Три – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ХРАМА НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ

Бъдещето не е нещо далечно; бъдещето дори сега се развива систематично. Следователно би било лесно да се пропусне тази настояща истина, ако някой се фокусира на далечното бъдеще.

Забележете отново тази поляризация, която ще набере сила в тези дни. От една страна това ще бъдат тези, които обичат истината и са станали въплътената истина, а от друга страна, тези, които са изпаднали в покварата на ума; тези, които са станали едно с лъжата. От едната страна ще бъде корпоративното тяло на Христос, а от другата, корпоративния човек на беззаконието.

Това повече няма да бъде просто въпрос да се седи в едно кресло и да се предсказва или да се опитва да се предсказва. Това ще се случи, защото те са желали в дните на Божията сила да прегърнат евангелието на царството и всичко, което е свързано с него. Тяхното откровение за самите тях като Словото направено плът ще блести в живота им и ще се разпръсва в тяхното поколение с голямо влияние. Въпреки че ще бъдат в богато партньорство със Святия Дух, тяхната същност няма да бъде само в пророческо изразяване, но в един корпоративен живот, който има всички отличителни белези на честността. Същата тази честност ще говори за тяхната идентичност, това живо изразяване на Въплътеното Слово. Езекиил улови един такъв момент, когато пророкува „както му беше заповядано“: „Ела от четирите ветрове, О, душе, и вдъхни в тези убити, за да оживеят“.[1] Каква чудесна картина на Святия Дух работещ успоредно с пророческото!

 

Произхода на буквалния възглед

 

В тази глава ще погледнем още веднъж един от тези спорни есхатологични въпроси, а именно, възстановяването на един физически храм в Ерусалим. С новите напрежения в Близкия Изток – както често се е случвало в миналото – спекулацията за един трети храм се разпалва отново. Разбира се, веднъж когато този храм е завършен „милениума“ (хиляда години на Христовото царуване на земята) ще последва. Този възглед произлиза от диспенсационното тълкуване на буквалното изпълнение на видението на Езекиил за храма в глави 38-48, и подразбиращото се повторно въвеждане на жертвите от животни. Това се е предлагало като необходимост за изкуплението от греховете на хората в „милениума“. В това време, свещениците отново ще изпълняват задълженията си в храма, а хората по земята ще отиват в Ерусалим за определените празници.

Има много възгледи по този предмет, които се различават в някои детайли, които не са толкова важни за целта на това изучаване. Много книги са били написани по този предмет. Целта на тази книга е да разкрие стратегията на врага в опита му да отклони Божиите хора от истинското нещо, което е опасно за църквата. За да уловим основния процес, който в момента работи, ще трябва първо да изобличим и да се справим с препятствията по пътя.

На това място искам да направя ясна разлика между християните ционисти, които изглежда, че имат сценарий за абсолютна война в Близкия Изток и за края на света,[2] и тези, които са станали известни като юдейски анти-ционисти. Последните искат да покажат на света, че не всички юдеи са ционисти и че те не всички се идентифицират с държавата Израел или с нейните действия в името на юдеите. Яков Рабкин посочва към техните (юдейските анти-ционисти или християните ционисти) опити да помогнат за спасяването на честта на юдаизма в очите на народите – начинание известно в традицията като кидуш ха-шем, което означава освещаване на името на Бог.[3] Един такъв опит, според Рабкин, е бил насочен към широката общественост, под формата на реклама публикувана в Ню Йорк Таймс няколко дни след избирането на Ариел Шарон за министър председател на Израел:

„В резултат от изборите в държавата Израел се е превърнало в често срещан израз, че религиозните юдеи и техните партии поддържат кандидат, който подкрепял забавянето или спирането на мирния процес. Създадено е било впечатление, че ултра-Ортодоксалното юдейство, в съответствие с традиционните убеждения на Тората, са върлите привърженици на запазване на суверенитета на Израел на „територии“ и Хълма на Храма в Ерусалим.

            „Всъщност, нищо не може да е по-далеч от истината.

„Преди две хиляди години, по времето на разрушаването на храма, на юдейския народ било забранено от Създателя (Kesubos [BT Ketubot] 111a) да упражнява суверенитет над Святата земя преди влизането в сила на Месианската ера. Допълнително им било забранено да водят всякаква форма на война срещу народите по време на тяхното изгнание. Напротив, парадигмата на юдейското съществуване в диаспората е да се държат по граждански, честен и благодарен начин към своите домакини по целия свят. За повече от две хиляди години, юдейския народ е приемал своето изгнание като Божествен указ….

„По подобен начин, по време на последните дни на втория храм, равина Йоханан бен Закей се заканва на юдейските фанатици по своето време и започва преговори за предаване с римляните.

„Това уеднаквяване на вяра и практика остава непокътнато до преди около сто години и появата на ционизма. Ционистите, представляващи едно малко движение, потърсили прекалено невъзможното. Тяхната заявена цел била да отменят божественото постановление за изгнание…. Ционизма представлява пълен и радикален разрив с вярванията и практиките на юдейския народ в цялата история….

„Напоследък, беше чута много войнствена реторика от тези, които описват себе си като „религиозни ционисти“. За съжаление тяхната позиция е нарушение на хилядолетните вярвани на Тора мъдреците и масите на юдейството.  Целта на Тора юдейството е да се живее в тихо благочестие и да обитават мирно с всички нации и народи. Тези, които следват този Божествен дневен ред не са свързани с някакви войни, които са лъжливо изобразени като юдейски войни, но в действителност са ционистки войни“.[4]

Християните могат да направят само добре, молейки се за юдеите. Обаче, е важно да бъдем ясни за тази разлика относно ционизма и Тора юдейството, тъй като отношенията на анти-юдаизъм и анти-семитизъм, идващи от много християни, са оставили едно срамно свидетелство в тяхната следа. По същия начин срещуположното виждане не означава подкрепа за диспенсационния дневен ред.

Какъв е произхода на групи като движението християнските ционисти за Храма на хълма?

Спекулации относно възстановяването на храма, са до голяма степен следствие от футуристичната, буквална херменевтика[5], популяризирана в началото на 19-ти век от Едуард Ървинг и по-късно от Джон Нелсън Дарби и след това много ефективно от Сайръс Скофийлд. Последния станал познат на повечето хора чрез своята Скофийлд Байбъл. Бележките и заглавията на Скофийлд били вмъкнати в библейския текст по такъв начин, че това възвисило диспенсационализма – дори в очите на много искрени вярващи – до неоправданото ниво на библейския авторитет.

Една от неразрешените трудности във връзка с въпроса за третия храм, според Сайзър[6], е съгласяването около точното местоположение къде трябва да бъде възстановен. Няма единодушие сред юдейските учени днес за това къде се е намирал оригиналния храм. Теорията поддържана от повечето израелски археолози е, че храма се е намирал където е настоящата джамия Купола на Скалата. Според много учени, това място е същото където са били Соломоновия храм и този на Зоровавел и на Ирод в миналото, който бил съсредоточен около оригиналната Светая Светих. През 1983 година, обаче, Хал Линдзи (автор на Последната велика планета Земя през 1970 година) предлага (променяйки предишното си изявление!), че третия храм може действително да бъде построен на около 26 метра в страни от Купола на Скалата, и все пак да е на правилното място. Това означава, че Купола на Скалата няма да трябва да се разрушава![7] Истината е, че според диспенсационния сценарий, Христос не може да се върне отново, докато Купола на Скалата не е заменен от нов юдейски храм.

Сайзър също доставя следната информация: Ричмън, говорител за института на Храма, твърди, че плановете за третия храм са били готови от няколко години. Равина Шломо Горен ръководи изграждането на една реплика на Върховния Съд със седемдесет места, сграда за новия Синедрион, в непосредствена близост до хълма на Храма в еврейския квартал. През 1998 година, Слайди Лот, християнин и притежател на ранчо в Мисисипи, формира корпорация наречена Реставрация на Ханаанската земя, Inc. с цел отглеждане на добитък (който трябва да бъде чиста порода червена юница) за (бъдещата) жертва за храма. Това дори било съобщено в списанието Нюзуик!

А какво да кажем за средствата за тези проекти? Според Сайзър Интернационалното християнско посолство, както и някои мега-църкви и видни телевизионни мрежи и евангелизатори в САЩ, са подпомагали с набиране на средства, за да помогнат на групи като Верните на хълма на Храма на Гершон Соломон.[8] Например, в една скорошна публикация на Християнството днес, ръководителя на базираното в Чикаго Интернационално общение на християни и юдеи, обещало да участва с до 45 милиона щатски долара през 2006 година за държавата Израел.

Тези пари  били дарени от християнски евангелски поддръжници, в това, което щяло да бъде най-големия годишен финансов принос, който групата е правила в своята 23-годишна история.[9]

Очевидно е, следователно, че споровете за това много оспорвано парче земя, независимо дали се основава на точна интерпретация на Писанието или не, има доказания капацитет да предизвика насилие с потенциално далеч по-широкообхватни последици, дори и в други части на света. В един скорошен бюлетин на организацията Оставените, тази заплаха е осветена. В този бюлетин, според наскоро публикувана книга на Джоел Розенберг, озаглавена Смъртоносна жега, която се превърна в Ню Йорк бестселър, той прави следното изявление: „Израел трескаво се опитва да завърши Третия храм“.[10]

Но откъде идва тази погълнатост от издигането на физически „Трети храм“?

 

Данаил 9:24-27

 

Няма съмнение, че един от стълбовете на диспенсационния възглед е тълкуванието на Данаил 9:24-27. Според този възглед, следващите стихове дават рамката за цялото пророческо бъдеще на света. Въпреки че целта ни не е да отиваме в детайли в тези стихове, ние ще подчертаем някои точки. Ето какво видя Данаил:

„Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за свършване на престъплението и за слагане на край на греховете, и за правене на умилостивение за беззаконието, и за въвеждане на вечна правда, за запечатване на видение и пророчество, и за помазване на Пресвятото място. „И така, знай и разбирай: От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника, Княза, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена. „И след шестдесет и две седмици Помазаникът ще бъде отмахнат и няма да има нищо. И народът на идващия княз ще разруши града и светилището; и краят му ще бъде чрез наводнение; и до края: война, определени опустошения. „И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще прекрати жертвата и приноса; и на крилото на мерзостите идва един запустител, докато решеното унищожение се излее върху запустителя“.

Диспенсационното тълкувание на този пасаж е основно за цялата диспенсационна позиция. Отнемете тълкуванието на диспенсационалистите върху горния пасаж на Писанието, и диспенсационализма рухва. От тези стихове те са развили своята доктрина за едно тайно грабване на езическата църква, което ще бъде последвано от 7-годишен период на скръб. След скръбта ще последва хилядагодишен период на юдейско царство. През този хилядагодишен период, Бог ще завърши Своя план, оставен на полицата преди 2000 години, който е имал за юдеите. Той е трябваше да въведе „план Б“ – който беше църквата – поради това, че юдеите отхвърлиха Исус като Месията. За да работи това тълкувание, диспенсационалистите се нуждаят от вмъкването на една празнина от поне две хиляди години между 69-та и 70-та седмица. Според Ридълбъргър, това е едно „противоречиво нарушение на диспенсационалистите изповядващи буквална херменевтика“.[11] Това отлагане на Божието царство, има сериозни последици за вярващите в тяхното ходене с Бог, както ще посочим в по-нататъшните глави на тази книга.

Повечето учени са съгласни, че седемдесетте седмици, буквално „седморки“, се отнасят за един период от 490 (7 пъти по 70) години. Този период трябва да се разглежда като продължителен. Според думите на Мауро: „…епохалния указ на Кир в първата година от царуването му (като единствен цар), чрез силата, на който града и храма бяха възстановени под ръководството на Зоровавел и Исус, беше и завършека на 70-те години на робство и също и стартовата точка на пророческия период  от 70 седмици, който беше ‘определен’ и измерен в съветите на небето за народа и святия град. И така, цялото пророчество за седемдесетте седмици включва в обсега си възстановяването на града и на храма, и крайното разрушаване и на двете“.[12] Ридълбъргър се съгласява: „В същата година, в която Кир издава указа за Ерусалим да бъде възстановен, Гавраил се явява на Данаил, посочвайки, че седемдесетте седмици на Еремия са приключили и че ще започнат нови седемдесет ‘седмици’. В края на тези седемдесет ‘седмици’, започващи с указа на Кир, ще дойде Помазаника, Месията на Израел. Неговата мисия ще бъде да установи новия и вечен завет обявен като целта на седемдесетте ‘седмици’ в началния стих на пророчеството“.[13]

Диспенсационализма счита, че има една празнина между 69-та и 70-та седмица, учейки, че Божиите взаимоотношения с езическите народи в този настоящ век, познат като „църковната ера“, трябва да бъдат отделени от бъдещия курс на историята на естествения Израел, която ще продължи в „милениума“. Съответно диспенсационната буквалистична херменевтика разграничава Божиите продължаващи цели за еврейския народ, както и тези за църквата. Някои чувстват, че това разделение е вечно.

Диспенсационалистите допълнително спорят, че през тази 70-та независима седмица, един личен антихрист ще направи завет с юдеите за седем години. това поддържа тяхното твърдение, че храма трябва да бъде възстановен, понеже само, ако храма е възстановен, антихриста може да го оскверни. Това ще се случи през половината от седем-годишния период на скръб, което те вярват, че Данаил 9:26-27 предсказва.

Отговаряйки на горното тълкувание, Сайзър е недвусмислен: „Действително няма нищо в текста от Данаил 9, което да изисква някакъв футуристичен сценарий, или да предлага празнина от 2000 години между 69-та и 70-та седмица, или да предсказва построяването на юдейски храм“.[14] Освен това, диспенсационалистите са объркани относно идентичността на Този, който прави завета. „Неуспеха да разпознаят очевидния заветен контекст на Месията правещ завета в 27 стих, който потвърждава завет с мнозина, води диспенсационалистите до това да объркат Христос с антихриста. По сериозна тълкувателна греша ми е трудно да си представя“.[15] Както ще видим по-късно в тази книга, това е основна грешка, която е снабдила климата, в който измамата е нараснала необуздано, и с която ние се стремим да се занимаем.

 

Виждайки го през Новия завет

 

Писателите на евангелията в Новия завет видяха изпълнението на Старозаветните пророчества в личността и делото на Исус Христос. Следователно ние ще вземем Новия завет докато даваме контролираното тълкувание на Стария завет, а не обратното.

Апостол Петър, например, ни дава допълнително прозрение в основния товар, който движеше пророците от древността: „…които пророкуваха…(и) внимателно търсеха и питаха, за да разберат за кой човек или време сочеше Духът на Христос в тях, когато пророкуваха страданията на Христос и последвалите слави“.[16] Ако Исус, Павел и другите писатели на Евангелието са ясни относно факта, че толкова много от Старозаветните пророчества вече са се изпълнили в Христос, тогава надявам се е очевидно за читателя, че много от диспенсационните аргументи за един бъдещ земен милениум просто се изпаряват. Ще се върнем към това.

Когато разглеждаме въпроса за възстановяване на структурата на храма, ще е немислимо да не обърнем сериозно внимание на това, което Самия Исус каза: „…Казвам ви, че нещо по-велико от храма е тук!“[17] В Христос, следователно, бъдещето (или последните дни) са дошли. Централното послание на Новия завет е бъдещето на възкръсналия Христос. „Християнството, което не е изцяло и напълно есхатологично, напълно и изцяло няма нищо общо с Христос“.[18]

 

Процеса понастоящем е в ход

 

Стоейки на стъпалата на храма на Ирод, учениците на Исус Му посочиха храма – поради каква причина ние не знаем. Може би искаха да знаят неговата роля или място в бъдещето. Отговора на Исус беше направо на въпроса. „Истина ви казвам, нито един камък тук няма да остане върху друг камък, който да не бъде съборен“.[19] Евангелието на Йоан разширява този разговор: „Разрушете този храм, и за три дни Аз ще го издигна. Затова юдеите казаха: Този храм е строен 46 години, а Ти ще го издигнеш за три дни? Но Той говореше за храма на Своето тяло“.[20] Това пророческо изявление от Исус относно структурата на храма разбира се беше буквално изпълнено през 70 г. сл. Хр., когато храма както и града бяха унищожени от римската армия под командването на Тит. Това събитие сигнализира окончателното завършване[21] на старозаветната ера. Исус ги предупреди за това повече от веднъж.

„О, Ерусалиме, Ерусалиме, който убиваш пророците и замеряш с камъни тези, които са изпратени до теб! Колко съм искал да събера децата ти, както квачка събира пиленцата си под крилете си, но вие не искахте. Ето, домът ви се оставя пуст!“[22]

Записа на Йоан на разширения диалог потвърждава без съмнение, че Исус наистина стана истинския Храм. Но този процес на изграждане не спря там. Живия и растящия[23] храм все още не беше завършен.

За да поддържаме нашата еахатологична посока, сега трябва да разгледаме Божиите цели чрез Първото идване. Исая също трябва да е видял нещо: „Преди да се замъчи, тя роди; преди да дойде болката й, тя роди момче…Когато Сион се замъчи, той също роди синовете си“.[24] Исус, пионера на нашето спасение, стана първородния от много братя, и целта Му винаги е била да доведе много синове в слава.[25]

Тогава църквата е постоянното изразяване на храма, Христос въплътен. Апостол Павел прави това ясно: „Не знаете ли, че сте храма на Бог, и че Божия Дух обитава във вас?“ И някъде другаде: „Защото ние сме храма на живия Бог; точно както Бог каза Аз ще обитавам в тях и ще ходя сред тях; и ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой хора“.[26]

Автора на посланието към Евреите споменава Скинията на Мойсей в пустинята заедно с един много съществен пропуск.[27] Исторически, ние знаем, че тази скиния имаше три двора, от които външния двор беше, където се случваха всичките ежедневни жертви за греховете на хората. Пропускайки външния двор, той сега нарича вътрешния двор първия двор, а Светая Светих втория двор. Това просто потвърждава, че когато Исус дойде и Словото беше направено плът, Той стана вечната жертва и външния двор с всичките му ритуални жертви вече не беше полезен. Следователно, когато новия завет дойде в Христос, Той направи първия остарял, а каквото е остаряло и излязло от употреба е близо до изчезване.[28]

До сега не трябва да е трудно да се види, че ролята на храма, който играеше много централна част в Старозаветното поклонение, сега е изпълнена и той е направен излишен с идването на Христос. същото е истина следователно, за системата на жертвоприношенията, която диспенсационалистите твърдят, че ще се върне в милениума. Христос стана Жертвата, за да сложи край на всички жертви. Крайното изкупление е извършено. Старозаветната структура, човешкото свещеничество, и ритуала са отменени завинаги!

Не е така, за диспенсационалистите. Техният начин на мислене е заключен в различен сценарий. Както казва Сайзър: „Подклаждани от фаталистичното убеждение за една надвиснала апокалиптична война свързана с възстановяването на храма, християнските ционисти са наистина разтревожени за Армагедон“.[29] И тази мания може дори да бъде отговорна за издигането на друг храм в Ерусалим. Кой знае? Но това не може да отнеме от истината на Новия завет, а именно, че един жив храм се „съгражда“ от деня на Петдесятница.

 

Завършените дела на Исус

 

Повече от всякога преди, завършените дела на Исус трябва да бъдат напълно прегърнати и прокламирани. На кръста, Исус се справи с проблема грях веднъж завинаги.[30] Откровението за тази основна истина ще избави вярващия от съзнанието за грях завинаги. Съзнанието за грях анулира завършените дела на Христос в манталитета на съвременните християни. Всяко напомняне затова, за което сме се покаяли осквернява чудесното снабдяване направено от Христовото изкупление.[31] Време е синовете на царството да спрат да се характеризират като стари грешници от света. Това обезчестява делото на изкуплението.

Настоящия Ерусалим е в робство с децата си, казва Павел на галатяните. Горния Ерусалим е наша майка.[32] По същия начин, по който пророците и самия Исус виждаха Ерусалим, а именно като квачка със своите пиленца, Павел придвижва напред нашето разбиране. После автора на Евреи разширява тази истина: „Но сте дошли до планината Сион и до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и до неизброимите ангели, до общото събрание и църквата на първородните, които са записани в небето, и до Бог, Съдията на всички, и до духовете на усъвършенстваните праведници, и до Исус, посредника на нов завет, и до проляната кръв, която говори по-добре от кръвта на Авел“.[33]

Повече няма свята планина, земен Ерусалим или храм, където да трябва да се покланяме. Исус направи това ясно за жената при кладенеца. „…дошъл е час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Татко в дух и в истина; защото такива хора търси Татко да бъдат Негови поклонници“.[34]

 

Празника Шатроразпъване

 

Дори в Стария завет, храма винаги представляваше Божието присъствие. Това беше една от най-важните теми свързани с храма. Един красив пример за това се вижда, когато Соломон завърши храма по време на своето царуване. Когато храма се посвещаваше по време на Празника Шатроразпъване, славата на Господа така изпълни храма, че свещениците не можеха да застанат да служат.[35] Тогава Бог изговори тези думи: „Чух молитвата ти, и избрах това място за Себе Си като дом за жертва“.[36] Това е един чудесен преобраз на това какво идва, когато славата на Господа изпълни църквата! В същност, Агей имаше една пророческа картина на този храм на последното време и каза: „Последната слава на този дом ще бъде по-велика от предишната…“[37]

Когато Исус щеше да се роди преди повече от 2000 години, ангел Гавраил каза на Йосиф, че този Син щеше да бъде наречен Емануил, което все още означава „Бог с нас“.[38] Исус беше Бог „живеещ“ с човека! И не е случайно стечение на обстоятелствата това, че (историците ни казват), че Той е бил роден по време на Празника Шатроразпъване. Той беше първоначалното изпълнение на този велик Празник, което означава, че ще има крайно корпоративно изпълнение.

Както видяхме в Писанията цитирани по-горе, през последните 2000 години, които са станали известни като „Църковната епоха“, тези, които са в Христос са били и продължават да бъдат обитавани от Божието присъствие и затова правилно могат да бъдат наречени „живи камъни“ в Божия храм.[39]

Образността на Празника Шатроразпъване не сочи към едно завръщане към ритуалите, жертвите и празниците в една бъдеща милениална епоха. Тя по-скоро става една пророческа картина на последното завършване на този храм, когато славата на Господа не само ще изпълни църквата, но също и цялата земя.[40]

Виждайки истинското значение на храма в Новия завет, в следващата ни глава ще разгледаме хората, живите камъни, които съставляват този корпоративен храм.



[1] Езекиил 37:9 (NASV).

[2] Rossing, B. The Rapture Exposed ( Westview Press, USA 2004) p.73.

[3] Rabkin Yakov, M. A Century of Jewish Opposition to Zionism (Fernwood Publishing, Canada. 2006) p.206.

[4] New York Times 2001. In Rabkin Y.M. Ibid p.206-207.

[5] Тълкуване на Писанията.

[6] Сайзър, С. в Небето на земята ( Paternoster, USA. 2004) p. 256.

[7] Пак там в Небето на земята (Paternoster, USA 2004) p. 258.

[8] Пак там стр.258-260.

[9] Джерусалем пост в седмичния вестник Интернационалното християнство днес, вторник, 19 септември, 2006 година.

[10] Leftbehind Newsletter, April 24th, 2008 (Tyndale House Publishers, Illinois, USA. 2008).

[11] Ридълбъргър, К. Пример за Амилеанизъм (Baker Books, USA 2003) стр.153. Диспенсационалистите вярват, че пророческите писания трябва да бъдат тълкувани буквално.

[12] Мауро, П. Седемдесетте седмици и голямата скръб (Reiner Publications, USA. undated) стр.17, 74

[13] Ридълбъргър, К. Пример за Амилеанизъм (Baker Books, USA 2003) стр.152.

[14] Сайзър, С. in Небето на земята (Paternoster Books, USA 2004) стр.251.

[15] Ридълбъргър, К. Пример за Амилеанизъм (Baker Books, USA 2004) стр.153.

[16] 1 Петрово 1:10-11 (NASV).

[17] Матей 12:6 (NASV).

[18] Барт, К. В Милеанизма (Hurst & Company, London 2001) стр.2.

[19] Матей 24:1-2.

[20] Йоан 2:19-21.

[21] Въпреки че раздирането на завесата при смъртта на Исус сигнализира края на Стария завет, 70 г. сл. Хр. очевидно подпечата края на този век.

[22] Матей 23:37-38.

[23] Ефесяни 2:21.

[24] Исая 66:7-8 (NASV).

[25] Римляни 8:29; Евреи 2:10.

[26] 1 Коринтяни 3:16; 2 Коринтяни 6:16 (NASV).

[27] Евреи 9:1-3.

[28] Евреи 8:13.

[29] Сайзър, С. в Небето на Земята (Paternoster, USA 2004) стр.265.

[30] Евреи 9:26.

[31] Евреи 10:1-4.

[32] Галатяни 4:25-26.

[33] Евреи 12:22-24.

[34] Йоан 4:23.

[35] 3 Царе 8:1-11.

[36] 2 Летописи 7:12.

[37] Агей 2:9.

[38] Матей 1:23.

[39] 1 Петрово 2:5. Жалко е, че наричайки я „Църковната епоха“, реалността на Божието царство, която дойде в Исус, е била намалена, ако не и засенчена. Ще се върнем към това в една по-късна глава.

[40] Числа 14:21.