АНРИ БЕРГСОН, Нобелов лауреат за литература

Френският философ Анри Бергсон (1859-1941) печели Нобеловата награда за 1927 “за своите жизнеутвърждаващи идеи и за изключителното майсторство, с което те са представени”. Основните му произведения са: “Опит върху непосредствените данни на съзнанието” (1889), “Материя и памет” (1896) и “Творческата еволюция” (1907). Бергсон защитава докторат по философия в Парижкия университет; той е професор по философия в Колеж дьо Франс. В последните години на своя живот Бергсон е силно повлиян от християнския мистицизъм, който става главна тема в неговото фундаментално произведение “Двата източника на морала и религията” (1932).

…

1. В писмото си до П. дьо Тонкедек от 20 февруари 1912 Бергсон пише за мястото на Бога в трите си основни произведения:

“Моите размишления, изложени в книгата ми ‘Опит върху непосредствените данни на съзнанието’, осветляват факта на свободата, моята книга ‘Материя и памет’ сочи директно, надявам се, към реалността на Духа, а книгата ми ‘Творческата еволюция’ представя акта на Творението като факт.

От всичко това ясно се очертава идеята за един творящ и свободен Бог – Създател както на Материята, така и на Живота; един Бог, чиято творческа дейност е продължена от самия Живот чрез еволюцията на видовете и чрез създаването на човешките същества.” (БЕРГСОН, цитиран в “Bergson and His Philosophy” by J.A. Gunn, London, Methuen & Co., 1920, ch.11).

2. Бергсон смята, че Бог е един безспирно творящ център, от който излитат многобройни светове, подобни на нашия:

“Аз говоря за един център, от който световете избликват така, както фойерверките се разлитат от общия сноп; в действителност, аз не си представям този център като нещо статично, а като един вечно бликащ извор. Дефиниран по този начин, Бог няма нищо общо с покоя и пасивността; Бог е безспирен Живот, Действие, Свобода.” (HENRI BERGSON, “Creative Evolution”, New York, Henry Holt and Company, 1911, 248).

3. Критикът П. дьо Тонкедек се опитва да интерпретира Бергсоновата философия като някакъв вид пантеизъм. Бидейки напълно убеден, че Бог е абсолютно разграничен от Своите творения, Бергсон категорично отхвърля тази интерпретация: “Аз говоря за Бога, който е източникът, излъчващ чрез Своята свободна воля един след друг различни импулси, всеки от които създава един нов свят. Следователно Бог остава абсолютно разграничен от тези светове.” (БЕРГСОН, цитиран в Gunn 1920, ch.11).

4. В своя последен труд “Двата източника на морала и религията” (1932) Анри Бергсон се опитва да завърши своята уникална философска система и да я хармонизира с Християнската религия; в тази последна книга Бергсон задълбочено изследва отношението на християнските мистици и светци към Бога:

“Действително, мистиците са единодушни в свидетелството си, че Бог има нужда от нас така, както ние имаме нужда от Него. Защо сме Му нужни, ако не, за да ни обича? До този извод стига философът, който се придържа към мистичния опит. За философа сътворението се явява Божие начинание, целящо да създаде творци и помощници на Бога, достойни за Неговата любов.” (BERGSON 1935, ch.3).

5. “Бог е любов и е обект на любов – целият принос на мистицизма се състои именно в това. Мистикът никога не би спрял да говори за тази двойна любов. Описанието му е безкрайно, защото това, което трябва да се опише, е неизразимо. Но то ясно казва, че Божията любов не е просто нещо от Бога – тя е самият Бог.” (BERGSON 1935, ch.3; виж също Бергсон 1993, 180).

6. “Ако великите мистици наистина са такива, каквито ги описахме, те се оказват оригинални, но несъвършени подражатели и последователи на това, което е бил по един съвършен начин евангелският Христос.

Самият Христос може да бъде смятан за последовател на израилевите пророци. Няма съмнение, че Християнството е дълбока трансформация на Юдаизма. Казвано е много пъти: Юдаизмът – една все още предимно национална религия, е била заместена от Християнството – религия, способна да стане световна. Един Бог, Който несъмнено се е отличавал от всички останали по своята справедливост и мощ, но чиято мощ се е упражнявала в полза на Неговия народ, а справедливостта засягала преди всичко подчинените Нему, е бил наследен от Бога на любовта, Който обича цялото човечество.” (BERGSON 1935, ch.3).