Въведение

Защо още една книга по темата?

 

Скоро след като срещнах Господа на единадесетгодишна възраст – чрез това, което беше доста радикално преживяване, дори на тази млада възраст – аз започнах да си подчертавам  всички стихове в Библията, които можех да намеря за Второто идване на Исус. Спомням си как седях на гумното на фермата с моите приятели, които също имаха подобни преживявания с Господа, със само една тема в нашите разговори – скорошното идване на Господа! Годината беше 1954.

Години по-късно – въпреки че следвах изучавания по дисциплина, която нямаше нищо общо с теология (а именно, математика и физика, и лекции в тези области) – моя интерес по пророческите пасажи на Писанието продължаваше и аз често бях привличан от пасажи занимаващи се с бъдещето, или за да бъда по-точен, с „последното време“.[1] През цялото ми изследване и чрез материалите, до които можех да се докосна по това време, аз започнах да осъзнавам многото коренни различни възгледи по темата. Заплетох се в много разсейвания, отклоняващи ме от истинския въпрос за последното време и скоро бях поредната жертва на объркването без да го разбирам. Например, докато някои учени поставят повечето, ако не и всички, пророчески събития в книги като Езекиил, Данаил и Откровение, в миналото, други ги поставят в далечното бъдеще. А други се опитват да подредят тези събития в миналото, настоящето и бъдещето, в едни времеви зони наречени диспенсации. Някои отиват толкова далеч, че определят дати за събитията от последното време, и по-специално за Второто пришествие на Исус. Много по-късно беше когато открих, че тази (академична) погълнатост с „края“ – и особено, без да имаме едно точно определение за „последното време“ е, което е довело до парализиране сред християните относно настоящата цел на църквата в света.

Поглеждайки назад, причината за моето объркване не е трудна за откриване. Аз пропуснах гората заради дърветата! Вместо да изучавам Писанията с молитва, за да открия едно по-дълбоко откровение за Исус Христос, моя анализ на „пророческите“ писания само го правеше по-неясен. Писанията са изцяло за Него – дори (и ако не особено) книгата Откровение!

Повратната точка дойде години по-късно за мен. Първоначалната ми мотивация, която до голяма степен беше любопитство, се промени в духовен глад да Го познавам повече. Моя глад ме отвори да приема повече от просто разумно знание и Господ се срещна с мен отново по един специален начин. Това беше сякаш духовните ми способности оживяха – готови да приемат знание на откровение. Това ново търсене също така ме доведе до контакт с други, които имаха подобен глад за повече от Господа. Аз открих, че определени прозрения не идват докато човек е в изолация. Малко по-малко започнах да откривам, че „бъдещето“ вече беше започнало преди 2000 години!

През последните години аз  открих други, като християнския автор и теолог Еуджън Питърсън, потвърждаващ моята опитност. В своето въведение към 1 Солунци във версията на Библията the Massage (Посланието), Питърсън пише: „Християнската вяра винаги се е характеризирала с едно силно и фокусирано схващане на бъдещето, с вяра във Второто пришествие на Исус като най-отличителния детайл“. Всяка дискусия сред вярващите за последното време ще носи това.

Съвременните речници дефинират есхатологията просто като: „изучаване на последните неща“. Да се ограничи значението на тази дума до такава дефиниция, вероятно е допринесло за спекулациите и търсенето на сензации относно събитията на „последното време“, които са направени популярни чрез определени романи изследващи тази тема, като сериите „Оставените“ от Тим Лахей.

Изобилие от материали по предмета на есхатологията, или, както е по-популярен: „събитията на последното време“ са издавани през годините. Вместо да произведем още една книга занимаваща се в детайли с всички различни възгледи и спекулации по темата, това е разкриването на развиващото се откровение за Божиите цели. За да преследваме тази задача цялостно, е необходимо първо да установим основните градивни блокове на това, което образува диспенсационния възглед за последното време.

Една по-далечна цел правейки  това, беше да изследваме библейските основи на тези възгледи. Само когато тези неща са изобличени спънките могат да бъдат отмахнати и пътя да бъде направен ясен, за да се фокусира вниманието на читателя на истинската цел и работа на Святия Дух на земята днес.

Главната теза и тема на тази книга без съмнение ще предизвика тези читатели, които искрено са прегърнали диспенсационния възглед за последното време. Това беше моята опитност когато за първи път се сблъсках с различна перспектива. Израснал съм в църковна обстановка, където бях изложен единствено на диспенсационния възглед. Пътуването ми в по-нататъшното изследване започна когато един приятел веднъж ме помоли, с абсолютна искреност, да му покажа от Божието Слово къде могат да бъдат намерени всичките тези поучения, които оформят част от диспенсационната перспектива. В последвалото изследване аз започнах да виждам истинската функция на църквата на земята и Божието царство като една растяща реалност. В годините, които последваха, чрез изследване на Писанието, не беше трудно да видя как бях прегърнал едно неточно виждане за последното време.

Въпроса, който много искрени вярващи често задават е, защо имаме толкова различни гледни точки за последното време, ако всички ние вярваме, че Исус се връща? Има ли наистина някакво значение? За да отговоря на този въпрос, първо искам да подчертая, че целта ми в тази книга не е да бъда догматичен. Докато вярвам, че има едно точен възглед, и че моето желание е да видя цялата истина, аз не твърдя, че все още я знам. Ние ще видим очи в очи единствено когато завесата се вдигне и видим Христос. Разбирам, че това, което виждам е само част от едно по-голямо цяло. Истината е прогресивна и ще се развие както Бог ни я разкрива, когато искаме да вършим Неговата воля. Откровението не се учи; то се „хваща“.

В същото време аз не се преструвам, че съм неутрален за това, което е било разкрито и потвърдено на сърцето ми. Също така трябва да добавя, че съм виждал и преживявал как истината може, и всъщност, го прави – да разделя хора. Това става когато се изправим срещу възгледи различни от тези, на които ние твърдо държим и които сме неохотни да пуснем. Дори Авраам се изправи пред това – докато стоеше с Исмаил в ръцете си – когато Бог му показа, че истинския Исаак беше на път. Неговия вик: „О, нека Исмаил да е жив пред Тебе!“ за нещастие е вика в сърцето на много искрени вярващи, когато трябва да пуснат да си отиде някое много обичано погрешно разбиране и да се изправят пред истината. Всяка доктрина, която апелира към егоистични желания или страх, като диспенсационализма с неговия манталитет на бягане в последното време, създава фалшиви среди. А тези фалшиви среди стават фалшиви възгледи, които водят до неправилно разбиране на истината. Моето убеждение е, че начина, по който виждаме бъдещето влияе на начина, по който живеем в настоящето. Моето търсене на това точно, апостолско виждане на бъдещето, следователно, не е някаква галена доктрина, както можеше да бъде в ранните години на моето търсене; нито пък е някакъв лукс. Както ни напомня Юрген Молтман: „От началото до края, а не просто в епилога, християнството е есхатология, надежда, гледаща напред и движеща се напред, и следователно също и революционизираща и трансформираща настоящето… Оттук есхатологията не може просто да бъде само част от християнска доктрина. По-скоро есхатологичния възглед е характеристика на цялото християнско прокламиране, и на всяко християнско съществуване и на цялата църква“.[2] Това трябва да бъде характеристика на всеки пророчески вярващ, който претендира, че има Святия Дух в него или в нея. Онези, които чакат Господа няма да им липсва видение. По-скоро, те се учат да виждат нещата по начина, по който Бог ги вижда. Те са онези, чиито сърца желаят да партнират със Святия Дух в Божия план за последното време.

Крайното решение да напиша тази книга дойде след като имах няколко подбуди от Святия Дух чрез колеги в различни страни. Един кратък преглед на деветте глави на тази книга може да помогне на читателя да проследи златната нишка в нея.

 

Кратък преглед на нейното съдържание

 

В глава 1 се анализират някои от главните стълбове поддържащи диспенсационния възглед. Това е последвано от дискусия върху прехода от пророческата природа – типична за футуристичния подход на диспенсационализма – на Старозаветното пророчество, към творческата природа на Новозаветното пророчество.

Глава 2 разглежда опасната тенденция, която изглежда е станала много явна с времето, процеса на двойна поляризация в хода на света. От една страна, има въплъщаване на истината, а от друга, въплъщаване на лъжата. Разглежда усилията на врага да попречи на разкриването на Христос в Неговото много-членно тяло.

В глава 3 съпоставяме очакването на диспенсационализма за един физически храм, който да бъде издигнат в Ерусалим, с думите на Исус и на апостол Павел, който говори за истинския храм в последното време като Тялото на Христос на земята. Глава 4 кратко анализира обяснението на апостол Павел за идентичността на истинския Израел. „Теорията на изместването“ е изложена, твърдейки, че Бог винаги е искал да се спаси целия свят – една свята нация състояща се от юдеи и всички останали.

Глава 5 улавя същността на целта за написването на тази книга. Освен обсъждане произхода на теорията за тайното грабване, основните споменавани Писания използвани от диспенсационализма за подкрепа на възгледа за едно тайно грабване, са поставени в перспектива. Тълкуванията на Еронеос върху тези пасажи от Писанието са изложени, като в нито един момент не губим благословената надежда за връщането на Христос. В глава 6 терминологията „този век“ и „идния век“ се разглежда през очите на Исус и Павел. Какво е значението на събитията от 70 г. сл. Хр.? също така правим едно критично разглеждане на претеристкото виждане, особено относно тълкуването на предсказанията на Исус в Матей 24.

Глава 7 говори по въпроса за един буквален милениум, един друг изграждащ блок на диспенсационализма. Има ли някакъв златен век в бъдещето? Или той може би започна с възнасянето на Исус? Какво наистина се случи със смъртта и възкресението на Христос? За какво чака Христос преди да се върне и да представи на Себе Си една невяста без петно или бръчка?

През всичките предходни глави аз съм се стремил да позволя на златната нишка на растящата работа на Святия Дух да се показва. В глава 8 е изложена стратегията на врага с неговия манталитет на бягство от действителността. Повече от всичко той се стреми да попречи на появяването на църквата от последното време, едно мултифункционално, обединено тяло, готово за битка, екипирано за победа и демонстриращо завършените дела на Христос на земята. Ще има ли друго изливане на Святия Дух, което да донесе узряване на жътвата? Дадено е внимание на начина, по който Бог е избрал да направи светиите участници в божествената природа. В последната глава аз обобщавам всичко и правя заключение с няколко коментара относно последния напън към пълния ръст на Христовото тяло. Това завършване не е възможно без пълното Господство на Исус Христос на земята, изразено чрез Божието царство.

Докато четете тази книга, ще откриете няколко повтарящи се теми, като Празника Шатроразпъване или нашето партньорство със Святия Дух. Определени пасажи от Писанието също така се повтарят. Това е просто защото техния контекст оправдава повторението. Различните глави не са предназначени да бъдат отделни изучавания, тъй като има постоянен поток от аргументи през целия текст.

 

Този апостолски сезон

 

Накрая, бих желал да дам кратко обяснение на фразата, която се появява на различни места в книгата, т.е., „апостолския сезон“. В Ефесяни 4:11, Павел говори за това, което е станало известно като „петкратното“ служение: служенията на апостоли, пророци, евангелизатори, пастири и учители. Поглеждайки назад към последните петдесет или повече години, ние откриваме следния развиващ се модел. Първия сезон започна в началото на петдесетте години от миналия век с евангелизаторските служения – особено в САЩ. Те процъфтяваха и пълнеха стадиони и големи палатки със страхотни свидетелства за преживяване на изцеление и спасение. Този сезон скоро се прояви в много други нации. Аз си спомням, в края на петдесетте, вълнението когато посетих палатковите походи в Претория, където служеха местни евангелизатори като Раси Еразъм, а също и Фреди Зийман. Друго незабравимо преживяване през онези години беше когато имах привилегията през 1956 година да бъда на претъпкания стадион Уембли в Йоханесбург с изцелителния поход на световно известния евангелизатор по онова време, Орал Робъртс от Тулса, Оклахома, САЩ.

В резултат на това, че хиляди бяха докоснати в тези походи, усещането за инструктиране на новите обръщенци стана очевидно. Тази нужда стана очебийна след около десет години в евангелизаторския сезон. (Едно трябва да се помни, че сезоните са безшевни. Не е възможно да се намерят конкретни отсечени точки за края или началото на сезон.)

Евангелизаторския сезон беше последван от сезон на учители. Този сезон процъфтяваше докато стотици помазани учители запълваха нуждата от инструкция. През седемдесетте стана друг преход и се роди пастирското движение. Нови църкви бяха основани и пастирското служение изпълняваше една важна роля. Някъде през осемдесетте наблягането се измести върху пророческото служение. Аз бях дълбоко раздвижен когато усетих въздействието, което няколко пророка имаха на една пророческа конференция в Канзас Сити,[3] САЩ. Големи пророчески събрания привличаха хиляди гладни вярващи, които търсеха „слово от Господа“ – обикновено под формата на лични пророчества.

Прехода към това, което е идентифицирано през последните години като апостолски сезон започна през деветдесетте.

Тук трябва да се кажат две неща: Въпреки че тези различни сезони са били идентифицирани, това не означава, че тези различни служения не са съществували преди „сезона“ да дойде. От ранната реформация (също позната като възстановяването на църквата) свързана с Мартин Лутер, Бог е издигал стратегически служения, за да инициират развиващото се откровение. Също не означава, че когато дойде нов сезон, служението на предишния непременно спира. В същност, аз вярвам, че в Божията икономика, тези сезони никога не са били предназначени да спират, а да бъдат градивни блокове (ред върху ред, правило върху правило), което накрая ще оформи част от пълното петкратно служение. Обаче, има изместване тъй като помазанието на всеки нов сезон изглежда предефинира предишните сезони. Това, което виждаме да се случва сега, например, е появата на ново корпоративно измерение за изразяването на апостолството, когато апостолския сезон се развива. Индивидуалните организации за служение, като „евангелизаторски асоциации“, които бяха характерни за предишни сезони, се заместват от по-корпоративно изразяване. Апостоли и пророци се намират един друг отвъд национални и културни разделения, в заветни взаимоотношения както „кост намира своята кост“. Тъй като апостолското служение печели по-голяма корпоративна инерция, става явно, че останалите от петкратните служения изглежда са подем към по-високите измерения. Много от начините, по които служението намираше изражение в предишните сезони са станали остарели, например, евангелизаторското служение, което процъфтяваше през 50-те и 60-те, вероятно повече няма да се изразява по същия начин. Също така, дните на самотния пророк също подготвиха пътя за апостоли и пророци движещи се заедно. Освен това, този апостолски сезон – също познат като Апостолска реформация – носи нова яснота за управленческия мандат на вярващия, като изобличава лъжата на „доктрината на отлагането“ на Божието царство, както се разпространява от диспенсационализма. Прокламирането на Божието царство отново ще заеме централно място. Апостолските служения ще наблягат на прехода на местните църкви в една култура на царството, премествайки тяхното виждане, за да видят нуждата от възстановяването на всичко, за което е говорил Бог чрез устата на святите Си пророци от миналото. Истинското бащинско сърце на Бог ще бъде предадено по един безпрецедентен начин. Плодът, който ще произлезе от този апостолски сезон е апостолски хора – разкриващи се като семейства и домочадия – които ще носят Божието управление и мир във всяка сфера, влияейки на обграждащите ги култури. Екипирането на светиите повече няма да остава просто една фраза. В края на краищата, петкратните служители са дадени като майстори, които да доведат светиите до пълния ръст – нищо по-малко от стандарта на височината на съвършенството на Христос.

Аз съм имал привилегията да бъда лично повлиян от всеки един от петте сезона от 50те насам и разбирам нещо за травмата и динамиките на прехода от един сезон в следващия. Поглеждайки назад към последните пет или шест десетилетия, ние действително можем да разпознаем, че всеки сезон носи със себе си своя собствен „звук“. Това стана едно истинско откровение за мен, когато бях поканен да служа наскоро в една църква. Тази църква беше част от едно семейство от църкви, които имаха своите корени в съживлението на Хибридите, преди повече от сто години. Понеже първата ми среща с Господа беше на една конференция провеждана от същото движение през 1954 година, аз веднага разпознах звука в тяхното събрание – все още същия! За нещастие е нямало миграция към нови нива: често пъти просто резултат от застоялост. Църкви повлияни от съживлението Късния дъжд също носят един уникален звук, напомнящ божественото посещение, което се случило в Северен Батълфорд, Канада през 1948 година, където хвалението скоро станало известно като небесния хор.[4]

Един нов звук от небето става очевиден сега сред тези, които прегръщат този апостолски сезон. Въпреки че акустиката на този апостолски звук понастоящем се различава главно в служението на излизащото Слово, аз вярвам, че този звук скоро ще бъде разпознат в общото хваление на отделните събрания, които са били трансформирани от апостолското слово.

Тази книга е една покана за всеки, който я чете и който прегръща благословената надежда за завръщането на Христос, с молитва да дойде до едно отговорно решение за последното време. Елате и бъдете част от развиващото се! Нека духът ви да бъде раздвижен когато вие също чуете новия звук на земята.

 

Кобус Суорт

2008 година