Старият Завет на Библията (Юдаизъм)
Старият Завет на Библията
през погледа на съвременния човек
Коректността ни задължава да вземем отношение и по един специален
въпрос в областта на християнското богословие, по който другомисле-
щи (атеисти и последователи на небиблейски религии) отправят упреци
към събития и личности от Стария Завет, които противоречат на морала
и етиката на съвременния човек. Често такива теми от Стария Завет са
били причина за атеизъм и хули към Библията като цяло. Пример в това
отношение е един от най-известните атеисти и богоборци, английският
учен проф. Ричард Доукинс, както и някои ислямски богослови, които
сравняват жестокостите в Корана с тези в Стария Завет. Това са факти,
които ние не можем да подминем с мълчание, а трябва да имаме обясне-
ние и отговор на тях.
Разбира се, ние в никакъв случай не искаме да изпълняваме ролята на
„адвокати“ на Бога и да търсим оправдание и защита за Неговите действия
в Стария Завет. Нямаме нито право, нито сили, нито пълномощие, нито
необходимата мъдрост за това. Ето защо нашето становище се гради един-
ствено на самата Библия. Отговорът по този въпрос ще систематизираме
в следните няколко точки:
1) Не е коректно заради няколко събития и личности в Петокнижието на
Стария Завет да се казва, че Библията е книга на жестокостите. Че такива
събития и личности е имало, съвсем не значи, че това е съдържанието и
целта на Библията като цяло. Това е все едно да се лепне на един баща
етикета „жесток“, защото е наказвал от време на време децата си, когато
са били малки. Мотивацията за наказанието е по-важна отколкото самото
наказание.
2) Тези, които визират единствено такива личности и събития от Ста-
рия Завет, очевидно не се питат защо това е било така, т.е. не разглеждат
фактите във връзка с предходното и последващото и което е още по-важно
– смисъла от духовна гледна точка. Ето един пример: Езическите народи
в Ханаанската земя (едомци, филистимци, аморейци, амаликитци и др.)
са имали ужасни и отвратителни форми на религиозни практики – риту-
ален секс, хомосексуализъм, човешки жертвоприношения и др. Напълно
възможно е било при завладяването на Обетованата земя тези религиозни
практики да се приемат от Божия народ. Това е причината част от тези
народи да бъдат унищожени. Същата е и историята с човечеството от
преди Потопа, както и със Содом и Гомора. Но никой не дръзва да обвини
Бога за тези Негови действия.
3) Причината да се стигне до това положение не е в Бога, а в човека.
Бог създаде човека съвършен, както във физическо, така и в духовно
отношение и го постави в чудесна обстановка в Едемската градина. И
какво стана с този човек? Получи се демонизиране на неговия характер
– престъпност, егоизъм, разврат, безлюбие, алчност, властолюбие и т.н.
Причината за всичко това: Човекът съзнателно се отказа от общението си
с Бога, отдалечи се от Бога и започна война срещу Бога. Днес тази война
продължава, както с рафинирани методи на безбожие, суеверие, лицемерие
и езичество, така и с брутални форми на насилие и смърт. След като хората
изгониха Бога от живота си, на Негово място дойде Сатаната. Бога ли да
обвиняваме за всичко това? Той ли е виновен за 50-те милиона жертви на
Втората световна война или за жертвите от атомните бомби над Япония?
4) Високообразовани ислямски богослови винаги изтъкват жестокости-
те в Стария Завет, за да оправдаят тези в Корана. Същите тези богослови
обаче проповядват, че Аллах бил авторът на Стария Завет. Ето какво пише
в Корана: „Наистина надарихме ние синовете израилеви с книгата, с
мъдрост и с послания…“ (Сура 45, 16). Ако те наистина вярват, че Аллах
е автор на Стария Завет, то това значи, че Аллах би трябвало да е източ-
никът на тези жестокости. Но следващата Сура (45, 17) опровергава това:
„…изпаднаха те в разногласие заради това, че завист и омраза хранеха
те един към друг.“ Така че и Коранът потвърждава предишното твърде-
ние: Не Бог, а човек е виновен за жестокостите, които са завладели света.
А че Аллах не е автор на Стария Завет, това вече се доказа многократно
дотук в тази книга, поради което Коранът не може да се сравнява с Тората.
По-добре би било, ако същите тези богослови потърсят прилики между
Хадисите и Талмуда. Тогава набързо ще престанат с обвиненията…
5) Бог е бил принуден да даде сурови заповеди на Своя народ, след
като този народ е отхвърлил бащинския подход на Бога. Но тези заповеди
е трябвало да имат предимно профилактичен характер – да предпазват
хората от ескалация на злото. Ако някой знае заповедта: „живот за жи-
вот, око за око, зъб за зъб…“ (Изход 21, 23-24), той едва ли ще посегне
върху живота на друг. Ами ако една жена знае, че за прелюбодейство ще
бъде убита с камъни, дали тя ще извърши такъв грях? Едва ли! Поне така
е било в онези времена, когато хората са се съобразявали с тези заповеди.
Днес е съвсем друго. Има една мъдрост: „Където бащинската ласка се
не приема, там идва пръчката.“ Или „Където убеждението не действа,
там действа принуждението“. Същото е и в обикновения живот. Въз-
питанието познава различни методи.
6) Има личности в Стария Завет, обременени с тежки грехове (Лот,
Давид, Соломон и др.), но това не говори за жестокост на Стария Завет, а
много повече за това, че той представя своите герои такива, каквито са били
те в действителност, без разкрасяване и без да прикрива техните слабости.
Чрез тези личности Бог иска да предпази читателя от подобно поведение,
като показва наказанието и последствията от този начин на живот.
7) Между юдаизма и исляма има някои общи неща, както от доктри-
нален, традиционен и битов характер, така и по отношение безлюбието и
агресията им към християнството. Но да не забравяме, че източникът на
тези общи неща са преди всичко Талмудът при юдаизма и Хадисите при
исляма. И в двете книги има ужасяващи неща, както от морално-етична
гледна точка, така и по отношение на агресията към християните. А това
красноречиво говори, че Талмудът и Хадисите значително са се отдале-
чили от първоначалния източник – Тората и Корана.
Тук разликите между тези две религии от една страна и християнството
– от друга, са огромни. Доказателство за това е, че Сам Бог се възмущава
от Своя народ (евреите): „За какво Ми са многото ваши жертви… каде-
нето е отвратително за Мене… Душата Ми мрази вашите празници…
те са бреме за Мене… ръцете ви са с кръв пълни
“ (Исаия 1, 11-15).
Христос е още по-ясен, когато изобличава многократно духовните водачи
на юдаизма с думите: „Горко вам книжници (т.е. талмудисти)… (Мат.
23)… Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на
баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже
в него няма истина!“ (Иоан 8, 44). Тези думи значат, че последователите
на юдаизма отдавна са смесили вярата в живия Бог с човешки елементи
и така са преминали на страната на дявола. Това казва Христос! Това
потвърждава и историята. Библията казва, че Христос е изпълнил Закона,
но не и Талмуда!
Днес Израел е една от най-атеистичните държави в света. А да не го-
ворим, че духовните водачи на Израел жестоки гонения срещу Христос
и Неговите последователи. Точно така постъпиха Мохаммед и неговите
последователи към християните, както тогава, така и днес. Талмудът не
счита християните за хора, а Коранът и хадисите ги наричат неверници.
Ето защо последователите на Исаак и Измаил не се нуждаят от ухажване,
кокетничене и финансови инжекции, а от молитвено застъпничество, за
да се обърнат и погледнат към истинския Бог – Господ Иисус Христос!
По тази тема препоръчваме вълнуващата статия в блога на Григор Си-
мов „Нека да не си затваряме очите, защото истината ще ни съди“
(grigorsimov.blog.bg).
8) По-горе цитираните стихове от Стария и Нов Завет показват, че
еврейският народ много се е отдалечил от Завета, който Бог е сключил
с техните бащи – Авраам, Исаак и Яков. Те не устояха в този Завет и си
създадоха свои форми на религиозност, които Бог осъди. Ето защо този
Стар Завет, поради едностранно нарушение от страна на евреите, тряб-
ваше да бъде допълнен с Нов Завет. Бог казва: „ Ето, настъпват дни…и
ще сключа Нов Завет… защото те не останаха в Моя завет…Като каза
„нов завет“, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и
остарява, е близо до изчезване“ (Евр. 8, 7-13).
Сам Христос категорично демонстрира границата между Стария и
Новия Завет с думите: „Законът и пророците бяха до Иоана; от тогава
се благовества Царството Божие…“ (Лука 16, 16). Иоан Кръстител е
разделната граница между Стария и Нов Завет. Това потвърждава Господ
Иисус Христос, което означава, че е абсолютна истина. Така се поставя
границата между юдаизма и християнството, между старото и новото.
В проповедта Си на планината Христос многократно потвърждава тази
голяма разлика между Стария и Новия Завет с думите: „Слушали сте, че
бе казано на древните… Аз пък ви казвам“ (Мат. 5, 21/27/ 31 и др.).
Това потвърждава и апостол Павел с думите: „Завършекът на закона
е Христос“ (Римл. 10, 4).
Какво значат тези четири изключително важни стиха от Словото
Божие?
а) Старият Завет е подготовка за идването на Спасителя Христос.
б) Народът, на който беше даден Стария Завет, се е оказал неспособен
да устои в този Завет. Вместо да живее според най-важната заповед в
този Завет – любовта към Бога и към ближния (Лука, 10, 27), този народ
създаде Талмуда с безконечно ритуално-битова, зрелищна, подчертано
дискриминационна и лицемерна външна религиозност, отдалечена от
най-важната заповед за любовта.
Затова Сам Бог дойде, за да демонстрира Своята любов на Голгота и
да я предаде на света. Но само малка част от този народ (апостолите и
първите християни) я прие.
в) Много от ритуалите в старозаветния Закон не са вече изцяло задъл-
жителни за тези, с които е сключен Новият Завет – християните, било
от еврейски или от езически произход. Например, те не са задължени да
изпълняват целия този огромен товар от различни ритуали, обреди, изми-
вания, чисти и нечисти храни, обрязване и жертвоприношения, защото за
тях е принесена вече един път завинаги жертвата на Голгота.
г) Новият Завет не е написан на каменни плочи, а е записан в сърцето
на всеки, който е съгласен да приеме този завет, защото Господ казва, че
чрез този Завет „ще вложа законите Си в сърцата им и в мислите им ще
ги напиша, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“
(Евр. 10 16). И всички онези, които Го приеха, получиха правото да се
нарекат „Божии деца“ (Иоан 1, 12).
9) Предвид на всичко това не е коректно да се обвиняват християните,
че вярват в един Бог, Който в Стария Завет от любов е бил принуден така
да постъпва със Своя народ и с езичниците-идолопоклонници, както те са
заслужавали. Тези обвинители не трябва да забравят, че Този Бог доказа
Своята любов както към евреи, така и към милиарди идолопоклонници,
като изпрати Своя Син да изкупи техните грехове и им предложи спасение
и вечен живот. Мнозина от евреите и идолопоклониците приемат и стават
част от голямото семейство на невидимата новозаветна църква на Спаси-
теля. Световната статистика показва, че процентно повече мюсюлмани
отколкото евреи приемат християнството.
10) На фона на единичните случаи на справедлива Божия строгост,
Старият Завет изобилства със стихове, наставления и мъдрости за до-
бродетелен и богоугоден живот, стихове, които порицават тероризма
и поощряват любовта и мира. Ето някои примери в това отношение:
а) Забраняват се всички форми на насилие и потисничество (Битие 49,
5-7; Исаия 57, 20-21; Осия 4, 1-4; Притчи 11, 17-21 и др.); б) Подадената
ръка на Бога чрез десетте Божии заповеди е фундамент на ценностната
система на много народи (Изход 20, 1-17); в) Хората биват призовани да
бъдат справедливи, да живеят праведно и да вършат добро ( Михей 6, 8;
Пс. 81, 2-4 и др.); г) Призив към покаяние, който отправяха много от
пророците; д) Призив към мир, правда, правосъдие (Исаия 32, 16-18; 58,
6-10); е) Уважение и почит към възрастните (Левит 19, 32).
Нека да кажем и нещо друго: строгите Божии заповеди не означават
жестокост, а са израз на Божията любов към човека и грижа за неговата
вечна съдба. Едва ли с любезни увещания човек може да бъде предпазен
от хомосексуализъм. Затова Бог справедливо определя за такава гнусота
смъртно наказание (Левит 20, 13). В много държави днес също има
смъртно наказание за дадени престъпления. Значи ли, че това е жестоко?
Много по-жестоко е обратното – когато толерираш престъпленията и така
стигнеш до падението на Содом и Гомора, чийто край е добре известен.
11) Няма никаква логика да се обвиняват християните за някои от жес-
токостите в Стария Завет по простата причина, че самите ортодоксални
евреи са едни от най-ожесточените врагове на християните.
Освен това за един евреин е абсолютно недопустимо да приеме хрис-
тиянството, което се третира като вероотстъпничество и тежък грях.
В подкрепа на това е един безобиден анекдот от света на еврейството:
„Синът на заможен евреин станал християнин. Бащата изпада в отча-
яние и отива при равина за съвет. Равинът изпада в ужас и казва, че не
знае какво да прави, тъй като и неговият син бил станал християнин.
Тогава решили да отидат при първосвещеника. Отишли, оплакали се, но
за съжаление първосвещеникът казал, че и той не знае какво да прави,
тъй като и неговият син станал християнин. Тогава тримата решили
да отидат на стената на плача и да изплачат този голям проблем пред
Йехова. Така и направили. И след като плакали, Бог ги успокоил и им от-
говорил: „Не се притеснявайте, тъй като и Моят Син е християнин!“
Преминаването на евреи към християнството през изминалите две
хиляди години е незначително. И така ще бъде дотогава, докато Сам Бог
поеме това дело в ръката Си и цял Израел „ще погледне на Него, когото
прободоха“ (Захария 12, 10).
12) И накрая любезно призоваваме както атеисти, така и привърженици
на небиблейски религии да правят разлика между юдаизъм и християн-
ство и да не забравят, че същината и съдържанието на християнството са
любовта и учението на Христос.
следваща глава Въпроси към ислямските богослови