Осем – НАДИГАНЕ В НАШАТА ИСТИНСКА ИДЕНТИЧНОСТ

В главите водещи до тази, аз положих усилия да изложа и разруша основната рамка, която поддържа диспенсационния възглед за последното време. Вярвам, че читателя е успял да види, че последното време е дошло с Исус при първото Му пришествие: че сега живеем в един период наречен „между пришествията“ – период също известен като „църковната ера“. В този век има такива вярващи, които – поради Божието Слово и Святия Дух в тях – са вкусили от силите на идния век. Тези вярващи имат растящо съзнание за факта, че имат определена роля, която да изиграят в окончателното прекратяване на този век – роля, която могат изиграят само поради обитаващата в тях продължаваща работа на Святия Дух.

Тези вярващи не търсят да избягат от този свят поради влошаващите се условия около тях. Вместо това, те все по-вече съзнават факта, че този (Святия Дух), който живее в тях е по-велик от този (духа на беззаконието), който е в света; че Исус седи от дясната страна на Татко, чакайки докато враговете Му са направени на столче под краката Му! Има все по-голямо съзнаване, че отговорността лежи върху вярващите да партнират със Святия Дух, така че Исус да може да представи на Себе Си, църква без петно или бръчка при Своето завръщане. Тази църква няма да бъде бореща се църква, нуждаеща се да бъде избавена от силите на тъмнината.

За тези вярващи, молитвата: „Твоето царство да дойде, Твоята воля да бъде на земята както е на небето“ никога не е означавала някакво религиозно изказване или просеща молитва. По-скоро, тя е означавала декларация на вяра, потвърждаваща убеждението, че земята и всичко, което има по нея все още е на Господа.[1]

 

…И на Неговия Христос

 

Все още предстои да видим последната изява на това, което Йоан видя докато беше на остров Патмос: Царствата на този свят трябва да стана царствата на нашия Господ и на Неговия Христос![2] Йоан също така чу един силен глас деклариращ: „Сега спасението, и силата, и царството на нашия Господ и на Неговия Христос дойдоха…“[3] Въпреки че Исус постигна победата в Своята смърт и възкресение, за корпоративния Христос остава най-накрая да изпълни тази победа. Аз съм съгласен с Варнър, който разсъждава, че „е време Христос да бъде напълно изобразен в хората. Каквото и да сме правили, за да се измъкваме от отговорността на това висше призвание, трябва да престане“.[4] Словото трябва да стане плът отново – този път в корпоративния Син.

 

Четиридесет и второто поколение

 

Матей 1:1-17 съдържа родословието на Исус Христос (моля ви забележете използването и на Исус и на Христос тука). Стих 17 казва: „И така всички поколения от Авраам до Давид са четиринадесет поколения; от Давид до изселването във Вавилон, четиринадесет поколения; и от изселването във Вавилон до Месията, четиринадесет поколения“. Броейки предишните поколения в стихове 1-16, обаче, ние откриваме, че от изселването във Вавилон до времето на Христос, има само тринадесет поколения, а не четиринадесет. Поглеждайки внимателно, забелязваме, че има тринадесет поколения до раждането на Исус. Четиринадесетото поколение, което е поколението на Христос следователно, трябва да има по-дълбоко значение.

Това четиринадесето поколение, 42то, ако разглеждаме всичките поколения от Адам, е корпоративния Месия, тялото на Христос. Това включва всички онези, които са били новородени, т.е., преселени от царството на тъмнината в царството на Божия любим Син, през всичките поколения след възнасянето на Исус. Исус сега е федералната глава на тази свята нация!

Пророк Исая заявява относно идващия Месия: „Защото дете ни се роди, син ни се даде; и управлението ще почива на раменете Му; и името Му ще бъде Чудесен Съветник, Бог Могъщ, Вечен Баща, Княз на Мира“.[5] Метафората, която Павел използва, за да опише изкупената общност е „тялото на Христос“, от което „раменете“ са част. Той също обяснява, че „…както тялото е едно, но има много части, и всички са части на тялото, въпреки че са много, то е едно тяло, така е и Христос“.[6]

През последните две хиляди години много поколения са дошли и са си отишли. Някои от тях, особено след реформацията през 1515 година, са вземали на сериозно своята отговорност да живеят като победители, докато други са били доволни да чакат пасивно за божествена намеса. Диспенсационализма е подхранвал това желание в много християни да предадат земята и да отидат на небето.

Следователно остава, едно поколение – завършващото поколение – без което завършените дела на Исус никога няма да бъдат напълно изявени. Без тях, всички онези, които са умрели във вярата без да получат обещаното, няма да бъдат направени съвършени.[7] Онези вярващи, върху които са дошли краищата на вековете, ще преживеят увеличаване на вярата и помазанието предадени чрез предишните поколения. Те ще пораснат в Него, Който е Главата и ще видят Христос изявен в пълнотата на Своето тяло. Сатана трябва най-накрая да бъде смазан под краката им, и правейки  това, те ще пресъздадат победата на Голгота. Този един корпоративен човек ще пресече финалната линия победоносно! До тогава, Исус ще бъде държан в небесата. Възстановяването на всичко, за да което е говорено от пророците от миналото първо трябва да се случи. Само тогава Той ще се върне![8]

Исус, главата, ще се свърже само с това, което е от Неговата природа. Тялото на Христос не може да бъде с различна природа или да има две природи. Смокинята не произвежда маслини.[9] Твърде дълго църквата е произвеждала смесица. Ние сме призовани да станем участници в божествената природа, и няма се предвид това да се случи някой ден в небето.

Неговото слово няма да се върне при Него празно без да извърши това, за което е било изпратено.[10] Докато не е възможно да се отдели последната консумация на царството от това, което Бог е направил в историческата личност и мисии на Исус, Неговата мисия ще бъде непълна без много синове да дойдат в слава. Може ли това да е причината, поради която пророците от миналото видяха само едно идване на Месията? Идването на Исус Месията преди 2000 години ще бъде завършено когато словото отново стане плът – този път в корпоративния Месия, Сина проявен в синовете.

Изкупената общност трябва наново да погледне в дълбочина идентичността и функцията на този корпоративен човек. Това няма да е възможно без да направим промяна на парадигмата в мисленето ни. Толкова дълго сме били отделени от Този, Когото се е предполагало да изявяваме.

Петкратните служения както са записани в Ефесяни 4:11 никога не са били замислени просто да стават позиции или титли в църквата. Тяхната задача е много ясно изписана: да изградят тялото на Христос и да го доведат до мярката на ръста, който принадлежи на пълнотата на Христос. Тъй като понастоящем преживяваме нов сезон, в който служенията на апостола и пророка особено избухват в ново измерение, искрените вярващи и дори църкви трябва да се приближат към тези служения, които да им донесат корекции и точност на остарелите теологии. Много от старите структури може да са послужили за някаква цел в миналото, но сега трябва да бъдат ъпгрейтнати (подобрени), а в някои случаи прекратени, дори разтурени.

 

Въпроса Христос

 

Тоузър в едно от най-страхотните си религиозни писания, има да каже това относно въпроса Христос: „Тези знаменити европейски художници, чиито творби украсяват великите световни галерии за изкуствата, без съмнение са направили най-доброто, за да обрисуват нашия Господ. Те са били ограничени, обаче, от техните лични представи за Предмета. Да бъда искрен, аз не искам да държа в ума си някаква недостойна представа за моя божествен Спасител. Ние християните трябва ревностно да желаем Святия Дух да ни скицира истинския и преобразяващ портрет на Исус Христос в нашето вътрешно същество! Нашата наслада трябва да бъде в увереността, която живее в нас, миг след миг. А тази увереност трябва да дойде от Божието свято Слово. Вие лично желаете ли с мен Святия Дух да потопи четката Си и да започне да рисува по платната на нашите души един жив портрет на Исус Христос, изпълнен с кръв и огън?“[11]

Тези, които са познавали Исус през земното Му ходене трябва да им е било трудно след като Той си е заминал от земята и е отишъл при Татко. За тези и за всички, които са искали да Го познават, апостол Павел предлага този съвет: „…въпреки че сме познали Христос по плът, сега вече не Го познаваме по този начин“.[12] Това откровение трябва да е дошло към Павел скоро след като направи своята защита пред цар Агрипа, защото, от това, което можем да открием в Писанието, това е бил последния път, когато той говори за Исус от Назарет, Който е ходил по земята като Човешкия Син. От този момент нататък, Павел започва да расте в откровението на Христос, сега седящ в небесата, но Който едновременно присъства във вярващата общност чрез Святия Си Дух. Тогава не е изненада, че той беше апостола, на когото беше дадена благодат да прокламира прославения Христос, особено, но не само, на езичниците.[13] Казвам не само на езичниците, но също и на онези юдеи, които са чувствали, че Исус Назарянина е дошъл единствено за тях.

Някои от въпросите нуждаещи се от отговор – особено в светлината на претеристките възгледи, дискутирани в предишни глави – включват следното: каква среда ще ускори завършването на този век и ще ни изстреля в идния век? Каква атмосфера ще ускори узряването на корпоративния Христос?

 

Силата на обещанието

 

Исус каза на учениците Си, че се връща. За християните това е най-важното послание, което да вярват за бъдещето. Както казва Питърсън: „Практичния ефект на това убеждение е да зарежда всеки миг от настоящето с надежда“.[14]

Защо пък езика на обещанието? Молтмън казва: „Обещанието известява идването на все още не съществуваща реалност от бъдещето за истината“.[15] То има ДНК-то на вярата, без която е невъзможно да се угоди на Бог.

Есхатологията е езика на обещанието. Ние видяхме в предишните глави, че есхатологията говори за Христос и за Неговото бъдеще. Обещанието за идващия Месия минаващо през целия Стар завет, беше изпълнено в Христос. „Всичко, което Бог беше обещал беше подпечатано с Да-то на Исус“.[16]

Но не свършва до тук. Първото идване на Исус не беше края на обещанието. Неговото скорошно идване събужда очакването в Неговите последователи за едно по-велико (част от) бъдеще. Павел казва: „…в Христос Исус обещанието на Авраам може да дойде за езичниците, така че да приемем обещанието на Духа чрез вяра“.[17] Както видяхме по-горе, Святия Дух е даден като залог или гаранция за повече, което ще дойде – есхатона на изпълнението.

Ето как Бог е избрал да го направи: Той дава слово и това слово съдържа обещание. Обещанието разпръсква надежда в нас, а тази надежда активира вярата. Начина, по който си присвояваме обещанието е чрез вяра. Бог направи обещание на Израел в миналото, че те ще влязат в Неговата почивка, но те не успяха да влязат, защото не смесиха обещанието с вяра. „Следователно остава една съботна почивка за Божиите хора…“ И казвайки това, автора на посланието към Евреите продължава: „Защото Божието слово е живо и мощно…“[18] Това посочва условието, че когато Божиите хора сега чуват словото чрез вяра и му се покоряват, обещанието ще се придвижи към изпълнение. Чрез вяра и търпение наследяваме Божите обещания.

Но всичко това започва с надежда. Без надежда вярата отпада. Това беше в надежда срещу надеждата, че Авраам (нашия баща на вярата) повярва.[19] Във всяко обещание на Бог скритото бъдеще се обявява и упражнява своето влияние върху настоящето чрез надеждата, която събужда.[20]

Тази надежда е, която поддържа вярващия християнин непримирен с настоящата реалност, за да бъде примирен единствено при крайното изпълнение на Божиите обещания.

 

Бременни с бъдещето

 

Винаги когато получим слово от Господа с вяра, ние ставаме бременни с бъдещето. Исус беше заченат в утробата на Мария по същия начин. Когато ангела освободи пророческото слово към нея – въпреки че не можеше да го схване с ума си – тя го прие с вяра. „…да ми бъде според твоето слово“.[21] После Святия Дух я осени. По същия начин, умели служения на Новия завет са призовани от Бог да освобождават живо слово всеки ден. Тези, които приемат това слово с вяра, скоро ще се намерят „с дете“ – бременни с бъдещето!

Молтмън правило разбира, че по същество, самото божествено обещание съдържа силата за своето изпълнение във верността на Бог, който е обещал. Бога, Който е обещал също е верен и да го изпълни. Но в този велик план за последното време, Бог е решил човека да има роля, която да играе. Силата на обещанието да се постигне изпълнението повече не лежи единствено във верността на Самия Бог, но в покорството на вярващия.[22]

 

Уголемени в чакането

 

С приемането нетленното семе на живото и пребъдващото Божие Слово, процеса е започнал. Това ново създание в нас не може вечно да се храни с мляко; ние трябва да се придвижим към твърда храна, работата на праведността.[23] Вярващите трябва да се събудят за истинската си идентичност в Христос. в този процес на растеж, ние скоро оставяме това съзнание за грях, което е уловило в капан без брой вярващи, държейки ги заложници на чувствата за недостойнство и само-осъждение. Голяма част от това е свързано с нашата духовна диета, словото, което приемаме; поученията, на които сме изложени. Децата трябва да пораснат, за да станат зрели синове, и много синове ще станат бащи в духа.[24] В същност, Павел ни увещава да растем в Христос, главата. „…повече да не бъдем деца, мятани насам натам от вълни и носени от всеки вятър на доктрина, чрез измамата на хора, чрез лукавство в измамни интриги; но говорейки истината в любов, да растем във всички аспекти в Него, който е главата, Христос…“[25] Ако някога е имало слово, от което църквата на 21ви век да се е нуждаела, то това е това слово!

Трагично нещастно е, и все пак не е изненадващо, че очевидно изопачени доктрини относно изявените Божии синове са се появили през последните години. Сатана желае да отклони истинския търсач от истинското нещо заложено тука. Едно от тези неща е „синовството“. Синовството просто говори за тези (мъже и жени), които са зрели и които разбират набляганията поставени върху корпоративното. Това, което действително означава това, когато говорим за изявяването на Божиите синове е корпоративното изявяване на СИНА в синовете или групата от зрели вярващи.

Някои пионери в духа може дори да са се обезсърчили от това, което изглежда като забавяне в пароусията, но те не са единствени. Сътворения свят чака да бъде освободен от робството на покварата! Продължаващото безсмислие трябва да бъде разчупено.

Обаче, това освобождаване няма да се случи, преди Божиите синове да са освободени. Павел описва трудните времена на болка в света като родилни болки: „Те не са само около нас; те са в нас. Божия Дух ни събужда отвътре. Ние също чувстваме родилните болки. Тези стерилни и безплодни тела копнеят за пълно избавление. Ето защо чакането не ни отслабва повече отколкото отслабва една бременна майка. Ние сме уголемени в чакането. Ние, разбира се, не виждаме какво ни уголемява“.[26] Докато не дойде последния пробив, Святия Дух е Единствения, Който може да превърне нашите неизразими стенания и болезнени стонове в значителни молитви пред Татко.

Възможно  ли е вярващите да елиминират допълнително забавяне?  Нека да видим някои пасажи от Писанието, които могат да ни дадат някакво прозрение.

 

Внимателно взиране

 

Както учениците се взираха внимателно в небесата докато възкръсналия Исус заминаваше в облака от свидетели,[27] така и ние никога не трябва да губим фокуса на апостолското виждане за Неговото завръщане. Ангелите казаха на онези ученици, които гледаха изпълнени с копнеж докато Исус изчезваше в облака, че Той ще се върне точно по същия начин. Това изявление съдържа повече от това, което първо виждат очите, както беше посочено в една по-предишна глава. По същия начин, по който апостолите се взираха внимателно в заминаващия Исус, апостолите в този сезон имат функция. Петър намеква, че това е това интензивно „очакване“ на идването на Господа, което ще „ускори“ деня.[28] Автора на Евреите пише: „Въпреки че Христос е бил принесен, за да поеме върху Себе Си и да понесе като товар греховете на мнозина веднъж и завинаги, ще се яви втори път, не за да вземе някакъв товар на греха нито да се занимава с грях, но да доведе до пълно спасение онези, които [пламенно, постоянно и търпеливо] чакат и Го очакват“.[29]

Този фокус на сърцето е, който прави вярващите силни, когато духа на този век в цялото си лукавство се опитва да ги измори. Това отношение на сърцето е насърчавано във всички притчи, в които Исус говори за Своето завръщане. Вярата на вярващия се протяга към бъдещето. Сам Исус каза, че сме блажени, когато сме гладни и жадни за правдата, защото ще бъдем наситени. Следователно, благословението е върху онези, които, въпреки че им е било обещано изобилие, изглеждат богати само в глад и жажда! Въпреки че това може да звучи като противоречие, в това е, където надеждата трябва да докаже силата си.

Възможно ли е тогава, това забавяне в пароусията (само на външен вид или в действителност) да служи като някаква функция? Отговора трябва да бъде намерен в това, което Бог е възнамерявал за църквата на земята.

 

Победоносната църква

 

В Христос, Бог най-накрая е разкрил Своя план, който е бил скрит за векове – една победоносна църква! В този план ние откриваме една друга част от отговора, който ще ни помогне да разберем защо все още не виждаме всичко да е подчинено на Христос.

Вместо да бъде държана в плен от едно безплодно, безсмислено съществуване, чакайки изкупление от тази земя както диспенсационалистите биха ни накарали да вярваме, Божиите разнообразни изразявания на сила и енергия никога не стават застояли. Динамичната активност на обитаващия Свят Дух във вярващия винаги е готова да упълномощи онези, които ще участват в крайното изпълнение на победата постигната от Исус при първото Му идване.

Павел обяснява: „…да освети какво е управлението на тайната, която за векове е била скрита в Бог, Който е създал всичко; така че разнообразната Божия мъдрост сега да бъде направена позната чрез църквата за управниците и властите в небесните места. Това е в съответствие с вечната цел, която Той извърши в Христос Исус, нашия Господ…“[30]

Дали цялата изкупена общност ще участва в горната демонстрация, не е ясно заявено в Писанието,[31] но едно нещо е ясно: истинските синове, победоносната църква, ще демонстрира завършените дела (извършени при първото идване на Исус) на началствата и властите в небесни места! Тази демонстрация е причината за войната. Голямата лъжа ще бъде изобличена. Войната не е за това кой ще спечели; тя е, за да се демонстрират завършените дела извършени чрез Христос в изкуплението. Победата постигната на Кръста беше пълна. Исус дойде, за да разруши делата на дявола, а също и за да покаже на открито самия Сатана. Тези синове, които са дошли в слава  просто ще приложат тази победа.[32]

 

Взаимоотношението баща-син

 

Тази есхатологична надежда е била опазена жива във взаимоотношението между духовни бащи и техните духовни синове през вековете. Приемствеността е била запазена чрез предаването на видението от едно поколение на друго. Можем ли да разберем, тогава, защо врагът се е борил с този принцип с всичката си сила? Както обикновено, врага е замърсил тази истина с фалшиви духовни бащи, които са злоупотребявали с авторитета си за собствена печалба. Искрения търсач обаче, скоро ще осъзнае, че Сатана произвежда Исмаил само когато знае, че истинския Исаак е на път. Важността на взаимоотношението баща-син като необходимия мех, за да може Господ да извърши това, което иска да извърши сега, е изтъкната в този настоящ апостолски сезон! Където това взаимоотношение съществува, както беше в ранната църква, местните църкви ще функционират като домочадия или семейства. Твърде дълго време до сега, институционализма е ограбвал църквите от тази жизненоважна съставна част на взаимоотношенията. А изпитанието на служението на истинския духовен баща е, че той ще бъде натоварен с това да види Христос напълно изобразен в своите духовни синове, както беше с апостол Павел![33]

Исус пита дали ще намери вярата при Своето връщане. Тази златна нишка на вяра ще достигне най-високата си точка в подходящото въплъщаване в последното поколение от вярващи, когато се връща Христос. Напомнено ни е, че въпреки, че тези, които са били преди нас не са получили обещанието, те няма да бъдат разочаровани. „Тяхната вяра и нашата вяра ще се съедини, за да направи едно съвършено цяло, техният живот на вяра не е съвършен без нашия“.[34]

Много е жалко, че толкова много петдесятни и харизматични християни са ограничили функцията и помазанието на Святия Дух до „движение в дарбите“, често съпровождани от плитко тълкувание. Те безкрайно търсят Неговото присъствие, но пропускат да съдействат на Неговата личност. Докато е важно да не пренебрегваме нуждата, че вярващите трябва да се движат в дарбите на Духа,[35] Той, Духа, извършва една по-дълбока работа в тези, които Му позволяват да дойде до тях като параклетос (Утешителя). Неговата функция включва установяването на благочестив характер, правейки ни участници в божествената природа!

Първостепенната функция на Святия Дух беше произнесена от Самия Исус малко преди разпъването Му. „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема, и ще ви го открива“.[36] Исус също така ни напомня, че когато Духа на истината дойде, Той ще носи свидетелство за Него (Исус).[37] Когато гърците дойдоха искайки да „видят Исус“, Неговия отговор беше: „Чуйте внимателно: Ако житното зърно не е погребано в земята и не умре за света, то никога не е нищо повече от едно житно зрънце. Но, ако се погребе, то пораства и се възпроизвежда много пъти“.[38] Със сигурност, най-дълбокото разбиране на Писанието, е това изработено в сърцето на всеки вярващ посято от Духа, и резултата е, че света отново ще „види Исус“. Многосъставното тяло на Христос е в процес да стане реалност. Всяко око ще Го види! Смъртта и възкресението на Исус настлаха пътя за това.

Павел дори ни дава едно зърване на възкресенското тяло, което очаква светиите, когато казва: „Но, ако Духа на Този, Който възкреси Исус от мъртвите обитава във вас, то Този, Който възкреси Христос Исус от мъртвите ще даде живот и на мъртвите ви тела чрез Духа Си, Който обитава във вас“.[39] По-нататък той сочи към Христос след възкресението Му като Първите плодове на тези, които са починали.[40] Извода е, че други ще последват, и това е направено възможно единствено чрез обитаващия Святия Дух.

 

Второ идване на Святия Дух?

 

До тук съм уверен, че читателя е добре осведомен за основната тема на тази книга, която е, не само да се изобличи смъртоносната стратегия на врага (зад диспенсационния мит), но също и да подчертае продължаващата и решаваща роля играна от Святия Дух когато идваме до края на този век.

Бащата, Сина и Святия Дух са едно, и всяко истинско четене на Писанието ще отразява тази истина, че всичко от Бог е едновременно въвлечено в работата на сътворението и на изкуплението през цялото време. Обаче, има едно схващане, в което Бога, Който „бащинствуваше“ своите хора в Стария завет, беше разкрит чрез Сина в Новия и изразен в църквата чрез Святия Дух след Петдесятница. Бог, Който присъстваше в Светая Светих и присъстваше в Сина, в наше време, е представен в обитаващия Свят Дух в църквата. В едно уникално показване на единството в действията на Триединството, ние никога не виждаме някой от тях в положение на независимост или признание. Бащата отвори небесата и обяви: „Това е Моя Син, слушайте Го!“ Исус направи ясно, че Той никога не върши или не казва нещо, без да вижда или да чува Баща Му да го прави или да го казва. Святия Дух винаги свидетелства за Христос. Това е нивото на единство, за което Исус се моли да бъде изявено в Неговите последователи.[41] Когато света види това ниво на единство в тялото на Христос, те ще повярват, че Исус е изпратен от Бог, и евангелието ще бъде потвърдено в ушите им.

Ние сега сме привилегировани да живеем в ерата, в която Святия Дух носи последните докосвания за оформянето на Божия храм. Този храм, вярващата общност, ще бъде колективно свидетелство на многосъставния Христос на земята.

Аз имам силна предпазливост срещу всеки възглед, че изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница беше последното и че няма да има друго изливане. Несъмнено първите апостоли имаха няколко следващи изливания или изпълвания с Духа, и ние знаем, че не е мъдро да поставяме пълен край зад нарастването на Божието управление. Факта за нашата постоянно разширяваща се вселена е само едно мощно свидетелство срещу подобно мислене. Всяка теология или рамка на компетенция, която ограничава Бог, се нуждае от нагласяне.

Когато разглеждаме работата на Святия Дух, може да ни помогне да изследваме значимостта на някои ключови пророчески модела. Мойсеевата скиния също така посочва към квалификациите необходими за влизането в третия двор.

 

Мойсеевата скиния

 

Изучаването на Мойсеевата скиния като образец на разкриващия се план за църквата, от първата реформация на Мартин Лутер, подчертава един много важен принцип. Външния двор бил отворен и достъпен за всички, които носели жертвите си на жертвения олтар ежедневно. Вътрешния двор бил достъпен само за свещениците, които служели там, грижейки се за трапезите за присъствения хляб, златния светилник и олтара за тамян. Третия двор, обаче, бил достъпен само за първосвещеника веднъж годишно.

Всяка част от мебелировката в скинията представя истина, която е била възстановена за узряващата църква. Едно детайлно изучаване на Мойсеевата Скиния, (познато като „клаузата на откровение на дядото“) е извън размера на тази книга. Това, на което бих искал да се фокусирам, обаче, е входа в третия двор. Той е бил известен като Светая Светих, и ни помага да разберем къде е църквата в тази фаза на възстановяване.

Само на ЕДИН човек, на първосвещеника, му е било позволено да влезе. Това, което също знаем от Евреи е, че олтара за тамян е бил преместен от вътрешния двор в Светая Светих.[42]

На какво е образ това? Просто на това: входа в последния трети двор на Божието присъствие, е възможен единствено въз основа на изкуплението, въплътено в ЕДИНИЯ корпоративен човек! Единството, както се моли Исус в Йоан 17:21, е необходимо условие за влизане. И това ще бъде улеснено от ходатайство и поклонение, което представлява олтара за тамян.

 

Празника Шатроразпъване

 

Едно кратко разглеждане на значимостта на празника Шатроразпъване, ще подчертае важната функция на Святия Дух когато достигаме знаменития вход в третия двор, Светая Светих.

 

Съграждащи блокове

 

Въпреки че главният ни фокус тука е „третия‘ празник, който е Празника Шатроразпъване, ние ще изпуснем нещо много важно, ако не разгледаме накратко създаването на този празник. В същност, тези празници са като съграждащи блокове; всеки един трябва да бъде на мястото си, за да може цялото нещо да има смисъл.

Всеки опит да се изследва значението на някой от образите и сенките на Стария завет без основно отнасяне към Исус, ще доведе до неточни заключения и приложения.

Както ще видим в символизма на тези празници установени от Господа за юдеите в Стария завет, ние ще бъдем изненадани от тяхното духовно значение, и особено от тяхната приложимост относно развиващия се Божий план за вярващия и църквата днес. Мястото не ни позволява да се спрем на многото детайли, които са толкова интересни. Много превъзходни книги са написани, даващи по-добри детайли за празниците. Има един по-голям модел, който изплува, обаче, който ще води гладния търсач в благоговение докато схваща красотата на Божията мъдрост от самото начало. Нищо, което Бог някога е установил не е без значение.

 

Пасхата

 

Самият Бог беше, който установи Пасхата в нощта на Изхода на народа на Израел от Египет (Изход 12). Най-накрая дойде освобождението на една нация, която беше в робство повече от 400 години, и осъждението върху потисниците, беше съществен елемент. За всяко домочадие трябваше да бъде убито по едно агне без недостатък, и кръвта трябваше да се постави на входовете на къщата на всяко семейство. Това осигуряваше спасение за това домочадие, тъй като Господ порази първородните във всяка къща, където нямаше кръв на входа. Осъждението ‘отмина’, където кръвта беше вярно поставена на определения вход!

Не е трудно да се види красивата пророческа картина на Божието Агне, което беше разпънато за нашия грях. Без проливането на кръв няма прощение. Същия принцип се намира в Левит 23, когато Господ обясни законите за тези празници. На Пасхата, свещеника трябваше да размаха сноп от първите плодове на жътвата пред Господа. Този пророчески образ беше изпълнен при възкресението, когато Христос стана първите плодове, първородния от много братя, които щяха да участват във възкресенския живот по-късно.

Този празник съответства на външния двор в Мойсеевата Скиния.

 

Петдесятница

 

За втория главен празник на юдеите, Празника Петдесетница, свещеника трябваше да размаха два хляба (както и две агнета) пред Господа. Изпълнението на този празник дойде на деня на Петдесетница, както е описано в Деяния 2. Числото ‘2’ в библията често символизира Христос и църквата. Така че размахването на двата хляба просто посочва Христос и Неговото Тяло, развяти пред Татко на деня на Петдесятница. Следователно можем да кажем, че църквата беше родена на Петдесятница.

Този празник съответства на вътрешния двор в Мойсеевата Скиния.

 

Шатрите

 

По време на Празника Шатроразпъване (или Празника на Жътвата) на седмия месец, славното Божие присъствие става видимо върху скинията. Целия Израел трябва да стои на палатки гледайки славата през тези седем дена. Бог посещаваше Своите хора по един специален начин.

Когато Исус беше роден – което се случи на Празника Шатроразпъване – беше Му дадено името Емануил, което означава „Бог с нас“. Бог действително дойде да обитава временно с човечеството в личността на Исус. Както превежда Питърсън, Словото стана плът и кръв, и се премести в махалата.[43]

На това място е много важно да отбележим още един решителен принцип. Христовото въплъщение, разпъване и възкресение не бяха само, за да примирят човечеството с Бог, но, като пионер на нашето спасение, Той също така дойде, за да доведе много синове в слава. Татко постави всичко в подчинение под краката на Исус и Го даде като глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всички.[44]

Става въпрос за Христос И Неговото тяло! Както е Той, така сме и ние в този свят.[45] Затова, Пасхата става наше лично преживяване. Вашето и моето избавление, от господството на греха, беше подпечатано когато дойдохме под Господството на Исус и станахме ново създание. По същия начин, когато приехме Святия Дух като залог за нашето наследство, Петдесятница също стана наша лична реалност в личния ни духовен растеж.

Сега какво да кажем за Празника Шатроразпъване, който съответства на Светая Светих в Мойсеевата Скиния?

Има ли някакво приложение на този празник за църквата от 21ви век?

На първо място, въпреки че някои вярващи християни все още празнуват Пасхата (обикновено съвпадаща с „Разпети петък“) както и Петдесятница (на някои места, събрания на ‘очакване’) на същите дати като тези в юдейския календар, ние знаем, че участието в опитностите символизирани от тези празници, не е ограничено до уговорени дати. Човек може да влезе в реалността на тези празници по всяко време.

По същия начин, Празника на Шатрите е бил една постоянно развиваща се реалност откакто се е родил Исус, преди 2000 години. Празнуването на този празник на определени дати от нашия календар служи само, за да ни напомни и да фокусира сърцата ни на предстоящо славно крайно изпълнение.

От многото красиви теми очевидни в Празника Шатроразпъване, една от най-важните теми е тази за присъствието на Господа. В Стария завет славното присъствие на Господа беше видимо, когато блестеше над Светая Светих, особено по време на празнуването на Празника Шатроразпъване. Представете си всички племена излизащи от къщите си, правещи си малки палатки от палмови клонки и седящи в тях, гледащи славата върху скинията. Каква страхотна гледка трябва да е било това! Небето докосва земята!

Есхатологичната приложимост на този Трети Празник, обаче, се намира в следния принцип. Има едно преживяване, чакащо църквата, което ще стане реалност само когато оставим нашите индивидуалистични стремежи и наистина изявим ТЯЛОТО. По същия начин, както само на първосвещеника му беше позволявано да влиза в Светая Светих в храма на Мойсей веднъж годишно, така също това ще бъде ЕДИНИЯ КОРПОРАТИВЕН ЧОВЕК[46] (единството, за което Исус се моли в Своята молитва в Йоан 17:21), който напълно ще преживее крайното изпълнение на Празника Шатроразпъване. Славата ни очаква в онзи ден. И славата на този последен дом ще бъде по-голяма от тази на първия!

Автора на Евреи ни предупреждава, обаче, че докато предишната (външната част на) скинията остава една призната институция и всее още стои, пътя за третия двор (Светая Светих) не е бил открит за всички.[47] Отделно от остарелите манталитети и практики, които ни държат назад, е нужно много покаяние в по-широкото тяло на Христос, за постигане на собствените си (често) разделящи програми. Въпреки че завесата беше съдрана, когато Исус умря на Кръста и вярващите получиха достъп през едни нов и жив път,[48] определени човешки структури и амбиции все пак могат да ни ограбват от пълнотата на Божието обитаващо присъствие. Както го казва пророк Агей: „Време ли е за вас да живеете във вашите облицовани къщи, докато този дом остава пуст? …Домът Ми остава пуст, докато всеки от вас бяга в своя дом“.[49]

Когато празнуваме този Празник, следователно, това е пророческо събитие. Това е повече от събитие; то е декларация. Докато сме много запознати с историческите аспекти, ние сега се облягаме на последното, корпоративно преживяване на Неговото славно присъствие, изпълващо земята както водите покриват морето. Това означава…НАПЪЛНО! Очаквайки с копнеж Неговото идване, ние ускоряваме деня. Ние излизаме от нашите ‘домове’, всички минаващи по един път, а именно, прегръщайки обещанието на Господа с родилни мъки в сърцата си. И какъв ще бъде крайния резултат? „Последната слава на този (в последното време) дом ще бъде по-голяма от тази на предишния…и в този дом ще дам мир“.[50]

 

Друго корпоративно кръщение?

 

Изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница несъмнено беше корпоративно кръщение. Учениците в горницата бяха заедно на едно място, когато дойде Духът. Ще има ли друго корпоративно кръщение като това в Деяния 2?

Докато е важно да видим, че има продължаваща работа в сърцето на всеки вярващ, докато отговаряме на Живото Слово с вика като този на Мария: „Нека да ми бъде, Господи, според Твоето Слово!“, аз не изключвам възможността за друго корпоративно кръщение. Тази важна функция на Святия Дух все още не е била напълно изпълнена. Ние трябва, обаче, да се придвижим от всички тези преживявания, които сме имали във втория двор – колкото и чудесни може да са били. Една по-голяма слава ни очаква когато преминем в това да преживеем пълнотата на Шатрите! И тук е, където поставям „второто“[51] идване на Святия Дух. Докато вярващите са приели индивидуални изпълвания със Святия Дух, този път това ще бъде едно корпоративно преживяване, от което ще се появи „корпоративния човек“, който ще влезе в третия „двор“.

В края на Празника Шатроразпъване записан в Йоан 7, Исус извика: „Ако някой е жаден, нека да дойде при Мене и да пие. Този, който вярва в Мене, както каза Писанието: От най-вътрешното му същество ще потекат реки от жива вода.“ Но Той каза това за Духа, Който тези, които вярваха в Него щяха да приемат; защото Духа още не беше даден, понеже Исус още не беше се прославил.[52] След този празник, Святия Дух ще потече от най-вътрешното ни същество! Това може да включва или да не включва специфично събитие. Растящия процес е, че Словото става плът отново в живота на всички онези, които приемат Словото и Духа.

На това място трябва да забележим едно сериозно предупреждение от устата на самия Исус. Какъвто и процес да носи това единство, то няма да се случи в резултат на организационните способности на човек. Ние трябва да направим място за Святия Дух и да улесним това, което Той иска да прави. Това ще бъде Неговата работа. Винаги когато човека се е опитвал да организира единство, то се е проваляло. Исус ни предупреждава: „Който не е с Мен, той е срещу Мен; и който не събира с Мен, разпилява. Затова ви казвам, всеки грях и хула ще се простят на хората, но хулата срещу Духа няма да се прости. Който изговори дума срещу Човешкия Син, ще му се прости; но който говори срещу Святия Дух, няма да му се прости, нито в този век нито в идния“.[53] Нека по-скоро да работим рамо до рамо с молитвата на Исус за това единство!

 

Духът на антихриста

 

Духът на антихриста е директно противоположен на Духа на Христос при работата във вярващия.

В глава 2-ра от тази книга аз посочих, че тази поляризация на корпоративната изява на антихриста от една страна, и Христос идващ корпоративно в Своето тяло от друга, ще се засили през предстоящите дни. Това е принцип: „змея“ винаги застава точно там, където „жената“ е готова да роди „мъжкото дете“.[54]

Павел свързва „човека на греха“ или „човека на беззаконието“ с антихриста. Той описва неговата активност в термини да бъде и срещу и на мястото на Христос. Този човек на беззаконието заема мястото си в Божия храм. Това потвърждава, че той ще функционира там, където Святия Дух е активен в онези, които, като цяло, са оформени в Божия храм. „Не знаете ли, че вие сте храма на Бог и че Божия Дух живее във вас? Ако някой човек разруши Божия храм, Бог ще го разруши, защото Божия храм е свят, и това е, което сте вие“.[55] Този пасаж посочва без съмнение колко сериозно Бог гледа на процеса на Святия Дух в нас, Неговия храм!

Друго видение, видяно от Йоан докато бил „в Духа“ на остров Патмос, е картината за „змея“.[56] Тази зла есхатологична фигура, според много учени, е също свързана с изявата на антихриста, търсещ поклонение.

Ужасяващата криптограма 666 и нейното тълкувание са хващали въображението на безброй хора през вековете, привличайки много спекулация. В глава втора на тази книга аз предложих едно тълкувание, което отмахва идеята за отделен индивид свързан с числото 666. Обаче, има голяма подкрепа на възможността да е имало човек по времето на написването на писмото, който да е отговарял на картината на този „звяр“. Споменаването на Йоан на „много антихристи“[57] може да е било неговото предупреждение срещу отделни отстъпници както и срещу система на отстъпление.[58]

Джентри, чието мнение повтаря това на много учени относно ранното датиране на книгата Откровение, идентифицира Нерон, който е царувал в периода 54-68 г. сл. Хр., като г-н 666.[59] Отделно от покварения му характер, еврейския правопис на името му, според математичната система, където всяка буква от азбуката си има и числова стойност (познато като гематрия) възлиза точно на 666.[60] Според това буквално тълкувание това следователно може да означава, че това е човека на беззаконието, който ще заеме мястото си в храма, който бил разрушен по-късно през 70 г. сл. Хр. Дали този Нерон е образ на някой, който тепърва ще бъде изявен, вероятно е само някаква отдалечена възможност. Аз по-скоро бих се съгласил с мнението, че духа на антихриста, който е бил активен през църковната епоха, ще бъде силно изявен в корпоративния човек на греха преди великия Ден на Съда, който все още предстои в края на този век.

Добрите новини са, че тази изява на антихриста в света, накрая ще бъде унищожена от блясъка на пришествието на Христос в Неговото многосъставно тяло! В последната ни глава ще дискутираме последния напън да Го видим да изпълва всичко във всичко.



[1] 1 Коринтяни 10:26.

[2] Откровение 11:15.

[3] Откровение 12:10.

[4] Varner, K. The Time of the Messiah (Destiny Image Publishers, USA 1996) p.72.

[5] Исая 9:6 (Курсивът е добавен).

[6] 1 Коринтяни 12:12.

[7] Евреи 11:40.

[8] Деяния 3:21.

[9] Яков 3:11.

[10] Исая 55:11.

[11] Tozer, Tozer on the Holy Spirit (Christian Publications Inc. USA. 2000) p.June 20.

[12] 2 Коринтяни 5:16.

[13] Ефесяни 3:1-5.

[14] Peterson, E. Introduction to Thessalonians Message Bible.

[15] Moltmann, J. Theology of Hope (SCM Press, UK. 1967) p.85.

[16] 2 Коринтяни 1:20 (Msg).

[17] Галатяни 3:14.

[18] Евреи 4:12.

[19] Римляни 4:18.

[20] Moltmann, J. Theology of Hope (SCM Press, UK. 1967) p.18.

[21] Лука 1:38.

[22] Moltmann, J. Ibid. p.123.

[23] Евреи5:12-13.

[24] 1 Йоан 2:12-14.

[25] Ефесяни 4:14-15.

[26] Римляни 8:23-25 (Msg).

[27] Деяния 1:10; Евреи 12:1; Матей 17:1-5.

[28] 2 Петрово 3:12.

[29] Евреи 9:28 (Ampl).

[30] Ефесяни 3:9-11 (Курсивът е добавен).

[31] Писания като Евреи 2:10; Римляни 8:14, 19 и Откровение 12:5 могат да означават, че не всички новородени вярващи са достигнали до пълна духовна зрялост на този етап.

[32] Римляни 16:20.

[33] Галатяни 4:19.

[34] Евреи 11:40 (Msg).

[35] 1 Коринтяни 12.

[36] Йоан 16:14.

[37] Йоан 15:26-27; Деяния 1:8.

[38] Йоан 12:21, 24 (Msg. Курсивът е добавен).

[39] Римляни 8:11.

[40] 1 Коринтяни 15:18.

[41] Йоан 17:21.

[42] Евреи 9:4.

[43] Йоан 1:14.

[44] Ефесяни 1:22-23.

[45] 1 Йоан 4:17б.

[46] Едва ли 100% от изкупената общност ще бъде част от това ниво на единство в определен момент. Обаче, Бог в миналото е работил чрез „остатъка“ или принципа на представянето. Ще се отдели една група от това единство, представляваща мнозинството. Сам Бог ще реши на какъв етап ще даде достъпа до Светая Светих.

[47] Евреи  9:8 (Ampl).

[48] Евреи 10:19-20.

[49] Агей 1:4, 9.

[50] Агей 2:9.

[51] В този контекст, аз наричам това „второ“ изливане поради следната причина: „Първото“ посещение на Святия Дух беше когато Той осени Мария, когато тя зачена Исус. „Второто“ изливане беше на деня на Петдесятница, което аз наричам корпоративно изливане. „Първото“ доведе до раждането на Исус; „второто“ на корпоративния човек.

[52] Йоан 7:37-39.

[53] Матей 12:30-32.

[54] Откровение 12:3-5.

[55] 2 Солунци 2:3-4; 1 Коринтяни 3:16-17.

[56] Откровение 13.

[57] 1 Йоан 2:18.

[58] Chilton in Sproul, R.C. The Last Days According to Jesus (Baker Books, USA 1998)p.177.

[59] Sproul, R.C. Ibid. pp. 145-149.

[60] Интересното наблюдение, че Откровение 13:18 гласи 616, а не 666, е обяснено чрез факта, че това е бил латинския правопис на името на Нерон, което е добавено към 616. Cf Sproul R.C. Ibid. p.188.

следваща глава Девет – КЪМ ПЪЛНИЯ РЪСТ