Съдържание Цялата книга на една страница

ХЕРМАН ХЕСЕ, Нобелов лауреат за литература

Немският писател Херман Хесе (1877-1962) е удостоен с Нобеловата награда за 1946 “за своето вдъхновено творчество, което посредством съвършената си стилистика представя класическите хуманистични идеали”. Най-известните му произведения са: “Сидхарта” (1922), “Степният вълк” (1927), “Нарцис и Голдмунд” (1930), “Игра на стъклени перли”(1943). През 60-те години на ХХ-ти век Хесе се превръща в култова фигура за интелектуалците в Европа и Америка.

1. В един разговор със своя приятел – дипломатът Мигел Серано – Хесе изразява своето отношение към Бога:

“Ти трябва да се оставиш да бъдеш отнесен от Бога, както облаците в небето. Не трябва да се съпротивляваш. Бог съществува в твоята съдба така, както съществува в тези планини или в онова езеро. Много е трудно да се разбере всичко това, защото човекът все повече и повече се отдалечава от Природата и така, все повече се отдалечава от самия себе си.” (ХЕСЕ, цитиран в “C.G. Jung and Hermann Hesse: A Record of Two Friendships”, Miguel Serrano, New York, Schocken Books, 1966, 10).

2. “Фактът, че хората приемат живота си като взет назаем от Бога и че не искат да изживеят живота си егоистично, а напротив, искат да го изживеят като служение и саможертва пред Бога – този факт, това най-велико наследство от моето детство имаше изключително силно влияние върху моя живот.” (HESSE 1972, 59).

3. “Само когато човек е близо до Природата, той може да чуе гласа на Бога.” (ХЕСЕ, цитиран в Miguel Serrano, 1966, 10).

4. “Християнството – не просто проповядваното, а истински изживяното Християнство – беше най-мощната сила, която ме формира и ме създаде.” (ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1).

5. “Ако не възприемаме стиховете от Новия Завет като заповеди, а като израз на едно изумително прозрение за тайните на нашата душа, то най-мъдрите думи, които някога са изговаряни, са: ‘Обичай ближния си както себе си’.” (ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1).

6. “За различните хора има различни пътища към Бога – центърът на света. И все пак, самото преживяване на съприкосновение с Бога е винаги едно и също.” (ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1).

7. “Да бъдеш религиозен е всъщност въпрос на доверие. Доверието е нещо, което всяко добро и простодушно същество, всяко дете или дивак притежава. Но онези като нас, които не са нито толкова простодушни, нито толкова добри, явно трябва да достигнат до това доверие по заобиколен път. В началото на този заобиколен път ние трябва да повярваме в себе си. И все пак, ние няма да можем да повярваме в себе си, ако постоянно се самообвиняваме и самобичуваме.

Бог, в когото трябва да вярваме, живее и в нас; а онези, които казват ‘Не’ на себе си, са неспособни да кажат ‘Да’ на Бога.” (ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1).

8. “Пътят към религията може да бъде различен за отделните хора. За мен този път беше изпълнен с много грешки и големи страдания, с много самобичуване и невежество, с джунгли, пълни с невежество. Аз бях свободен дух и знаех, че лицемерната набожност е болест на душата. Аз бях аскет и сякаш забивах гвоздеи в плътта си.

Тогава не разбирах, че да бъдеш религиозен всъщност означава да имаш радостен и здрав дух.” (ХЕСЕ, цитиран в Gellner 1997, Vol.1).