Християни и мюсюлмани
Християни и мюсюлмани – да си подадем ръка и да се поучим един от друг!
Една от основните цели на тази книга е да не се противопоставят общ-
ностите на двете религии, а да постави християни и мюсюлмани един до
друг, да ги призове да живеят заедно в мир, разбирателство, толерантност
и респект, да им помогне взаимно да опознаят религиите си, да видят най-
доброто в тях, да се поучат един от друг и да търсят истината.
Нека припомним още веднъж, че двете религии имат общи неща помеж-
ду си – например личности, които те уважават и почитат – Авраам, Исаак,
Яков, Моисей, Мария и др. Към това трябва да се добавят и доста истори-
чески събития, които свързват тези две религии. Въпреки отчуждаването
в хода на историята, не трябва да се забравя, че тези личности са почитали
и са служили на истинския Бог, на Който и християните днес се молят.
Големите доктринални противоречия и коренно различното историче-
ско развитие на двете религии не би трябвало да бъдат повод за дистанци-
ране, безлюбие и взаимна омраза. Напротив, в интерес на миролюбивите
човешки взаимоотношения е много по-важно да се търси на първо място
онова, което сближава, и след това по добронамерен и интелигентен начин
да се споделя онова, което раздалечава. Убедени сме, че това е най-добрият
път да се види голямата и непреодолима разлика между библейския Бог
и Аллах, Христос и Мохамед, Библията и Корана, и само по този начин
ще се намерят верните отговори на важните за нас въпроси:
Кой е истинският Бог и къде да Го търсим?
Християни и мюсюлмани молят ли се на един и същи Бог?
А и в двете религии има твърде много добри неща, които си заслужава
да се приемат и да се изпълняват. Ето защо ние се обръщаме към после-
дователите на Христос и Аллах да си подадат ръка и да предложат най-
доброто, което притежават. Така те ще могат да обогатят взаимно живота
си като религиозни хора и да послужат като пример както на атеисти, така
и на последователи на езически религии.
А. В какво могат християните да се поучат от мюсюлманите?
Миролюбивите и благочестиви последователи на исляма притежават
много неща, на които християните трябва да обърнат внимание и да се
поучат от тях. Ето някои от тях:
1) Страхопочитанието, смирението, подчинението на волята на
Аллах и уважението към Неговия пророк Мохамед. В ислямския свят
тези качества на вярващите мюсюлмани са много силно изразени и се
практикуват повсеместно. Благодарение на тази религиозна душенагласа
мюсюлманите се отличават с трудолюбие, непретенциозност, скромност
и стремеж към мирно съжителство. Тези качества са и една от основните
причини, на която България дължи до голяма степен етническия мир
между християни и мюсюлмани – нещо, което не се среща в никоя друга
държава в света.
За съжаление, в много либерални християнски общества такова от-
ношение на християните към Христос отдавна е непознато. Явно е, че
такива „християни“ злоупотребяват със свободата, която Христос дава
на Своите последователи, или пък забравят, че Той е Бог, пред Когото
трябва да стоим със страхопочитание, приличие, благоговение, послу-
шание и смирение.
Ето една област, в която християните могат да се поучат от мюсюлманите.
2) Стриктното спазване на петте задължителни неща за всеки мюсюл-
манин (стълбовете на исляма): вярата (шахада), молитвата (намаз), поста
(саум) по време на Рамадан, милостинята (зекят), поклонението в Мека
(хадж). Ние християните сме свидетели с какво старание, обич и вярност
мюсюлманите спазват тези заповеди на Аллах. Нерядко сме свидетели как
на паркинги на аутобаните, мюсюлмани постилат килимчето и се обръщат
към Мека с молитва. Рамаданът е закон, който още от детинство се спазва.
Ще споменем и един случай на благотворителност от мюсюлманин. Преди
години имахме добър приятел от Истанбул, който развиваше бизнес в
България. Той знаеше, че ние се занимаваме с отпечатване и разпростра-
нение на Детски Библии. Веднъж той предложи парична сума с думите:
„Искам да направя дарение, за да отпечатвате Детски Библии.“ Ние
доста се учудихме, че като мюсюлманин върши това, и го попитахме защо
го прави.
„Аз помагам, за да ми помага и на мене Аллах“ – беше неговия отговор.
При болшинството от християните вярата обикновено е личен въпрос,
а молитвата се практикува или в случай на нужда, или пък когато се ходи
на църква, обикновено на големи християнски празници. А да не говорим
за поста, който отдавна е изгубил своето библейско значение или пък му се
отдава диетично-здравословно значение.Благотворителността е придобила
предимно социален характер, при което се забравя, че тя е заповед от Бога.
Ето друга област, в която християните могат да се поучат от мюсюлманите.
Ето друга област, в която християните могат да се поучат от мюсюлманите.
3) Безпримерното смирение на жената-мюсюлманка и изключител-
ното ѝ старание да не бъде съблазън за мъжете, както с поведението си,
така и с облеклото си. В това отношение ислямът напълно се съобразява
както с Корана, така и с психологията на мъжа, при когото ерогенната
възбуда се осъществява чрез очите. По този начин ислямът щади както
моралното състояние на индивида, така и здравината на семейството.
Това положително е и една от причините разводите при мюсюлманите
да са значително по-малко отколкото при християните. Има една статис-
тика от най-голямата мюсюлманска държава в света – Индонезия. При
допитване се установява, че 98% от младите мъже са против предбрач-
ните сексуални взаимоотношения. Свободните и хомосексуални бракове
в мюсюлманския свят не са така популярни, както в т.нар. християнски
страни. А оттук и извънбрачните раждания и абортите в ислямските
страни са много по-малко, отколкото в християнските.
Да видим какво е положението при християните в това отношение:
Най-напред трябва да се каже, че жените-християнки биха могли да се
поучат в някои неща от жените-мюсюлманки. Далеч сме от мисълта да
се носят фереджета (бурки) или шалвари, което нито Библията, нито съ-
временната култура изисква! Но несъвместимо е с християнския морал
и етика оскъдното, тясно или прозрачно облекло, с което се привличат
погледите на мъжете и по този начин се задействат страстолюбиви жела-
ния, които водят до грях, както за източника на съблазънта (жената), така
и за потърпевшия (мъжа). Много често християнките се обличат така и
при посещение на богослужения, като по този начин се товарят с грехове,
без да осъзнават това.
А какво да кажем за свободните бракове, от които се раждат извънбрачни
деца? Голям морален проблем са и хомосексуалните бракове, които в много
християнски държави са официално легализирани. Известно е, че годишно
се правят над 50 милиона аборти и то предимно в християнски страни.
Ето трета област, в която християните могат да се поучат от мюсюлманите.
4) Обучението на децата в Корана, начинът на живот според исляма
и възпитанието им във вяра в рамките на семейството. Известно е, че
в ислямските страни обучението във вярата започва още от най-ранна
детска възраст. Чували сме мюсюлмани да казват, че на 12 годишна
възраст знаели целия Коран наизуст. От психологическа гледна точка
се постига нещо много важно във формирането на интелекта на човека
още в детска възраст: механичната памет взема връх над мисловните
процеси. Знае се, че в България има 3,200 детски групи към джамиите,
където се изучава Коранът. В типично мюсюлманските страни (Саудит-
ска Арабия, Иран, Кувейт и др.) религиозното обучение продължава и
в образователната система. Така се формират личности с много добра
религиозна подготовка.
В християнските страни религиозното семейно възпитание е заместе-
но твърде „успешно“ от компютъра и телевизията. Този педагогически
подход на възпитание се допълва от училището и улицата, където Бог не
присъства, поради което християнските ценности изобщо ги няма. Те са
заместени от т.нар. права на детето и ученика, безсилие и безхаберие на
учителите, свободомислие, агресивност, детска престъпност, дискотеки,
ранно сексуализиране и морална деградация. За съжаление, нито държа-
вата, нито християнските църкви предприемат нещо конкретно, за да се
спре атеистичната деморализация на младото поколение. Така се формират
поколения, отдалечени от християнската вяра.
Ето четвърта област, в която християните могат да се поучат от мю-
сюлманите.
5) Особено впечатление прави, че в мюсюлманските страни еволю-
ционната теория няма големи шансове за развитие и успех. За съжале-
ние, в християнските страни еволюционната теория е съставна част от
образователните програми в държавните училища и университети. Тази
политика в християнските страни продължава да се провежда, въпреки
че еволюционната теория е отречена от науката.
Ето една друга област, в която християните могат да се поучат от
мюсюлманите.
6) Друг един показател, по който ислямът превъзхожда християнството,
е религиозното разделение. Сред мюсюлманския свят това разделение е
твърде скромно, в сравнение с това сред християните. Освен трите големи
християнски религии, съществуват още стотици по-малки християнски
общности, особено сред протестантския свят. За съжаление, между сто-
тиците разновидности на християнството няма братски взаимоотношения
на любов и взаимно уважение.
Б. В какво могат мюсюлманите да се поучат от християните?
1) Тук ние отново се основаваме на Библията, която учи, че християните
притежават най-великата ценност, която никоя друга религия на света
няма: Те вярват в единствения и истински Бог. Това е библейският
Бог, Който е един по същество и се изявява в три лица – ОТЕЦ, СИН и
ДУХ СВЕТИ. Този Бог има Син, Който се казва Господ Иисус Христос.
Сам Аллах казва в Корана, че Библията е „истина… светлина… и води-
тел към истината“ (Сури: 10, 94; 5, 44-46). А в Сура 3, 3 Аллах е много
ясен: „Преди това пък беше проводил Теврата (Стария Завет – б.а.) и
Инджила (Новия Завет – б.а.), за да посочи на хората правия път.“ С
други думи истината е при християните.
Това е, в което мюсюлманите могат да се поучат от християните. Мно-
зина мюсюлмани са приели и приемат тази истина.
2) През последните няколко години милиони мюсюлмани са принудени
да напуснат своите родни страни. Тези бежанци намират убежище и гос-
топриемство предимно в християнски страни (Германия, Холандия, Шве-
ция, Англия и др.). Богатите мюсюлмански държави (Саудитска Арабия,
Кувейт и др.) би трябвало да се поучат в това отношение от християните.
3) В Стария Завет на Библията има немалко текстове, които не са в
хармония с новозаветното учение и със съвременните представи за цен-
ностната система на християнина (робство, убийства, жертвоприношения,
обрязване и др.). Те не са задължителни за християните, тъй като в Новия
Завет изцяло се отменя тяхната валидност (Лука 16, 16; Мат. 5, 21/27/31;
Римл. 10, 4 и др.).
В Корана има текстове, които също не са в хармония с една добра
ценностна система (напр. отношението към неверниците и вероотстъп-
ниците). Радикалните ислямисти биха могли да се поучат от християните
в това отношение и да се дистанцират от такива призиви в Корана, както
са направили и правят милиони миролюбиви мюсюлмани по цял свят.
Християните са благословени хора, защото знаят истината. Ако те я и
притежават, тогава те ще бъдат щастливи. А ако живеят според истината
и я споделят с другите, те ще бъдат най-щастливите и плодоносни хора
на света. Христос казва: „АЗ СЪМ ИСТИНАТА“ (Иоан 14, 6).
следваща глава РЕЗЮМЕ (обобщение)