Едно – ПРЕДСКАЗАНИЕ ИЛИ УТАЯВАНЕ?

Не може да има съмнение, че това, което е родило диспенсационализма е било едно прекалено занимание с бъдещето. Това прекалено занимание е довело до въпроса как да се тълкуват пророческите Писания. Дали предсказаните събития – особено тези споменати в Данаил 9 глава, Матей 24 глава и книгата Откровение – са минало, настояще или бъдеще за нас, които живеем в 21ви век?

В тази глава аз каня читателя да открие с мен фундаменталната промяна, която се случи доколкото предсказанието се занимава, когато Словото стана плът в Исус преди повече от 2000 години.

Но първо, един кратък преглед на основните стълбове, които образуват диспенсационализма.

 

Диспенсационализъм

 

Диспенсационализма – сравнително скорошна разработка – което основно е футуристично буквално тълкувание на пророческите Писания, има своя произход в началото на деветнадесети век. Според Робърт Нортън в своите Спомени на Джеймс и Джордж Макдоналд от Порт-Глазгоу (1849), стр. 171-176[1], едно петнадесет годишно момиченце от Шотландия имало едно видение за две идвания на Христос: първо едно тайно „грабване“ на църквата, след това Второ идване след седем годишна глобална скръб, за да установи едно царство на земята с база Ерусалим. Въпреки че хора като Ирвин и по-късно Дарби са развили допълнително този възглед, той е бил популяризиран от Сайръс Скофийлд със своята Скофийлд Байбъл. В тази Библия – версията Кинг Джеймс – той добавил своите виждания под формата на заглавия и бележки в полетата, коментирайки всеки пророчески пасаж. Втъкавайки ги в самия библейски текст, неговите диспенсационни виждания били издигнати до ниво на библейски авторитет. Това станала версията на Библията цитирана от голям брой телевизионните евангелизатори и писатели през 20-ти век[2] (което включва хора като Хал Линдзи, Джон Хаги, Джак Ван Импе и много други).

Диспенсационализма е система от библейско тълкувание, което разделя историята на човечеството на седем отделни периода или „диспенсации“, и твърди, че във всеки период Бог се занимава с човешката раса въз основата на един специфичен принцип. Скофийлд определя диспенсацията като период от време, през което човек е изпитван по отношение на покорство към някое специфично откровение за Божията воля. Скофийлд Байбъл изброява следните диспенсации: (1) Невинност – от сътворението до Адам и Ева, включително и Падението. (2) Съвест – от Падението до Потопа. (3) Човешко управление – от Потопа до призоваването на Авраам. (4) Обещание – от Авраам до Мойсей. (5) Закон – от Мойсей до Христос. (6) Благодат – църковната ера. (7) царството – Милениума, хилядагодишен период, от завръщането на Христос до края на Неговото царуване на земята. Никакво библейско доказателство не е дадено за горното разделяне. Трябва да се каже, че не всички диспенсационалисти са съгласни с броя на диспенсациите. Някои изброяват само четири, докато други изброяват осем.

Две основни предположения лежат в основата на диспенсационното тълкуване на Писанието: (1) Диспенсационната рамка се различава между Божиите продължаващи цели за юдейския народ и Неговите цели за църквата. (2) „Буквалното“ тълкуване на пророческите Писания.

Като следствие от горните предположения, Бог се вижда да има два взаимно изключващи се народа – народа на Израел и езическата църква – всеки един със своите изкупителни цели и програми. Следователно във вниманието на Бог остава, не само да възстанови нацията на Израел в Палестина, но също и да възстанови храма и да поднови свещеничеството както и старата система за жертви. Християните ционисти вярват, че храма ще бъде възстановен, следователно, поради една премилениална[3] есхатология, една футуристична херменефтика и диспенсационната разлика между Израел и църквата. Тези основни предположения стоят или падат заедно.[4]

Също трябва да се отбележи, че една друга известна черта на диспенсационализма е доктрината, че когато юдеите отхвърлиха предполагаемата оферта на Христос за Давидовото царство, царството беше отложено и „една голяма скоба“, също позната като църковната епоха, беше въведена. Накрая, когато езическата църква се махне от пътя или бъде грабната в края на църковната епоха, Божието намерение с естествения Израел ще продължи и Неговото царство ще бъде установено. Този възглед е основан на едно тълкуване на Данаил 9:25-27. Повече за това се дискутира в глава 3 на тази книга.

 

Различни школи за тълкуване

 

В допълнение към пре-, пост, и а-милениалната терминология (която ще погледнем в глава 7), има няколко други важни термини, които са свързани с тълкуването на книгата Откровение и трябва да се изяснят.

Има четири основни школи на тълкуване, които са се развили през годините. Без да се ровим твърде надълбоко, ние откриваме следното[5]:

 

Претеристи

 

Тази школа разглежда предсказанията на Исус в Матей 24 като отнасящи се за разрушението на Ерусалим и на храма от римската армия през 70 г. сл. Хр. Те също така спорят, че книгата Откровение е написана преди 70 г. сл. Хр. и че тя описва преследването на Нерон цезар на църквата. Това означава, че действително всичко, което учи Библията за бъдещите неща се е изпълнило по време на учениците на Исус. „Пълните“ претеристи казват, че Второто пришествие на Христос се е случило през 70 г. сл. Хр., докато умерените (или частичните) претеристи спорят, че събитията през 70 г. сл. Хр. са изпълнили пророчествата от беседата на Елеонския хълм и книгата Откровение, но главното възкресение и последния съд все още не са се случили. Ще разгледаме повече този възглед в глава 6.

 

Футуристи

 

Противоположното на претеризма е футуризма. Тази школа вярва, че целия блок от предсказания се отнася до последните няколко години, което води до Второто идване на Христос. Техните теологични вярвания са съсредоточени около естествения Израел, и те вярват, че повечето пророчества относно Израел все още имат буквално изпълнение в бъдещето, след като християнската църква е взета от света. Предсказанията в книгата Откровение се разглеждат като серии от бедствия, водещи направо до края на света.

 

Историци

 

Тази школа вярва, че предсказанията покриват цялата църковна епоха между първото и второто идване. Те държат традиционното протестантско тълкуване наблягайки на отъждествяването на Великия Вавилон с града Рим. Малко съвременни коментатори държат това виждане, тъй като, ако е истина, това ще означава, че апостол Йоан не е говорил на своите читатели от първи век, а на християни живеещи векове по-късно. Ва тази школа на мисълта има различни мнения като линеен, цикличен и прогресивен паралелизъм, отразявайки разногласието относно връзката между Писанието и историята.

 

Идеалисти

 

Тази школа отмахва всички специфични отнасяния във времето, по този начин, например, римската империя може да бъде прототип на постоянно преследване на Божиите хора през целия църковен период. Откровението изобразява ‘вечната’ борба между доброто и злото като продължаваща. Пророческите картини като битката между Бог и Стана може да се приложи за всеки век. По този начин тази школа комбинира елементи от гореспоменатите школи.

 

*  *  *  *

            Трябва да е очевидно за читателя, че има доводи за и против във всяка една от горните школи за тълкуване. Със сигурност те не могат да бъдат изцяло правилни или изцяло погрешни. Има ли някоя от школите, която да е права? Това е проблема да бъдеш поставен или идентифициран от една отделна школа. Всяка школа съдържа някаква истина, която може да бъде потвърдена от други пасажи на Писанието. Докато продължавате да четете тази книга, аз вярвам, че можете да дойдете до собствено заключение.

 

Влиянието на медията

 

Много книги основани на горните виждания са били издадени, и защитници са проповядвали с голяма ревност и емоция особено когато напреженията в Близкия Изток се разпалват от време на време. Но без съмнение препълнените с екшън романи Оставените – от детския мозък на Тим Лахей – хващат въображението на милиони (особено) петдесятни и харизматични християни.

 

Ето какво казва Лахей за последните времена; „Какво има предвид Библията с многото изказвания за последните дни? На пръв поглед има няколко термина, които изглеждат заменими, но в действителност те не могат да бъдат винаги използвани еднакво. Някои термини за ‘последните времена’ включват ‘по-късните дни’, ‘последните времена’, ‘по-късните години’, или любимия термин на пророк Данаил, ‘времето на края’.

 

„В повечето случаи термините за ‘последните дни’ или ‘последните времена’ се отнасят за един период, който може да обхваща не повече от седем до десет години. Ние не можем да го определим много точно, понеже не сме сигурни колко време ще мине между грабването, което слага край на църковната ера, и началото на скръбта, започваща с подписването на завета между антихриста и Израел (Данаил 9:27). Накратко, ‘последните дни’, ‘последните времена’, ‘по-късните дни’,  или дори ‘след това’, обикновено сочат към насоки по време на църковната епоха. Повечето от тях сочат към седем до десет или повече години, един период, който определя края ‘на времената на езичниците’ до края на ‘голямата скръб’“.[6]

 

Съвременните телевизионни евангелизатори открито заявяват, че обратното броене[7] до деня на страшния съд е започнало на 9/11, когато кулите близнаци в Ню Йорк бяха съборени. Автора Барбара Росинг сочи към коментарите на Джон Хаги в едно интервю за BBC: „Аз вярвам в ума си, че третата световна война е започнала. Вярвам, че тя започна на 9/11“.[8]

 

Отразяват ли горните неща точна дефиниция за края? Какво казва Библията?

 

Новозаветна перспектива за последните дни

 

Моето убеждение е, че Нови завет дава контролиращо тълкувание на Стария завет. Ще дам две причини за това. Първо, Новозаветните писатели са разпознавали същия дух, който е задвижвал Старозаветните писатели и са тълкували думите им правилно, бивайки самите те „хора движени от Святия Дух, Който говорел от Бог“.[9] Второ – и без съмнение най-важната причина – Старозаветните пророци са сочили към идването на Месията, кулминиращо в това, че Словото става път. Новозаветните писатели са имали живо взаимоотношение със Словото направено плът (Исус).[10] В случая с Павел, той имаше среща, откровение за Господ Исус Христос, и над всичко мандат от Бог да прокламира тайната на Христос на езичниците.[11]

Автора на писмото до евреите започва своето послание с тези думи: „Бог, след като преди много време е говорил на бащите ни в пророците на много части и по много начини, в тези последни дни говори на нас в Сина Си…“[12] Подчертавайки есхатологичния аспект на първото пришествие на Христос, той продължава: „…но сега при завършването на вековете (в края на века – RSV) Той е се разкри, за да махне греха като пожертва Себе Си“.[13]

Петър го казва по този начин: „Защото Той беше познат преди основаването на света, но се яви в тези последни времена (или дни – NAB) заради вас“.[14]

От тези Писания е ясно, че Христос беше роден и извърши Своето дело в последните дни или последното време. Една много по-точна дефиниция, която не засенчва Христос в есхатологията е изучаването на Христос и Неговото бъдеще.[15] Причината е, че последните дни започнаха с Въплъщението. Следователно със сигурност можем да кажем, че християнството е есхатология в действие. А това означава, че Христос е основата за цялата доктрина за края. Есхатологията трябва да бъде съсредоточена върху Христос.

Когато погледнем горните дефиниции за последното време, не трябва да ни изненадва, че толкова много вярващи (включително християнски лидери) чувстват, че есхатологията е разделила църквата. Това става много очевидно, когато човек забележи големия брой книги за „последното време“, много от които разпространяват различни виждания и тълкувания върху едни и същи писания занимаващи се с последните дни. В резултат, е имало склонност в много църкви, както и спорове сред вярващите, да се отдалечат от този предмет.

За жалост, липсата на яснота, където е възможно, е създала вакуум. А учените твърдят, че природата не позволява лесно вакуум да измести вакуум. Същото може да се каже за вакуумите създадени поради липсата на истина – те ще бъдат запълнени от нещо друго. Прибавете към това факта, че начина, по който виждаме бъдещето, силно въздейства върху начина, по който живеем в настоящето, и читателя ще се съгласи, че не правим услуга на никого като крием или правим компромис с истината.

Както споменах по-рано, жизненоважно е да избягваме да ставаме догматични във всеки аспект на това, което е станало познато като истините за „последното време“. Въпреки че има области, в които Святия Дух е разпръснал достатъчно светлина за нас без да се съмняваме в значението, все още има други области, за които чакаме допълнително прозрение. Объркването и измамата, в липсата на яснота, трябва да бъдат арестувани. Има нужда от истината да бъде декларирана и направена на разположение на гладния вярващ. Относно локалната църква, всеки пастир трябва да осъзнае, че той или тя вече не е единственото влагане в духовния живот на хората. Интернет, телевизията и печатната медия пускат множество объркващи виждания във всеки дом, който е свързан. Вярващи, които не са здраво вкоренени в истината, и тези, които нямат дарбата разпознаване на духовете, са уязвими и лесно могат да бъдат отклонени.

Мотивацията ми относно тези съчинения за събитията на „последните дни“, както е посочено във въведението, не е за да бъда догматичен. По-скоро, тя е, за да установя любов към истината; която най-накрая се оказва човек – Исус Христос. Второ, тя е, за да разкрия измамното скеле, платформа и шаси на силата, която държи ума на вярващия. Както Павел и Тимотей толкова подходящо казват на църквата в Коринт: „Ние използваме нашите мощни Божии оръдия, за да разбиваме изкривени философии, да събаряме бариери  издигнати срещу Божията истина, да нагласяме всяка разхлабена мисъл и емоция и да тласкаме към структурата на живота, оформен чрез Христос. Нашите оръдия са готови за изчистване на земята от всякакво препятствие и изграждане на живота на покорство в зрялост“.[16]

 

Нашето партньорство със Святия Дух

 

В тази глава, следователно, ще положим една основа за това какво означава да следваме. Въпреки че може да звучи прекалено опростено, това ще се окаже жизненоважно за всеки лидер. За да придобием едно правилно прозрение в това, което ще се развие от сега до края на този век, ще е абсолютно жизненоважно едно живо партньорство със Святия Дух. Врагът има смъртоносна цел и е бърз да използва объркания и наивен ум с наркотична измама. Това ще става ясно докато се развиват главите на тази книга.

Исус ни даде следния златен ключ относно разбирането на бъдещето: „Имам да ви кажа още много неща, но не можете да ги понесете сега: Но когато Той, Духът на Истината, дойде, Той ще ви води в цялата истина; защото няма да говори по Своя собствена инициатива, но каквото чува, това ще говори; и Той ще ви открие какво предстои“. После Исус обясни двойното служение на Святия Дух: да води вярващия в цялата истина; и да прославя Исус чрез разкриване на това, което идва. „Той ще Ме прослави; защото ще взема от Моето и ще ви го разкрива“ (Йоан 16:13-14). Решаващо е за нас да хванем това! На твърде много пророчества в миналото им е липсвала тази квалификация; Христос не е бил прославен. Пророчествата са били за задоволяване на любопитството на плътския ум; искайки единствено да се знае бъдещето. Есхатологията, запомнете, не е просто изучаване на последните „неща“ или събития, а по-скоро изучване на Христос и Неговото бъдеще! Нашето бъдеще, следователно (или поне неговото начало) дойде с Христос, когато Той дойде за първи път на тази земя преди повече от 2000 години.

 

Предсказващата природа на Старозаветното пророчество

 

Това, което трябва да видим сега е, че има разлика между предсказване (предричане) и утаяване. Думата „утаяване“ се използва във физиката по следния начин: влага, която е сгъстена от пара чрез охлаждане и после утаена като дъжд и роса. Духовното приложение е явно: Думи на обещание, които все още се носят като облак от пара трябва да се превърнат в субстанция по-осезаема от пара. В процеса е включен творчески елемент.

Няма много хора, които да откажат да знаят повече за бъдещето; особено, когато това, което ще се случва, ще повлияе на живота им. Никога няма да забравя притискащите се тълпи чакащи пред вратите, за да влязат на събранието, където пророците щяха да служат през 80-те. Това беше особено очевидно в Канзас Сити, САЩ, както споменах в моето въведение. Хиляди вярващи се тълпяха на тези събрания, повечето, от които бяха нетърпеливи да получат пророческо слово от някой от пророците. Аз съм бил от приемащата страна на пророчествата през последните тридесет и пет години, и да, получаването на истинско слово, което изгражда и често сочи това, което Господ има за мен, е много вдъхновяващо. Но също съм виждал как вярващи могат да станат толкова зависими от получаването на пророческа дирекция за живота си чрез някой друг, че действително стават лековерни и се отварят за измама без да го разбират. Промъква се една духовна пасивност. Многото пострадали от този феномен, потвърждават това.

Старозаветните пророци виждаха в бъдещето и говореха предимно за идващия Месия и Неговото царство. Това е мощно потвърдено в историята на двамата мъже вървящи по пътя за Емаус. Докато тези хора бяха на път за вкъщи, те бяха в една дълбока дискусия относно Разпъването, очевидно много объркани. В този момент Исус се присъедини към тях по пътя и ги изненада като им задаваше въпроси относно техния разговор, като че ли не знаеше за какво говореха. Разбира се, на техните очи им беше попречено да Го разпознаят. След като изслуша тяхната версия и обяснение на събитията, които се бяха случили, както и усилията им да разберат за какво се отнасяха Месианските пророчества, Исус най-накрая отвори устата Си. „И започвайки с Мойсей и с всички пророци, Той им обясняваше неща свързани (Свързани с какво? Със змея? Със звяра? С антихриста? Свързани с кого?) с Него във всичките Писания“.[17] Какво преживяване трябва да е било това! Не е чудно, че сърцата им горяха в тях докато Исус говореше! Всички Месиански пророчества за идването на Исус в Стария завет бяха изпълнени когато Словото стана плът.[18] Христос, в същност, също така дойде, за да седне на престола на Давид, както е пророкувано в Псалм 132:11. Това беше направено много ясно от Петър в Деяния 2:25-36 на деня на Петдесятница. Обаче, това не се случи както те очакваха – в политическата област. По този начин футуристичния елемент за изпълнението на тези пророчества повече не съществува, и следователно диспенсационното виждане за изпълнение в един бъдещ милениален век също отпада.

Основно, диспенсационализма прегръща едно тълкувание на повечето библейски пророчества, което изпраща тяхното изпълнение в една бъдеща милениална епоха. Това виждане е подкрепено от две основни хипотези: (а) буквално-фундаменталистично тълкуване на пророческите Писания, и (б) приемането на разлика между църквата и естествения Израел.

 

Прехода: Словото направено плът

Когато Словото стана плът и Исус изпълни мисията на Първото Си пришествие, това предаде едно съобщение със сигнали в небесата, приложенията от което са много по-уместни днес отколкото някога преди. Случи се един основен преход – „вододел“ – относно начина, по който трябва да се разглежда пророчеството от тогава нататък.

Проблема относно пророчеството през последните 2000 годни, и особено от 1948 година,[19] е, че повечето пророчески изразявания относно бъдещето (дали ще е за отделни личности, групи или нации) са все още вкоренени и повлиявани от диспенсационно тълкуване на пророчеството. Например, вижданията за „края на света“ и погълнатостта от милениума (един буквален хилядагодишен период в бъдещето – вижте глава 7), обикновено може да се проследи назад до апокалиптичните[20] спекулации на юдейската вяра. Аз не се съмнявам, обаче, че в повечето случаи, тези, които пророкуват по този начин са искрени. Но резултатите в получателите на тези пророчества са, че много от тях са кандидати за разочарование.

Едно друго Писание в книгата Откровение ще ни помогне да проследим тази мисъл.

„Нека да се радваме и да се веселим и да дадем слава на Него, защото сватбата на Агнето дойде и Неговата Невяста се е приготвила. И й е дадено да се облече в изящен лен, светъл и чист; защото изящния лен представлява праведните дела на светиите. И той ми каза: Напиши, благословени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето, и той ми каза: Това са Божиите дела“. Сега чуйте какво стана: „И аз паднах в краката му да му се поклоня. А той ми каза: не прави това; аз съм съслужител с теб и с твоите братя, които държат свидетелството за Исус; поклони се на Бог. Защото свидетелството за Исус е духа на пророчеството (Откровение 19:7-10 NASV). Може би, ако обърнем последната тази част обратно, ще получим по-добро разбиране за значението: защото духа на пророчество е свидетелството за Исус’.

В това изявление откриваме един много важен ключ относно пророчеството.

 

Творческата природа на Новозаветното пророчество

 

Помнете, че има дълбока разлика между предсказване и утаяване. Тази разлика беше повлияна от прехода от старата към новата парадигма, с идването на Въплъщението. Като пример, когато израилтяните все още се скитаха в пустинята, те трябваше да бъдат водени от свръхестествени знамения и чудеса. Но тези знамения престанаха в момента, в който Божиите хора преминаха през Йордан в земята на обещанието; нямаше повече пъдпъдъци, нямаше повече манна. Те трябваше да утаят чудото; трябваше да ходят в него. Земята им беше дадена като я изискаха докато ходеха по почвата. Това е разликата за тези вярващи, които са влезли в земята на обещанието: те повече не са в пустинята, няма повече пъдпъдъци, няма повече манна. Много хора мислят, че чрез предсказване, или като имат обещание, те са пристигнали до своята съдба и сега могат да си седят отзад и да гледат нещата да се случват. Много вярващи откриват, че това вече не работи. Може би някъде навън в духовната пустиня, някой може все още да преживява старото, но за по-голямата част, сериозните вярващи напоследък усещат, че сме в нов сезон. В същност, този нов сезон е бил наоколо от дълго време.

„Духът на пророчеството е свидетелството за Исус“. Тази истина ще ни помогне в оценяването на дори лични пророчества. Следователно, ако някой пророкува върху вас, или върху църква или нация, и това не свали едно свежо свидетелство и откровение за Христос за сърцето ви, или ако не вземе Христос и да ви Го разкрие, това просто се свежда до предсказание. За толкова дълго време до сега, искрените очаквания на вярващите са били държани като заложници от диспенсационното виждане на бъдещето.

Преди две хиляди години Исус дойде и Той беше Словото направено плът; Той беше изпълнението на тези пророчески образи и сенки. Той дойде и се движеше в околностите. Той беше изпълненото пророчество. И това, което Святия Дух има като задача за нас като Новозаветни вярващи.

Колко често се молим с тази малка молитва: „О, Господи, само ми дай едно зърване къде ще бъдат нещата след пет години“? Няма отговор. Вероятно защото Господ говори със Своето мълчание: „Вие сте развиващото се утре. Вие сте бъдещето, което ще се случи“. Какво е пророчеството? Росинг спори, че предсказването на бъдещето не е библейското значение на пророчеството. Това е истина и в християнската и в юдейската традиция[21]. Пророчеството в Библията винаги е било навременно предупреждение комбинирано с обещание. „В Библията, пророческия резултат е винаги условен, защото зависи от човешкото поведение в отклик на Божието слово“.[22]

Както казва Чилтън: „Целта на пророчеството не е ‘предсказване’, а оценяване на етичния отклик на човека към Божието слово на заповед и обещание“ (Чилтън Дейвид, Дни на въздаяние. [Dominion Press, Texas, USA 1987,] p11) Еремия потвърждава това виждане. „В определен момент Аз мога да говоря относно някоя нация или относно някое царство, за да го изкореня, да го съборя, или да го унищожа; ако тази нация, срещу  която съм говорил се обърне от злото си, Аз ще омекна относно бедствието, което съм планирал да донеса върху нея. Или в друг момент мога да говоря относно някоя нация или относно царство, за да го изградя или да го насадя; ако то извърши зло пред очите Ми като не се покори на гласа Ми, тогава ще размисля по-добре за доброто, с което съм обещал да го благословя“. (Еремия 18:7-10)

Робек има да каже това относно пророчеството като „предсказване на бъдещето“: „Общото поддържано разбиране за пророчеството  като предсказвателно слово на бъдещи събития, и по този начин като предвиждане, има древно предимство, но това не дава задоволителна основа за разбирането на този дар. Пророчеството много общо включва компонент на ‘предсказване’, или предаването на послание с или без предсказвателен елемент“.[23]

 

Йона, пророка без любов

 

Когато виждаме пророчеството като просто предсказване на бъдещето това поставя Бог в кутия. Това Го спъва да не протяга Своята милост и Своята благодат. Бог може да промени ума Си и обикновено ще го направи, когато има едно покаяно сърце, когато Той говори.[24] Книгата Йона съдържа добър пример за това как един правилен отклик към слово на Господа може да повлияе на резултата. Ето го Йона; той ходи по улиците на Ниневия със своето пророчество за съд. За жалост, това толкова често е видът пророчество, който диспенсационализма възпитава: Осъждение и мрак. Изглежда сякаш са станали евангелизатори на Армагедон! Не е ли удивително също, колко много християни с готовност са привличани от пророчества за осъждение и мрак? Спомням си през годините колко често като малко момче чувах за комунизма, който щеше да завладее нашата страна. Друг път това щеше да бъде Китай. И тези така наречени „пророчества“, мнозина, от които бяха съпровождани и от дати, идваха от християни, които изглеждаха нетърпеливи да ги споделят с другите. Грозната крайност на този подтик да се споделят лоши новини се разкрива от начина, по който някои автори ограбват лековерните читатели, като продават милиони книги, показвайки страхотни печалби.

Йона заяви: „Още 40 дини и Ниневия ще бъде разрушена!“ (Колко съвременни вярващи действително би им харесало да имат такава задача?) Няма място за милост тука. Какво стана после? Какъв беше отклика на хората от града? Следващия стих казва: „Тогава хората в Ниневия повярваха в Бога; и обявиха пост и се облякоха във вретище от най-големия до най-малкия сред тях. Когато слуха стигна ду царя на Ниневия, той стана от трона си, свали робата си, облече се във вретище, и седна в праха. И издаде указа, който гласеше: В Ниневия чрез указа на царя и благородните: Не позволявайте на човек, на четириного, на говедо или на каквото и да е да вкусва нещо. Не им позволявайте да ядат или да пият вода“. Това беше сериозно покаяние. Резултата? Стих 10 продължава: „Когато Бог видя делата им, че се обърнаха от лошите си пътища, тогава Бог омекна относно бедствието, което беше заявил, че ще донесе върху тях. И не го направи“.[25] Какво направи тогава Йона? Той седна, чакайки да види съда да пада. Той го предсказа, нали? Но когато видя, че Господ е променил плана Си, той се ядоса. Тогава Бог го научи на още няколко урока. Йона, пророка без любов, трябваше да научи повече за Бога на състраданието!

Когато минете през своето преживяване на Йордан в обещаната земя, вие оставате пустинята назад и впоследствие попадате под ново управление, това на Духа. „Гласа“ вече не е зад вас; той сега е във вас! Да бъдете пророчески сега означава да бъдете в едно живо партньорство със Святия Дух. Ние получаваме едно зърване на това партньорство в думите на Яков: „Защото се видя добре на Святия Дух и на нас…“[26]

Святи Дух е зает с това да взема Христос и да Го разкрива на вярващите; пишейки на плочите на сърцата им. Както Словото беше направено плът пред 2000 години, така се случва и сега. Този път Словото е направено плът  и това означава, че синовете и дъщерите на царството ще олицетворяват истината. Те ще ускоряват събитията на последното време; не като ги предсказват, но като ходят в тях. Бог е постановил за святата нация да даде темпото на събитията от последните дни защото те ще бъдат пророчески хора.

Разбира се Бог все пак може да донесе осъждение в определени ситуации. Това е Писанието. Но дори тогава, Бог първо ще търси за някой пророк, който да застане в пролома. „Аз ще унищожа Ниневия!“ Тогава Ниневия се покая и Бог промени ума Си. Защо? Понеже милостта триумфира над съда.[27]

Ако искате да разберете терминологията на „последните дни“, вървете в „речника“ (ако искате), чието име е Исус. Ще откриете значението на последното време в Него.

Нека да прегърнем този ден. Не трябва да пророкувате на Йордан: „Спри вода, спри!“ В покорство на словото на Господа, вие стъпвате с краката си във водата и водата спира. Това е разликата между предсказването и утаяването. Много автори, които продадоха милиони книги за осъждението и тъмнината, които предсказваха , че ще дойдат с 2000-та година, трябваше да се покаят след като тази година дойде и си отиде, без техните предсказания да се изпълнят. Много ученици на Словото щяха да мислят, че идването и отминаването на Y2K и че новия милениум е започнал и си върви, щяха да накарат хората да поставят под въпрос диспенсационните тълкувания на пророчествата за „последните дни“. Не е ли време за пророческите хора на Бог да се изправят и да извикат за истината?

В следващата ни глава, ще разопаковаме още повече сценария за последното време, тъй като Словото става плът още веднъж в тези, които обичат истината. За нещастие – както ще видим – не е само истината, която ще стане плът.



[1] Мак Петерсън, Дейв. Невероятното прикритие (Logos International, USA. 1975) стр.151.

[2] Росинг, Барбара. Грабването изложено (Westview Press, USA 2004) стр.22,23.

[3] Въпреки че има други разновидности по тази тема, диспенсационализма основно е пре-милениален и преди скръбта.

[4] Сайзър, С. в Небето на земята  (Paternoster, UK. 2004) стр. 250.

[5] Ридълбъргър, К. Пример за Амилеанизъм (Baker Books, USA. 2003) стр.21 & Паусон Дейвид, Когато Исус се връща (Hodder & Stoughton, UK. 1995) стр.98-102.

[6] Официалния бюлетин на Сериите Оставените® от Tyndale House Publishers Thursday, September 21, 2006.

[7] Това просто е последното е от дългата серия провалили се предишни обрания броения.

[8] Росинг, Барбара Грабването изложено (Westview Press, Colorado, USA. 1989) стр.15.

[9] 2 Петрово 1:20-21.

[10] 1 Йоан 1:1-4.

[11] Галатяни 1:12; Ефесяни 3:1-10.

[12] Евреи 1:1-2.

[13] Евреи 9:26.

[14] 1 Петрово 1:20.

[15] Молтман, Дж. Теология на надежда (SCM Press, UK 1967) стр.17.

[16] 2 Коринтяни 10:5-6 (Msg).

[17] Лука 24:27 (Курсивът е добавен).

[18] Има пророчества за Месията в Стария завет, които също така ще имат изпълнение на друго ниво когато Словото отново стане плът в корпоративния Месия.

[19] През последните 50 години възникна голяма индустрия около християнското пророчество, подхранвана особено от израелската държавност през 1948 година (Росинг).

[20] Един апокалиптичен писател използва символи и числа, за да обрисува със словесни картини големия конфликт между силите на злото и праведните. Курса на световната история обикновено се запраща към контекста на един зъл век, който преминава, и Бог, Който се намесва, за да установи Своето царство в цялата му пълнота.

[21] Барбара, Росинг. Грабването изложено (Westview Press, USA 2004) стр.89.

[22] Росинг Пак там стр.90.

[23] В Хънт, Стефан. Християнски Милениаризъм (Hurst & Company, UK 2001) стр.170.

[24] Исая 66:2б.

[25] Йона 3:1-8.

[26] Деяния 15:28.

[27] Яков 2:13.