ако следвам Неговите стъпки по моя скромен начин, и аз също ще мога да живея вечно.” (КОМПТЪН, цитиран в Johnston 1967, 372).

5. “Бог е една Съзнателна Сила, която се разкрива като основа на всичко съществуващо, като основа на живота и на човешките подбуди. Според мен тази Сила проявява особена загриженост към своите съзнателни творения, които споделят с нея отговорността за развитието на света.

Аз приемам учението на Иисус, че тази Сила, която е основа на всичко съществуващо, се отнася към мен и към всички други личности като един мъдър и любящ Баща. Тази увереност в съществуването на някакъв вид кръвно родство с Твореца-Бог е нещо, което е жизнено важно за мен.

Като Божии деца, всички хора са дарени от своя Творец с някои ненакърними права. Това християнско разбиране за достойнството на човека се споделя от всички, които признават бащинството на Бога, независимо дали те се наричат християни или не. Това е едно разбиране за братството между всички хора, защото към всички тях е насочена загрижеността на Бога.” (COMPTON 1956, 345-346).

6. “Аз виждам Иисус като Еверест сред многобройните високи планини в света. Иисус проявява в живота си онези добродетели, които според мен имат най-висока стойност: любовта към ближните, която се изразява в безкористно помагане на всички хора; надеждата за бъдещето, която вдъхновява неговите последователи; и вярата в Бога и в хората. Родена от вярата, надеждата и любовта е неговата благородна саможертва, чиято единствена цел е хората да бъдат спасени.” (COMPTON 1956, 346-347).

7. “Каква по-благородна амбиция може да има човек от тази да помага на своя Творец в изграждането на един по-добър свят?

Предаността ни към нашия Творец, Който ни е дал способността и отговорността да моделираме нашия живот и нашия свят според един по-съвършен образец, не може да не ни вдъхнови да работим с цялата си душа заедно с Него за постигането на тази велика амбиция.” (COMPTON 1935, 119).

Виж също и следните статии на Комптън:

– “Нуждата от Бог в епохата на науката” [“The Need for God in an Age of Science,” in Morris, Audrey Stone, One Thousand Inspirational Things (Chicago: 1948), pp. 146-147].

– “Религията на един учен” [“The Religion of a Scientist,” Sermons in Brief, 1: 1, (January 1940), pp. 88-98].

– “Защо вярвам в безсмъртието” [“Why I Believe in Immortality,” This Week, (Sunday supplement to the New Orleans’ The Sunday Item-Tribune; April 12, 1936), 5 ff. Reprinted in Christian Science Sentinel, 62: 32, (August 6, 1960), 1411].

– “Животът след смъртта: гледната точка на един учен” [“Life After Death: from the Point of View of a Scientist,” The Presbyterian Banner, 117-39, (March 26, 1931), 10 ff].

– “Нуждата от изграждането на една Християнска Световна Общност” [“The Need for Building a Christian World Community,”Hyde Park Baptist News, 2: 24, (February 25, 1938), p.1].