Съдържание Цялата книга на една страница

УИЛЯМ ФИЛИПС, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Уилям Д. Филипс (род. 1948) печели Нобеловата награда за 1997 “за своя принос към развитието на методите за изстудяване и улавяне на атоми с помощта на лазери”. Той е носител на наградата за лазерни науки “Артър Шолоу” за 1998 година. Филипс е професор по физика в университета в Мериленд и директор на физическата лаборатория в Националния институт за стандарти и технологии (NIST). Понастоящем Уилям Филипс живее със семейството си в Мериленд.

1. “Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в един Бог, който е личност и е в съприкосновение със сътворения свят. Аз мисля, че подредеността на физическата Вселена и изключително прецизно създадените условия за възникване на живота тук на Земята ни показват, че един интелигентен Творец е отговорен за всичко това. Аз вярвам в Бога и моята лична вяра е в хармония с всичко онова, което знам за науката.” (PHILLIPS 2002b).

2. В своята лекция “Обикновена вяра, обикновена наука”, представена на конференцията “Науката и духовното търсене” (20 април 2002, Париж) проф. Филипс казва:

“Много от учените са религиозни хора, и то в съвсем традиционния смисъл на тази дума. Аз самият съм физик и съм един типичен пример за това. Аз вярвам, че Бог е наш Творец и приятел. Вярвам, че Бог е личност и че Той общува с нас.” (PHILLIPS 2002a).

3. На въпроса “Според вас какви трябва да бъдат отношенията между науката и религията?”, Уилям Филипс отговаря:

“Това е сложен въпрос, за който други хора, по-мъдри от мен, са написали цели книги. По принцип, аз смятам, че науката и религията се занимават с различни по характер проблеми и използват – до известна степен – различни методи. Науката се интересува от това как нещата функционират, тя изследва историята и развитието на Вселената. Религията се занимава с въпросите за абсолютния смисъл, за отношенията между хората и за отношенията между хората и Бога.

Разбира се, аз не мисля, че няма връзка между науката и религията. Има области, в които религиозните и моралните решения трябва да бъдат взети въз основа на научните факти. Също така, аз съм убеден, че Бог ни се разкрива в известна степен благодарение на нашите научни изследвания върху сътворения свят.” (PHILLIPS 2002b).

4. На 6 март 1998 Уилям Филипс и Стивън Хокинг участват в научна конференция в Белия дом. На въпроса, отправен към проф. Филипс “Защо в крайна сметка Вселената се подчинява на природните закони?”, той дава следния отговор:

“Това е въпрос, който е интригувал и озадачавал учените, философите и теолозите открай време. Това е един забележителен въпрос. Всички чудесни неща, за които проф. Хокинг говори в лекцията си, могат да бъдат описани чрез няколко относително прости уравнения и известно количество математически формули. И така, защо Вселената е толкова проста? Защо тя се подчинява на математически закони?

Един от възможните отговори на този въпрос е, че ако Вселената беше дори малко по-различна от това, което е тя в момента, ние с вас нямаше да бъдем тук. С други думи, ако законите на Вселената не бяха такива, каквито са, или ако въобще не съществуваха закони, възникването и развитието на живота би било невъзможно. Нямаше да е възможно нито да сме възникнали, нито да сме еволюирали до точката, в която сме способни да задаваме подобни въпроси. Всъщност тази теза, че Вселената е конструирана съобразно самото съществуване на човека, се нарича ‘Антропен принцип’. А ако решим да не поставяме такова ударение върху човека, същото правило би било валидно и за амебите, т.е. тяхното възникване и развитие би било невъзможно, ако законите на Вселената не бяха такива, каквито са.

Но от друга страна, възможен е и един втори отговор, който не е много по-различен от първия. Ако вие сте религиозен човек, какъвто съм аз, вие ще отговорите, че Вселената се подчинява на природните закони, защото Бог е решил да сътвори Вселената именно по този начин и защото Бог е искал развитието на човечеството да е точно такова, каквото е то сега. Това, разбира се, е един философски и теологически отговор и той е по-близък до моята религиозна вяра, отколкото до моите научни възгледи, но това е отговор, който аз много харесвам и който не е по-различен от първия.” (PHILLIPS 1998a).

5. “Аз съм твърдо убеден, че Бог е личност и това е фундаментът на моята вяра. За мен е напълно естествено да бъда обикновен учен и обикновен християнин. Това е също толкова естествено и за много други учени, които познавам като личности с дълбоки религиозни убеждения.” (ФИЛИПС, цитиран в Witham 2001 и Christie 2002).

6. “Религията ни учи как да се отнасяме един с друг, а науката ни показва как Бог е конструирал Вселената.” (PHILLIPS 1999).

7. Филипс смята, че науката може само да ни покаже, че Бог съществува, но тя не може да ни разкрие характера на Бога така, както той е разкрит в Библията: “Твърде трудно е да си представим, че науката би могла да ни покаже един Творец, Който има нужда от лична връзка с нас, Който ни обича и иска от нас да обичаме ближните си, Който има очаквания и изисквания към нас. Всичко това достига до нашите сърца само благодарение на мъдростта на Библията.” (ФИЛИПС, цитиран в Witham 2001).