ХРИСТОС – НАШИЯТ ПРИМЕР

Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ВИ ОСТАВИ ПРИМЕР да ПОСЛЕДВАТЕ по НЕГОВИТЕ СТЪПКИ. Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му;Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо (І Петрово 2:21-23).

Този стих ясно показва на всяко честно по сърце дете на Бога, че Христос е НАШИЯТ ПРИМЕР, в СЛОВО и в ДЕЛО! И тогава ние можем ДА ХОДИМ КАКТО ХРИСТОС Е ХОДИЛ, и да ГОВОРИМ КАКТО ТОЙ Е ГОВОРИЛ. Това не е състояние на нашите нозе или устни, а на СЪРЦЕТО ни! Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека  (Марк 7:21-23).

Защото, каквито са мислите в душата му – такъв е и той (Притчи 23:7).

Преди човек да започне да ходи както Христос е ходил и да говори както Той е говорил, трябва първо да започне да МИСЛИ КАКТО ХРИСТОС Е МИСЛЕЛ! Това е възможно само когато ние „пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (ІІ Коринтяни 10:5). Това не се случва просто така. Това е акт на решително освещаване, изпълняващо определена цел и редовно прилагано, понеже умът обича да блуждае. Това включва също доброволна замяна, при която се отказваме от предишния си начин на мислене и правим свой собствен ХРИСТОВ УМ. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса (Филипяни 2:5).

Бог не приема определен тип на мислене. За нас е възможно да водим победоносен мисловен живот. Не че Сатана ще спре да ни посещава със зли помисли. Никъде в Божието слово Той не ни е обещавал, че хората ще престанат да бъдат изкушавани. Дори Христос бе изкушаван. Но човек може да забрани на мислите си да блуждаят по зли неща. Благоразумният човек контролира ума си. Злите помисли могат да бъдат прогонени, ако умът ни се изпълва с правилните неща. И ние сме насърчени какви трябва да бъдат тези неща. Най-после, братя, всичко, що е истина, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, ТОВА ЗАЧИТАЙТЕ (Филипяни 4:8).

Исус имаше правилните мисли. Поради тази причина Той можеше да ходи и мисли правилно  и да бъде правилният пример, който да следваме.

Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; КОЙТО ГРЯХ НЕ Е СТОРИЛ (І Петрово 2:21, 22). Христос не живееше в постоянен грях. Той не си намираше оправдания, за да прави грехове. Той се противеше на дявола и изкушението, въпреки че бе във всичко изкушен като нас, но пак без грях (Евреи 4:15). Той е нашият пример. И Той е готов да ни помага да ходим така както Той е ходил – по стъпките Му!

Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава  (І Йоан 3:6).

Този стих противоречи на много религиозни учения днес. Напълно ми е ясно това. Също така ми е ясно, че множества религиозни хора днес, дори мнозина, които вярват в божественото изцеление, се оказват безсилни, когато се изправят пред тези, които се нуждаят от освобождение от дадена болест или от обладаване на демони. Ако наистина желаеш Божията сила, със сигурност това ще изисква сериозен мисловен и молитвен живот, пренебрегвайки стари религиозни мнения и поучения. Има причина, поради която някои имат сила, а други не. И това не е защото Бог гледа на лице. Силата е пряка последица от вярата, а вярата произтича от покорството.

Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение (вяра, увереност – англ. пр.) спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него (І Йоан 3:21, 22).

Надежда имат и хората, които нямат святост, НО ТЕ НЯМАТ ВЯРА!

Ако хората без святост притежаваха и вяра, то хора, които никога не могат да видят Бога, биха имали силата да поискат и да получат ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО ПОЖЕЛАЯТ от Бога, защото Божието обещание към тези, които имат вяра, е: И всичко, каквото и да поискате в молитва, КАТО ВЯРВАТЕ ЩЕ ПОЛУЧИТЕ (Матей 21:22). И Бог също каза: Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа (Евреи 12:14).

Въпреки че мнозина религиозни учители заявяват, че всички грешим през цялото време и че не е възможно да живеем над греха, и че докато сме на този свят на нас ни се налага да имаме участие в греха, че неминуемо грешим всеки ден и трябва да се покайваме всяка нощ, Божието слово продължава тихо и просто да изявява Божията заповед: БЪДЕТЕ СВЕТИ, ПОНЕЖЕ АЗ СЪМ СВЯТ (І Петрово 1:16).

В посланието си до коринтяните Павел каза: Отрезнявайте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите. (І Коринтяни 15:34).

Хората, които намират оправдание за своя обичаен грях, според този стих не познават Бога. Това е СРАМ! Това е доказателство, че много изявени християни са духовно ЗАСПАЛИ! Такива не са ръководени нито от Божия Дух, нито от Божието слово, понеже делото на Духа е да обвини света за грях и за правда (Йоан 16:8) и словото скрито в сърцето ще попречи на съгрешаването против Бога (Псалм 119:11).

Не можеш да имаш сила, докато спиш. СЪБУДИ СЕ! Спри да си търсиш оправдания за греха. Ходи в стъпките на Този, Който ГРЯХ НЕ Е СТОРИЛ!

Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му (І Петрово 2:22).

Исус изцеляваше чрез СЛОВОТО Си (вижте Матей 8:16). „Неговото слово беше с власт” (Лука 4:32). Христовият последовател трябва да е уверен, че неговите думи също могат да станат думи на сила (Матей 21:21). Но ако нашите думи трябва да бъдат думи на сила, ние трябва да говорим както той е говорил. Лукавството (хитроумната измама) не бива да се намира в говоренето ни.

Исус ХОДЕШЕ В ДУХА. Ние, които сме Негови последователи, също сме насърчени да ходим в духа (Галатяни 5:16). В стихове 19-21 са посочени делата на плътта, които липсват при тези, които ходят в Духа. Има някои, които не са се отделили от тези дела на плътта в живота си, като полагат много малко или почти никакво усилие да постигнат победа. Те също вярват, че Бог е длъжен да чуе словото им и молитвата им  и да им даде чудотворната Божия сила. И все пак стих 21 ни казва, че тези, които вършат подобни  неща, не само ще бъдат лишени от сила, но също така „НЯМА ДА НАСЛЕДЯТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО”. Как може някой, който дори не е годен за Божието царство, да очаква да има власт и да върши делата, които Христос е вършел?

Бог посочи делата на плътта в дълъг списък- блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и там подобни.

Тези, които вършат тези неща, НЕ ходят в стъпките на Този, Който ГРЯХ НЕ Е СТОРИЛ, НИТО СЕ Е НАМЕРИЛА ЛУКАВЩИНА В УСТАТА МУ.

Павел ни увещава: …сте съблекли стария човек с делата му (или делата на плътта – виж контекста), и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал (Колосяни 3:9-10).

По- долу са отбелязани някои от характеристиките на плътския човек, който не ходи в Духа. Въпреки че този списък е непълен, той може да провокира нови размишления за мнозина.

ГОРДОСТ – важен , независим дух; високомерие, придирчивост;

ЛЮБОВ КЪМ ПОХВАЛАТА – желание да бъдеш забелязван; стремеж към превъзходство; привличане на вниманието върху себе си, например при разговори;

СВАДЛИВОСТ – дух на многословие, опърничав и неподдаващ се на поправление дух; своеволие; неотстъпчивост; вироглавост; дух на заповядване; дух на критикуване; заядливост; капризничене; желание да бъдеш умоляван и да ти се угажда; обсъждане на грешките и неуспехите на другите, отколкото добродетелите на по-талантливите и уважаваните.

Похотливи изблици; нечестиви постъпки; флиртуване и фамилиарничене с противоположния пол; блуждаещи очи.

Нечестие и лъжа. Заобикаляне и прикриване на истината. Оставяне на по-добро впечатление за себе си у другите отколкото е реално. Преувеличаване или преиначаване на истината. Егоизъм. Сребролюбие; мързел и любов към лесния начин на живот;

Педантичност. Духовна безжизненост; липса на загриженост за душите; сухота и безразличие.

ЛИПСА НА БОЖИЯТА СИЛА!

Падни на колене пред Бога и нека Той ти говори за тези неща и ти даде списък, който се отнася конкретно за теб. Ще откриеш, че има много други неща, които присъстват в живота ти сега, които Бог ще ти яви, че ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ.

Добра проверка за нещата, които правим, говорим и мислим, е да си зададем въпроса: „Исус би ли сторил това?” Ако Той би сторил това, то ние ходим по Неговите стъпки. Ако отговорът е „не”, то ние сме изпуснали прицелната точка. Ти не можеш да получиш Божията сила. Ти може дори да не стигнеш до небето.

Животът на святост не е невъзможен. Бог ни е заповядал това и Оня, който е почнал доброто дело във вас, ще го усъвършенства (Филипяни1:6).

Има ли нещо невъзможно за Господа? (Битие 18:14). Бог каза на Павел: „Доволно ти е Моята благодат”. И Неговата благодат е достатъчно за теб.

АКО ТИ НАИСТИНА ИСКАШ СВЯТОСТ, това не е невъзможно за теб.

А без нея ти никога няма да имаш дял в БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА!

следваща глава СЕБЕОТРИЦАНИЕ