Четири – ЕДНА СВЯТА НАЦИЯ

Централната позиция на Христос

 

Централната роля, която играе Христос в ‘строежа’ на храма на последното време не може да бъде пренебрегната. Това е потвърдено по-специално в Посланието към Ефесяните. Тука, Павел, подчертава, че вярващите в единство с Христос, съставляват храма.

Този храм се е виждал от Павел, като растяща структура – загатвайки, че все още не е завършен – „бивайки съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Исус е краеъгълния камък, в когото цялото здание …расте в свят храм в Господа“.[1] Питърсън твърди, че факта, че Христос е споменат като краеъгълния камък има голямо значение. Този краеъгълен камък има първостепенна функция във връзка с основата на апостолите и пророците, доколкото тя определя „лъжата“ или линията на сградата. Този необичаен термин (също споменат като ‘скъпоценен’ краеъгълен камък в 1 Петрово 2:6; ‘изпитан’ и ‘ценен’ краеъгълен камък в Исая 28:16) е употребен от Павел в Ефесяни 2, за да даде превъзходство на Христос във връзка с божествения план за градеж.[2]

Затова нека да не забравяме функцията на основните служения на апостолите и пророците в тази връзка. Павел прави ясно, че има само една основа, и тя е Исус Христос.[3] Това противоречи ли на неговото изявление в Ефесяни 2:20? Отговора се подразбира от думите на самия Исус. Изпитвайки Своите ученици, за да види дали Го познаваха чрез чужди думи или чрез откровение, Петър беше, който отговори на Исус с тези думи: „Ти Си Христос, Сина на живия Бог!“ На това, Исус отговори; „А Аз ти казвам, че ти си Петър, и върху тази каната ще изградя Моята църква, и портите на ада няма да я надвият“.[4] Църквата, следователно, трябва да бъде съградена върху откровението за това кой е Исус Христос в сърцата на хората и изповядването на тази истина. Това означава, че църквата се състои от тези, които имат откровение за това кой е Исус Христос. Главната функция на апостолите и пророците, следователно е, както каза Павел строителя,[5] да положат основата на откровението на Исус Христос в сърцата на тези, които откликват на евангелието. Те трябва също така да пречат това да стане националистично или сектантско виждане, ограничено до една нация. Павел ясно очертава своя мандат, който беше да занесе това откровение за тайната на Христос, и до езичниците. Те щяха да станат сънаследници и общи членове на тялото (храма), и съучастници в обещанието в Христос Исус чрез евангелието.

Нещо повече, тази централна позиция на Христос не беше ограничена само до църквата; тя се прилагаше за всичко! Павел обяснява това на Колосяните: „Защото чрез Него е създадено всичко, и в небесата и на земята, видимото и невидимото, било то престоли или господства или управници или власти – всичко е създадено чрез Него и за Него. Той е преди всичко, и в Него всичко се сплотява. Той също така е главата на тялото, църквата; и Той е началото, първородния от мъртвите, за да може Самият Той да има първото място във всичко“.[6]

Диспенсационната Христология напълно не успява да даде на суверенния Христос това централно място; Той е длъжен да се побере в една хипотетична структура на епохи и жизненоважната истина се губи. Разбирането, което произлиза от тази основа следователно е, опасно ексцентрично, тъй като не е съсредоточено върху Христос. Толкова много теории за последното време са били изградени, че просто засенчват Христос. Този вид изучаване, в същност е, изучаване на последните неща, а не изучаване на Христос и на Неговото бъдеще, както посочихме в предишната ни глава.

Барт е прав когато казал: „Всеки опит да се изследва значението и значимостта на храма (например), без главно отнасяне към Исус Христос, би било безполезно“.[7]

 

Неприложимост на дейностите на мястото на стария храм

 

„Втория храм“ както е станал известен, който Ирод поправя и прибавя към него на същото място на първия храм, бил напълно разрушен 70 години след Христос. Нито един камък не останал върху друг, точно както Исус беше казал. И в продължение на 600 години на хората им харесвало да оставят това място в руини – една голяма площ с изоставени отломки, поради думите на Исус. Но през седмия век ситуацията се променила доста радикално с появата на исляма.

Уолкър обяснява: „За мюсюлманите тази голяма площ от първокласна земя, удобно оставена неразработена, била твърде добра възможност, че да я изпуснат. Без да се налага да повреждат останалата част от града, те можели да изградят две впечатляващи сгради на това внушително място, което от една страна би олицетворило новините за победата на Мохамед, а също и би дало на последователите си едно трайно свещено място. По този начин религиозните напрежения, които се усещат толкова силно днес, били вградени в камъните на Ерусалим. Юдаизма (символизиран от храма, който е съществувал в дните на Исус) дал път на християнството (областта, която се виждала в района на храма била изоставена). Християнството от своя страна дало път на исляма (областта на храма била преобразувана за джамията на Ел-Акса и Куполът на Скалата)“.[8]

Както обясних в предната ни глава, целия спор и (очакваната) активност на мястото на стария храм повече не съдържа никаква пророческа стойност. Дори и заблудените, водени от своята ревност да помогнат за „изпълнението“ на диспенсационните очаквания за последното време, да видят построяването на такъв храм, това не може да промени влиянието на думите на самия Исус. Изграждането на истинския есхатологичен храм на тялото на Христос, стана една продължаваща реалност, на деня на Петдесятница, след изливането на Святия Дух (Деяния 2). Изкупеното общество направи първите си бебешки стъпки!

 

Истинското здание

 

Смъртта на Исус на Кръста, и възкресението Му след три дни, сигнализира началото на една нова епоха за човечеството. Изпълнението на по-предишните Му думи: „Разрушете това здание и за три дни Аз ще го издигна“, влязоха в първата си фаза на дена на Петдесятница, и с това „изграждането“ на храма на Неговото тяло започна! Тука виждаме в Евангелието на Йоан, славното изпълнение на това, което стария храм символизираше в самия Исус и в тези, които са изпълнени с Неговия Дух.[9]

Исус дойде, за да предефинира заветните хора, и по този начин да създаде заплаха за Своите юдейски съвременници. Кръста беше Божието послание за света, че Той беше един Бог, в Който влиза всичко. „Ето колко Бог възлюби света: Той даде Сина Си, Своя едничък и единствен Син. И ето защо: за да не трябва никой да бъде унищожен; вярвайки в Него, всеки може да има цялостен и траен живот“.[10]

Петър описва заветните хора по следния начин: „…избрана раса, царско свещенство, свята нация, народ за Божието притежание…“[11]

Но кои са тези хора? Ще бъдат ли те две групи хора – една Старозаветна (юдейска) група и една Новозаветна (християнска) група – както твърдят диспенсационалистите?

 

Теология на заместването?

 

Като изучаваме Евангелието на Исус Христос, могат да възникнат следните въпроси: Замества ли Новия завет Стария? Замествали благодатта Закона? Езическото християнство замества ли юдаизма в намеренията на Бог?

Накратко, вярваме ли в теологията на заместването[12]?

Отговора е просто и ясно НЕ! Както Хопкинс заявява: „Теологията на заместването е напълно неправилно тълкуване на Божията истина“. Новозаветното евангелие на царството е изпълнението на всеки аспект на Стария завет, а не заместване“.[13] Защо? „Във връзка със Старозаветните традиции, завети и обещания, ‘заместването’ – т.е. едно нещо да заеме мястото на друго като заместител, означава пълно прекъсване, което оставя първоначалните намерения на Бог с техните библейски традиции незавършени и неосъществени. Такава една идея, бивайки измамна и заблуждаваща, е дълбока лъжа. Истината лежи в реалността на Новозаветното изпълнение на образите и сенките на Стария завет“.[14] Има една златна нишка, която минава през Стария завет; ред по ред, правило след правило. В Христос (и „42-то поколение“[15]) ние откриваме изпълнението на всички Божии намерения.

Павел ни напомня, че всички Божии обещания са „да“ и „амин“ в Христос Исус.[16] Йоан прибавя следното: „Който се отрича от Сина, няма и Бащата…“[17] Хопкинс е прав когато казва, че изпълнението означава, че скрития потенциал и незавършеността на стария завет са усъвършенствани в новия. Това е истина за традиции като съботата, която е разбрана напълно единствено когато видим, че „Човешкия Син е Господ на съботата“.[18] Същото е истина за всички традиции от Стария завет, като храни, питиета, празници, новолуния или съботни дни. Христос е тяхното изпълнение и реалност. В същност, дори създаването на човека в божествения образ, не се разбира напълно, ако не прегърнем Новозаветното откровение, че Самия Христос, Сина, е образа на Бог![19] Тези, които обичат Бог и са призовани според Неговото намерение, трябва да станат съобразни с образа на Божия Син.[20] Човечеството, следователно, е завършено единствено в личността и делото на Христос. Както продължава Хопкинс: „В Него тези са толкова изчерпателно усъвършенствани, че не могат да бъдат надминати. Следователно, те не могат да бъдат развити повече. Той е крайната цел на цялата истина, Алфата и Омегата, Началото и Края“.

 

Един народ

 

Бог няма два различни народа. Той всъщност никога не е имал.

Ние получихме бегъл поглед, когато Авраам е бил помолен да принесе Исаак. Сърцето ми винаги е докосвано дълбоко, когато чета този разказ. Когато Исаак, който беше един подрастващ младеж по това време, беше вързан и сложен на олтара, покорството в сърцето на Авраам беше пълно, когато той вдигна този нож, за да убие сина си. Той не чакаше някой да го спре. Новия завет казва, че Исаак беше върнат от мъртвите: „Чрез вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак; и този, който получи обещанията принасяше единородния си син; това беше този, за когото му беше казано: В ИСААК ЩЕ СЕ НАИМЕНУВА ПОТОМСТВОТО ТИ’.Той размисли, че Бог може да възкресява хора дори от мъртвите; откъдето той също го получи обратно като преобраз“.[21] Когато Исаак беше върнат от мъртвите, според Божието виждане (винаги виждайки края от началото), може да се каже, че от този момент нататък Исаак живееше на равнината на възкресението. Апостол Павел обяснява това допълнително: „Сега обещанията бяха изговорени на Авраам и на неговия потомък. Той не казва:И на потомците, говорейки за мнозина, но по-скоро за един: И на потомъка ти, който е, Христос“.[22] Бог винаги е имал предвид само един народ. Макар и да признава, че Исаак беше прототип на Христос (Авраам принесе единствения си син), Бог погледна надолу през коридорите на историята и видя единствената свята нация, бъдеще направено съществено единствено чрез смъртта и възкресението на Неговия Син, Исус Христос.

Докато диспенсационалистите наблягат на разграничаването между църквата и Израел, ние можем да видим от горното, че има само един народ, а не две различни групи хора. Хопкинс отбелязва, че християнската общност не е далечна роднина на Божия Старозаветен избран народ. Божия Син дойде, за да разруши преградата на разделителната стена. Павел обяснява това ясно: „Но сега в Христос Исус, вие, които преди бяхте далеч сте били доведени близо чрез кръвта на Христос. Защото Самият Той е нашия мир, Който направи двете групи едно, събори преградата на разделителната стена, като унищожи в плътта Си враждата, която е Закона със заповеди състоящи се в наредби, за да може в Себе Си да направи двата в един нов човек, и така да установи мир“.[23] Не разделяйте това, което Бог е направил едно в Христос! Единственото разграничение е, че старите хора на Бог бяха изключително само юдеи; последните са универсални хора. Езическия свят е универсален народ съставен от всички езици, племена и култури. Но в Христос тази разлика спира да бъде разделяща. „Няма нито юдеин нито грък, няма нито роб нито свободен, няма нито мъж нито жена; защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако принадлежите на Христос, тогава сте Авраамово потомство, наследници по обещание“.[24]

Авраам е бащата на всички нас, като е обяснено на римляните: „Ето защо изпълнението на Божието обещание зависи изцяло от упование в Бог и в Неговия начин на действие, и после просто приемане на Него и това, което Той прави. Божието обещание идва като истински подарък. Това е единствения начин, по който всеки може да бъде сигурен, че ще влезе в него, тези, които пазят религиозните традиции и тези, които никога не са чували за тях. Защото Авраам е баща на всички нас. Той не е нашия расов баща – това е да се чете историята на обратно. Той е нашия баща на вярата. Ние наричаме Авраам баща не защото той получи Божието внимание като живееше като светия, но защото Бог направи нещо от Авраам. Когато той беше никой. Не е ли това, което винаги сме чели в Писанието, Бог да казва на Авраам: Поставих те за баща на много народи? Авраам първо беше наречен баща и после стана баща, понеже дръзна да се довери на Бог да направи това, което само Бог можеше да направи: да възкреси мъртвите за живот, със слово правещо нещо от нищо“.[25]

Тези, като Ной, Авраам и всички онези чудесни хора преди да дойде Исус, които ходеха с Бог под Стария завет, трябваше да чакат изкуплението в Христос за своето пълно наследство. Човек вероятно може най-добре да обясни техния „статус на спасение“ по следния начин: Тези, които умряха във вяра са били пускани с „бележки за доверие“, които са били изкупени единствено след като Христос плати пълната цена за тяхното спасение. Съвършенството идва само в Христос.

Тази приемственост от Стари към Новия завет е ясно потвърдена в Евреи 11 глава, че героите на вярата са усъвършенствани заедно с нас: „А всички тези, получили одобрение чрез вярата си, не получиха това, което беше обещано, понеже Бог беше осигурил нещо по-добро за нас, така че без нас те да не могат да бъдат направени съвършени“.[26]

Стари и Нови, тези, които са умрели във вяра, сега оформят облака от свидетели, чакащ съвършенство, когато последното поколение бягащо по трасето преди връщането на Христос, пресича финалната линия. Хопкинс нарича това есхатологичен принцип: „Всички предходни поколения на изкупените, осветени в Христос Исус, от древните до сегашните времена, ще бъдат направени съвършени единствено с последното поколение, което предстои да дойде. Само тогава ще получим пълнотата на това, което Бог е обещал на нашите бащи основатели, и ние, цялата изкупена общност, тогава ще получим пълнотата на Христос заедно“.[27] И така когато Исус се възкачи на най-високото небе, това беше, за да усъвършенства Божиите намерения в цялата вселена! Нашето съвършенство е в Него!

 

Някакви бъдещи планове за юдеите?

 

Какво да кажем за естествените юдеи, които не са част от остатъка, не са приели Исус като Христос, Божия Син, до този момент? Това е сериозен въпрос. Ние знаем, че въпреки че има много юдеи, които са станали християни и са Го приели като Месията, има милиони юдеи, които все още чакат първото идване на Месията. „Той дойде при своите Си, и тези, които бяха Негови не Го приеха. Но които Го приеха, на тях Той им даде правото да стана Божии деца, т.е. на тези, които вярват в Неговото име, които се родиха не от кръв, нито от волята на плътта, нито от волята на човек, а от Бог“.[28]

Христос първо предложи евангелието на „своите Си“. И, както показват следващите стихове, духовните условия в онези дни доста се бяха влошили. „А Исус влезе в храма и изгони всички онези, които купуваха и продаваха в храма, и обърна масите на среброменителите и седалищата на тези, които продаваха гълъби. И им каза: Писано е ДОМЪТ МИ ЩЕ СЕ НАРЕЧЕ ДОМА НА МОЛИТВА; а вие го правите разбойническа бърлога“.[29] В  този момент Исус просто го нарече: „МОЯ ДОМ“.

После, по-късно в служението Му, ситуацията изглежда се беше променила. „О, Ерусалиме, Ерусалиме, който избиваш пророците и замеряш с камъни онези, които са изпратени до теб! Колко съм искал да събера децата ти, както квачка събира пиленцата си под крилете си, но вие не искахте. Ето, домът ви се оставя пуст!….“ Той повече не каза „Моя дом“, а „вашия дом“. И с тези думи Той се отрече от него. Но после продължи: „Защото ви казвам, отсега нататък няма да Ме видите докато не кажете: БЛАГОСЛОВЕН Е ТОЗИ, КОЙТО ИДВА В ИМЕТО НА ГОСПОДА![30] Тези думи отвориха една много важна врата за бъдещето на нацията Израел.

В притчата за сватбеното празненство Исус ни дава една друга перспектива за това какво се е случило, когато Той за първи път дойде на земята. „Небесното царство може да бъде сравнено с един цар, който дал сватбено празненство за сина си“. Не е трудно да се види тука, че Той говореше за Себе Си, бивайки изпратен от Своя небесен Баща. „И той изпратил слугите си, за да повикат тези, които са били поканени на сватбеното празненство, но те не искали да дойдат“. Това говори за първата апостолска мисия, когато при възнесението апостолите бяха упълномощени да занесат евангелието. „Отново той пратил други слуги казвайки: Кажете на тези, които са поканени:Ето, приготвих вечерята си; вола ми и угоеното теле са заклани и всичко е готово; елате на празника’’’. В този стих Исус говори за хора като Павел и Варнава и другите апостоли с тяхната апостолска мисия. „Но те не обърнали внимание и си отишли по пътя, един във фермата си, друг в бизнеса си, а останалите хванали слугите му и се отнесли лошо с тях и ги убили. А царя се разярил и изпратил армиите си и унищожил онези убийци и запалил града им“. В този последен стих може да се говори за унищожението на Ерусалим с нашествието на Тит и неговите армии през 70 г. сл. Хр. „После казал на слугите си: Сватбата е готова, но тези, които бяха поканени не бяха достойни. Затова идете по главните пътища, и колкото намерите там, поканете ги на сватбеното тържество. И онези слуги отишли по улиците и събрали всички, които намерили, и зли и добри; и сватбената зала се напълнила с гости за вечерята“.[31] От горното можем да видим, че когато юдеите отхвърлили поканата донесена от Исус при първото Му идване, поканата била насочена към езичниците.

Но нека да се върнем на това, което Исус каза в Матей 23:39. Думата „докато“ внушава, че може да стане някаква промяна на сърцето някога в бъдещето. Но има скрито условие: „…няма да Ме видите докато не кажете БЛАГОЛСОВЕН Е ТОЗИ, КОЙТО ИДВА В ИМЕТО НА ГОСПОДА! Павел взема темата в Римляни 11, и пише нещо, което е свързано с тези думи на Исус: „И те също, ако не продължат в неверието си, ще бъдат присъдени; защото Бог може да ги присади отново“.[32] Това, което виждаме тука е, че понеже те отхвърлиха думите на Исус когато Той дойде за първи път, те бяха отсечени. Ако сега приемат словото, което идва чрез Божиите посланици (изпратените) – апостоли и пророци в този настоящ сезон – и разпознаят тези, които идват в Името на Господа и повярват, (не защото те са специални хора вече) те ще бъдат присъдени отново. В Христос ние всички ставаме специални – избрана раса, царско свещенство, народ за Божие притежание![33]

Павел изразява своя товар в това отношение. „Тогава казвам, Бог не е отхвърлил Совите хора, нали? Може ли това някога да стане! Защото аз също съм израилтянин, потомък на Авраам, от Венеаминовото племе. Бог не е отхвърлил Совите хора, които е предузнал“.[34]

Успеха на мисията на езичниците, ще доведе до това закоравяването на юдейския народ да бъде махнато. Както вече заявих, ако те се покаят, повярват на тези, които са изпратени; приемат Исус за свой Господ, и напълно се подчинят на евангелието, те ще бъдат присъдени обратно към Божия народ, чиито корени са в Самия Христос. Той е Маслината. Това не дава право на езичниците да бъдат арогантни, понеже ако Бог може да отсече юдеите, Той може да отсече и тях! „Сега, ако тяхното прегрешение е богатства за света и техния провал е богатства за езичниците, колко повече ще бъде тяхното изявяване!“[35]

 

Клони, обиталища, живи камъни и овце

Диспенсационното тълкувание твърди, че маслината, спомената в Римляни 11, е Израел, което означава, че езичниците са тези, които са присъдени към дървото, което е Израел.

За щастие Божието слово опровергава тази позиция чрез различни други картини на църквата. В тези, които намираме централна тема, всички потвърждават кой е Дървото или Корена.

Исус каза: „Аз съм Лозата, вие сте клоните…“[36]

Исус също каза: „В дома на Баща Ми има много обиталища…“[37]

Някъде другаде Исус каза: „Аз съм добрия пастир и познавам Моите…“[38]

После Петър използва друга метафора. „…вие също, като живи камъни, се съграждате като духовен дом…“[39]

Горните препратки трябва да премахнат всяко съмнение, че това е Господ, Който е Маслината, в която всички ние сме присъдени.

Павел нарича църквата, това ново създание, Божия Израел. „Сега тази Агар е планината Синай в Арабия, и съответства на сегашния Ерусалим, защото тя е в робство с децата си. Но горния Ерусалим е свободен; тя е нашата майка“.[40] „Защото нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. И тези, които ще ходят по това правило, мир и милост да бъде върху тях, и върху Божия Израел“.[41]

Чрез споменатото по-горе, Авраам става бащата на всички нас. „Поради тази причина това е чрез вяра, за да бъде по благодат, за да бъде обещанието осигурено за всичките потомци, не само за тези, които са от Закона, но също и за тези, които са от вярата на Авраам, който е бащата на всички нас“.[42] Когато Павел сега използва фразата „целия Израел“, той говори за всички избрани от Бог, без значение дали са юдеи или езичници по произход. Робъртсън го казва по този начин: „Пълния брой, който е продукта на Божията избрана благодат, идващи от и от юдейските и от езическите общества, ще съставляват окончателния Божий Израел. ‘Целия Израел’, тогава, се състои от цялото тяло от Божии избраници отсред юдеи и езичници. Това е групата, която Павел нарича ‘Божия Израел’ в Галатяни 6:16, където той твърди, че християните не трябва да правят никаква разлика в своето ходене между обрязаните и необрязаните хора (ст.15). Тука Павел ясно използва термина Израел, за да говори за избраните юдеи и избраните езичници, като заедно съставляващи Божия Израел. Ако беше го казал другояче, той щеше да отмени собственото си ‘правило’ за живот, че не се прави разлика между обрязани и необрязани хора по отношение на тяхното притежание на благословенията на изкуплението“.[43]

 

Какво не казва Римляни 11 глава

 

Апостола, следователно, предвижда едно време за възстановяване на тези юдеи, които идват във вярата. Обаче, никъде в тези глави, или някъде другаде в Новия завет по този въпрос, не е заявено, че юдеите ще се или трябва да се върнат в „обещаната земя“. Едно от предложенията предложено от Робъртсън е следното: „Не може да бъде установено от Писанието, че раждането на съвременната държава Израел е пророчески предшественик на масовото обръщане на юдейския народ“.[44] Нито пък има някакво споменаване за едно милениално царство в дискутираните глави. „Настоящата държава Израел не е конкретна реализация на месианското царство на Исус Христос. Освен това, не трябва да се очаква ден, в който Христовото царство да изяви юдейските отличителни черти, било то чрез тяхното място в ‘земята’, чрез техните поддръжници, или чрез отличителните юдейски практики“.[45]

 

Предупреждение

 

Бог е сериозен относно този храм, който е неговия народ. Божия Дух обитава в тази свята нация. Теолозите са съгласни, че един от най-важните въпроси свързани с храма е този на Неговото свято присъствие. В тази истина лежи единствената истинска надежда, не само за Ерусалим в Близкия Изток, но за Ню Йорк, Кейп Таун, Хонг Конг и за целия свят. Павел ни предупреждава: „Ако някой човек разруши Божия храм, Бог ще разруши него, защото Божия храм е свят, и това е, което сте вие“.[46]

Тази една свята нация[47], църквата на Бог на земята, изградена върху основата на апостолите и пророците, с краеъгълния камък Христос Исус, има цел тук на земята.

Павел ни дава едно зърване за това, което Бог има в ума за църквата от началото. Чрез тази църква е, победоносната църква изградена според модела на Неговото Слово, чрез която Бог иска да демонстрира Своята многообразна мъдрост на началствата и властите в небесните места![48]

Диаграмите в края на тази глава, трябва да помогнат на читателя да разбере някои от изявленията, които направих, особено относно тази Една свята нация, и това, че корените й са в Христос.

Ще бъде много трудно да се съгласува диспенсационния аргумент, че църквата е една „скоба“ или план „Б“, с това, което Павел описва в Ефесяни. Това виждане на църквата е, основано на доктрината на отлагането на царството, което настила пътя за „църковния“ или институционния манталитет, който ограбва вярващите от техния управленчески мандат. Защо Бог ще иска да вземе една победоносна църква преди голямата скръб да бъде освободена на земята? Ще се постараем да отговорим на този въпрос в следващата ни глава.

the_church_1

Диаграма А

Използвана с позволение. Кийт Джилмор, пенсиониран лектор, Уелски библейски колеж. 2008

the_church_2

Диаграма Б

Използвана с позволение. Кийт Джилмор, пенсиониран лектор, Уелски библейски колеж. 2008



[1] Ефесяни 2:20-21.

[2] Peterson, D. in Heaven on Earth (Paternoster, UK 2004) p.165.

[3] 1 Коринтяни 3:11.

[4] Матей 16:13-18.

[5] 1 Коринтяни 3:10.

[6] Колосяни 1:16-18 (NASV курсивът е добавен).

[7] Walker, P. in Heaven on Earth (Paternoster, USA 2004) p.4.

[8] Walker, P. in Heaven on Earth (Paternoster, USA 2004) p.8, 9.

[9] 1 Коринтяни 3:16.

[10] Йоан 3:16 (Msg).

[11] 1 Петрово 2:5, 9.

[12] Теологията на заместването твърди, че Църквата напълно и завинаги замества етническия Израел в развитието на Божия план и е станала приемница на Старозаветните обещания адресирани за Изтраел.

[13] Hopkins, I. Fulfilment not Replacement (Bible College of Wales Notes, 2006.).

[14] Пак там.

[15] Матей 1:17. Повече за това в глава 8 на тази книга.

[16] 2 Коринтяни 1:20.

[17] 1 Йоан 2:23.

[18] Матей 12:8; Колосяни 2:16-17.

[19] 2 Коринтяни 4:4; Колосяни 1:15.

[20] Римляни 8:28-29.

[21] Евреи 11:17-19.

[22] Галатяни 3:16.

[23] Ефесяни 2:13-15.

[24] Галатяни 3:28-29.

[25] Римляни 4:16-17 (Msg).

[26] Евреи 11:39-40.

[27] Hopkins, I. One People (Bible College of Wales, 2006).

[28] Йоан 1:11-13.

[29] Матей 21:12-13.

[30] Матей 23:37-39.

[31] Матей 22:2-10.

[32] Римляни 11:39.

[33] 1 Петрово 2:9.

[34] Римляни 11:1-2.

[35] Римляни 11:12.

[36] Йоан 15:5.

[37] Йоан 14:2.

[38] Йоан 10:14.

[39] 1 Петрово 2:5.

[40] Галатяни 4:25-26.

[41] Галатяни 6:15-16.

[42] Римляни 4:16.

[43] Robertson, O. Palmer. The Israel of God (P&R Publishing, USA. 2000) pp. 188-189.

[44] Robertson, O. Palmer. The Israel of God (P&R Publishing, USA. 2000) p. 194.

[45] Пак там стр.195.

[46] 1 Коринтяни 3:17.

[47] Тази свята нация е съставена от дванадесетте племена – не в естествената Старозаветна идентичност, но отразявайки всяко племе в неговото духовно значение.

[48] Ефесяни 3:10.

следваща глава Пет – ТАЙНО ГРАБВАНЕ?