Шест – ТОЗИ ВЕК И ИДНИЯ ВЕК

Аз вярвам, че докато нашето видение е ограничено до живот в пространството на времето, цялостното ни възприемане на времето – миналото, настоящето, бъдещето и особено вечността – ще останат несигурни и неясни. Това също въздейства на проблема, който имаме, с това, което ние възприемаме като забавяния. Времето (или историята) както го познаваме, ще стигне до своя край. Ние четем в книгата Откровение, че един силен ангел ще се появи в края на този век, с единия си крак стъпил на морето, а с другия на земята, и ще обяви, че „повече няма да има време (хронос)!“[1] Според Конкорданса на Стронг, думата хронос (пространство от време) в този контекст, по подразбиране означава, забавяне.

Понеже Бог е вечен, а не временен, Той живее в едно вечно СЕГА. Съответно Той знае края от началото, понеже те се преживяват в Неговото вечно сега. Бог създаде времето за собствените Си цели. Това не означава, че Той може да бъде побран във време или че някога е бил затворен или ограничен от него. Само ние сме тези, които преживяваме събитията последователно, понеже живеем в областта на времето. Разочарованията, които искрените вярващи често преживяват, са резултат от това, че са вкусили от силите на идния век; те са родени отгоре. Като не са от този свят, те понякога усещат враждебността на съществуващата реалност на този свят. В същност, дори тези, които претендират, че са невярващи (имам предвид, извън новородената общност), не могат да избягат от това, което са в сърцевината на своето същество. Бог е поставил вечността в сърцето на всеки човек.[2] Дори в своето пропадане, човечеството все още носи печата на Божия образ, макар че той може да бъде развален от греха. Доказателството за тази истина се намира в продължаващото търсене на хората на задоволство някъде извън тях.

 

Исус и изпълването на времето

 

Когато Исус дойде за първи път на земята преди две хиляди години, ангелите потвърдиха, че цялата надежда на Израел намери своята реализация в Него. Той дойде в изпълването на времето; Божието царство беше достигнало своята кулминационна точка – пред очите им.[3] Бъдещето дойде с Исус преди две хиляди години! Или беше ли то може би „едно пристигащо бъдеще“?[4]

Ние живеем във времето между пришествията – първото и Второто пришествие на Христос. И факта, че Старозаветните пророци никога не говориха за „Второ пришествие“ (те виждаха само една Месианска ера), ни помага да видим връзката между първото и Второто пришествие. Това също ни помага да разберем идеята за два века – миналия и бъдещия – от Новозаветната есхатологична перспектива. Това означава, че Новозаветния вярващ, „докато съзнава, че живее в новия век предсказан от пророците, осъзнава, че този нов век, въведен чрез идването на Исус Христос, е бил възприеман като носещ в утробата си друг идещ век“.[5] Единия славен Месиански век предсказан от Старозаветните пророци, се развива в два различни века: „този век“ и „идния век“.

В понятието на двата века е, където намираме семената на крайното напрежение. Полюсите на това напрежение управляват цялото Новозаветно изявление и са идентифицирани в изявленията „вече“ и „все още не“.

В тази глава, следователно, ще се фокусираме на произходите и последствията от това напрежение, и може би най-важно, причината за това напрежение. Това винаги е възнамерявано да бъде едно творческо напрежение. Мнозина, които са пренебрегвали произхода и последствията от това напрежение, сграбчени от мисленето за последното време, са загубили своята есхатологична посока.

 

Напрежението вече/все още не

 

Два века

 

Терминологията за два века се намира в поученията на Исус. Когато пита за наградите за това, че са оставили всичко, за да следват Исус, на Петър му беше казано: „Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или братя или сестри или майка или баща или деца или ферми, заради мен и заради Евангелието, който да не получи стотици пъти повече сега в настоящия век, къщи и братя и сестри и майки и деца и ферми, заедно с преследвания; а в идещия век, вечен живот“.[6] Идния век в това изявление, следователно, е свързан с вечен живот.

В Евангелието от Лука, Исус противопоставя „синовете на този век“ със „синовете на светлината“.[7] В кумранската литература ние откриваме „синовете на светлината“ противопоставени със „синовете на тъмнината“.[8] В Матей намираме един допълнителен паралел, където синовете на светлината са идентифицирани като синовете на царството, а синовете на тъмнината като синовете на злия.[9]

Исус направи ясно разграничение между този век и идния век в Своя отговор на подвеждащия въпрос на садукеите: „Синовете на този век се женят и омъжват, но тези, които са счетени за достойни да достигнат до оня век и до възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват; защото те дори повече не могат да умрат, понеже са като ангели, и са Божии синове, бивайки синове на възкресението“.[10] Тука виждаме, че идния век се отнася за възкресенския живот, когато смъртта е поразена.

Тази терминология също се среща и в посланията на Павел.[11] Когато разглеждаме някои от текстовете, в които Павел споменава идния век, става ясно, че той говори за един период след възкресението, съда и възстановяването на всичко. Например, злодеите няма да наследят царството (1 Коринтяни 6:9-10), докато плът и кръв не могат (1 Коринтяни 15:50). Претеристкия възглед, който определя „този век“ като юдейската ера, а „идния век“ като това, което е последвало Божия съд върху Израел през 70 г. сл. Хр., е несъмнено съмнителен, в светлината на тези Писания. Повече за  този възглед ще дискутираме по-нататък в тази глава.

Ридълбъргър обяснява, че Второто пришествие на Христос е събитието, което бележи края на този век, какъвто го познаваме (с всички негови временни качества) и слага началото на идния век (с неговите вечни качества).[12]

Новия завет, следователно, ни представя едно отчетливо есхатологично напрежение между неща, изпълнени в Исус в настоящия век и неща, които предстои да бъдат изпълнени, когато царството е напълно консумирано. Автора на посланието към Евреите ни напомня да държим фокуса си на правилното място: „Защото в подчиняването на всичко на Него, Той не остави нищо, което да не Му е подчинено. Но сега все още не виждаме всичко подчинено на Него. Но виждаме Него, който беше направен за малко по-долен от ангелите, именно, Исус…“[13]

Това напрежение също така е започнало много дебати относно Божието царство: То настояща реалност ли е или все още е бъдеща надежда?

 

Идването на царството

 

Аз вярвам, че всяка дискусия за библейската есхатология ще бъде неточна без Божието царство да оформя основна част от тази дискусия. Това включва не само неговото идване, но също и неговото продължаващо развиване и консумация.

Новия завет говори категорично за царството на Бог като за настояща реалност. Самия Исус заяви: „Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в Евангелието“.[14] То дойде в личността на Исус. Той демонстрира неговата сила над демоничната област,[15] вършеше чудеса,[16] и дори видя падането на Сатана.[17]

Но по-късно Исус също предупреди своите слушатели: „Божието царство не идва със знамения, така че да се забележи; нито ще кажат: ‘Вижте, тука е!’ или: ‘Там е!’ Защото ето, Божието царство е сред вас“.[18] Неговото царство не беше от този свят (посочвайки произход).

В притчите за царството (Матей 13) Исус използва примери като синаповото семе и кваса, за да илюстрира определени аспекти на царството. Царството понастоящем е малко като едно малко семенце, но накрая ще стане като едно голямо дърво. В случая с кваса, цялото тесто втасва през процеса. Същото е с царството. Един ден то ще измести всички други съпернически царства и ще се разпространи из цялата земя. Тази притча, обаче, повдигна някои въпроси в умовете на юдеите по онова време. Нека да зададем въпросите: „Мощния, непреодолим характер на есхатологичното царство ще означава пълна промяна в подредбата на нещата. Настоящия зъл ред на света и на обществото ще бъдат напълно изместени от Божието царство. Проблема беше, че служението на Исус не започна никаква промяна. Той проповядваше присъствието на Божието царство, но света си беше същия като преди. Как тогава това може да е царството?“[19]

От една страна, царството е настояща и победоносна реалност; от друга, то е нещо от бъдещето и е далеч от победоносното в настоящето. Това е сигналния неуспех на диспенсационализма да схване важността на това (вече/все още не) напрежение между настоящето царство и идващата пълнота на царството, което е довело до разпространяването на един възглед отнасящ Божието царство до бъдещото царуване на Исус Христос. Това бъдещо царуване, според диспенсационализма, ще бъде в Ерусалим по време на един период от хиляда години; познат като милениума след Второто пришествие на Исус. Диспенсационализма, следователно, загатва, че Бог е забавил (или отложил) царството две хиляди години след като юдеите отхвърлиха офертата Му.[20] През този период се появи църковната епоха. Ние знаем, че според някои диспенсационалисти, тя се предполагаше да изтече до 2000 година! В тази диспенсация от 2000 години, природата на царството се вижда като „тайна“. Ако този възглед е точен, това означава, че човечеството има явната способност да осуетява изкупителните-исторически намерения на Бог.[21]

Истината, обаче, е, че Божието царство (което, основно, започва с Неговото управление в живота ни) влиза в сила в сърцата ни в момента, в който прегърнем Словото на царството и станем вярващи.[22] Нашето подчинение на Господството на Христос е първо реалност в духа ни, откъдето, като квас, то достига до други области в живота ни. Ние трябва да изработваме спасението си,[23] постепенно да даваме всичко от себе си – 30, 60 и накрая 100% под Неговото Господство. Апостол Павел беше, който каза: „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а праведност, мир и радост в Святия Дух“,[24] и с това изявление той разби всички очаквания породени от погрешното схващане на Старозаветните пророци относно установяването на едно политическо царство.

Реформаторските автори са заключили, че Божието царство е скрито под неговата противоположност: „свободата му е скрита под изпитанието, щастието му под страданието, правото му под липсата на право, всемогъществото му под слабостта, славата му под неузнаваемостта“. Аз съм съгласен с Молтман[25], че това е истинско прозрение, което не може да бъде изоставено. Това не е, обаче, крайната картина на Божието царство. „Неговата парадоксална скритост ‘под противоположното’ не е вечната му форма“. Обещано ни е, че царствата на този свят ще станат царствата на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува завинаги и винаги.[26] Във всеки смисъл, това, което е скрито е предназначено да бъде осветено.

 

70 г. пр. Хр. – Края на кой век?

 

Според претеристкия възглед, 70 г. сл. Хр. бележи „края на века“, което говори за края на юдейската ера, и началото на ерата на езичниците, също позната и като църковната ера.

Претеристите тогава не се чувстват удобно с есхатологичното напрежение из Новия завет. Тяхното разбиране за библейското пророчество вижда всички предсказания на Христос на Елеонския хълм (Матей 24) като сочещи към разрушението на Ерусалим и храма от римската армия през 70 г. сл. Хр. В същност, радикалните претеристи спорят за едно буквално изпълнение на цялата беседа на Елеонския хълм през 40-те години, които последваха.

Едно по-близко разглеждане на думите на Исус и на Павел, когато те говорят за „този век“ и за „идния век“, обаче, ще покаже, че те не говорят за края на юдейския век като такъв.

Това, с което можем да се съгласим е, че когато Тит и римската армия нахлуват в Ерусалим през 70 г. сл. Хр., това е било катаклизъм. Било е последният видим завършек на една епоха,  но това беше епохата на Мойсей, въпреки че ние знаем, че епохата на Мойсей действително приключи когато завесата беше съдрана на две по време на смъртта на Исус. Последиците от по-раншните пророчески думи на Исус бяха знаменателни: „Ето, домът ви се оставя пуст…“[27] Според думите на Джордж Коури: „Да бъде унищожен града, седалището на политическата власт и структурата на нацията ще бъде оставено в руини. Храма да бъде запустял, религиозния живот на нацията ще престане. Жертвите ще се прекратят. Левитското свещенство ще спре да функционира. Следователно, епохата на Мойсей ще свърши. Няма храм, няма Стар завет, няма Мойсеева епоха, това означава, че културата на нацията повече няма да съществува“.[28]

Скоро след като Исус говори за идващото унищожение на храма, учениците очевидно бяха дълбоко заинтересовани. Те искаха да знаят повече за края на века, в който живееха. Беше ли това края на света какъвто го познаваха? Немислимо е да са питали за края на някое бъдещо поколение, или за края на един век хиляди години след тях. Те питаха за века, в който те живееха. Докато не е трудно да се види, че повечето от това, което Исус им отговори се случи при разрушаването на храма през 70 г. сл. Хр., Неговия отговор също така съдържаше пророчески указания за един по-голям завършек точно преди Второто Му пришествие.

Един важен принцип за тълкуване е, че всяка книга или послание, адресирани до определени хора, главно се отнасят до техните обстоятелства, нужди и време. Тълкуванието трябва да бъде разбираемо за първите си читатели. Това е истина за беседата на Елеонския хълм, за книгата Откровение, за посланията на Павел и дори за пророческите пасажи в Стария завет.

Затова, без да отнемаме от това, което се е случило през 70 г. сл. Хр., ние трябва да разберем, че има уроци и принципи, приложими и за други векове. Библията не е просто едно историческо описание; тя е също така и пророческа книга. Твърде често, ние ограничаваме тълкуването на всички пророчества до едно отделно събитие. Има пророчества, които вече са имали своето основно изпълнение (обикновено буквално), но ще имат също и допълнителни нива на изпълнение. Един такъв пример е Малахия 4:5 и 6. Ние знаем, че Йоан Кръстител дойде в духа и силата на Илия и направи хората да се подготвят за Господа. Но по-късно, когато Исус каза, че Илия дойде и не беше разпознат, той също така каза: „Илия идва и ще възстанови всичко“.[29] Книгата Откровение съдържа подобни пророчески изразявания както ще видим в следващата глава.

 

„Това поколение“

 

Точно преди поучението на Исус на Елеонския хълм, относно белега на Неговото пришествие и за края на века в Матей 24, Той изрече тези думи: „Истина ви казвам, всички тези неща ще дойдат върху това поколение“.[30]

Какво имаше предвид Исус с „това поколение“?

Мнозина предлагат различни аргументи, за да обяснят кое поколение Исус е посочил. Аз споменавам само няколко от аргументите.

Диспенсационалистите определят „това поколение“ като това, което е започнало веднага след 1948 година, когато Израел официално стана отново нация. Библейските учени обикновено определят едно поколение като 40 години. В резултат от това, няколко съчинения излязоха на бял свят малко преди 1988 година, обявявайки края на света. Един определен писател продаде милиони копия от своята книга, „Осемдесет и осем причини защо Исус се връща през септември 1988 година“. Линдзи написа през 1970 година, че „за четиридесет години (от 1948 година) или някъде толкова, всички тези неща могат да се случат“, но когато наближи 1988 година, той отстъпи, тъй като стана ясно, че грабването и края на света нямаше да се случат през четиридесетте години от основаването на Израел. Росинг коментира, че това е просто една от няколкото промени, които Линдзи тихичко е правил в своите съчинения, когато световните събития са се оказвали различни от неговите предсказания.[31] В едно по-късно съчинение, Хал Линдзи има да каже това: „Неговото (на Исус) послание беше внимателно насочено към едно определено поколение някъде във времето, поколение, за което Неговата смокиня можеше да има смисъл. Това поколение трябва да е способно да идентифицира времето, в което живее, изключвайки всички останали“.[32] След това той продължава, за да определи наново „поколението“: „Ако сте били наоколо през 1948 година, тогава, като изключим, че можете да бъдете ударен от автобус, или да тичате след бягащия крадец на колички, можете да очаквате да бъдете тук, за да видите всички тези неща да се случват. Всичките“.[33] За сега трябва да бъде достатъчно ясно, че никаква адекватна духовна основа не може да бъде намерена за горното тълкувание.

Претеристите, от друга страна, виждат споменаването на Исус на „това поколение“ не като че ли говори за някое бъдеще поколение, а по-скоро за поколението, което живееше по това време. Те основават становището си на следните думи на Самия Исус: „Защото Човешкия Син ще дойде в славата на Баща Си със Своите ангели; и тогава ще възнагради всеки човек според делата му. Истина ви казвам, има някои от тези, които стоят тука, които няма да вкусят смърт докато не видят Човешкия Син идващ в царството Си“.[34] Преобразяването, което се случи шест дни по-късно се вижда от някои като изпълнението на предсказанието на Исус. Но тогава това би загатнало, че Исус е предсказал, че до една седмица някои от учениците Му няма да умрат (докато другите ще умрат)!

Друго изявление на Исус на Елеонския хълм, според техния възглед, добавя допълнителна сила към техния аргумент: „Това евангелие на царството трябва да се проповядва по целия свят за свидетелство на всичките народи [етнос = етнически групи], и тогава ще дойде краят“.[35] Коури заключава: „Преди изгарянето на стария град през 70 г. сл. Хр., условието, което Господ беше поставил върху учениците Си беше изпълнено. Евангелието на царството беше проповядвано на юдеите разпръснати из цялата римска империя, което произведе новия град, Новия Ерусалим, църквата на Исус Христос. Съдът можеше да започне!“[36] Този съд се разглежда като разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр.

Претеристкото тълкувание на следващото предсказание на Исус е още по-проблематично: „И тогава знамението на Човешкия Син ще се появи в небето, и тогава всички племена на земята ще заридаят, и ще видят ЧОВЕКИЯ СИН ИДВАЩ НА НЕБЕСНИТЕ ОБЛАЦИ със сила и голяма слава. И Той ще изпрати Своите ангели със СИЛЕН ТРЪБЕН ЗВУК и ТЕ ЩЕ СЪБЕРАТ избраните Му от четирите ветрове, от единия край на небето до другия“.[37] Съгласен съм със Спроул, който заявява, че никоя част от беседата на Елеонския хълм не създава повече трудности за претеристкия възглед от тази.[38] Все пак Коури обяснява тези думи по следния начин: „Новия завет започна със триумфалното възкресение на Господа и възнасянето Му до престола на Давид в небето. Обаче, ще са нужни четиридесет години преди знамението на този преход да се яви на земята. Разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. щеше да бъде знамението на земята, че Старозаветната епоха е приключила, и Новия завет е бил напълно въведен. Въз основа на Новия завет, Исус тогава щеше да управлява небесното царство като Месия – Цар на царете и Господ на господарите“.[39]

Какво да кажем за други, втори или духовни, нива на изпълнение?

Ако погледнем наново Матей 16:28 и продължим да четем глава 17:1-8, ние ще придобием едно зърване на събития предшестващи Второто пришествие. Исус прави пророческо изявление посочвайки към поколението, което ще Го види да идва в царството Си. Изявлението на Исус е непосредствено последвано от фразата: „и шест дни по-късно“, в което време облак ги покри на планината, и Мойсей и Илия им се явиха. Тази картина ни напомня за Второто пришествие с думите на ангелите към учениците: „Този Исус…ще дойде точно по същия начин…“ докато те се взираха в небесата при възнасянето на Исус в облака. Облака, от който Мойсей и Илия се явиха, е много вероятно облака от свидетели, за който се говори в Евреи 11 и 12 глава. Прибавете предложението на Петър да построи три шатри, и изглежда, че имаме добра картина за това какво да очакваме когато Празника Шатроразпъване най-накрая ще се изпълни при Второто пришествие.

Следващите стихове от беседата на Елеонския хълм имат своето основно или буквално изпълнение през 70 г. сл. Хр. Обаче, те също така имат и други нива на изпълнение, т.е. „Защото тогава ще има голяма скръб, такава каквато не е имало от началото на света до сега, нито някога ще има“.[40] Много е писано за „Голямата скръб“, поради което тя е станала известна през годините. Една причина за това е свързано с определителния член, който се намира в някои преводи на Откровение 7:14. Дори в горния текст (Матей 24:21), Исус говореше само за голяма скръб. Думата „голям“ (гръцки: мегас = голям, обширен, гръмогласен, огромен[41]) също е използвана от Исус в същата глава, когато Той говори за големи знамения и чудеса (стих 24) и голяма радост (стих 30). Ако погледнем думите на Исус в стих 21, това със сигурност не е било едно обикновено преследване, което се е случило 70 г. сл. Хр. Малко хора знаят всичко за ужасните детайли на нахлуването, въпреки че са публикувани няколко версии. Пълното им описание е отвъд размера на тази книга. Обаче, аз вярвам, че има достатъчно Писания, които посочват, че подобна скръб, винаги е била опитността на искрените вярващи натискащи се към царството във всяко поколение.[42] Политиците на Близкия Изток са били плодородно поле за агресия, подтисничество и конфликти, не подчинявайки се на  непрекъснатите усилия за мир. Също така има други белези, които сочат към обезпокоителни времена занапред, което очевидно ще достигне повратна точка преди Второто пришествие на Христос. Яростната атака на духа на века срещу църквата е достигнал неуловими, но мощни измерения, което е довело до мнозина да отпаднат от активно въвличане в църковен живот и с много странични ефекти в живота на вярващите.

Други Писания също подкрепят едно по-широко тълкуване на беседата на Елеонския хълм и ни предупреждават да обмислим допълнителни нива на изпълнение. Исус говори за „края на века“ като времето, когато житото и плевелите, както и овцете и козите ще бъдат отделени, и посочва, че това ще бъде деня на съда.[43] Друго знамение ще предшества идването на Господа: „Сега ви молим, братя, относно пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране заедно с Него, да не се разклащате лесно от хладнокръвието си или да бъдете смущавани било то от дух или послание, като че ли е от нас, сякаш денят на Господа е дошъл. Не позволявайте на никой по никакъв начин да не ви мами, защото той няма да дойде докато първо не дойде отстъплението, и не се разкрие човека на беззаконието, сина на погибелта…“[44] Това означава, че денят на Господа ще дойде окончателно, когато есхатологичния (корпоративен) човек на греха (беззаконието) се изяви на земята, както дискутирахме във втората глава на тази книга.

Исус заповяда на последователите Си да отидат и да правят ученици от всичките народи, и обеща да бъде с тях до края на века.[45] Това трябва да  се разбира във връзка с това, което Исус каза точно преди да се възнесе: „И така когато се бяха събрали, те Го попитаха: ‘Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израел?’ Той им каза: ‘Не е за вас да знаете времена и епохи, които Баща Ми е утвърдил чрез властта Си; но ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели както в Ерусалим, така и в цяла Юдеи и Самария, и дори до най-далечните части на земята’“.[46] Това, което последва в горницата дни по-късно беше изливането на Святия Дух, екипиращ вярващите да бъдат тези свидетели, за които Исус говори. И, както четем в Деяния 1:1, тази заветна общност, опакована в сила, просто продължава да върши делата на Исус през вековете дори до най-отдалечените части на земята в наши дни.

В заключение на дискусията относно поколението, за което Исус говореше, трябва да се спомене едно определено отношение на сърцето изисквано от истинския вярващ. Според думите на Брус: „Периода между първото пришествие на Христос и Неговата пароусиа е последното време, ‘последните дни’, ‘последния час’. Каквато и да е продължителността на периода, за вярата ‘времето е близо’ (Откровение 1:3). Всяко успешно поколение е призовано да живее като поколението на последното време, ако ще живее като християнско поколение.[47]

Радикалния претеризъм общо взето вижда цялата Новозаветна есхатология като изпълнена. Умерения претеризъм, въпреки че виждат идването на Христос предсказано в беседата на Елеонския хълм, като изпълнено, оставя място за едно бъдещо консумиране на Христос и Неговото царство.

В сравнение с горното, Новозаветната есхатология съдържа бъдеща надежда за църквата; „благословена надежда“ за вярващия, когато Христос ще се завърне и ще установи царството Си на земята. И това не е една фалшива надежда.

 

Скоро, много скоро…

 

„Защото още много малко и Този, който идва ще дойде, и няма да се забави“.[48] Никой не може да отрече парадокса в годния стих! ‘Идва’… ‘ще дойде’? 7

 

Надвисналото завръщане на Христос

 

Много изказвания на Исус и на писателите на Новия завет, без съмнение ни оставят с очакването, че Деня на Господа винаги е близо; Неговото завръщане винаги е надвиснало. Например:

„…когато видите всичко това, разпознайте, че Той е близо, точно пред вратата“.[49]

„Затова, бъдете нащрек – защото не знаете кога идва господаря на къщата…“[50]

„…бъдете готови, защото Човешкия Син идва в час, в който не очаквате“.[51]

„Бъдете нащрек, защото не знаете деня и часа“.[52]

„Нощта почти си отиде, и деня е близо“.[53]

„…времето се е съкратило, така че оттук нататък, тези, които имат съпруги трябва да бъдат все едно, че нямат…“[54]

„…идването на Господа е близо…Съдията стои точно пред вратата“.[55]

Накрая, Откровението на Йоан набляга, че Христос ще дойде бързо, както се вижда и в последните думи на Библията: „Да, Аз идвам бързо“.[56]

Това надвиснало очакване на Второто пришествие е типична характеристика за по-голямата част от Новозаветната традиция.

Ние трябва да държим това в ума си, обаче, че това послание за близостта на Христовото пришествие има своите корени в Стария завет. От самото си начало, следователно, надеждата на Израел беше, че много скоро Бог ще се намеси. Това очакване, че Бог изведнъж ще стъпи в света, за да накаже неприятелите Си и да установи царството Си е било самата сърцевина на апокалиптичната надежда на Израел. Сърцето на Старозаветното очакване беше, че Господното идване е близо. Бог е винаги близо. „Това дава на есхатологията една неотложност и уместност към настоящето“[57].

Денят на Господа винаги е близо, завръщането Му винаги е надвиснало. Това не е било истина само за първите апостоли; то е истина и за нас.

 

Защо не е станало още?

 

Също е истина, че докато повечето притчи казани от Исус посочват близостта на Неговото завръщане, има някои, които внушават забавяне. В поне две притчи това е очевидно.

„Господаря ми не е идвал от дълго време…“[58]

Десетте девици заспаха понеже „…младоженеца се бавеше…“[59]

Две други притчи съдържат подобни теми: първо, историята за благородника, който „отишъл в далечна страна“[60], и който се върнал „след дълго време“.[61] После Лука ни казва за притчата за човека, който посял лозе и после „отишъл на пътешествие за дълго време“.[62]

Кьониг предлага обаче, че тези примери не е задължително непременно да се отнасят за едно далечно очакване. „В същност, те не са от решаващо значение за непосредствено очакване сами по себе си, а по-скоро една неправилна версия на едно очакване и особено опити да се изчисли времето на завръщането на Господа“.[63]

 

Свързване на този век и идния век:

Ролята на Святия Дух

 

Нашето схващане на това какво е царството, несъмнено има мощни заключения за това какво очакваме и кога. Например, когато учениците попитаха Исус точно преди възнесението Му, дали ще възстанови царството на Израел тогава, Неговия отговор беше: „Не е за вас да знаете времена или епохи, които Баща Ми е установил чрез собствената Си власт; но ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели както в Ерусалим, така и в Юдея и Самария, и дори до най-далечната част на земята“.[64]

Исус ясно свързва идването на царството със силата и характеристиките на Святия Дух. Подобно Павел обяснява, че Божието царство не е в ядене и пиене, а праведност, мир и радост в Святия Дух.[65]

Както споменах по-рано в тази глава, Божието царство става лична реалност в живота на вярващия, когато той или тя се подчинят на Господството на Исус Христос, и това става публична изповед.[66] Обаче, Павел ни напомня, че Неговото Господство се предава чрез Святия Дух. Никой не може да каже „Исус е Господ“ без Святия Дух.[67] Това допълнително потвърждава Святия Дух като ключа за християнския живот „между времената“, което е, периода между възнесението и последната консумация при Христовата пароусиа.

Към края на земното служение на Исус, Той направи това, което изглежда като две конфликтни изявления. От една страна Той каза: „…ето, Аз съм с вас винаги, дори до края на века“,[68] а от друга каза на учениците Си, че отива да бъде с Баща Си.[69] Ключът за тези две изявления се намира в това обяснение: „И Аз ще помоля Татко, и Той ще ви даде друг Помощник, който да бъде с вас завинаги, това е Духът на истината…“[70]

Тогава Христос отсъства ли в този период между пришествията? Според горното Писание, очевидно не. Както споменах по-рано в тази книга, есхатологията е изучаване на Исус и Неговото бъдеще. Ако Исус, есхатаоса липсва, „няма есхатология; никаква крайна цел не може да бъде достигната“.[71] Работата на Исус е продължена чрез друг Помощник (като Христос) – Святия Дух. Често Той ни е споменаван като  Духът на Христос.[72] Христос не отсъства; Той е тука, представян от Святия Дух. Неговата работа на земята не е прекъсната. Това, което Исус започна да прави и да учи, беше продължено чрез ранната църква, която беше упълномощена от същия Свят Дух, който помаза Исус.[73] Вярващите са едно продължение на Христос на земята чрез Святия Дух. Йоан казва: „…както е Той, така сме и ние в този свят“.[74]

Това загадъчно взаимоотношение и взаимодействие между Христос, Който обитава в сърцето на вярващия, и Святия Дух, Който укрепва вътрешния човек, е обяснено от Павел: „Така че да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек, така че Христос да се всели във вашите сърца чрез вяра…“[75] Ще говорим по-подробно за този принцип в следващите глави.

Есхатологичната природа на Святия Дух е допълнително илюстрована от Павел, който говори за Него като „…Святия Дух на обещанието, Който е даден като залог за нашето наследство…“[76] В посланието до Коринтяните, Павел го казва по този начин: „Чрез Духа Си ни е запечатал със Своя вечен залог – едно сигурно начало на това, което Той е предопределил да извърши“.[77] Святия Дух е даден като гаранция; останалото идва своевременно. Божия характер е такъв, че Той не може да се оттегли от обещанието Си.

На това място искам да насоча вниманието на основната теза на тази книга. Докато някои учени, като претеристите, чувстват, че пророчествата за последното време са били всички изпълнени, а други – като диспенсационалистите – разпространяват футуристично тълкувание на пророческите писания, има една продължаваща работа, която се случва в сърцата на тези, които вярват.

 

Милениризъм?

 

В светлината на всичко обсъждано в тази глава, ние трябва да се запитаме: „Какво да кажем за Милениума?“ Тъй като 2000-та година остава все по-далеч и по-далеч зад нас, а нито едно от тези катастрофални милениални „пророчества“ не се изпълниха, вероятно ще бъде добре да се погледне наново тази концепция. Ще направим това в следващата глава.

За да завърша тази глава, аз включвам една диаграма, за да илюстрирам застъпването на този век и идния век във връзка с възкресението и Второто пришествие на Христос.

ТОЗИ ВЕК И ИДНИЯ ВЕК

Използвано с позволение. Кийт Джилмор, пенсиониран лектор, Уелски библейски колеж. 2008

 

Ключ на диаграмата

 

C – Сътворение

T – Време

PA – Този настоящ век

I – Въплъщението

O – „Застъпването“ между двата века

2^nd– Второто пришествие на Христос и възкресението на мъртвите

AtC/KoG – Идния век/Божието царство