Седем – МИЛЕНИУМА

Въведение

 

В общи линии, три различни тълкувания на Откровение 20:1-10, са се появили през годините, които са поставили учението на Писанието относно Второто пришествие на Христос и бъдещия курс на царството. Те са: пре-миленианизъм, пост-миленианизъм и амиленианизъм.

Премиленианизма твърди, че завръщането на Христос предшества милениума. Постмиленианизма счита, че Христос се завръща след милениума, а амиленианизма счита, че милениума не е ограничен до буквални хиляда години, но включва целия период от време между първото и второто пришествие на Христос.

 

2000-та година

 

В оставащите месеци до 2000-та година, много хиляди християнски поклонници пристигнаха в Ерусалим. Причината? Те очакваха да бъдат свидетели на апокалиптичните събития, които вярваха, че са пророкувани в Библията. Тези събития включваха битката на Гог и Магог, завръщането на Христос на Елеонския хълм и последния съд. Според Хънт[1], сред тези хора е имало стотици северноамерикански християни. Тези християни дори си наеха апартаменти около планината, за да бъдат готови за ‘края на света’. Друга група, която се появи в Ерусалим през 1999 година беше наречена Загрижените християни. Те трябваше да бъдат арестувани, понеже правили заговори на екстремни действия на насилие, надявайки се да ускорят Второто пришествие на Христос. Беше разкрито, че някои от тях имаха брошура от 20 страници, съдържаща снимки на земетресения, зарази и причинени от хора бедствия. Хора с такъв начин на мислене обикновено са известни като миленарианци.

Отново, ще видим как диспенсационния подход към книгата Откровение е объркал искрените ученици и ги е отдалечил от едно просто обяснение на Откровение 20, което би било в хармония с останалата част от Писанието!

Това диспенсационно тълкуване не се намира ясно в по-ранните християнски съчинения. Нито Исус, нито Павел правят някакво специфично споменаване за един хилядагодишен златен век в бъдещето. Най-ранните Новозаветни писатели не са разбирали християнството като миленариално движение, и следователно човек може да заключи, че миленариалните движения могат да бъдат гледани като отклонение от ранното християнство.[2] Трябва да се съглася с Хънт, който казва, че тази погълнатост от идващия милениум, представлява голяма част от теологичното малцинство, и е отделила фанатиците и еретиците от останалото християнство.[3] Тези, които се стремят да подкрепят идеята за един буквален бъдещ милениум виждат Откровение 20:1-10 като „текст доказателство“.

 

Апокалиптичен символизъм

 

Книгата Откровение беше адресирана първо и преди всичко към седемте църкви в Мала Азия и контекста не може да бъде разделян от тяхната историческа обстановка. Книгата следователно ще бъде разбираема за първите си читатели. Обаче, очевидно има нива на приложение, принципи и уроци и за другите векове.

Писателите не са единни относно датата на написване на книгата Откровение. Чилтън пише, че някои учени безкритично приемат изявлението на Свети Ириней (120-202 г. сл. Хр.), че пророчеството се е появило ‘към края на царуването на Домициан’, което е било около 96 г. сл. Хр. Чилтън намира езика на Свети Ириней „някак си съмнителен“ и по-нататък установява, че Свети Ириней бил, в същност, единствения източник за това късно датиране на Откровение, и че всички други „източници“ просто цитирали него![4] Разбира се, късното датиране на книгата Откровение, измества фокуса на пророкуваните събития към една по-късна дата, потенциално укрепвайки футуристичните възгледи на диспенсационализма.

Най-убедителния аргумент, обаче, би посочил, че тя е била написана няколко години преди 70 г. сл. Хр. Кенет Джентри Младши, например, е писал обширно относно датирането на книгата Откровение в своята книга, Преди Ерусалим да падне: Датиране на книгата Откровение: Егзегетичен и исторически аргумент за съставянето й преди 70 г. сл. Хр.[5] Алфред Едършейм също споменава, че книгата Откровение (както и четирите Евангелия) трябва да са написани преди службите в храма действително да са престанали.[6] Това означава, че е била написана преди последното разрушение на Ерусалим и храма, а това ще обясни някои (ако не и повечето) предупреждения съдържащи се в книгата. Мауро заключава, че „…едно усърдно проучване на въпроса ме убеди, че на футуристичното тълкувание му липсва подкрепа на доказателство от писанието; докато, за историческото изпълнение на голяма част от тези пророчески видения, ние имаме цялото доказателство, което може да съществува в такъв случай; а именно съответствието на събитието с нещо предсказано“.[7]

Флетчър[8] посочва друг пример на неточността на премилениалното тълкуване на Откровение, намиращ се в начина, по който премиленианистите тълкуват Откровение 17:9, 18. Рим бил построен на седем хълма, и бил единствения град управляван от земните царе по времето когато Йоан написва книгата. Но ако жената е била града Рим (както Йоан казва, че е), тогава звярът, който я е носил е бил римската империя, а не някой бъдещ личностен антихрист в един период на скръб 2000 години по-късно. Управлението на езическия Рим и на папския Рим никога не е било едновременно и кооперативно. Папството още не е било издигнато, когато Йоан написва книгата. Било е години по-късно, когато то е управлявало над земните царе.

Поради враждебността на римляните по онова време, автора на Откровение използва символи, картини и числа, за да предаде едно скрито послание с дълбоко духовно значение, което е било ясно само за тези, за които е било написано. Например, печатите, тръбите и чашите (повтарящи се и в цикли, но постоянно задълбочаващи се в интензитет) символизират съдбите, които ще сполетят римляните и останалата част от езическия свят.[9] Допълнителни примери се намират в описанието на Йоан за същото събитие от различни ъгли. Ние виждаме Божия съд върху Сатана в Откровение 19:20, когато четем за звяра и фалшивия пророк, докато в Откровение 20:7-10, виждаме същото събитие като от различен ъгъл на камерата.[10] Глави 19 и 20 на Откровение са една и съща част.

Диспенсационния подход (характеризиран от буквално и футуристично тълкувание) на Откровение, създава множество проблеми точно от началото на глава 20. Доста очевидно е, че писателя не може да имал предвид буквален ключ и верига (стих 1). Нито трябва да разбираме, че Йоан е писал за буквален змей и дракон. Но въпреки това диспенсационалистите настояват, че хилядата години трябва да се разглеждат като един буквален период (стих 2). На това подборно буквално тълкувание му липсва честност.

Същото е в сила и за начина, по който са използвани числата в книгата Откровение. Хиляда-годишния период е символично число. Според думите на Боетнър, този термин „е фигуративен израз, посочващ неопределено дълъг период от време, пълен, завършен брой години, вероятно не по-малко от буквални хиляда години, по всяка вероятност много по-дълго. Това, обаче, определено е ограничен период, през който ще се случат определени събития, а след него ще последват определени други събития“.[11] Лад предлага, че „десет на трета степен (=1000) символизира един идеален период от време, време на завършеност“.[12]

 

Връзването на Сатана

 

Значението на стихове 2 и 3 на Откровение 20 е произвело широка разнообразност от дискусия. Тълкувателния дебат, обаче, се съсредоточава върху действието, предприето от ангела, който връзва Сатана за хиляда години и го хвърля в бездната, така че да не мами народите.

Колкото до идентичността на ангела, ние знаем, че възкръсналия Христос държи ключовете на смъртта и на Хадес,[13] но също така знаем, че ангелите могат да служат като посреднически делегати, упражняващи властта на Христос над смъртта и гроба.[14] Човек трябва да има пред вид символиката в тази книга. Тогава със сигурност можем да предположим, че това всъщност е бил Христос, Който е вързал Сатана в тази картина: „И той хвана дракона, старовременната змия, който е дявола и Сатана, и го върза за хиляда години; и го хвърли в бездната, и го затвори и го запечата, за да не може да мами народите повече, докато не свършат хилядата години…“[15] Казва ни се точно в началния стих на тази книга, че по същество, тя предава откровение за Исус Христос.

Но къде и как се случва това връзване на Сатана? Отговора на този въпрос също така ще ни помогне да разберем кога са започнали „хилядата години“.

За да започнем, нека да погледнем няколко Писания в тази връзка:

„И ще поставя вражда между теб и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; Той ще ти натърти (Буквално: смачка) главата, а ти ще му натъртиш петата“.[16]

„Божият Син се яви с тази цел, да разруши делата на дявола“.[17]

            „Или как може някой да влезе в къщата на силния човек и да вземе имота му, ако първо не върже силния човек? И тогава ще ограби къщата му“.[18]

„Когато разоръжи началствата и властите, Той направи публична демонстрация от тях, триумфирайки над тях чрез Него“.[19]

„…а относно съда, защото управителя на този свят е бил осъден“.[20]

Горните писания изглежда предават една истина: Сатана вече е бил вързан от Христос, и това се е случило при първото Му идване. Това означава, че „хилядата години“ са започнали тогава. Христос победи Сатана като умря на Кръста и като възкръсна отново. Ако не вярваме това, какво друго събитие очакваме да извърши това?

Това, което определено се нуждае от обяснение, е какво точно е довело връзването на Сатана.

Първо, ясно е от Откровение 20:3, че Сатана е вързан, за да не „мами народите повече“. Поради продължаващото нечестие в света, премилениалистите са отпратили „хилядагодишния“ период в бъдещето. Обаче, това не е предназначено да бъде абсолютно или пълно връзване в общия смисъл. Дори в Битие 3, където Бог изговори осъждение над змията в градината, следващата част от стиха продължава: „…и той (Сатана) ще му (Потомството) натърти петата“. Въпреки че на змията й беше „смазана“ главата, той имаше достатъчно останал живот, че да натърти петата на Потомството. Но тогава Павел ни напомня, че „Бога на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви“.[21] Кръста на Христос беше поражението на Сатана и той беше осъден, но светиите (истинските вярващи) трябва да изпълнят този съд.

Друг въпрос, който някой може да зададе е дали Сатана е спрял да мами народите. На това трябва да отговорим, че неговата сила да мами е, и е била, вързана чрез истината на евангелието, което е било прокламирано във всяка нация. Въпреки че тази прокламация е имала съпротива в някои нации, той не може повече да мами народите. Светлината на евангелието е по-силна от тъмнината на сатанинската измама. Това е доказано особено в страни като Китай, където църквата е била подземна, но е растяла във феноменални размери.

Ако Сатана е вързан – могат да попитат други – защо толкова много (дори християни) все още са атакувани? Не е ли силен той? Това, което трябва да запомним е, че Сатана си остава лъжец и бащата на лъжа. Той все още има глас! Ние не трябва да бъдем невежи за неговите средства. Дори когато той идва при вас и цитира Писанието, не му вярвайте! Той винаги ще има скрит план или изкривяване, за да ви примами от това, което Бог действително ви е инструктирал. Това е илюстрирано добре в изкушението на Христос в пустинята.[22] Всеки, който не е започнал да обича истината, ще бъде много уязвим, когато Сатана идва със своите лъжи. И, както беше с Ева в Едемската градина, Сатана винаги ще се опитва да поставя под въпрос Божието Слово с този въпрос: „Каза ли Бог?“[23]

Сатана е вързан от тези, които са основани в истината и наистина вярват в завършената работа на Исус. Избираме ли да вярваме това, което Самия Исус каза: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“?[24] Петър задава въпроса: „И кой ще ви нарани, ако сте ревностни за доброто?“[25] Йоан ни уверява, че за тези, които са родени отгоре: „…Христовото божествено присъствие в него го пази от дявола, и нечестивия не го сграбчва (хваща) или докосва до него“.[26] Изненадва ли ни тогава, че сме подтикнати да „…се борим здраво за вярата, която веднъж завинаги е предадена на светиите.“?[27] Йов призна, че това, от което се е страхувал е дошло върху него. Страха е вяра в негативното. Ето защо суеверието е толкова мощно нещо. Сатана преуспява в една атмосфера на страх, която често е просто вяра, че той е мощен. Яков съветва всички вярващи „предайте се на Бога; съпротивете се на дявола и той ще бяга от вас“.[28] Ето защо е толкова важно за истинските вярващи да се умножават в света. По-голямата инерция на вярата в крайна сметка ще изобличи лъжата в по-широк мащаб. Пътя на праведния ще блести по-ясно и по-ясно, и злото няма да има последната дума в историята. Исус седи от дясната страна на Татко, чакайки докато враговете Му са направени на столче под краката Му.[29] Той чака понеже една от целите на първото Му идване беше да унищожи делата на дявола. Точно преди да издъхне на Кръста, Той изрече тези думи: „Свърши се!“[30] Поради това, време е светиите да надуят свирката за лъжите на Сатана.

Съобразно с това, както илюстрира гореказаното, този период от „хиляда години“ говори за това, което е станало известно като църковната ера или ерата на евангелието[31] – един период между първото и Второто пришествие на Христос.

Защо Сатана ще бъде пуснат за „кратко време“ след като периода от „хиляда години“ свърши? Луис обяснява: „Йоан прави много ясно в своята последна книга, че силата на Сатана е пазена от близко и контролирана от Бог. Само след като един ангел с ключ отваря ‘бездънната яма’ демоните могат да излязат (Откровение 9:2-6). Звярът трябва да бъде изваден от ямата при Божията заповед (Откровение 11:7-8). По-късно му е позволено да направи война срещу светиите (Откровение 13:7). Целият този език подкрепя втория ред на мисли в Новия завет, който гласи, че в един много реален смисъл дяволът е ‘вързан’ и вече не е свободен да мами народите, както е правел преди Христос“.[32] Въпреки че има много теории относно краткото освобождаване, аз вярвам, че една допълнителна причина за неговото освобождаване, е Бог да покаже на победоносната Си църква, тези, в които Словото е станало плът, това, което се нарича блъфа на Сатана. Тази група от победители е победила дявола поради кръвта на Агнето; поради словото на тяхното свидетелство и защото не обичат живота си дори до смърт.[33] След като бъде пуснат, Сатана ще се опита още веднъж да измами народите и да ги събере за война, но Бог ще се намеси и смаже силите на тъмнината завинаги. В края на краищата, „ада“ е направен за него и за неговите ангели, на първо място.[34]

 

Царуването на светиите

 

Идеята за настоящото царуване на светиите с Христос на земята е широкоразпространена в Новия завет. Павел казва: „Защото, ако чрез престъплението на един, смъртта царува чрез този един, много повече  тези, които приемат изобилието на благодатта и на дара на правдата ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос“.[35] Контекста ясно посочва, че това е в настоящото земно царуване с Христос. В Колосяни Павел обяснява ясно, че когато сме новородени, ние сме освободени от царството на тъмнината, и сме пренесени в царството на божия любим Син. Писанието свързва евангелието директно  с Божието царство, вместо с църквата. Първо, ние ставаме граждани на Божието царство, и после обръщаме внимание на съвета да не забравяме да се събираме заедно с тези, които имат подобни преживявания.[36] Да твърдим, че това царуване се отнася само за един предполагаем милениум в бъдещето, спори Хамилтън, няма да погне на премилениалистите, „защото това са вярващите, а не юдеите, които царуват с Христос, а буквалното тълкуване на Старозаветните пророчества изискват това да бъде юдейско царство. Не само че осиновените синове и дъщери са част от царското семейство, споделяйки царуването на Христос с Него в духовната област сега, но те също така ще царуват и с Бащата и Сина през цялата вечност“.[37]

През цялата книга, престолите, които Йоан вижда в Откровение 20:4 са в небето, а не на земята. Мнозина са виждали този стих да се отнася изключително към обезглавените християни, седящи да управляват и царуват след възкресението. Докато е истина, че тези, които са умрели като мъченици за евангелието, ще царуват в небето, всеки новороден светия е бил съживен с Христос, Който „ни съвъзкреси с Него, и ни постави да седим с Него в небесни места…“[38] Светиите на земята и в небето са едно в Духа. Вземайки историческия контекст, когато Йоан написва това Откровение, време на сурова скръб за светиите под управлението на Нерон, (54-68 г. сл. Хр. вместо под управлението на Домициан 95-95 г. сл. Хр.) тези думи трябва да са били много насърчителни. Стефан, Яков, Павел и Петър вече са били мъченици. Преследване е заплашвало Божиите хора разпръснати из цяла Мала Азия.[39] Изповядването на Христос означавало мъченичество. Същите принципи се прилагат за истинските вярващи днес. Всички онези, които отказват да се поклонят пред бога на този свят или да приемат неговия белег, каквото и да означава този „белег“, също могат да царуват с Христос сега.

Бъдещото буквално изпълнение на премилениалния възглед не е незначителен или неутрален въпрос. Ако спорите за седемгодишна скръб предшестваща Второто пришествие на Христос, което ще бъде последвано от 1000 годишен „Златен век“, вие ограбвате светиите от тяхната настояща позиция в Христос. Тяхната вяра за сега, е била подкопана и победоносното им очакване в този живот е било заменено от манталитет на оцеляване, очакващ един победоносен милениум, който могат да видят в този живот.

Голямата скръб, както е описана в Матей 24:21, която е спомената и от Йоан в Откровение 7:14, се случва буквално точно преди и по време на разрушението на Ерусалим. Обаче, Писанията са пълни с напомняния, че в този свят всички, които живеят благочестив живот ще имат скръб. Ще е трудно да убедите онези, които са били, и все още са, преследвани в определени източни страни, че голямата скръб предстои! Постмиленизнисткия възглед е също толкова проблематичен тъй като той счита, че в този период, следващ първото пришествие на Христос (който е много по-дълъг от хиляда години) сатанинските активности накрая ще бъдат намалени до незначителни размери, че християнските принципи ще бъдат нормата и че Христос ще царува в един наистина християнски свят. Проблема е очевиден, в това, че ние знаем от Писанието, че беззаконието  ще се увеличи и Лъжата ще се въплъти  точно както и Истината ще стане плът.[40]

Ридълбъргър обобщава горната картина по следния начин: „Също е важно да се отбележи, че хиляда-годишното царуване се казва, че се случва, където безплътните души на мъчениците са (в небето) в контраст на бездната. Освен това, тези души царуват през целия период, когато Сатана е вързан от възкресението на Христос докато свършат хилядата години, когато Христос се връща в съд и да възкреси мъртвите (Откровение 20:7-10). След връщането на Христос, безплътните души повече не царуват, понеже след възкресението, тялото и душата се събират отново, когато тленното става нетленно. Когато това се случи, светиите ще царуват ‘завинаги и винаги’ (Откровение 22:5). Това е, което Йоан получи, когато каза: „На този, който побеждава, ще му дам правото да седи с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Баща Ми на Неговия престол“. (Откровение 3:21).[41] Също е важно да се отбележи, че тези души от Откровение 20:4 – както и истинските вярващи на земята, от Ефесяни 2:6 – царуват с Христос, Който седи от дясната страна на Татко в небето. Не е ли това причината, поради която Исус учеше Своите ученици (което включва и нас) да се молят: „Твоето царство да дойде, Твоята воля да се върши на земята както е на небето“? Всичкото по-горе е един мощен аргумент в полза на амилениалната позиция, която счита, че това, което е описано в Откровение 20:4-6 принадлежи към настоящето, а не към бъдещето.[42]

 

Две възкресения

 

Лад – премилениалист – предлага, че двете възкресения споменати в Откровение 20:4-6  са и двете физически възкресения; „Първото възкресение включва вярващи при завръщането на Христос. Второто възкресени включва невярващите в края на хилядата години“.[43] Ридълбъргър разглежда такива възгледи (като това на Лад) като произтичащи от разбиране, че събитията от Откровение 20 са следствие на тези от Откровение 19. „Това е задължително условие за всички форми на премиленианизма. Премиленианизма стои или пада точно на това място“.[44]

Как тогава, трябва да разбираме „първото възкресение“? Когато просто позволим на други Писания по темата да ни осветлят относно правилното разбиране на въпроса, не е толкова трудно за схващане.

Първото възкресение споменато в Откровение 20:5, е ясно определено от Самия Исус, когато каза на Марта, че брат й Лазар ще възкръсне: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене ще живее дори и да умре, и всеки, който е жив и вярва в мене никога няма да умре…“[45] Павел го казва по този начин: „И вие бяхте мъртви в своите престъпления и грехове, в които преди сте ходили според курса на този свят, според княза на въздушната власт, на духа, който сега работи в синовете на непокорството“.[46] Но когато сме новородени, ни сме „съживени с Христос…и ни възкреси с Него…“[47] В Христос, следователно, ни е била дадена небесна позиция. Това се случва преди, а не след Второто пришествие. Това е духовно възкресение и се случва при обръщането на вярващия. Над тези, втората смърт няма власт. Вярващите никога повече няма да умрат духовно. Те могат да умрат физически, но духовете им са живи в Христос завинаги.

Второто възкресение е физическо възкресение. За невярващи, които умират без да изповядат Господството на Христос над живота си, това означава да бъдат възкресени за вечно наказание: „Останалите от мъртвите не оживяха докато не свършиха хилядата години“.[48] Тези, които са умрели във вярата тогава са облечени във възкресенски тела.

 

Последния съд все още не е дошъл

 

Йоан пише Откровението само няколко години преди разрушаването на Ерусалим и на храма, придружено от всичките зверства на нашествието. Това обяснява спешността, която идва чрез неговите писания, например „…нещата, които скоро трябва да се случат…“ и „времето е близо“.[49]

Много от това, което Йоан видя на остров Патмос вече се е случило през 70 г. сл. Хр. То е била разбрано и оценено от християните през първи век поради преобладаващите обстоятелства по онова време. Обаче, няма да е мъдро да ограничим нашето тълкувание на книгата Откровение до това, което се е случило буквално в онези дни. Това е подхода на историците, които често откриват себе си в лабиринта на потенциални исторически приложения, които размътват водите вместо да ги избистрят.[50] Не можем да пренебрегнем пророческата стойност на книгата Откровение. Както беше посочено в глава 2 на тази книга, ще има една последна изява на беззаконие в този свят. Това ще включва проявления на духа на антихриста и духа на Езавел, наред с другите неща в края на този век, точно преди последния съд. В притчата за житото и плевелите, Исус предупреди учениците Си да не насилват отделянето на житото и плевелите. „Оставете ги да растат заедно до жътвата; а във времето на жътвата Аз ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове, за да ги изгорите; а житото съберете в хамбара Ми“.[51] Веднъж когато покорството в многочленното тяло на Христос стане пълно, непокорството ще стане поразително очевидно.[52]

Творението е все още в родилни мъки, чакайки да види изявяването на Божиите синове и то най-накрая да се освободи от робството на покварата в свободата на славата на Божиите деца. И гаранцията, че това освобождение ще се случи е факта на обитаването на първите плодове на Божия Дух в истинските вярващи.[53]

Време е за изкупената общност да се надигне в своята истинска идентичност и да осъзнае своята цел да партнира със Святия Дух, за да води историята към своя край.



[1] Hunt, Stephen. Christian Millenarianism (Hurst & Company, UK 2001) p.1

[2] Ibid. p.6.

[3] Ibid. p.2.

[4] Chilton, David. The Days of Vengeance (Dominion Press, USA. 1987) p.3,4.

[5] Quoted in Sproul, R.C. The Last Days According to Jesus (Baker Books, USA 1998) p.185.

[6] Quoted in Chilton, David. The Days of Vengeance (Dominion Press, USA. 1987) p.3.

[7] Mauro, Philip. Things Which Soon Must Come to Pass (Reiner Publications, Pennsylvania, USA. 1925) p.8.

[8] Fletcher, G.B. The Millennium (Bible Truth Depot. USA. 1947) p.66.

[9] Ibid p.65.

[10] Riddlebarger, K. A Case for Amillennialism (Baker Books, USA. 2003) p.225.

[11] Boettner, L. The Millennium (The Presbyterian and Reformed Publishing Company, USA. 1957) p.64.

[12] In Riddlebarger, K. A Case for Amillennialism (Baker Books, USA. 2003) p. 210.

[13] Откровение 1:18.

[14] Ibid p.209.

[15] Откровение 20:2-3.

[16] Битие 3:15 (Курсивът е добавен).

[17] 1 Йоан 3:8 (Курсивът е добавен).

[18] Матей 12:29 (Курсивът е добавен).

[19] Колосяни 2:15 (Курсивът е добавен).

[20] Йоан 16:11 (Курсивът е добавен).

[21] Римляни 16:20.

[22] Лука4:3-13.

[23] Битие 3:1.

[24] Йоан 8:36.

[25] 1 Петрово 3:13.

[26] 1 Йоан 5:18 (Ampl).

[27] Юда 3.

[28] Яков 4:7.

[29] Евреи 10:13.

[30] Йоан 19:30.

[31] Това свидетелство не е взето развиващата се реалност на Божието царство, както ще бъде посочено в последната глава на тази книга.

[32] In Riddlebarger, K. A Case for Amillennialism (Baker Books, USA. 2003) p.213.

[33] Откровение 12:11.

[34] Матей 25:41.

[35] Римляни 5:17 (Курсивът е добавен); Вижте също и Римляни 5:21 и 2 Тимотей 2:12.

[36] Колосяни 1:13; Евреи 10:25.

[37] Hamilton, Floyd E. The Basis of Millennial Faith (Eerdmans, USA. 1942) p.136.

[38] Ефесяни 2:6.

[39] Cf Riddlebarger, K. A Case for Amillennialism (Baker Books, USA. 2003) p.214.

[40] Споменато в глава 2 в тази книга.

[41] Riddlebarger, K. A Case for Amillennialism (Baker Books, USA. 2003) p.215- 216.

[42] Cf Ibid p.216.

[43] In Ibid p.216.

[44] Ibid p.217.

[45] Йоан 11:25-26.

[46] Ефесяни 2:1-2.

[47] Ефесяни 2:5-6.

[48] Откровение 20:5.

[49] Откровение 1:1-3.

[50] Katterjohn, Arthur. The Tribulation People (Creation House, USA. 1975) p.76.

[51] Матей 13:30.

[52] Битие 15:16 и 2 Коринтяни 10:6.

[53] Римляни 8:19-23.