Трета част Мюсюлмани приемат християнството
Мюсюлмани приемат християнството
По този въпрос съществува огромна литература. Само електронната
търсачка Google предлага над 950,000 резултата на английски, немски и
български за търсенето „Мюсюлмани стават християни.“ Не е възможно
да се реферира всичко, поради това ще предложим само няколко от тези
публикации, както и по-впечатляващи конкретни примери.
В телевизионно интервю, излъчено по катарската телевизия „Ал
Джазира“, Шейх Ахмед ал Катани, президент на „The Companions
Lighthouse for the Science of Islamic Law in Libia“ (либийска институция,
специализирана в образованието на имами и ислямски проповедници)
представя огромния проблем в Африка с преминаването на мюсюлмани
към християнството. Ето части от това интервю, публикувано в амери-
канския „on line“ ежедневник The American Thinker под заглавие: „Шест
милиона африкански мюсюлмани годишно изоставят исляма“ (Джеймс
Арландсън, 03.06.2006):
„Ислямът някога представляваше основната религия в Африка. Броят
на мюсюлманите в Африка е намалял до 316 милиона, а Африка е един
милиард души. През последните сто години (1902-2002) броят на хрис-
тияните от един милион е нараснал на 330 милиона, и то предимно в
неарабските държави на Африка, южно от екватора (информацията е
от 2002 г.)… Как се е стигнало до тук? Днес в Африка има над 1,5 милиона
църкви… Всяка година 6 милиона мюсюлмани стават християни… По-
достоверните данни показват, че всеки ден 100,000 африканци приемат
християнството.“
Според участниците в интервюто, три са основните причини за масо-
вата християнизация на Африка: а) Изключителната активност на хрис-
тиянски мисионерски организации предимно от западния протестантски
свят; б) Много слабата дейност на „Организацията за разпространение на
исляма“; в) Самият ислям като религия държи своите хора в неграмотност,
духовно невежество и бедност.
За да добие читателят добра представа за християнизацията на Афри-
ка през последните 30 години, препоръчваме да се запознае с дейността
на „Christ for All Nations“ (CfAN), основана от германския мисионер
R. Bonke, чрез служението на когото милиони африканци са преминали
и преминават към християнството.
Известният турски ежедневник в. „Миллиет“ в броя си от 24 януари
2004 г. съобщава, че в предходната година 35,000 турски мюсюлмани са
приели християнството. Българският вестник „Атака“ прави тази инфор-
мация достояние на широката публика (17. 05. 2010). Освен директната
статистика в статията се дава информация и за някои други ислямски
държави. В Иран досега са преминали към християнството около един
милион, а в Пакистан – над два милиона души.
В световен мащаб е известно, че през последните десетилетия хиляди
мюсюлмани преминават към християнството. През последните няколко
години в Германия са преминали от исляма към християнството около
5,000 души. В Англия досега са преминали към християнството около
200,000 мюсюлмани, във Франция – 15,000 на година. Според в. Times
15% от мигрантите мюсюлмани в Европа са станали християни. В би-
вшите съветски републики около 2 милиона мюсюлмани са преминали
към християнството.
Конкретни примери:
1) Голям интерес и международна известност придоби историята на
популярния египетски автор Hamed Abdel-Samad, чието име от няколко
години много нашумя поради неговата открита критика срещу Мохаммед,
Корана и исляма. Интересът в случая е провокиран от факта, че този автор
е бил дълги години строг последовател на Мохаммед и Корана. Преди
години се отказва от исляма и предприема доста активна критика към
всичко, свързано с доктрините на Корана и историческото развитие на
исляма. За тази си дейност и заради критичните книги срещу исляма, в
Египет е осъден на смърт.
Той разглежда исляма от различни гледни точки: в духовен и социа-
лен аспект ислямът е благородна религия; в политическо-юридически
аспект ислямът може да се сравни с фашизма. Той смята, че ислямът
има един вроден порок – политическите амбиции за власт на ислямските
ръководители, което започва още с Мохамед. Това е огромната разлика
между Мохамед и Христос. Христос никога не е проявявал властолюбиви
желания, докато Мохамед е съчетавал в себе си духовно господство,
властолюбие, войнолюбие и чувственост.
Понастоящем Хамед Абдел-Самад живее под полицейска охрана в
Европа. Интересното тук е, че той като много добър познавач на исляма,
базира цялата си критика въз основа на Корана и на историческото разви-
тие на исляма. Ние вече споменахме какво пише този автор за Мохамед.
Огромен интерес предизвика наскоро излязлата негова книга „Ислямският
фашизъм“, в която той прави твърде интересен сравнителен анализ между
тази политическа система и религията ислям.
2) Вестник „Атака“ в броя си от 24. януари 2012 г. публикува статия
със заглавие: „Кувейтски принц прие християнството, застрашава го
екзекуция с камъни.“ Ето кратък цитат от статията: „Абделлах ал-Сабах,
кувейтски кралски принц, е приел християнството. Той е застрашен от
екзекуция за вероотстъпничество, която по действащите в Кувейт закони
на шериата се изпълнява чрез „раджам“ (осъденият се заравя в земята
до кръста или до раменете и народът го убива с камъни. По милост тази
присъда може да бъде заменена с обезглавяване, което вече се практикува
в Саудитска Арабия само при жени… Телевизионният канал на арабски
език „Ал-Хакика“ разпространи аудиозапис, на който новопокръстеният
християнин заявява: „Първо, изразявам пълното си съгласие този запис
да бъде разпространен по целия свят. Заявявам, че станах християнин
и вярвам, ако бъда убит, ще застана пред Иисус Христос и ще остана
с Него във вечността. Ще приема съдбата си, каквото и да направят с
мен, защото истината на Библията ме насочи по правия път.“… Иран-
ският сайт „Мохабат нюз“, който публикува информации за мюсюлмани,
минали към християнството, твърди, че новината за покръстването на
Абдуллах ал-Сабах е съобщена от Иранската държавна информационна
агенция ИНРА и от няколко арабски вестника
Коранът казва, че всеки,
който напусне ислямската религия, трябва да бъде убит… Приелият хрис-
тиянството може да оцелее само ако избяга от страната си.
На Запад има милиони емигранти, бивши мюсюлмани, които органи-
зират неправителствени организации, издават вестници, в които описват
бруталния примитивизъм на исляма… През 1999 г., когато с раджам бяха
умъртвени четири жени-християнки в Афганистан, въпросът за убий-
ството с камъни в ислямския свят беше отнесен към ООН с настояване
страните, в които се практикува тази варварщина, да бъдат изключени
от ООН. Затова в някои ислямски страни през последните години е въз-
приет „по-модерен“ начин – раджамът е заменен с обезглавяване. Само
през 2000 г. в Саудитска Арабия са извършени 12 обезглавявания заради
вероотстъпничество…
3) Проф. д-р Сами Алдееб е палестинец, който приема християнството.
Ръководител е на „Център за арабско и ислямско право“ в Швейцария.
Като професор-юрист изнася лекции в много европейски университети.
В брой № 2 от февруари 2016 г. на известното списание „TOPIK“ проф.
Алдееб публикува кратка статия под надслов: „Ислямската молитва на
омразата.“ Ето някои извадки от тази статия:
„Мюсюлманите всеки ден произнасят към Аллах молитви на омраза-
та към неверниците… Ето как звучи тази молитва: „О, Аллах, смили се
над нас мюсюлманите… Неверниците ни обкръжават от всички страни
като кучета, но ние освен тебе друг нямаме… О, Аллах, разпръсни ги! О,
Аллах, унищожи вярата им!“
Освен това всяка молитва на мюсюлманина трябва да започва с „Ал-
Фатиха“ – седемте стиха на първата Сура от Корана, от които последният
стих визира „заблудените, които заслужават гнева на Аллах.“ Безспорно
тук се имат предвид евреи и християни.
ch под заглавие: „Имáм става християнин – Чрез Корана аз намерих
Иисус.“ Ето какво казва този бивш високообразован ислямски духовник:
„Още от малък посещавах училище за изучаване на Корана към Джа-
мията в Керала, Индия. След десет години интензивно обучение станах
имáм. Един път при проповед в джамията бях попитан от непознат кой
е Иисус? Аз не можах да отговоря и затова потърсих отговора в Корана.
Прочетох го отново от начало до край, всички 114 Сури и 6,666 стиха и
открих нещо поразително: името Мохамед се среща само четири пъти в
целия Коран, а името Иисус – 25 пъти! Бях напълно объркан. И още една
изненада: единственото име на жена, което се споменава в Корана, е
Мериам – майката на Иисус.
Какво казва Коранът за Иисус?
В Сура 3, 45-55 прочетох десет неща за Иисус. Там се казва, че Той е
„Слово Божие“, че е „Дух Божий“, „Месия“, това значи, че е Спасител.
Освен това в Корана се казва, че Той още като новороден е започнал да
говори. Казва се още, че Той от едно парче глина е направил птица, на
която вдъхнал живот и птицата станала жива. С учудване аз установих,
че според Корана Иисус създава живот. По-нататък прочетох, че Иисус
е изцелявал слепи и прокажени. И даже е възкресявал мъртви. Съгласно
Корана Иисус се е възнесъл на небето и един ден ще дойде отново.
А Мохамед?
Изпаднах в ужас, когато разбрах, какво не казва Коранът за Мохамед,
което напълно ме разочарова. Коранът не казва, че Мохамед е „Слово Бо-
жие“, не казва че е „Божий Дух“, не казва, че е говорил като бебе, не казва,
че е направил от глината жива птица (не може да създава живот). Според
Корана Мохамед не е изцелявал болни и не е възкресявал мъртви. Самият той
е умрял. Според Корана Мохамед не е жив и никога няма да дойде втори път.
Иисус повече ли е от пророк?
Тогава отидох при моя учител и го попитах: „Как Бог е сътворил
света?“ Той ми отговори: „Чрез Словото.“ Тогава аз исках да разбера
още дали думата „Слово“ е Творец или Творение?
Ако „Словото Божие“ е сътворило всичко, то трябва да е Творец. А
това би означавало, че Иисус е равен на Бога, че Той е Бог.
Да се каже, че „Божието Слово“ е Творение, е нелогично. Моят учи-
тел ми каза, че всичко чрез Словото е станало. Как тогава трябва да е
възникнало това Слово?
Без сам да имам отговор, поставих моя учител натясно.
Коя е истината?
Бях напълно объркан. Сега само Аллах можеше да ми помогне. А Аллах
казва, че Мохамед е мъртъв, а Иисус – жив. Кого от двамата трябваше
да приема?
Дълго се молих и отворих Корана на случайно място. Попаднах на Сура
10, 94, където се казва: „Ако пък съмнение вирее в тебе относно това,
което спуснахме Ние за тебе, попитай тези, които са чели Писанията
(Теврата) преди тебе. Без съмнение самата истина изпратил е за тебе
твоят Господар, затова недей да се съмняваш ти в нея.“ А писанията
преди Корана са Тората и Евангелието. С други думи казано – Библията.
Така започнах да чета Библията. Започнах с Евангелието на Иоан
първа глава: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог
беше Словото… И словото стана човек“
Неподозирана свобода.
Възбуден продължих да чета и стигнах до стих 12: „А на всички ония,
които Го приеха, на вярващите в Неговото име, даде право да станат
Божии чеда.“
Това дълбоко ме трогна. В Корана хората непрекъснато се наричат
роби. А чрез Иисус аз получавам правото да стана Божие дете! Не исках
повече да бъда роб, исках да стана дете!
Оттогава аз наричам Бога мой Баща. И чрез това моето сърце се
изпълни с такава една голяма радост и неописуема свобода. Бащата
обича своите деца. Само като си представех, че Творецът на Вселената
е мой Баща и ме обича, се изпълвах с едно такова чувство на щастие,
което и до днес е в мен. Това просто не може да се опише. Това трябва
лично да се преживее.
Оттогава съм християнин. И въпреки че оттогава съм подложен на
заплахи, тормоз, гонение и мъки и нямам повече контакт с моето семей-
ство, това беше и най-доброто и правилно решение в моя живот. След
като родителите ми разбраха за моето покръстване, ме затвориха и ме
държаха 20 дни гол, без храна и вода. На 20-я ден баща ми дойде с нож
в ръка и искаше да ми отреже главата. Тогава се случи чудо – баща ми
падна пред мене в безсъзнание. Аз използвах тази ситуация и избягах гол
на улицата. Взех такси. Шофьорът се оказа християнин.“
Понастоящем Марио Йозеф живее в западна европейска държава и
пътува като мисионер в различни мюсюлмански държави.
5) Д-р Халид ал-Шамри. В сайта dobroljubie.blogspot.bg (09. 2015) под
заглавие „Учен от Саудитска Арабия стана християнин“ четем: „Д-р
Халид Шамри завършва университет „Абдул Азис“ в Саудитска Арабия
с отличие, получава магистърска степен в областта на микробиологията.
В университета изучава ембриология. В продължение на 33 години е бил
предан последовател на исляма. Научил ¾ от Корана наизуст. Съжалявал
християните, защото знаел, че непременно ще попаднат в ада – на това
го учел Коранът и ислямското училище, което посещавал. Като учен ес-
тествено си поставял редица въпроси, като напр. в Сура 23, 14 се говори
за сътворяването на човека: „После превърнахме Ние капката семе в
съсирена кръв, а след това направихме Ние съсирека кръв на парче месо;
това парченце месо го превърнахме в кости и тези кости покрихме ги с
месо…“ Д-р Шамри размишлява като учен така: „Коранът учи, че Аллах
първоначално е създал костите, а след това плътта. Като ембриолог аз
знаех, че от научна гледна точка това е грешно… Започнах да се моля така:
„Господи, покажи ми истината и ми дай смелост да я приема…“ През 1997
г. той посещава САЩ и има среща с християни, което било повод да про-
чете Библията. Прочита какво учи Библията за сътворението на човека. В
Йов 10,11 прочита: „С кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна.“
Това напълно отговаря на познанията му като учен ембриолог. Така раз-
бира, че в Библията се открива истинският Бог. Приема християнството.
Ето какво лично казва д-р Халид Шамри: „Иисус Христос покори
сърцето ми със своята любов… следвам Го и никога няма да Го оставя…
Иисус ме спаси в Саудитска Арабия, в Йордания, когато бях бежанец, а
най-важното е, че Господ ме спаси от вечната смърт…Възползвам се от
възможността да благодаря на Иисус за Неговата любов към мен, семей-
ството ми и народа ми… Молете се за моя народ всеки ден, за да разбере
и той истината чрез Иисус Христос…“
Д-р Халид ал-Шамри желае от цялата си душа всеки мюсюлманин да
познае великата Истина: че Христос е умрял за греховете на човечеството
и че Той е единственият път към вечното спасение.
Днес д-р Халид ал-Шамрие един от водещите в световноизвестната
телевизия на арабски и на много други езици „Al Hayat-TV“, чрез която
проповядва Евангелието на милиони мюсюлмани по цял свят.
6) Марк Габриел – египтянин, професор по ислямска история, имáм.
Преминава към християнството поради Корана и историята на исляма.
Автор на редица книги – „Срещу течението“, „Ислям и тероризъм“,
„Иисус и Мохамед“, „Ислямът и евреите“ и др.
Дава интервю за причините на своето обръщение към християнството
в известния телевизионен канал на арабски alhayattv.net. От петгодишен
посещава ислямско училище. На 12 години знае целия Коран наизуст.
Завършва престижния университет Ал Асар в Кайро и работи като доцент
по ислямска история и култура в същия университет. Изнася лекции и в
други университети на Близкия Изток.
Открива много противоречия в Корана и Хадисите, на които. търсейки
отговор като научен работник, попада на Сура 5, 101: „Ей, вярващи, не
питайте за неща, които няма да ви се харесат, ако ви бъдат разкрити.
Но ако продължавате да питате за тях, въпреки че спуснат е Коранът,
то трябва те да ви бъдат разкрити. Аллах ще ви прости за това.“ В този
стих той вижда заплахата на Аллах мюсюлманинът да не се интересува
от онова в Корана, което не му харесва, а ако се интересува и разбере, то
е сторил грях, който Аллах ще му прости. Професорът започва да се съм-
нява в много неща от Корана и под формата на дискусии ги поставя пред
студентите, за което естествено ръководството на университета научава.
Проф. Габриел признава: „Така аз загубих доверието си в Корана като
Божие откровение и в Мохамед като посланик на Аллах. Животът и
поведението на Мохамед ми доказаха напълно, че той не може да бъде
посланик на един истински Бог.“
Занимавайки се с ислямската история, вижда, че тя е пропита с насилие,
жестокост и кръв – от времето на Мохамед досега са водени 245 завое-
вателни войни с много насилие и пролята кръв, липса на каквото и да е
човешко достойнство и състрадание – и всичко това като подражание на
живота на Мохамед и като повеление на Корана.
Проф. Габриел много добре разбира, че жестокостите в ислямската ис-
тория се дължат на учението на Корана, а жестокостите на християнската
инквизиция нямат нищо общо с учението на новозаветното християнство.
Той преценява поведението на двете религии единствено на базата на уче-
нието на техните две свещени книги: Коранът генерира войни и насилие.
Сура 9, 41: „…тръгнете всички на война, с имота и с душите си водете
вие Свещена война по пътя на Аллах.“ И друг един стих: „Убивайте вие
идолопоклонците, където ги заварите, залавяйте ги, затваряйте ги,
причаквайте ги на всяко подходящо място…“ (9, 5). Новият Завет казва:
„Обичай врага си“!
На един от зрителите по време на интервю той отговаря така: „Посо-
чете ми един-единствен стих от Евангелието, от който да се вижда,
че Иисус иска от Своите ученици да водят война за Него! Няма такъв!“
И тъй причините за жестокостите в исляма не са в мюсюлманите, а се
намират в източника на исляма – Корана.
В книгата си „Ислям и тероризъм“ проф. М. Габриел пише за инте-
ресен разговор с бивш пастор, който преди осем години приел исляма и
новото име Шейх Юсуф. Той му поставил следните два въпроса: 1) „След
като сте се отказали от християнството и сте приели исляма, били ли
сте подложени на гонение и заплахи от страна официалните власти
на Америка или на християните от Вашата църква?“ Отговор: „Не.“
2) „Има ли стихове в Библията, където да пише, че отказалите се от
християнството трябва да бъдат убивани?“ Отговор: „Не.“
Проф. Габриел продължава: „Но за себе си аз трябва да ви кажа след-
ното: Аз бях професор по история и литература в Азхар Университета в
Кайро. Преди осем години се отказах от исляма и приех християнството.
Знаете ли какви бяха последствията за мен? Веднага бях уволнен. От
тайната полиция бях хвърлен в затвора и бях пребит почти до смърт.
Ислямистки групи в Египет, както и моето собствено семейство ме пре-
следваха и искаха да ме убият. С приемането на християнството загубих
службата си, семейството си и правото на свободен живот. Нямам вече
своя Родина и непрекъснато ме грози заплахата да бъда убит, защото
Коранът и Мохамед така са заповядали. И всичко това ме сполетя, за-
щото пожелах да се ползвам от човешкото си право на избор. Виждате
ли каква цена трябваше да заплатя и продължавам да плащам… И сега
искам да ви попитам, г-н бивш пасторе: Каква цена заплатихте Вие, като
се отказахте от християнството? Никой не е искал да Ви убие, нито сте
хвърлени в затвора, нито християните са Ви осъдили като изменник. Вие,
шейх Юсуф, живеете в сигурност и се ползвате от закрилата на зако-
ните на една християнска държава, а аз станах жертва на ислямските
закони… Вие досега сте се радвали на свободата, но отсега законите на
исляма няма да Ви разрешат да се ползате от свободата на личен избор,
независимо от това, че живеете в Америка.“
Този бивш пастор едва сега разбра, че след като е станал роб на Ал-
лах, той е изгубил човешките си права… В ислямското право има един
принцип, който гласи: „Всеки, който се откаже от ислямската истина,
е неверник и трябва да бъде убит“ (стр. 73-79, глава 7).
лямски проповедник прие Православието.“ Става дума за новопокръстил се
бивш високообразован мюсюлманин на име Данило. Тук цитираме свиде-
телството на Данило: „Много години бях ревностен мюсюлманин, както и
съпругата и децата ми. В Саудитска Арабия следвах ислямска теология,
след което работих в мюсюлманска мисия… Работил съм и в други мю-
сюлмански държави… Докато живеех в Мека, прочетох Новия Завет…
Започнах да изследвам християнството още повече, при което установих
предимството му над исляма… Върнах се в Лондон и реших да се кръстя
в Руската православна църква… Бил съм съветник на Кентърберийския
архиепископ по въпросите на исляма. Като човек, който добре познава
исляма, трябва да кажа, че мнозинството мюсюлмани влизат в джамията
не заради вярата си, а защото са длъжни да го правят, за да не попаднат
под ударите на законите, и заради спазването на обичаите. Отиването в
джамията представлява бреме за мнозина… В мюсюлманските държави
много хора търсят истината и поради това християнската мисия ще се
умножава… Във Великобритания много мюсюлмани се обръщат към хрис-
тиянството. В Англиканската църква мюсюлманите, които са преминали
към християнството, са около 100,000 души. Много от тях са пакиста-
нци. Те имат своя християнска църква и са принудени да се крият поради
опасност от отмъщение на мюсюлманите… Присъствието на вярващи
в английските джамии е много слабо… Младите се отказват от исляма,
дори и да казват, че са такива… Много от тях се срамуват от исляма
заради тероризма… Християнството предлага свобода на избора, така че
то е много по-добре приспособено за живота в духа на толерантността,
докато ислямът не е в състояние да покрие този тест.“
8) Хюсеин Камбар Али – милионер от Кувейт. През 1996 г. той откри-
то обявява, че приема християнството под новото име Робърт Хюсеин.
След като смъртната му присъда е била потвърдена от апелативния съд
на Кувейт, той е бил изведен тайно от страната и емигрира в САЩ. В
книгата си „Вероотстъпникът“ Робърт Хюсеин пише: „В Кувейт много
хора приемат тайно християнството и цял живот се крият… А онези,
които се разкриха, умряха.“
9) Уалид Шоебад – бивш радикален ислямист, терорист, джихадист
и атентатор, обърнал се към християнството. Автор на книгите: „Защо
искахме да ви убием?“, „Защо напуснах джихадистите?“, „Това, което
Западът трябва да знае за исляма.“ Дава интервюта по CNN и участва на
различни международни конференции с много доклади. В телевизионно
интервю той споделя: „В исляма още от ранна възраст децата се обуча-
ват да не се цени живота. За радикалния ислямист най-голямата ценност
е да умре за Аллах… Първите терористични желания в мен възникнаха
още като дете. В училището ни учеха, че ние арабите сме най-ценните
в очите на Аллах. Към евреите трябва да се отнасяме като към кучета.
Аз бях на шест години и дори не знаех какво е това евреин. Попитах баща
си какво е това. Той ми отговори: „Това са маймуни и свини.“
Като младеж извършва първия атентат срещу банка във Витлеем и убива
много хора. Емигрира в САЩ и се присъединява към „Ислямски братя.“
Преминава тежко обучение за терорист и джихадист. „Започнахме отделни
терористични нападения в САЩ и при всяко убийство на американци ликува-
хме и крещяхме „Аллах акбар!“ (Аллах е велик)“, признава той. Сега виждам
радикалния ислям като чист расизъм, който разглежда християните като
малоценни.“ Той се жени са християнка от Мексико, която естествено иска
да направи мюсюлманка, тъй като според него евреите са фалшифицирали
Стария Завет, а християните – Новия. Истината била само в Корана. „Тогава
тя ме попита какво е фалшифицирано в Библията. Аз не знаех, тъй като
никога не я бях чел. Купих си Библия и започнах да я чета и да се моля на
Бога на Авраам, Исаак и Яков. При четенето се натъкнах на два невероятни
факта: някои от 99-те имена на Аллах в Корана срещнах и в Библията, но
с тях се назоваваше Сатаната (напр. в Сура 8, 30 Аллах казва за себе си, че
е най-способният сред всички, които поставят клопки); и второ – в Новия
Завет на живота на човека се отдаваше изключителна стойност, той е
ценен в Божиите очи, докато според Корана, смъртта на неверниците е
нещо нормално и дори задължително; за правоверните пък смъртта за
Аллах е добродетел. Така аз се убедих, че истината е в Библията, отказах
се от исляма, напуснах „Ислямски братя“ и приех християнството.“
10) Както в страната, така и извън България е добре известна широко-
мащабната християнизация в България от свещеник Боян Саръев, известен
като най-големия мисионер и „Покръстител на Родопите.“ Чрез създаде-
ното от него „Движение за християнство и прогрес“ хиляди мюсюлмани
са приели християнството. Освен това чрез това движение се ограничава
стремежът на чуждестранни организации за масова ислямизация в Родо-
пите. Освен мисионерската дейност свещеник Б. Саръев развива и соци-
ално-благотворителна дейност, съдейства за построяването на множество
храмове и параклиси в Родопите и обучаване на духовни кадри.
11) Билкис Шейх – високо образована пакистанка, принадлежаща към
най-висшите кръгове в областта на дипломацията. Авторка е на известна-
та книга „Аллах -моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията.“
След като е била принудена да напусне дипломатическата социална среда
на своя съпруг, тя се озовава в самота в родното си село в подножието
на Хималаите в Пакистан. Тук тя не намира търсеното от нея убежище
и сигурност в исляма. Започва да търси истината в християнството и я
намира във вярата в Господ Иисус Христос. Така тя осъществява голя-
мата си мечта да намери постоянно общение с живия и истински Бог и
пълна увереност в Божието присъствие и близост. Тя намира всичко това
в Христос. В нейната книга има много примери на Божие водителство
чрез видения, сънища и лични откровения. По силата на едно решение на
световната ислямска конференция през 1976 г. в Пакистан, според което
всички християнски организации е трябвало да бъдат разформировани и
служителите да напуснат Пакистан, тя емигрира в САЩ. Преди това тя
разпродава всичко, което притежава и раздава на бедните. Разделя се с
трите си деца, които остават в Пакистан.
В САЩ тя осъществява широка християнска мисионерска дейност
предимно всред американски християни, които според нея, въпреки че
се наричат християни, стоят твърде далеч от Бога.
Тя завършва своето свидетелство с думите: „Сега аз намерих своята
Родина в Господа! Живата Църква в Христа е моето ново семейство.
Стъпка по стъпка, чрез страдание и болка се научих, че Господ наистина
може да действа чрез нас едва тогава, когато вече изобщо нищо не при-
тежаваме. Това е мигът, в който ние започваме да живеем постоянно
в Неговото великолепие!“
12) Наскоро след политическите промени в България в малък черномор-
ски град дойдоха приятели на един от авторите – мисионерско семейство
от чужбина. След около година тези наши приятели установили контакт
с мюсюлманско семейство в този град. Казаха ми, че това били изключи-
телно скромни, трудолюбиви и честни хора и те се срещали и обменяли
познания и опитности относно своята вяра като християни.
След известно време научих, че мюсюлманското семейство приело
християнството. Реших да отида и да ги посетя. Заедно с моите приятели
от чужбина отидохме и посетихме това бившо мюсюлманско семейство.
Позвънихме на вратата. Излезе съпругът и преди да ни покани да влезем,
каза: „Преди да влезете в моя дом, ще коленичим и ще се молим.“ Така и
направихме – около половин час се молихме в преддверието. „Хайде сега,
заповядайте!“ – ни покани домакинът. Преди да си тръгнем, домакинът
каза: „Преди да напуснете моя дом, ще коленичим и ще се молим.“ Отново
половин час коленичили се молихме.
Три неща ми направиха дълбоко впечатление при тези новоповярвали
християни. Първо – тяхната ревност, вяра и живот като някогашни мю-
сюлмани е преминала изцяло в новата им вяра като християни. Второ – те
не казаха нито една лоша дума за исляма. И трето – голямата любов, с
която тези хора четяха Евангелието и се стараеха да живеят според него.
13) През последните десетилетия в света се наблюдава един забележи-
телен феномен – във видение или насън Христос се явява на мюсюлмани,
които никога не са чели Библията, нито пък са имали контакти с християни.
Това става обикновено в типично мюсюлмански страни, където трудно
се осъществява християнска мисионерска дейност и където вероотстъп-
ниците от исляма се наказват със смърт. Общото за този феномен е, че
Христос се е явявал на хора, които са изключително ревностни мюсюлма-
ни. От 2002 година този феномен привлича вниманието на мисионерска
християнска медийна организация, която провежда множество интервюта
и изготвя видеоматериали със свидетелства от такива случаи. Така неот-
давна се появи в интернет пространството един впечатляващ материал от
свидетелства на бивши мюсюлмани от различни страни (Египет, Турция,
Иран, Индонезия и др.). Препоръчваме на читателя да се запознае с въл-
нуващия видеозапис под наименованието „Повече от сънища“ (More than
dreams), където петима бивши мюсюлмани свидетелстват как и защо са
приели християнството. Материалът може да се намери на следния адрес:
www.morethandreams.org или пък да се получи под формата на DVD на
български. От този материал тук ще споменем съвсем накратко случая с
Халил от Египет.
Халил е принадлежал към радикална ислямска терористична група в
Египет. Мотивацията на тази група е била да изпълнява на дело онова,
което е написано в Корана за неверниците. Членовете на групата са били
готови по всяко време да се бият и да умрат за Аллах. Ежедневието на
групата се състояло от стриктно изпълнение на повеленията на Аллах в Ко-
рана, обучение, терористични акции и необуздана омраза към християните.
Мотото на групата било: „А онзи, който се бие заради Аллах и бъде убит,
Аллах ще го увенчае с голяма награда на небето… (Сура 3, 157); И вече не
наричайте мъртви убитите по пътя на Аллах. Не, живи са те!“ (Сура 3,
169) След време ръководителят (емирът) на терористичната организация
решава да промени стратегията си – вместо смъртоносни и безсмислени
терористични акции, емирът възлага на Халил да напише книга, с която
да се докаже, че Библията е била променена и християните заблуждават
света с това, което е написано в Библията. Халил посреща заповедта на
емира с думите: „Не, не искам! Накарай ме да избия всички християни в
Египет, но не искай от мен да прочета тази книга!“ Накрая той се покоря-
ва на заповедта на емира и се залавя за работа. Започва да чете паралелно
Библията и Корана. Старателно търси грешки и противоречия в Библията,
но не открива нито една. С изненада установява, че в Библията няма нито
един пророчески стих, с който да се обявява идването на пророк с името
Мохамед. Работи дълго време, без да може да докаже, че Библията е била
променена, нито пък да открие имената Аллах и Мохамед в Библията.
Започва да се съмнява в истинността на Корана. Поставя си въпроса:
„Ако Библията е истината, тогава какво е Коранът и какво е
неговото бъдеще? Не е възможно и двете да са верни, тъй като в
много отношения са противоположни една на друга. “
Това го кара да промени темата на своето изследване. Вместо темата за
търсене на грешки в Библията, той започва съвсем друга тема: Наистина
ли Коранът е Божие слово? Така изготвя книга на тази тема от около 250
страници.
Когато емирът прочита книгата, реагира с ужас на написаното в нея.
„Какво се е случило с теб, Халил? Какво си написал? Нима искаш да
кажеш, че Коранът не е словото на Аллах? Платих ти толкова много
пари, за да разкриеш лъжите на християните, на неверниците!“ Халил
отговаря: „Ако не ми вярваш, прочети сам какво пише в Корана! Ти ми
заповяда да направя изследване и аз го направих и установих, че тяхната
книга е истинската. И не само това, но и Коранът признава кой е Иисус
и къде е истината.“ Озлобен, емирът крещи и прави опит да го убие:
„Млъквай, и нито дума повече! И ако покажеш написаното на някого,
аз ще те убия! Неверник!“ Намесват се други хора и спасяват Халил.
Халил е дълбоко повлиян от думите на Христос: „Обичайте врагове-
те си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония,
които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да
бъдете синове на вашия небесен Отец“ (Мат. 5, 44-45). Съпоставя тези
думи със заповедта на Аллах да се убиват неверниците, пък били те и
най-близки роднини.
Решава да се свърже с християни, които го отбягват, знаейки какъв е
бил той. Междувременно му открадват Библията, която му е дал емирът.
В тази пълна безизходица той се обръща към Бога с думите: „Боже, зная,
че ти си един Бог. Моля Те, покажи ми на кого си Бог – на християните
или на мюсюлманите? Ако си Бог на мюсюлманите, премахни в мен
всичко освен исляма. А ако си Бог на християните, донеси светлината
Си в сърцето ми. Покажи ми Твоя път. Покажи ми истината!“ Заспива
и вижда насън Христос, Който го пита: „Все още ли се съмняваш в Мен?“
„Кой си ти“? – пита Халил. „Аз съм Този, когото търсиш и за когото
си чел в Библията.“ „Но Библията ми е открадната“ – отговаря Халил.
Христос му отговаря: „Стани, отвори шкафа и ще видиш Библията
там.“ Събужда се, отваря шкафа и намира там Библията си. Този сън е
повратен момент в живота на Халил. Той вече няма никакво съмнение,
че Христос е истинският Бог.
Първото нещо, което прави, е да поиска прошка от майка си и близките
си за всички злини, които им е сторил като фанатизиран ислямист. Халил
свидетелства: „Сърцето ми беше променено. То беше променено чрез лю-
бовта на Иисус. Искаше ми се да прегърна всеки, когото срещам, и да му
кажа, че го обичам, дори и християните, които ме познаваха като яростен
и фанатичен човек.“ Отива при християните и ги моли за прошка, като
ги нарича братя. Халил продължава свидетелството си: „От този ден аз
започнах да се променям. Всички, които ме познаваха, видяха промяната в
моя живот. Бях човек, изпълнен с омраза, убиец, изгарях църкви, ограбвах,
мислех само за насилие. Но Христос промени моя живот. Когато започ-
нах да живея според Библията, аз се превърнах в обичащ човек. Сега съм
свободен. Божият Син ме освободи. Всичко в живота ми стана ново.“
Случаят с живота на Халил наподобява живота на апостол Павел. Той
също беше гонител на християните, но във видение Христос промени този
човек. Любовта на Христос промени тези двама мъже – от гонители те
станаха ревностни последователи на Спасителя.
14) Религиозна интеграция на бежанците в Европа. В края на февруари
2016 г. Deutsche Welle публикува информация, че през последните годи-
ни все по-често бежанци-мюсюлмани преминават към християнството.
Особено интензивни са тези процеси в Германия и Обединеното Кралство
(Великобритания), където само през 2015 г. и в началото на 2016 г. пре-
миналите към християнството мюсюлмани са хиляди.
И накрая относно един от авторите на настоящата книга. Неотдавна
излезе романът на Александър Урумов „Али безсмъртният“, в който
прототипът е действителна личност. Става дума за ирански мюсюлманин,
който след тежки житейски катаклизми приема християнството. От 1995
г. година живее в България. През последните четири години осъществява
активна мисионерска дейност сред бежанците-мюсюлмани, благодарение
на което над 70 мюсюлмани са приели християнството.
Оказва се, че от трите основни форми на интеграция в дадено общество
(културна, социална, религиозна) най-активна е религиозната. Повечето
от новопокръстените мотивират своето решение с по-добрата ценностна
система на християнството и невъзможността в техните родни страни да
се откажат от исляма. В това отношение германската протестантска и
католическа църква развива доста интензивна мисионерска, социална и
хуманитарна дейност.
Причината
Тези примери ни дават основание да поставим въпроса относно при-
чината за преминаването от исляма към християнството.
Според различни източници (литература, лични свидетелства, ме-
дийни изяви, интернет и др.) основните причини за преминаването на
мюсюлмани към християнството може да се систематизират в следните
няколко точки:
1) Съвършеният характер на ценностната система на християнството, която
дава свобода, пълноценен смисъл и ясна крайна цел на човешкия живот.
2) Качествата на библейския Бог, които по убедителен начин говорят, че
това е единственият и истинският Бог.
3) Структурата, съдържанието, многото неясноти и противоречия в Корана.
4) Исторически факти от разпространението на исляма, както и жесто-
костите на радикални фанатизирани ислямисти.
5) Немалко от приелите християнството са имали директно откровение
от Христос, а други са предприели тази стъпка по свидетелство на свои
близки или приятели.
6) Някои от бившите мюсюлмани са страдали от тежки и нелечими бо-
лести и след като са получили чудотворно изцеление от Христос, са
се обърнали към християнството.
7) Статистиката показва, че към християнството преминават както
обикновени, така и високообразовани мюсюлмани (имами, богослови,
лекари, бизнесмени, политици и др.).
Последствията
Задължително трябва да се каже, че тези бивши мюсюлмани много
добре са знаели, че с преминаването си към християнството, съгласно
Корана, те рискуват живота си. Само този факт красноречиво говори за
силата на тяхната вяра и надеждата в Христос. Много от тях са били убити
от свои близки, други са емигрирали в немюсюлмански страни, а трети
са поели съдбата на гонения и страдания в собствените си страни. Това е
причината да се формират обществени организации от бивши мюсюлмани,
за да се гарантира тяхната сигурност и права като граждани. Във Фран-
ция неотдавна е основан „Съвет на бивши мюсюлмани“, които публично
подлагат на критика ограниченията на свободите в исляма и особено тези
на жените. В САЩ движението за напускане на исляма е доста активно.
Особено впечатление при преминаването от исляма към християн-
ството правят следните факти: 1) Защо тези мюсюлмани не са преминали
към друга религия, а именно към християнството? 2) Не се наблюдава
някаква процентна разлика в преминаването към християнството меж-
ду строго ислямски страни (Саудитска Арабия, Кувейт, Судан и др.) и
ислямски страни с гражданска форма на управление (Турция). 3) Това,
което прави особено силно впечатление при някои от приелите хрис-
тиянството, е тяхната критика, омраза и дори агресия срещу исляма.
4) Ревността и дори фанатизмът, който тези бивши мюсюлмани са
притежавали като последователи на Мохамед, изцяло се е унаследил
от тях в новата им християнска вяра. Ние имаме и лични преживявания
с бивши мюсюлмани в България. Силната им вяра като мюсюлмани е
станала още по-силна като християни. От психологическа гледна точка
това е напълно разбираемо. 5) Благодарение на християнизацията на
ислямския свят, християните в света се увеличават с по-високи тем-
пове, отколкото расте населението на Земята. По данни на британския
институт “Christian Research” от 2006 г. християните наброяват 2,12
милиарда, което е със 140 милиона повече от преди пет години. През
последните години последователите на Христос растат с 1,3%, докато
населението на Земята се увеличава с 1,2%. Най-голям е прирастът на
християните в Африка (2,6%) и Азия (2,4%). Най-бързо растат евангел-
ските харизматични църкви.
И в заключение един разказ от древността под надслов:
„КОЙ МОЖЕ ДА НИ СПАСИ –
Авраам, Мойсей, Давид, Иисус или Мохамед?“
В един персийски град съобщили на християнски мисионер, че ще
се проведе заседание на представителите на исляма. Те били около 150
души, начело с шейха си. Поканили и мисионера да присъства, дори да
вземе участие в разискванията. След известно колебание, той отишъл.
В залата бил посрещнат много добре, заел мястото си и следял всичко с
подчертано внимание. Разисквал се въпросът за оборване и ликвидиране
на християнството.
Великият шейх постоянно твърдял, че единствено мохамеданското
учение и религия са най-добри. След свършване на разискванията пред-
ложили и на мисионера да се изкаже. Той знаел колко опасни са те и че е
възможно да не излезе жив от това място. Затова поискал да му гарантират
живота и да му дадат обещание, че няма да му сторят никакво зло. Молбата
му била приета и великият шейх се заклел пред всички, полагайки двете
си ръце върху Корана.
Чак след това мисионерът взел думата:
– Вие знаете, че всяка религия има представител, в когото хората вяр-
ват като Спасител от греха: индусите имат Буда, евреите имат Мойсей,
християните – Иисус Христос, мюсюлманите – Мохамед. Но какъв трябва
да бъде пророкът, за да може да спасява грешника?
– Свят! И без никакъв грях и отклонение от правдата! – отговорили
всички едновременно.
– Колко пророци, чисти и без грях, познавате? – запитал той.
– 124 000! – отговорили те.
– Колко от тези пророци са най-отбрани, най-святи и най-чисти?
– Пет! – отговорили всички в един глас, начело с шейха.
– Кои са тези пет? – запитал мисионерът.
– Тези пет са: Авраам, Мойсей, Давид, Христос и Мохамед! – обадил
се шейхът.
Мисионерът написал на един лист имената на тези пет пророка пред
мюсюлманския съд от 150 души. И понеже те считали тези пророци като
спасители, мисионерът извадил от джоба си Библията и започнал да чете
за всеки един от тях – случай от живота му.
Започнал от Авраам! Всички слушали с внимание за послушанието
на Авраам, как излязъл от бащиния си дом, от рода си, от земята си, за
ходатайството му за праведните в Содом и Гомор, за пожертването на
Исаака, за несебелюбивата му постъпка с Лот и накрая за слабостта на
Авраам – при слизането му в Египет – когато се уплашил да не бъде убит
заради красотата на жена си Сара и как двамата се съгласили да кажат,
че са брат и сестра. Тази лъжа беше открита от фараона (Битие 12:10-20).
Мисионерът ги запитал:
– Може ли един лъжец да спаси грешника?
– Не! – отговорили те в хор – Задраскай го от списъка!
Тогава започнал да им чете за Мойсей – (Мусса): Как Бог Му се открил
в къпината, как отишъл при фараона в Египет, за да поиска освобождението
на Израел, за 10-те язви (Фелякет), нанесени чрез него на Египет, за преми-
наването на Червено море като по сухо от целия народ, как ходатайствал
за народа си и че бил най-кроткият човек на земята. А на края им прочел
как убил египтянина и го скрил в пясъка – (теврат чекич) (Изход 2:12).
Мисионерът ги запитал:
– Може ли един убиец да спаси един грешник?
– Задраскай го! – извикали всички в един глас – Защото не заслужава
и не може да спасява!
След Авраам и Мойсей бил изтрит от списъка. Мисионерът преминал
към третия – Давид! Прочел им за помазването му от Самуил за цар,
че бил най-малкият от дома на Есея, но бил възлюбен от Бога.Прочел
как се отнасял към Саул, въпреки че последният се опитвал да го убие
и дори когато попаднал в ръцете на Давид, той не му сторил никакво
зло…, как понесъл ковчега на завета със заповедите в Ерусалим. Прочел
им за песните му, за молитвите му в Псалмите. А накрая им прочел и за
постъпката му към Урия Хетееца (2 Царе 11:2-27), където се говори за
грозната му проява, как изпратил Урия на предната линия, за да бъде
убит, а жена му взел за своя…
Мисионерът пак запитал:
– Може ли един убиец и блудник да спаси грешните?
– Задраскай и него! – бързо извикали всички.
И Давид бил изтрит от списъка, който мисионерът държал в ръцете си.
Всички мюсюлмански представители наблюдавали с жив интерес
мисионера.
Четвъртият по ред бил ХРИСТОС! Мисионерът ги помолил те да кажат
нещо за Иисус Христос, защото Той бил вече негов Спасител. Настъпило
гробно мълчание в продължение на повече от десет минути. Никой от
присъстващите не дръзнал да Го обвини в някакъв грях…
Сърцето на мисионера било изпълнено с радост и щастие, понеже имал
такъв Спасител, от Когото не се срамувал и Който не е извършил никакъв
грях! – „Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата
Му” (1 Петрово 2:22).
След като прочел текста, той запитал:
– Има ли някой да каже нещо за Иисус Христос?
Никой нищо не отговорил. Душата на мисионера се изпълнила с бла-
женство, че е застанал пред тях като представител на такъв велик Пророк,
Праведник и Спасител!
И мисионерът продължил с петия – Мохамед, спасителят на мюсюлманите.
Мисионерът запитал:
– Колко жени е имал Мохамед?
– Единайсет! – отговорил шейхът.
– Ами, как ги е имал? – попитал мисионерът.
Един глас отговорил:
– Приятелите му подарявали жените си!
– Но защо? – попитал мисионерът високо.
Никой не искал да му отговори и никой не могъл да отговори. Те знаели,
но не желаели да му отговорят.
Но мисионерът сам им заявил: – Щом Мохамед харесвал някоя жена,
убивал мъжа ѝ или нареждал да го убият заради жена му. Другите му
приятели – от страх за живота си, щом Мохамед харесвал жените им
и те разбирали това, незабавно му ги подарявали, за да останат живи…
А колко хиляди живота са бивали отнемани, колко много хора са били
убити, понеже не са приемали неговите погрешни идеи!
Може ли такъв пророк, убиец и блудник да избавя и да спасява грешните?
Никой не отговорил нито дума…
Тогава мисионерът задраскал и петия – Мохамед. И бидейки осигурен
от клетвата на шейха, той си излязъл, като оставил листа със задрас-
каните имена на пророците, които не са способни да спасяват от грях…
След три месеца някой потропал на вратата в дома му. При поканата
влязъл един мъж, който му стиснал приятелски ръцете.
Мисионерът попитал:
– Какво мога да направя за Вас?
– Каквото можахте, Вие го направихте за мен преди 3 месеца! – при-
ветливо отвърнал той.
И след много разисквания и въпроси двамата излезли извън града, при
една река, където гостът бил кръстен. Той бил един от 150-те пред-
ставители на мюсюлманската религия, които били събрани на заседание
преди три месеца…
Един бил спечелен за Исус Христос, представен им като истински
Пророк, Който може да спасява от греха! (цитатът е от «Братска любов»)
следваща глава Християни приемат исляма