АДОЛФО ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, Нобелов лауреат за мир

Аржентинският професор по архитектура Адолфо Перес Ескивел (род. 1931) е удостоен с Нобеловата награда за 1980 “за своята борба срещу военната диктатура в Аржентина и за своя принос към борбата за човешки права и демокрация в Латинска Америка”. През 60-те години на ХХ-ти век Перес Ескивел става един от лидерите на Християнското движение за граждански права в Латинска Америка. През 1971 той основава организацията “Служение за мир и справедливост” – обединение на различни католически съюзи в помощ на бедните и репресираните. През 1974 той изоставя своята работа като професор по архитектура и се отдава изцяло на борбата за човешки права. Заради политическата си дейност Перес Ескивел много пъти е арестуван и е подлаган на мъчения в аржентинските затвори. След като получава Нобеловата награда, той дарява сумата от наградата на църкви и агенции за подпомагане на бедните. Понастоящем Адолфо Перес Ескивел живее в Буенос Айрес и все още е начело на организацията “Служение за мир и справедливост”.

…

1. В своята Нобелова реч (10 декември 1980, Осло) проф. Перес Ескивел казва:

“Убеден съм, че християнската сила на ненасилието ни изправя пред един избор, който разкрива пред нас нови и необозрими перспективи. Този избор възвеличава най-значимата християнска ценност – достойнството на всяко човешко същество – святото, трансцендентално и ненакърнимо достойнство, което принадлежи на всеки човек. Защото всеки човек е дете на Бога и брат на Христос, а поради това и наш собствен брат.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).

2. На въпроса на “Denver Catholic Register” (2001): “През 1977 Вие се озовахте в затвора заради Вашата борба срещу военната диктатура в Аржентина. Какво Ви даваше сила да понесете мъченията, на които бяхте подложен там?”, Перес Ескивел отговаря:

“За мен жизнено важна беше молитвата. Тогава аз започнах да разбирам своята вяра посредством болката и страданията, които преживях. Обикновено нашето разбиране за вярата е доста абстрактно и нереално, но тогава аз започнах наистина да разбирам своята вяра и да я преживявам реално, именно защото изпитвах страдания и болка, защото бях на ръба. За мен това беше един мъчителен процес.

Тогава ме терзаеха болезнени въпроси, защото хората, които ме измъчваха, също наричаха себе си християни и всички техни престъпления бяха извършени в името на така наречената ‘Западна християнска цивилизация’.

За мен беше изключително трудно и ми беше нужно много време, за да мога да разбера думите на Христос, които Той произнася на кръста: ‘Отче, прости им, защото те не знаят какво правят’. Беше ми нужно много време и много размишления, за да мога да разбера смисъла на тези Христови думи, а именно, че мъчителите не осъзнават, че човекът, когото измъчват, е всъщност техен собствен брат.” (ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, цитиран в Bledsoe 2001).

3. “Свободата е една уникална и неприкосновена възможност, която е предоставена на всички хора. Чрез свободата ние можем да изградим една човешка общност, която насърчава хората да общуват пълноценно със света, със своите братя и сестри, и с Бога.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Lecture).

4. “Изключително важни за мен са спокойствието и вътрешният мир, които молитвата ми дава, за да мога да се вслушвам в безмълвието на Бога, който ни говори в нашия личен живот и в нашата история, и ни разказва за силата на любовта.

Вярата ни в Христос и в човечеството задължава всички нас да вложим скромните си усилия в изграждането на един по-справедлив и по-хуманен свят. Аз вярвам, че един такъв свят е възможен.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).

5. Перес Ескивел завършва своята Нобелова реч (10 декември 1980, Осло) с думите:

“Призовавайки силата на Иисус Христос, Нашият Господ, аз бих искал да споделя с вас, с моя народ и с целия свят това, което Христос ни учеше в Своята прочута проповед на планината:

Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. 
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. 
Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 
Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. 
Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост. 
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове. 
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. 
Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен. 
Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. 
Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. 
Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. [Евангелие от Матей 5: 3-14].” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).