АБДУС САЛАМ, Нобелов лауреат за физика

Абдус Салам (1926-1996) – пакистански и британски физик – e удостоен с Нобеловата награда за 1979 “за своя принос към успешното обединяване на електромагнитното взаимодействие и слабото ядрено взаимодействие между елементарните частици”. Това откритие е важна стъпка към дългоочакваната от всички физици Единна теория на полето, която ще обедини четирите основни взаимодействия във Вселената: електромагнитното, слабото ядрено, силното ядрено и гравитационното. Абдус Салам е професор по физика в университета в Кембридж и в Империъл Колидж към Лондонския университет; той е президент на Консултативния комитет за наука и техника към ООН.

…

1. Абдус Салам завършва своята публична реч “Бедна нация” с думите: “Заплахи, големи като планини, връхлитат нашето общество. Опитвайте се да ги премахвате от живота си с търпение. Бог ще се смили над вас един ден. Не се обезсърчавайте, ако вашите усилия се окажат безплодни. Продължавайте работата си и Бог със сигурност ще благослови вашето усърдие.” (SALAM 1990).

2. В своите физически изследвания проф. Абдус Салам се занимава предимно с проблема за симетриите; в едно интервю за списанието “New Scientist” (August 26, 1976), той говори за този свой интерес:

“Такъв е начинът, по който ние разглеждаме Вселената, която Бог е сътворил с идеите за красота, симетрия, хармония, подреденост, и без хаос.

Ние се опитваме да разберем какво е мислил Бог; разбира се, в повечето случаи не успяваме, но понякога все пак изпитваме огромно удовлетворение, когато зърнем една малка частица от истината.” (SALAM 1976; виж също Lai and Kidwai 1989).

3. В същото интервю Абдус Салам отбелязва: “Според мен всяко човешко същество се нуждае от религия и К.Г. Юнг много ясно аргументира тази истина. Това дълбоко религиозно чувство е един от най-мощните стимули за човечеството.” (SALAM 1976, “New Scientist”).

4. В статията си “Наука и религия” Абдус Салам пише:

“Айнщайн е роден в Авраамовата вяра и според неговите собствени думи той е дълбоко религиозен човек.

Именно усещането за чудо довежда повечето учени до вярата в едно Върховно Същество – der Alte, the Old One, както Айнщайн с любов наричаше Бога – Върховният Разум, Богът на цялото Творение и на природните закони.” (САЛАМ, цитиран в Lai and Kidwai 1989, 285).

5. “Науката е изключително ценна, защото тя ни дава едно фундаментално разбиране за света около нас, за неизменните природни закони и за плана на Бога. Тя е важна, заради материалните блага и силата, които научните открития могат да ни осигурят; тя е важна, заради своята универсалност.

Ние имаме дълг към световната наука, който сме длъжни да изпълним в името на нашето самоуважение. И както Бог е обещал, Той няма да остави усилията на онези, които се борят за истината, да отидат напразно.” (SALAM 1987).