Съдържание Цялата книга на една страница

ЧАРЛЗ ТАУНС, Нобелов лауреат за физика

Изобретателят на лазера, американският физик Чарлз Таунс (род. 1915) получава Нобеловата награда за 1964 “за своята фундаментална работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основата на лазерно-мазерния принцип”. Таунс е професор по физика в Колумбийския университет, Калифорнийския университет и в Масачусетския технологичен институт. Главните му научни приноси са: създаването на първия успешенмазер (maser – microwave amplification by stimulated emission of radiation); потвърждаването на Айнщайновата специална теория на относителността; изобретяването на лазера (laser – light amplification by stimulated emission ofradiation) с помощта на Нобелиста Артър Шолоу [виж главата за А. Шолоу]; приносът на Таунс към радиоастрономията и създаването през 1987 на инфрачервения телескоп. Понастоящем Чарлз Таунс живее със семейството си в Бъркли, Калифорния.

1. В своята автобиографична книга “Making Waves” (New York: American Institute of Physics Press, 1995) Чарлз Таунс пише:

“Вие ще попитате: Къде е мястото на Бога в този живот?

Вероятно моето описание ще ви даде някои отговори, но за мен това е един почти безсмислен въпрос. Ако вие вярвате в Бога, не съществува някакво определено ‘къде’; Бог е винаги там, навсякъде, Той е във всички неща. За мен Бог е личност и все пак Той е всеприсъстващ. Бог е огромен източник на сила; Той промени радикално моя живот.” (TOWNES 1995).

2. “Науката, с нейните експерименти и логика, се опитва да разбере реда и структурата на Вселената. Религията, с нейното теологично вдъхновение и мислене, се опитва да разбере целта и смисъла на Вселената. Науката и религията са тясно свързани – целта на Вселената загатва за нейната структура, а структурата трябва да бъде разбрана в контекста на тази цел.

Такъв е начинът, по който аз виждам нещата. Аз съм физик. Считам себе си също и за християнин. Опитвайки се да разбера същността на нашата Вселена посредством тези два начина на мислене, аз виждам много сходства и препокривания между науката и религията. Според мен е логично в крайна сметка те двете да се слеят в едно.” (TOWNES 2001, 296).

3. “Аз твърдо вярвам в съществуването на Бога, основавайки се на моите наблюдения, интуиция, логика и на научните ми познания.” (TOWNES 2002a).

4. “Аз изпитвам огромно емоционално удовлетворение от всяко научно откритие. И мисля, че това чувство е много близко до онова, което някои хора описват като религиозно преживяване или религиозно откровение.

Имам усещането, че това откровение може да бъде описано като внезапно прозрение за същността на човека и за отношението на човека към Вселената, към Бога и към другите хора.” (TOWNES 1963, 37).

5. По отношение на въпроса за произхода на живота проф. Таунс пише: “Възникването на живота може да изглежда уникално и невероятно събитие, но то все пак се е случило. Всъщност то се е случило според природните закони, а това са законите, които Бог е сътворил.” (ТАУНС, цитиран в Palmer 1997, Vol.17).

6. “Според мен проблемът за произхода на живота няма да намери своето решение, ако ние го разглеждаме единствено от научна гледна точка. И така, аз вярвам, че е необходимо едно религиозно или метафизично обяснение на този проблем. Аз вярвам в понятието Бог и в това, че Бог съществува.” (TOWNES 1995).

7. “Науката иска да узнае какви са механизмите на Вселената, а религията – какъв е смисълът на Вселената. Науката и религията не могат да бъдат разделяни.” (ТАУНС, цитиран в Easterbrook 1997, 891).

8. “Аз мисля, че цялата наука се крепи върху убеждението, че Вселената е пронизана от един ред. Това убеждение е част от вярата на учените, че във Вселената има предсказуемост и подреденост, и същевременно то е част от Юдео-Християнската традиция, според която съществува един Бог.” (ТАУНС, цитиран в Palmer 1997, Vol.17).