Девет – КЪМ ПЪЛНИЯ РЪСТ

Последния напън

 

Справили се с футуристичния начин на мислене, който ни оставя в един безсмислен вакуум, ние сега осъзнаваме, че до голяма степен сме се провалили да се възползваме от това, което е било извършено за нас от Христос, Който „…ни даде Своите скъпоценни и великолепни обещания, за да можем да станем чрез тях участници в божествената природа, като сме избягали от покварата, която е в света чрез похотта“.[1] Улавянето на реалността за това кои сме в Христос, ни е направило да осъзнаем как понякога сме просили  това, което вече сме наследили като сънаследници с Него!

Сега Бог издига лидери с помазание за ‘завършване’, които да въведат хората в земята на обещанието. Въпреки че е имало пионерски апостолски лидери в много градове и страни през последните няколко десетилетия, сега се издигат по-млади апостолски и пророчески лидери. Един свеж корпоративен напън добива нова инерция в света, когато апостолските и пророческите лидери се намират и се допълват едни други. Сърцата на бащите се свързват със сърцата на синовете в истински заветни взаимоотношения. Този път те ще избегнат проклятието на земята.[2] Повече няма да бъде „човека на часа със силата“ или холивудския стил индивидуалности, изграждащи име за себе си, като онези, които строяха кулата във Вавилон. Печатите са махнати от книгата и практичните реалности на царството са донесени на земята. Те имат откровение за Царя на царете!

 

Целта на нашата инструкция

 

Рано или късно Божиите хора трябва да дойдат до тържественото осъзнаване, че Божия Дух е на земята днес като представител и Наместник на Самия Христос. в допълнение Той трябва да има Своето полагащо Му се Господство посред Своите хора. Как Той прави това? Той издига лидери отсред хората. Но тяхното лидерство е валидно само чрез ефикасността на помазанието, което носят. Това не е въз основа на техните естествени лидерски умения. Божията сила е направена съвършена в човешката слабост. Той не иска силната, динамична персоналност, а по-скоро иска някой, който, като Яков от миналото е бил лишен от собствената си естествена сила чрез докосването от ръката на Господа. Този вид лидер сега се надига от своя  сблъсък с Господа, една различна личност, носеща ново име „Израел“ (което означава „мощен с Бог“), и носейки в собственото си тяло неизличимия белег от своя сблъсък с Господа. Това лидерско ходене сега носи тази характерна неуверена стъпка, поради „свитото сухожилие“, постоянното напомняне за неговата човешка слабост и неустойчивост.[3] Мойсей имаше подобно преживяване. Неговата естествена сила, способности и ревност го оставиха в задния двор на пустинята за четиридесет години. Само след сблъсък с Господа, което беше упълномощаването на Мойсей, му беше дадено правото да изведе Божия народ от робството.

 

Подходящо управление

 

Това, от което най-много има нужда на земята, повече от всяко друго време, е подходящо управление, което да партнира със Святия Дух, за да се представи всеки човек съвършен в Христос.[4] Лидери, които продължават да наблягат на разработването на програми и методи, за да поддържат вярващите щастливи във външните дворове на християнството, обслужвайки консуматорския манталитет, ще намерят себе си дисквалифицирани в този сезон. Изисква се ново чувство за цел и тази цел е ясна – да се доведе Тялото до неговия пълен ръст. В продължение на няколко десетилетия от 50-те години насам, евангелизаторски служения са се трудили в много нации, за да доведат множества до преживяване на спасението, или може би по-точно, „да вземат решение за Исус“. Докато няма нищо лошо в това, и евангелизирането трябва да продължи, останалата част от пътешествието на вярващите се нуждае от повече внимание. Павел ни увещава да „…растем във всеки аспект в Него, Който е Главата, Христос“. Твърде дълго незрели вярващи са били „блъскани насам натам от вълните; носени от всеки вятър на доктрина, чрез измамата на хора, чрез лукавството в измамни планове…“[5] Вярващата общност днес е по-голяма от всеки друг период в историята, но въпреки  това, в същото време тя има най-малкото влияние върху обграждащите я общности, от всякога преди. Има малко незначително влияние. Евангелизираната Африка, например, е много по-зле днес във всяка област от болести, престъпления, правосъдие, икономика и семейство, отколкото е била преди християнството да дойде на континента.[6]

Необходимо е ново духовно средство – нов мех!

Вместо да се протягаме за служителски титли и позиции, това, което е нужно е наистина да видим автентичните служения да правят това, което Павел ясно описва в Ефесяни 4. Въпреки че говорихме за това Писание в по-предишни глави, нека да го погледнем отново – този път в Разширената версия: Тези служения – апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители – са дадени със следната цел: „…съвършеното и пълно екипиране на светиите (Неговите осветени хора), [за да извършат] работата на служене за изграждането на Христовото тяло (църквата), [Която да може да се развие] докато всички достигнем до единство във вярата и до разбирането на [пълното и точно] познаване на Божия Син, за да [можем да дойдем] до наистина зряло пълнолетие (завършеността на личността, което не е нищо по-малко от стандартния ръст на съвършенството на Христос), мярката на ръста на пълнотата на Христос и завършеността, която се намира в Него“.[7]

Мнозина са се наслаждавали на ветровете на съживление и освежаване през годините. Бог е постоянно милостив, и ще продължава да има сезони на посещения по различно време и на различни места. Сезоните, обаче, по дефиниция не са продължителни, нито световни. Откликването към тях често разделя християните. Тези сезони отразяват Божията суверенна доброта; те идват въпреки нас, а не поради нас. Църквата е една торба с дупки, не можеща да побира Божиите благословения. Това, от което отчаяно се нуждаем е това, което носи едно трайно изразяване на живота на царството в християнските общности, за да могат те да повлияят на обграждащите ги култури и накрая да завладеят земята с царството. Служенията трябва да установят апостолски общества, които ще бъдат солта на земята и светлината на света.

Само в корпоративния Христос, разкриването на синовете, има подходяща среда за продължително изливане на Духа в последното време. Овид-едом преживя съживление за един кратък сезон, не поради родствена линия, но понеже се случи така, че той живееше до една неравност на пътя, където воловете се препънаха и ковчега едва не падна от каруцата. На първо място не се предполагаше ковчега да бъде в каруцата! Докато тази „нова каруца“ работеше за филистимците, това не беше трайно, понеже ковчега трябваше да се носи върху раменете на Господните свещеници в Израел. По подобен начин, западните търговски методи и дефиниции за успех могат да работят за известно време за църквите повлияни от духа на този век, но се намира един различен напън в тези общности, които са вкусили от силите на идния век. Всички в дома на Овид-едом бяха благословени! Обаче, ковчега не беше в крайното си място за почивка, което доведе до това сезона на благословение бързо да престане.[8] Божия ковчег отново се поставя във възстановената Давидова скиния в наши дни, но този път ние не искаме да видим само едно сезонно благословение. Това трябва да бъде вечната скиния.[9] Йоан го видя: „Тогава видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха, и повече нямаше море. И видях святия град, новия Ерусалим, слизащ от небето от Бог, приготвен като невяста украсена за съпруга си. И чух силен глас от престола, казващ; „Ето, скинията на Бог е сред хората, и Той ще обитава сред тях, и те ще бъдат Негов народ, и Самият Бог ще бъде сред тях“.[10] Святия Дух, Който е самото присъствие и Дух на Христос, е зает с това да заеме Своето обиталище в новата скиния на последното време; сърцата на Неговите хора. Ние откриваме една пророческа картина на това да се случва посред Празника Шатроразпъване в Йоан 7: „Но по средата на празника Исус влезе в храма, и започна да поучава. Тогава юдеите бяха удивени, казвайки: Как този човек се е научил, като никога не се е образовал? Така че Исус им отговори и каза: Моето учение не е Мое, а на Този, Който Ме е пратил.[11] От този нов храм, построен върху основата на апостолите и пророците, като Самия Христос е краеъгълния камък, изразяването на сърцето на Татко ще потече към целия свят. В последния ден, великия ден на Празника Шатроразпъване в последното време, гласът на корпоративния Христос ще прозвучи от земята; „Ако някой е жаден, нека да дойде при Мен и да пие! Който вярва в Мен, както казва Писанието: от най-вътрешното му същество ще потекат реки от жива вода.[12]

В много църкви, членовете и лидерите са загубили своя напън напред и хората имат глад да мигрират в следващото измерение на Бог, но неправилните основи ще трябва да бъдат махнати, за да се улесни прехода. В Коринтската църква ние виждаме как Павел и неговите съработници апостоли се справят с погрешни начини на мислене: „Ние разрушаваме спекулации и всяко високо нещо издигнато срещу познаването на Бог, и пленяваме всяка мисъл в покорство на Христос, и сме готови да накажем всяко непокорство, когато вашето покорство стане пълно“.[13] Истинските апостоли ще донесат нагаждане на вътрешните структури на умовете на вярващите. Те също така ще направят същото и в местните църкви, с които са във взаимоотношение и където са поканени да направят това. За да разгледаме напълно този процес, ще е необходимо повече отколкото може да бъде включено тук.

 

Чужденци в земята на обещанието?

 

Какво противоречие в един израз: чужденци в Земята на Обещанието! Това ли е, където е била църквата в продължение на две хиляди години – чужденци в земята на обещанието? Първите апостоли очакваха да видят завръщането на Христос по време на техния живот. Бяха ли те непременно сбъркали? Трябва ли просто да разглеждаме факта, че те вярваха, че живеят във века на изпълнението на божествените обещания, като апокалиптичен екстаз? Апокалиптичния възглед винаги е бил силна християнска традиция, и е разбираемо защо. Той разпръсква една есхатологична надежда, едно пламенно желание и копнеж да се види Бога на историята изведнъж да стъпва в света и да установява царството Си. Времето винаги се е виждало близо: скоро ще дойде царството Му! През историята на древния Израел, тази надежда често е била осуетявана. В края на краищата божествената победа не се е случила в техния живот. Това осуетяване разрушило ли е надеждата им? Не, това разочарование просто е послужило, за да усили техния копнеж. Точно преди възнесението на Христос, след много поучения за царството, дори учениците Му Го попитаха: „Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израел?“[14] Съгласен съм с Питърсън, който казва: „Причината защо много от нас не вярват пламенно в Евангелието е понеже никога не сме му давали щателна проверка, хвърляйки трудни въпроси върху него, изправяйки се пред най-деликатните си съмнения“.[15] Важно е обаче, да не правим същата грешка, която направиха израилтяните. Те очевидно не успяха да направят промяна на парадигмата; те не можеха да видят, че това никога не е било предназначено да бъде едно политическо царство. И Божието царство не идва със знамения, за да се забележи.[16] Божието царство не е нито политическо нито институционно; то е взаимоотношение.

Това ме удари много силно преди много години, когато осъзнах, че толкова много от мъжете и жените на вярата са споменавани като чужденци в земята на обещанието; чужденци и изгнаници на земята, докато приветстват обещанието само отдалеч. Те са умирали без да получат обещаното. Разбира се те са угаждали на Бог със своята безпощадна вяра; без вяра не е възможно да се угоди на Бог. Но после също ме удари и това, че те ще бъдат усъвършенствани само чрез това поколение, което се намира във вярата при Второто пришествие на Христос. Сам Исус зададе въпроса: „Когато Човешкия Син дойде, ще намерили вярата на земята?“[17]

Ние трябва да разберем, че всяко поколение в определен смисъл е поколение на „последното време“, доколкото те са загрижени. Това е единственият им шанс да допринесат за усъвършенстването на тези, които са умрели във вярата преди тях. Тогава ще има това последно поколение точно преди Второто пришествие, за което Павел се моли: „Нека Сам Бог на мира да ви освети напълно; и нека духът ви, душата ви и тялото ви да бъдат напълно запазени, без петно при пришествието на нашия Господ Исус Христос“.[18] Те ще пресекат финала не просто за себе си, но за всяко предишно поколение, което е умряло във вярата. Както при щафетното бягане, целият тим споделя победата когато последният състезател пресече финалната линия като победител.

Истина ли е, че народа на Израел трябваше да пътува четиридесет години преди да влее в земята на обещанието, или беше ли възможно да преминат само за няколко седмици? Със сигурност разстоянието не изискваше четиридесет-годишно пътуване. Дава ли ни Юда отговор на този въпрос? „Господ, след като избави хората от египетската земя, впоследствие унищожи онези, които не повярваха“.[19] Подобно, изкупената общност сега е на повече от 2000 години напред по пътя от великото изкупление на Христос, когато Той плати пълната цена, давайки ни всичко принадлежащо на живота и благочестието.[20] Възнамерявано ли е това да бъде така, или можеше ли църквата корпоративно да е преминала в своята земя на обещание отдавна?

 

Живо слово

 

Очевидно това, което е необходимо сега повече от всякога преди е живото слово да бъде прокламирано на земята, което да мобилизира Божиите хора за действие. Във вековете след Христовото възнесение, ранната църква стана до голяма степен обездвижена от летаргия. Може ли това да е поради загубата на апостолско видение за надвисналото завръщане на Христос? вярата идва от слушане на живото слово. Философиите и академичните човешки поучения, колкото и да са красноречиви, няма да изградят вярата в сърцата на хората.

След като изобличава неверието и непокорството на израилтяните в миналото, неуспеха им да съединят това, което са чули с вяра, автора на Евреи заявява: „Затова нека да се постараем да влезем в тази почивка, така че никой да не пада, като следва същия пример на непокорство. Защото Божието слово е живо, дейно, по-остро от всеки двуостър меч и пронизва до разделяне на душата и духа, на ставите и костния мозък, и е способно да отсъжда мислите и намеренията на сърцето“.[21] Отговорността върху истинските служения на последното време днес е да се придвижат от проповядването към служението на постоянно излизащото живо слово. Исус каза: „Човек няма да живее само чрез хляб, но чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста“.[22] Буквата убива, а духа оживотворява. Думите, които Исус говори са дух и живот. Едно апостолско слово със своето богато влагане тогава е достъпно чрез чуване с вяра.[23] Трансформацията идва чрез обновяването на ума.[24] Ефективното предаване изисква определено ниво на приемане на божествена истина, за да се случи промяна. В края на краищата ние ще бъдем съдени според това колко сме били променени в образа на Христос, а не просто според това колко нова информация, без значение колко е превъзходно учението, сме чули. В момента, в който вярващите чуят излизащо живо слово чрез вяра, става зачеване, и е освободен процес в тях. Запомнете думите на Мария: Нека да ми бъде според Твоето слово! Това е процеса , който се повтаря днес: вярващите са оплодени с обещанието, и Христос е заченат в сърцата им.[25] Ние ставаме участници на божествената природа чрез обещанията.[26] Въпреки че тази среща може да бъде предизвикана от дявола, крайния резултат е гарантиран, ако не се отдръпнем.[27] Това е, което прави християнството различно от другите религии.

Апостол Яков използва един термин от природата, за да обясни какво се случва когато става влагане в сърцето на вярващия. Когато словото идва, ние трябва да „…приемем с кротост присаденото слово, което може да спаси душите ни… бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамейки себе си“.[28] За да се присади клонка във вече пораснало дърво, първо трябва да бъде отрязана рана в дървото с един остър нож и после някой взема малка прясна клонка и я поставя в нараненото място на зрялото дърво. Тази малка клонка след  това е внимателно затворена в издълбана снадка и увита плътно с кърпа. След един два дена кърпата ще бъде напълно напоена от сок, което налага да бъде сменена, както при някоя бинтована рана. Обяснението е, че дървото плаче поради раната, и докато то плаче, няма да има достатъчно сок за поддържане на живота на новата малка клонка.

Има цена за духовното влагане. Хенби ни напомня, че: „ние забравяме, че за да имаше Адам жена, той първо трябваше да бъде наранен и нещо да бъде взето от него, преди да имаше Ева. Ние не успяваме да си спомним, че за да има Христос църква, Той първо трябваше да бъде наранен, като потекоха кръв и вода от страната Му по сухата земя, и живота Му беше предаден на смърт, преди Той да има Невяста. Ние трябва да разберем, че за да се случи предаването, нещо трябва да се напрегне преди раждането, загуба преди печалбата, и смърт преди възкресението. Бог иска да обели кората на нашата душа. Той трябва да види рана през засегната дървесина на самозащита, с която покриваме себе си. Той трябва да прониже нашата фалшива фасада на себеправедност в нежната, плачеща част от нас. Има част в живота на всички нас, където може да се случи предаването. Където душата ни кърви и където сърцето ни се просмуква е мястото, където Бог ще издълбае проход, през който себето ще избяга и Божия Дух ще влезе. Господ не прави рана в живота ни за да ни нанесе болка, но Той знае, че само чрез разтворените места в нашето същество Той може да влее Своята сила и да посади Своята цел в нас“.[29]

 

Докато

 

Думата „докато“ се появява в толкова много Писания. Това основно е сигнал, че предмета на изявлението е основен. Съдържа ли това вероятно повече отговорност от страна на вярващия отколкото често сме готови да допуснем? Нека да погледнем няколко такива пасажа в Писанието:

„…защото ви казвам, че повече няма да го ям докато не се изпълни в Божието царство“.[30]

„…и Той да ви изпрати Исус, определения за вас Христос, Когото небето трябва да приеме до периода на възстановяване на всичко, за което е говорил Бог чрез устата на святите Си пророци от древността“.[31]

„Защото нетърпеливия копнеж на творението чака с нетърпение разкриването на Божиите синове. Защото творението беше подчинено на безсилие, не доброволно, но поради Този, Който го подчини, с надеждата, че самото творение също ще се освободи от своето робство на покварата в свободата на славата на Божиите деца. Защото знаем, че цялото творение стене и се мъчи с родилните болки до сега“.[32]

„Защото Той трябва да царува докато постави всичките Си врагове под краката Си“.[33]

„Дечица мой, с които отново съм в родилни мъки докато Христос се изобрази във вас…“[34]

„…докато всички ние достигнем до единството на вярата, и до познаването на Божия Син, до зрелия човек, до мярката на ръста, който принадлежи на пълнотата на Христос“.[35]

„…чакайки от тогава ДОКАТО ВРАГОВЕТЕ МУ БЪДАТ НАРПАВЕНИ ЗА СТОЛЧЕ ПОД КРАКАТА МУ“.[36]

„Затова, бъдете търпеливи, братя, до идването на Господа. Фермера чака скъпоценното раждане на почвата, бивайки търпелив за  това, докато получи ранните и късните дъждове“.[37]

Всичките стихове споменати по-горе трябва да бъдат гледани в контекста на това къде е започнало Божието слово. При първото пришествие на Исус преди повече от 2000 години, Той беше словото направено плът. Но Той имаше една по-голяма цел в ума Си; първото Му пришествие беше само началото на процеса, който накрая щеше да надделее. Това беше (и все още е) да изпълни всичко! Исая поставя тази голяма картина в перспектива: „защото както дъжда и снега слизат от небето, и не се връщат там без да са напоили земята, а я правят да ражда и да произрастява, и дава семе за сеяча и хляб за ядящия; така ще бъде и Моето слово, което излиза от устата Ми; няма да се върне при Мене празно, без да извърши това, което желая, и без да успее за това, за което го изпращам“.[38]

Със смъртта на Исус на Кръста и последвалото Му възкресение, една „вълна цунами“ беше освободена от небесата, която все още не е достигнала връхната си точка на земята. Словото няма да се върне празно, обаче, но напълно ще извърши това, за което е било изпратено! Живи послания трябва да отразяват евангелието на земята. Това „свършено е“ трябва да излезе на бял свят. Най-силното изразяване на „минало време“ се намира в израза „веднъж завинаги“. Когато Исус изговори думите: „свършено е“ на Кръста, цялото небе го чу. Но ушите на човечеството не го схванаха напълно.  Последствията от завършените дела все още трябва да бъдат присвоени от мнозина. Чрез изкуплението, човечеството беше условно върнато там, където Бог беше замислил да бъдат. „Така че както чрез едно престъпление дойде осъждение за всички хора, така чрез едно праведно дело дойде оправдание за живот за всички хора“.[39] Пълното въздействие от тази истина на Бог, възстановяването на всички неща изговорени чрез пророците в миналото все още предстои да бъде осъзната напълно.

Тялото на Христос трябва да стане пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички.[40] Ключа за начина, по който Неговото слово няма да се върне празно се намира в първосвещеническата молитва на Самия Исус: „…за да могат те всички да бъдат едно; както Ти, Татко, Си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат едно в Нас, за да повярва света, че Ти Си Ме пратил. Славата, която Ти Ми даде Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, точно както Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в единство, за да познае свята, че Ти Си Ме пратил, и Си ги възлюбил, както Си възлюбил Мен“.[41] Това взаимно проникване на Бог и човека не само ще потвърди евангелието, така че света наистина да повярва, че Исус наистина е Изпратения, но също така ще бъде това тяло, чрез което Той ще изпълни земята! Следващата славна фаза на Божието царство на земята не може да дойде напълно докато това мистично единство не се осъществи, и избраните на Господа не се свържат с Него със същата природа и единство, които съществуват между Баща, Сина и Духа. Можем да бъдем сигурни, че Исус не спира да се моли с тази молитва за Своите ученици; Той все още се моли това единство да се случи. И този път ни е гарантиран позитивен резултат. Новия завет няма да се провали; Самият Исус е гаранта![42]

Исус хвърля повече светлина върху този невероятен процес на умножение. Когато гърците поискаха да Го видят, ето как им отговори Той: „Чуйте внимателно: Ако житното зърно не е погребано в земята, не умре за света, то никога не е нищо повече от житно зърно. Но ако се погребе, то пониква и се възпроизвежда много пъти повече“.[43] Многото синове, които ще ходят по земята ще бъдат точно отражение на Него! Това беше Божието първоначално намерение, когато създаде Адам и Ева. Исус не само разруши делата на дявола, но Той се разправи с проблема грях веднъж завинаги, заличавайки свидетелството за дълга срещу човечеството и побеждавайки дори самата смърт. Той най-накрая застла пътя за това многосъставно тяло на Христос чрез работата на Святия Дух, да Гои изяви на света! Точно преди разпъването, Исус каза на учениците Си, че е по-полезно за тях да Си отиде, защото ако остане в личността на Исус, Святия Дух (Паракелтоса) няма да дойде. „Но когато Онзи, Духът на истината, дойде, Той ще ви води в цялата истина; защото няма да говори по собствена инициатива, но каквото чува, това ще говори; и Той ще ви открие какво ще дойде. Той ще Ме прослави, защото ще взема от Моето и ще ви го открива“.[44]

 

Божието царство

 

Въпреки че бяха направени няколко коментара за Божието царство в тази книга, ред е на няколко заключителни забележки. В същност, темата за Божието царство заслужава цяла книга. Въпреки че вече много е изписано за това, нашето разбиране за тази огромна развиваща се реалност все още расте.

Човечеството е взело на сериозно само един аспект от първоначалния мандат, а именно да се умножава! То се е провалило в управлението.[45] Когато Исус дойде преди повече от 2000 години, Той дойде, за да възстанови това, което беше изгубено, което включва мандата на управление. Нещо се е сбъркало в проповядването на евангелието през годините, когато обръщенците са поканвани да изповядват Исус като техен Спасител. Павел учи, че спасението идва по следния начин: „…ако изповядаш с устата си Исус като Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен…“[46]

По същество Божието царство е свързано с Божието управление. Друг начин, по който да го опишем, е като Господството на Исус Христос. По практичен начин  доколкото църквата е засегната, това управление трябва да се разкрива като нашия мандат да управляваме, когато вярващите се подчинят на Господството на Исус в живота си. Това първо се случва в нас.[47] Яков го казва по следния начин: „Затова подчинете се на Бога. Съпротивете се на дявола и той ще бяга от вас“.[48] Поръчението да се отиде и да се правят ученици от народите[49] няма да се случи по никакъв друг начин. Докато някой е наистина благодарен за всеки, който се ражда в царството като резултат от евангелски походи, настоящата картина на смут, беззаконие и тъмнина в народите подчертава нуждата от друго измерение на служение. Това липсващо измерение е призива всичко да се подчини на Господството на Исус Христос. Както посочих по-рано, Исус сега седи в небесата докато враговете Му бъдат направени на столче за краката Му. Исус дойде с един фокус: „Аз трябва да проповядвам Божието царство и на другите градове, защото за тази цел бях изпратен“.[50] Той също ни заповяда да правим същото. „Това Евангелие на царството трябва да бъде проповядвано по целия свят като свидетелство за всичките народи, и тогава ще дойде краят“.[51]

Отново, нека да не забравяме мощната роля на Святия Дух в установяването на Божието управление! Думата покорство изразява царско взаимоотношение. Това е състояние на сърцето на тези, които изповядват Исус Христос като Господ, което никой не може да направи без Святия Дух.[52] Когато учениците попитаха Исус точно преди възнесението Му дали ще възстанови царството на Израел веднага, Неговия отговор посочи към Святия Дух. „Не е за вас да знаете времената или епохите, които Татко е определил чрез Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас…“[53] Павел потвърждава, че проявлението на Божието царство на земята няма да бъде както е било в дните на Давидовото управление в Стария завет с всичките му празненства. „…защото Божието царство не е ядене и пиене, а праведност, мир и радост в Святия Дух“.[54]

Както е посочено в предишни глави, тези, които ходят под Господството на Исус Христос, са били избавени от властта на тъмнината, и пренесени в царството на Божия любим Син. Проблема за толкова много нови вярващи е, че не минава много след като са новородени, и те намират себе си в капан от църковната доктрина! Предмета на местната църква е от интерес само за онези, които вече са били пренесени в царството. Може ли липсата на точно прокламиране на евангелието на спасението като евангелието на царството, да е отговорна за разделенията сред Божиите хора? За да ходят вярващите в своя мандат на управление, те трябва да дойдат в това царско взаимоотношение – преданост към Господството на Исус Христос.

Единствения ефективен начин да се учат народите ще бъде когато апостолски служителски тимове (корпоративно) могат да съборят тези елементарни духове (стоичея[55]), държащи народите в плен и да разпръснат тъмнината със светлината на истината. Думите: „идете и правете ученици от всичките народи“ са предшествани от изказването на Исус: „Дадена Ми е цялата власт на небето и на земята. Затова идете…“ Затова само когато сме напълно подчинени на Този, на когото е дадена ЦЯЛАТА власт, можем да отидем В НЕГОВОТО ИМЕ, а това винаги е на основата на ВЗАИМООТНОШЕНИЕ. Това не е някаква магическа механична формула, която използваме. Исус предупреждава: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи, ще влезе в небесното царство, а този, който върши волята на Моя Баща, Който е на небето, той ще влезе. Мнозина ще ми кажат в онзи ден: Господи, Господи, не пророкувахме ли в Твоето име, и не изгонвахме ли демони в Твоето име, и не вършихме ли много чудеса в Твоето име? Но тогава Аз ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; МАХНЕТЕ СЕ ОТ МЕН, ВИЕ, КОИТО ПРАКТИКУВАТЕ БЕЗЗАКОНИЕ“.[56]

Това е тази църква, победоносната есхатологична общност, която ще демонстрира завършените дела на Исус на началствата и властите в небесните места! Напрежението ще се разруши и „все още не“ ще бъде обзето от „вече е“. Синовете на злия ще бъдат махнати от Божието царство и синовете на царството ще блеснат в царството на техния небесен Баща.[57] Тогава ще се чуе силен глас, като звука на много води! Гласа на Господа ще се чуе на земята чрез много съдове изпълнени с Неговия Дух. Музикантите на Вавилон повече няма да се чуват в земята, а по-скоро нов звук от песента на Мойсей и на Агнето чрез изкупените![58]

Молитвата ми е не само тялото на Христос да направи повече от достатъчно място за Святия Дух, за да завърши този страхотен корпоративен храм на последното време на земята, но също така активно да партнира с Него за ускоряване на тази величествена задача! Той е, в края на краищата, Този, Който идва при тези, които откликват във вяра, за да станат част от невястата на Христос.

„Поради тази причина човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът. Тази тайна е голяма; но аз говоря за Христос и църквата“.[59]

„Тогава паднах в краката му, за да му се поклоня. Но той ми каза: Не го прави; аз съм съслужител на теб и на братята ти, които държат свидетелството за Исус; поклони се на Бог. Защото свидетелството за Исус е духът на пророчеството.[60]

Какво ще последва след това? Нека да оставим това в ръцете на нашия небесен Баща. Когато Христос предаде царството на Бог и Бащата, този един и единствен Бог ще бъде всичко във всичко.[61] Ако има някои допълнителни задачи, Той ще направи това известно за Своите Си.



[1] 2 Петрово 1:4.

[2] Малахия 4:6.

[3] Warnock, G. From Tent to Temple (Canada, 1984) p. 45.

[4] Колосяни 1:28.

[5] Ефесяни 4:14-15.

[6] Kinoti in Cope, L. An Introduction to the Old Testament Template (The Template Institute Press, Switzerland, 2006) p.21,22.

[7] Ефесяни 4:11-13 (Ampl).

[8] 1 Летописи 13:7-14.

[9] Деяния 15:16-17.

[10] Откровение 21:1-3.

[11] Йоан 7:14-16.

[12] Йоан 7:37.

[13] 2 Коринтяни 10:5-6.

[14] Деяния 1:6, Cf Bright, John. The Kingdom of God (Abingdon Press, Nashville, USA 1953) p.p. 163-170.

[15] Peterson, Eugene H. A Long Obedience in the Same Direction (InterVarsity Press, Illinois, USA, 1980) p.70.

[16] Лука 17:20-21.

[17] Евреи 11:39-40; Лука 18:8.

[18] 1 Солунци 5:23.

[19] Юда 1:5.

[20] 2 Петрово 1:3.

[21] Евреи 4:11-12.

[22] Матей 4:4.

[23] Йоан 6:63; Римляни 10:15-17.

[24] Римляни 12:2; Галатяни 3:2, 5.

[25] Галатяни 4:19; 1 Петрово 1:23.

[26] 2 Петрово 1:4.

[27] Лука 4:1-13; Евреи 10:35-39.

[28] Яков 1:21-22 (KJV).

[29] Hanby, M. The Cost of Spiritual Impartation (Article, USA. 2003).

[30] Лука 22:16.

[31] Деяния 3:20-21.

[32] Римляни 8:19-22.

[33] 1 Коринтяни 15:25.

[34] Галатяни 4:19.

[35] Ефесяни 4:13.

[36] Евреи 10:13.

[37] Яков 5:7.

[38] Исая 55:10-11.

[39] Римляни 5:18.

[40] Ефесяни 1:23.

[41] Йоан 17:21-23.

[42] Евреи 7:22.

[43] Йоан 12:24 (Msg).

[44] Йоан 16:13-14.

[45] Битие 1:28.

[46] Римляни 10:9.

[47] Лука 17:21.

[48] Яков 4:7.

[49] Матей 28:19.

[50] Лука 4:43.

[51] Матей 24:14.

[52] 1 Коринтяни 12:3.

[53] Деяния 1:7-8.

[54] Римляни 14:17.

[55] Учените превеждат стоичея по различни начини, ,включително „елементарни принципи“ (NAS), „основни принципи“ (NIV), „основни начала“ (KJV), и „стихийни духове“ (RSV,HEB). Тази дума е използвана само четири пъти от Павел, т.е. в Галатяни 4:3, 9; Колосяни 2:8, 10). Тези сили имат способността да регулират човешкото съществуване и да поробват народи. Cf Cobble, James (Jr). The Church and the Powers (Hendrickson Publishers, USA. 1988) p.14-15

[56] Матей 7:21-23.

[57] Матей 13:36-43.

[58] Откровение 18:21-22; Откровение 15:3.

[59] Ефесяни 5:31-32 (Курсивът е мой).

[60] Откровение 19:10.

[61] 1 Коринтяни 15:24-28.

следваща глава БИБЛИОГРАФИЯ