в момента четеш
ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ

Разликите между Корана и Библията

Разликите между Корана и Библията
1) Коранът според исляма е вечно съществуваща книга, която се
съхранява при Аллах на небето и в един период от продължение на 22
години (610-632 г.) на оригинален арабски език е била диктувана от Ангел
Гавриил на Мохамед (Мухаммад; Мухаммед; Мохаммед). Затова този език
е свещен. Коранът не е писан от хора, а спуснат от небето на Мохамед,
т.е. Коранът е 100% дело на Аллах. Мохамед не е автор на тази свещена
книга. Той е приел това, което му е дадено чрез откровение. Съдържанието
на Корана не е подредено исторически. Аллах не се открива на хората, а
им дава само Корана. Той остава скрит за човеците. Като Творец на света
Аллах е напълно отделен, скрит от творението и не съществува никакъв
директен контакт между Творец и творение. Коранът няма ясна централна
тема. Коранът е еднопосочно вечно предписание на Аллах към човека,
едностранен завет или еднолична връзка на Аллах с човека.
Библията е богочовешко дело. Бог изявява истината на избрани хора
(Моисей, пророците, евангелистите и др.), които са я написали. Библията
е писана в продължение на 1600 години на три различни езика (еврейски,
арамейски, гръцки), които не се смятат за свещени. Библията е историче-
ски обоснована. Бог се открива в Стария Завет, а в Новия Завет Сам идва
на земята в лицето на Христос. Библията учи, че Бог е създал човека по
Свой образ и подобие и Той се открива на човеците в Своето Слово. Биб-
лията има една централна тема – спасението на човеците чрез личността и
делото на Христос. Библията е Завет (договор) между Бога и човека, т.е.
съюз между Твореца и творението. Поради това Бог е познаваем от човека.
2) Библията съдържа над 3000 изпълнени пророчества, което я отли-
чава не само от Корана, но и от всяка друга книга на останалите небиб-
лейски религии.
3) В Библията се възкресяват мъртви (Лазар, синът на наинската вдо-
вица и др.), което в Корана го няма.
4) В Библията се говори, че човек е създаден по образ и подобие Бо-
жие и че Бог обича човека и директно контактува с него, докато Аллах е
възвишен, недостъпен и общението с него е невъзможно. Той контактува
с Мохамед чрез Корана. Това е и причината Мохамед да не получи откро-
вение директно от Аллах, а от ангел Гавриил, който му е дарил Корана,
т.е. чрез посредник.
5) При Аллах мюсюлманинът идва като роб, паднал на колене: „Все-
ки, който е на небесата и на земята, ще дойде при Милосърдния като
роб негов“ (Сура 19, 93); арабската дума „ислям“ означава „подчинение
на Аллах“, затова и думата „любов“ в Корана не се среща в този смисъл,
в който тя се среща в Библията. А това означава, че в исляма понятието
„свободна воля“ не съществува. Робско подчинение и свободна воля са
две противоположности. Това се потвърждава и от определеното смъртно
наказание за тези, които напуснат исляма.
Библията учи, че човек отива при Бога като дете, обръщайки се към
Него с думата „Татко.“ Божията любов е причината Бог да се открие на
човеците чрез Библията. Ето защо Библията прокламира великата истина
Бог е любов“ (1 Иоан 4, 8).
6) Библията казва, че Бог е изпратил Ангел Гавриил, за да извести, че
ще се роди Божият Син – Христос. Остава неясно, защо Бог трябва да
изпраща 600 години по-късно отново Ангел Гавриил, за да дава Корана
на Мохамед? Основанието, че Библията е била поправена от хората, не
издържа на доказателствата на хилядите библейски ръкописи. Ето защо
откровенията, получени от Мохамед, не могат да произхождат от същия
Бог, който е предал Своето послание на пророците, на Иоан Кръстител и
на Мария много години преди това.
7) Библията говори за Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Аллах е
само един. Това показва, че той няма нищо общо с Триединния Бог на
Библията (Сура 4, 171).
8) Коранът учи, че на съда Аллах ще търси дали има компенсация на
злото с добро, за да реши къде ще прати човека – в рая или ада; даваната от
Аллах прошка е произволна: „Когото пожелае той ще опрости и когото
пожелае, ще накаже“ (Сура 3, 129). Същото е и в Сура 4, 116. Същото е и с
наказанието: „Опрощава Той комуто пожелае и наказва Той когото поже-
лае“ (Сура 48, 14). Така че прошката на Аллах за мюсюлманина във вечността
има несигурен характер. Освен прошка и наказание, Аллах дарява и благо-
воление, на когото си пожелае (Сура 5, 54). Дали прошката, наказанието и
благоволението не е въпрос на късмет, което нерядко се чува от мюсюлмани?
Аллах държи на думата си само, ако хората са верни към него (Сура 2, 40).
Библията учи, че лошите дела никога не могат да бъдат компенсирани
с добро, а само чрез прошка, която става единствено на основание на
пролятата кръв на Христос (Евр. 9, 22). Библията изтъква сигурността на
прошката, която гарантира и вечния живот при Бога.
9) Най-голямата разлика: Аллах няма син; Библията учи, че Христос
е Син Божий и следователно еднакъв по същество с Бог Отец. Коранът
учи, че Христос е един от многото пророци, а Мохамед – последен и най-
велик пророк на Аллах.
10) Коранът е твърде агресивен към евреи и християни. Сура 98, 6
определя християните „като най-лоши от всички създания“ и пазени за
вечния огън на ада. Сура 5, 51 забранява приятелство с евреи и християни:
„Ей, вярващи, недейте да взимате за другар Евреите и Християните!.
А 5, 57 добавя: „Ей, вярващи, не си вземайте за приятел неверниците
и никой от онези, които дарени бяха с Книга (евреи и християни – б.а.)
преди вас, защото превръщат те вярата ви в насмешка.“
Ако тези три религии имаха един Бог, то не трябваше да има омраза и
агресия на мюсюлманите към евреи и християни. Този факт показва, че
библейският Бог и Аллах не са един и същи.
11) И нещо, което е коренно различно от Библията – учението за Сата-
ната: „А ние без съмнение сътворихме Шейтаните (Сатаната) за покро-
вители на онези, които не вярват в Аллах“ (Сура 7, 27). Нещо абсолютно
странно и непонятно, което се среща само в мюсюлманството: Аллах е
сътворил Сатаната, за да измъчва и праща в ада всички онези, които не
са мюсюлмани. Това се потвърждава още в първата Сура на Корана „Фа-
тиха“, където коментарът завършва с думите: „…защото Аллах е този,
който сътворява и доброто и злото“ (стр. 1). В никоя друга религия не
е известен бог с така ясно изразени дискриминационни качества по отно-
шение на хората, като ги разделя на свои и чужди, на любими и омразни,
на правоверни и неверници.
Агресията се разпростира още по-нататък и включва както политически
и икономически врагове, така и миролюбиви мюсюлмани. Да си спомним
зверствата на ислямските джихадисти от т. нар. „Ислямска държава“ в
Сирия и Ирак. Според Корана „Неверникът е най-лошата сред всички
земни твари“ (Сура 8, 55). Понятието „неверник“ включва всички хора,
които не изповядат исляма и преди всичко евреи и християни.
Библията учи, че евреите са Божий народ (Битие 12, 3; Захария 2, 8);
тя учи още, че Господ Иисус Христос се идентифицира със Своите после-
дователи – християните, и ги нарича Свои братя (Иоан 20, 17).
12) Относно положението на мъжа и жената Коранът учи коренно
различни неща в сравнение с Новозаветното християнство. Коранът учи,
че мъжът е по-горен от жената, поради което „Делът на момчето да е два
пъти по-голям от дела на момичето“ (Сура 4, 11). „Ако жените надигнат
глава, оставяйте ги сами в леглото и ако това не помогне, бийте ги“
(Сура 4, 34). Коранът учи още, че жената е „притежание на мъжа“ (Сура
33, 50). А това значи, че той може да разполага с нея така, както пожелае.
В английското издание на Хадисите (втората по важност книга след
Корана) пише, че „Мохамед бил казал, че по-голямата част от обита-
телите на ада са жени. Когато го попитали защо, той отговорил, че
това е така, защото жените не били умни, не схващали добре религия-
та, а също и защото са неблагодарни към мъжете си.“ В Сахих Бухари
1:6:301 буквално са цитирани думите на Мохамед, който, обръщайки се
към жените, казва: „Никога не съм виждал някого така недостатъчен в
интелигентност и религия, като вас.“ Ние се съмняваме дали действи-
телно това са думи на Мохамед, или неговите последователи говорят от
негово име. Възможно е последователите на Мохамед да са използвали
неговия авторитет и име, за да вмъкнат в исляма свои лични учения и
практики, които едва ли имат нещо общо с Корана и Пророка. Освен
това Хадисите се появяват много по-късно след смъртта на Мохамед и
написването на Корана.
Единственото женско име, което многократно се споменава в Корана,
е името на Мерием (Сура 3, 36; 42; 45), която е дъщеря на Амрам, баща
на Моисей и Аарон, и която според автора на Корана е родила Иса Месих
(Исус Месията), както е посочено в Сура 3, 45. Исторически и фактологи-
чески тази информация е в пълно противоречие с Библията и историята.
Този факт изисква обезателно изясняване от ислямските богослови.
13) Коранът разрешава многоженството: „Оженете се по свое предпо-
читание за две, три или четири от жените“ (Сура 4, 3). „А срещу онези
от жените ви, които уличени бъдат в прелюбодеяние,…затворете тези
жени в къщи, чак докато смъртта ги отнесе“ (Сура 4, 15). Пример за
многоженство е дал самият Мохамед.
Не бихме искали да вярваме на многото му биографи, които вместо
да го представят в светлината на велика личност, се занимават с негово-
то морално състояние и многото му жени, последната от които е била
на шест години, когато Мохамед се оженил за нея. Цитирам П. Вълчев
(Pravoslavieto.com): „Тази груба чувственост се прикривала и оправда-
вала с откровенията на самия Аллах, Който за Своя пророк не е правил
никакви ограничения в числото на жените и случайни връзки с вярващи
жени.“ Това е отбелязано и в Корана: „Ако вярващата жена се отдаде
на Пророка, то той, ако пожелае, може да се ожени за нея; това пре-
димство се отнася само за него, но не и за другите мюсюлмани“ (Сура
33, 50). Очевидно Мохамед се е възползвал от тази привилегия, дадена му
от Аллах, тъй като първата му жена (Хатиджа) е била 15 години по-стара
от него, а последната му (Айша) – 49 години по-млада от него.
Новият Завет учи, че мъжът и жената са равни и еднакво ценни пред
Бога и имат равен шанс за спасение във вечността (Галатяни 3, 28). В ни-
какъв случай мъжът не е по-добър, по-висш и по-ценен отколкото жената.
Христос благовести на жената-самарянка едни от най-великите истини
на християнската вяра (Иоан 4, 1-36). Първата християнка в Европа беше
Лидия от Филипи (Д.А. 16, 14-15).
14) Коранът строго забранява да се напусне исляма по собствено же-
лание. Който стори това се наказва със смърт. В Сура 4, 89 четем: „Ако
се отвърнат от него (т.е. от Аллах), тогава заловете ги, убийте ги там,
където ги намерите.“ Но още по-страшното е, че отстъпилите от исляма
Аллах ще прати в ада. Това потвърждава Сура 9, 74: „…А ако откажат
се те, ще им наложи на тях Аллах най-мъчителното наказание и на Този
свят и на Онзи свят.“
Известни са много случаи, когато между членовете на семейството се
убиват онези, които са се отказали от исляма. Според Корана ислямът е
еднопосочна улица – ако един път си влязъл, връщането е смърт.
Ето три потресаващи примера:
Първи пример: Преди няколко години две от най-големите световни
медии – БиБиСи и „Дейли Мейл“, съобщиха новината, че в Судан осъдена
на смърт млада християнка е родила окована във вериги в затвора в сто-
лицата Хартум. Става дума за Мериам Ибрахим, която поради приемане
на християнството е осъдена на смърт за вероотстъпничество и хвърлена
в затвора заедно с двегодишния си син Мартин. Известно е, че Судан се
управлява според ислямския закон на шериата. За съжаление, осъдената
Мериам няма да види как расте дъщеричката си Мая, тъй като щом прес-
тане да кърми бебето, тя ще бъде обесена. Какво великодушие проявява
шериата!!! Да се разреши на осъдената на смърт да откърми бебето си
и след това да се изпълни присъдата?! В световен мащаб е предприета
петиция за освобождаване на Мериам до суданските власти, която е по-
дписана от над 661,000 души.
Чест прави на правителството на Судан, че се е съобразило с тези хиля-
ди подписи от цял свят и през юли 2014 г. освобождава от затвора Мериам
и сина й. Със специално изпратен самолет на италианското правителство
семейство Ибрахим пристига в Рим и е прието от папа Франциск. След
това семейството заминава за САЩ и е прието на летището от хиляди
американци с голяма радост. Това е нещо чудесно, което заслужава голяма
адмирация – Коранът и шериата отстъпват пред човещината!
Втори пример: Немското списание ideaSpektrum в броя си от януари
2016 г. публикува обширна статия под заглавие: „Убийство на честта.“
Става дума за момиче на 15 години от Турция, което насила било омъ-
жено от родителите си. То се отказва от исляма и с детето си напуска
мъжа си, емигрирайки в Германия. Не след дълго родителите изпращат
по-младия ѝ брат, който на автобусна спирка в Берлин разстрелва сестра
си. Извършителят е казал, че той е извършил това, което е трябвало да
извърши и не съжалява за деянието си, тъй като е постъпил така, както
Коранът заповяда (Сура 4, 89). Тази заповед на Аллах се потвърждава и
в хадисите на Сахих ал Бухари – втората по важност книга след Корана.
Там четем: „Който от мюсюлманите се откаже от религията си, да
бъде убит“ (№ 6922).
Чест прави на турското правителство, че е изискало от германската
полиция екстрадирането на убиеца, за да бъде съден в Турция.
През 2010 година британската преса публикува страшната статисти-
ка за саморазправата над жени, убивани от техните роднини с мотива
„изчистване на семейната чест.“ За една година привържениците на
тази дива форма на патриархата погубват 20,000 жени. Най-често това се
практикува в Афганистан, Иран, Пакистан и др. (http://kriminalnidosieta.
com/novini/ ubiistva-na-chestta-pogubvat/)
Трети пример: Световните агенции Асошейтед Прес и ДПА неотдав-
на (юни 2016) предадоха за няколко случая в Пакистан, където млади
жени стават жертва, поради „защита на семейна чест.“ Цитираме със
съкращения информацията според БТА: „Пакистанка в гр. Лахор беше
арестувана, след като заляла дъщеря си с керосин и я запалила жива…
Това е трети подобен случай през последните три месеца…
Пакистанец застреля дъщеря си, за да защити семейната чест…
Близо 1000 момичета и жени годишно стават жертва на т. нар.
„убийства на честта“ в Пакистан, тъй като нарушават ислямските
норми на брака.“
15) Миролюбива книга ли е Коранът?
Ще цитираме няколко Сури от Корана, въз основа на които читателят
сам ще може да си отговори на този въпрос: „Наказанието за онези,
които се борят срещу Аллах и Неговия пратеник… е да бъдат убити
най-безмилостно, или пък да бъдат обесени, или ръцете и краката им
да бъдат отрязани…“ ( Сура 5, 33). „Убивайте вие идолопоклонниците,
където ги заварите, залавяйте ги, затваряйте ги и ги причаквайте на
всяко подходящо място“ (Сура 9, 5). „Когато там срещнете се вие с та-
кива, които отричат Аллах, режете им главите. След като ги изколите
вие достатъчно от тях и ги уплашите, тогава завързвайте вие възлите
здраво“ (Сура 47, 4). „И повели им той: Ще всея аз страх в сърцата на
неверниците, а вие пък незабавно сечете им главите, режете им ръцете“
(Сура 8, 12). „Вярвайте в Аллах и в Пратеника Негов, с душа и имане
битки водете по пътя на Аллах. И ако искате да знаете, много по-добро е
това за вас. Само тогава ще опрости Той греховете ваши и ще ви въведе
в Градините на вечността и в Дженнета“ (Сура 61, 11-12).
Коранът не пощадява и онези, които се отричат от исляма: „Ако те
после отвърнат се от Него, тогава заловете ги, убийте ги там, където
ги намерите“ (Сура 4, 89).
Много често се чува хора да казват, че Коранът означавал мир. За
потвърждение цитираме думите на Мустафа Хаджи – главен мюфтия
на България, който в интервю за в. „24 часа“ от 13. 01. 2016 г. казва: „В
основните източници на исляма – Корана и проповедите на Мохамед
– няма да намерим никакво насилие и неуважение към човека. Човек е
велико творение на Аллах и всеки е длъжен да уважава себеподобния.“
Надяваме се читателят да забележи, че цитираните по-горе стихове от
Корана опровергават напълно такова едно мнение, независимо от това,
че е изказано от главен мюфтия.
Днес, когато пишем тези редове (22.03.2016), световните информа-
ционни агенции съобщиха за кървав терористичен акт в Брюксел с много
загинали и ранени. Ислямска държава е поела отговорност за този акт. В
социалните мрежи неин представител се обръща към европейските държа-
ви със следните думи: „Ислямска Държава ще ви накара да се замислите
хиляди пъти, преди да посмеете да убивате отново мюсюлмани!“ Явно
е, че тези озверели ислямисти не виждат какво правят тези християнски
европейски държави за милионите мюсюлмани-бежанци.
Когато споменаваме тези тревожни факти, веднага трябва да отбеле-
жим, че далеч не всички бежанци са фанатици и терористи. Огромното
множество от тези прокудени мюсюлмани са миролюбиви хора, бягащи
от терора в своята Родина и търсещи убежище и гостоприемство в хрис-
тиянски страни.
Мнението за бежанците на един висш политик!!!
Цитираме думите на Джон Хауард – министър-председател на Ав-
стралия (1996-2007): „Емигрантите, а не австралийците, трябва да се
адаптират… Ние говорим предимно английски. Затова, ако искате да
станете част от нашето общество, учете езика ни! Повечето австра-
лийци вярват в Бога…, защото предците ни са основали тази страна въз
основа на християнските ценности… Ако християнският Бог ви обижда,
тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой дом,
защото Бог е част от нашата култура. Ние приемаме вашите вярвания
и не ви осъждаме за тях. Всичко, което искаме, е вие да приемете на-
шите и да живеете в мирно съжителство с нас. Това е нашата страна,
нашата земя и нашият начин на живот и ние ви даваме възможност да
се радвате на всичко това. По повод оплакванията ви относно нашето
знаме, нашата клетва, нашата християнска вяра и нашия начин на
живот, настоятелно ви насърчаваме да се възползвате от една друга
велика австралийска свобода: правото да напуснете страната. Вие сте
ни помолили да останете тук. Затова или приемете страната, която
ви е приютила, или я напуснете!“
Настоящият министър-председател на Австралия, г-жа Джулия Джи-
лард, любезно съветва мюсюлманите: „Или се приспособете към нашия
начин на живот, или напуснете Австралия!
Реакцията на един египетски мюсюлманин!!!
Наскоро след атентата в Брюксел египетската телевизия „IRM TV“
излъчи интервю (24. 03. 2016) с известния телевизионен модератор Омер
Адип, който осъжда остро атентаторите. Предаваме в съкратен вид това
интервю, като съзнателно подминаваме някои много остри самокритични
изрази:
Омер Адип: Ние нямаме никакви оправдания! Терористите са мюсюл-
мани. Те действат според исляма, независимо от това дали ние искаме
или не… Всички казват, че тези терористични действия не били свързани
с исляма. Това не е вярно! Тези действия се вършат от мюсюлмани…
Журналистката го пита: Къде намират мюсюлманите своята моти-
вация, за да вършат тези смъртоносни атентати?
Омер Адип отговаря: В исляма…! В исляма…!
Журналистката се възмущава: Та това не може да е вярно!
Омер Адип: Напротив, вярно е! Това е истината. Нашата религия е
пълна с такива човеконенавистни учения. Това са болни ислямистки те-
чения в нашата религия. Ние трябва да разберем това. Ами безбройните
завоевателни войни от историята на исляма? Ами непрекъснатите теро-
ристични актове, убийствата, изнасилванията, зверствата на Ислямска
държава и на други терористични ислямски организации – всичко това
се е вършeло и се върши от мюсюлмани!… Преди 1400 години ние убихме
здравия разум, затова не трябва да се учудваме на престъпленията,
които вършим сега! Това е страшната картина на нашата религия…
Тези, които в Египет, Либия, Пакистан, Сирия, Франция убиват невинни
хора, са мюсюлмани… Ние нямаме право да мълчим и да ги оправдаваме,
като че ли това няма нищо общо с исляма…
Журналистката: Но това са само отделни радикални елементи, които
нямат нищо общо с исляма!
Омер Адип отговаря: Глупости! Ако нямаше в нашата религия такова
учение, тогава нямаше да има и терористи!… Това презиращо човешкия
живот учение е част от посланията на исляма. Ние израстваме с това
учение и то формира нашата болна психика и поведение. Кои са хората
от Ислямска държава, които вършат тези ужаси? Те са мюсюлмани.
А тези в Ирак? И те са мюсюлмани. Всички, които някога и сега изна-
силват жени и убиват деца, са мюсюлмани. Това е жестоката история
и действителност на нашата религия…
Журналистка: Мисля, че западните държави целенасочено злоупо-
требяват и провокират нашите мюсюлмани, поради което те вършат
тези действия.
Омер Адип: Глупости! Никой не може да злоупотреби с теб, ако ти
си психически здрав и не желаеш това! Защо западните държави не
злоупотребяват с последователите на другите религии? Защо само ние
вършим такива срамни неща? Мюсюлмани от САЩ убиват 18 души в
социален дом за инвалиди и крещят: „Аллах е велик!“ Те вършат това
злодеяние като мюсюлмани и те са част от нас. Това е горчивата ис-
тина! В нашата религия съществуват такива престъпни учения. Някой
мюсюлманин ги прочита, взима оръжието, отива на улицата и стреля.
Чуйте, това е жестоката реалност! Някой мюсюлманин решава да
се самоубие. Самоубийство за Аллах? Какво безумие! До каква степен
психически е увреден такъв един! Той знае, че заедно със себе си убива
деца, жени и мъже, без да го интересува, че между тях може да има
мюсюлмани и араби! ТОВА Е ИСТИНАТА. Кога най-после ще проумеем,
че се самозалъгваме? Ние вече не сме способни да контролираме себе
си. С нашата религия ние не можем да живеем в мир с другите. Ние
се самоунищожаваме. Такъв е нашият арабски свят! Хора, събудете
се и вижте реалността !! Събудете се!!!!!!!“ (Читателят може да види
цялото интервю в интернет на следния адрес: jurnalistenwatch.com…aegyptischer
fersehmoderator или Google под името Omar Adip).
За съжаление, наскоро след интервюто ислямските фундаменталисти
са заплашили модератора със смърт, а египетското правителство търси
пътища да го осъди като „богохулник.“
Какво казват по темата някои ислямски лидери?
а) Цитат от бившия ирански духовен и политически водач Аятолах
Хомейни в книгата му „Разкриване на тайните“„Ислямът казва: убий
неверниците с меча си, разпръсни армиите им. Всичко добро съществува
благодарение на меча и сянката му! Хората ще бъдат покорени само с
меча.“ (стр. 7).
б) Още по-директни в това отношение са думите на лидера на Ислямска
държава Абу Бакр Ал-Багдади, който в аудиозапис от май 2015 г. цитира
три от най-войнствените стихове в Корана (2, 216; 4, 74; 47, 4-6), след
което откровено казва: „О, мюсюлмани, ислямът никога, дори и за ден,
не е бил религия на мира. Ислямът е религия на войната“ (Г. Бек стр. 96).
Ислямска държава доказва това на дело.
Коранът и Ислямска държава опровергават папата
На срещата на католическата младеж в Полша в края на юли 2016 папа
Франциск заяви, че насилието, жестокостите и терора на ислямистите
нямали нищо общо с исляма. „Не е правилно ислямът да се сравнява с
насилие и терор. Това е нито справедливо, нито е истина“ (CNA Ватикана,
04. Август 2016). С тези свои думи, папата потвърждава становището на
френското правителство относно ислямския тероризъм, където в офици-
ална декларация се казва: „Автентичният ислям и написаното в Корана
противоречат на всякаква форма на насилие.“
Веднага след изказването на папата официалният печатен орган на
Ислямска държава, списанието DABIQ в брой № 15 от 30 юли 2016 г., под
титулното заглавие на този брой „Да унищожим кръста“, опровергава
напълно изказването на папата и становището на френското правителство.
В списанието четем следното:
„Заповедта е ясна: неверниците трябва да се избиват, както е
казал Аллах… Чрез тези изказвания папа Франциск иска да се хареса
на мюсюлманите, прикривайки учението на Корана… Християнският
Запад трябва да се мрази и папата не трябва да се опитва да омало-
важава заповедта на Аллах. Това, което ние вършим, е божествено
оправдана война на мюсюлманския свят срещу неверниците… Ние
обвиняваме политически и религиозни личности от страните на кръс-
тоносните походи, които се борят срещу реалностите на нашата
религия, полагайки големи усилия да представят исляма като религия
на мира. Фактически джихадът – разпространението на закона на
Аллах чрез насилие и меч – е задължение, което се намира в Корана,
словото на нашия Бог. Да се пролива кръвта на неверниците е наш дълг.
Заповедта е ясна – убивайте неверниците, както е казал Аллах. И тъй,
убивайте политеистите (б.а. християните)където и да ги намерите…
Ние опровергаваме думите на папата, който квалифицира деянията
на Ислямска държана като „безсмислено насилие.“ Същността на
нашите постъпки се състои в това, че ние следваме една схема на
тероризъм, война, жестокост и бруталност. Нашата омраза към
Запада е абсолютна и неумолима… И ако те биха престанали да ни
бомбардират, да ни изтезават, да ни хулят, очернят и насилствено да
унищожават нашата страна, дори и тогава ние ще продължаваме да
ги мразим, защото основната причина за омразата ни към тях няма
да изчезне, докато те не се подчинят на исляма. Дори и ако плащат
данък „джизия“ (б.а. това е данък, който неверниците трябва да плащат
на мюсюлманите) и напълно се подчинят на властта на исляма, то ние
и тогава ще продължаваме да ги мразим“, заявява Ислямска държава
в статия на списанието DABIQ. В заключение статията предупреждава,
че „жадните за кръв рицари на халифата ще продължат да воюват“
и заплашва: „Не се съмнявайте в това – войната ще приключи едва
тогава, когато се развее черното знаме на ислямския монотеизъм над
Константинопол и Рим; за Аллах това не е трудно…“
Настоящата информация е цитирана от Peter Ischka, Chefredaktuer
der Zeitschrift „Z – für die Zuckunft“ и предоставена на авторите от Horst
Niehues на 08. Август 2016 г. Източникът на тази информация преду-
преждава: „Тези изявления на Ислямска държава ще трябва да отворят
очите на някои добронамерени и хуманистично мислещи политици и
религиозни лидери.“
От казаното до тук могат да се направят следните три важни извода:
1) Ислямистите потвърждават и защитават агресивния и войнолюбив
характер на исляма, обосновавайки своите действия с написаното в Корана.
2) Както висшите духовници, така и политиците нямат представа от
същността на исляма, а само използват тази световна религия за постигане
на политически цели, както и на гнил, нетраен и фалшив мир.
3) Ислямът като религия притежава две напълно противоположни лица
– от агресия, терор и жестокост до миролюбие и добротворство. Тези две
лица на исляма имат една цел – ислямизация на света.
В потвърждение на това е и кървавата баня в Пакистан. На Възкресение
Христово 2016 г. на детска площадка в гр. Лахор атентатор мюсюлманин
се самовзривява, като убива 72 християни и ранява над 300 души, между
които много деца…
Особено обезпокоителна е информацията (ideaSpektrum 9.2016), че от
над един милион официално регистрирани бежанци в Германия през 2015
г. 143,000 са сменили самоволно адресните си регистрации и германското
вътрешно министерство няма информация за тяхното местонахождение.
Тази статистика обаче ни задължава да не забравяме нещо много важно:
Да се прави разлика между насилие,
безумен тероризъм и миролюбив ислям!
Милионите мюсюлмани по света искат да живеят в мир както
помежду си, така и с останалите религии. Християните са призвани
да приемат тази добра воля на мюсюлманите и така взаимно да
допринасят за запазването на световния мир. Така че война трябва
да се води срещу тероризма, а не срещу традиционния ислям!
Не може да се обвиняват всички мюсюлмани в тероризъм, но все
пак стои въпросът дали единадесетте атентата само за три години (от 11
септември 2001 до 1 септември 2004), извършени от ислямисти, нямат
нещо общо с цитираните по-горе Сури от Корана, който в това отношение
е категоричен: „И за да се противопоставите на тях, подгответе вие
войска, колкото ви стигат силите… за Свещена война (джихад б.а.).
Защото с това можете вие да плашите враговете на Аллах (неверниците
б.а.), вашите неприятели… Каквото пък разходвате по пътя, ще ви се
възвърне без остатък и по никакъв начин няма да бъдете вие онеправдани“
(Сура 8, 60).
Коренно различно е учението на Новия Завет относно отношението
към другите: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир
с всички човеци… Не отмъщавайте за себе си… И тъй, ако врагът ти е
гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще
струпаш жар на главата му… надвивай злото с добро“ (Римл. 12, 18-21).
Най-добър пример даде сам Христос: Той вечеря заедно с предателя Си,
мие краката му и го нарича „Приятелю“, плаче и се жертва за погиващите.
Разликата е огромна!
Мюсюлманите имат и едно друго оправдание за атентатите. Те казват:
„Християните също не са по-добри.“ Да, така е! За съжаление трябва
да се признае, че те са абсолютно прави. Ето една малка статистика: По
груби оценки при кръстоносните походи са загинали над пет милиона
мюсюлмани, евреи и християни; по време на инквизицията са намерили
смъртта си над един милион християни; близо 100,000 жени са били из-
горени като вещици. Е, какво да се отговори на такова едно основателно
обвинение?
В случая обаче абсолютно не можем да правим каквото и да е сравне-
ние между тези ужасни деяния на двата вида религии. Огромната разлика
е, че атентатите при исляма имат своята мотивация не в прищевките на
отделни престъпни ислямски елементи, а се основават на Корана (виж
по-горе цитираните Сури).
Тези убийствени атентати имат до голяма степен своето основание
в Корана. Това личи от цитираните по-горе текстове.
Така е заповядал Аллах и така трябва да стане.
През януари 2002 г. ислямски духовници провеждат международна
конференция в Бейрут. В заключителното комюнике на конференцията се
казва: „Самоубийствените атентати, провеждани от свети бойци са ле-
гитимни. Те се основават на Корана и на учението на пророк Мохамед. Те
са най-висша форма на мъченичество и осигуряват рая“ (Mitternachtsruf,
5, 2002, стр. 14). Това се потвърждава и в книгата за живота на Мохамед
(Ал-Бухари V4 B52 N44), където четем следното: „Мохамед беше запитан:
„Назови ми някое дело, което да е равно на джихада.“ Мохамед отговаря:
„Такова дело няма.“
Затова много от терористите, когато убиват или се самовзривяват,
крещят „Аллах е велик!“
Непонятен парадокс – може ли един истински Бог да призовава
към смърт и самоубийство!
На дипломната работа на един от пилотите-терористи (Мохамед Ата),
който забива самолета в Световния търговски център (11. септември 2001),
е написано следното: „Моята молитва и жертва, моят живот и моята
смърт принадлежат на Аллах, господаря на световете.“ Точно това този
терорист е реализирал на дело, за да достигне ислямския рай, който Аллах
обещава. Очевидно високата интелигентност не може да победи безумния
фанатизъм и духовна слепота!
Всичко това показва, че привържениците на радикалния ислям според
Корана не са някаква терористична банда от престъпници, а напротив –
вярващи мюсюлмани, които съзнателно и точно изпълняват предписанията
на Аллах, дадени в Корана. И когато се самовзривяват, те постъпват точно
според волята на Аллах. А фактът, че те биват осъждани от хиляди миро-
любиви мюсюлмани, показва, че в самия Коран съществуват парадокси
и противоречиви крайности. Той оправдава както терористите, които с
убийства угаждат на Аллах, така и миролюбивите мюсюлмани, които с
благочестив живот угаждат на Аллах. И едните, и другите следват Корана!
Аллах одобрява и едните, и другите!
Как стои въпросът при християнската религия?
Жестокостите на кръстоносните походи, инквизицията, изгарянето
на вещици някога, както и днешното либерално християнство, нямат
нищо общо с Новия Завет и учението на Христос.
В този смисъл организаторите и извършителите на тези деяния, макар
и да са се наричали християни, в действителност не са били такива. Хрис-
тос ги определя като „лъжливи пророци, които дохождат при вас в овча
кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете“
(Мат. 7, 15-16). Ето ги плодовете – войни, терор, убийства, смърт. А всичко
това няма нищо общо с учението на Христос.
Тук се проявява най-добре какво е християнството като религия и
какво – като учениеКато религия то надминава по жестокост много
езически религии. Но като новозаветно учение и вяра в единствения
и истински Бог, както и живот според тази вяра, християнството
е несравнимо с нито една от хилядите небиблейски религии в света.
Христос прокламираше мир между хората (Иоан 20, 19). Неговите
последователи Го нарекоха „нашият мир“ (Еф. 2, 14) и препоръчват на
всички Негови последователи „да живеят в мир с всички човеци“ (Римл.
12, 18). А Сам Христос повелява: „Обичайте враговете си, благославяйте
ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и
молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5, 44). Естествено
тази заповед християните трябва да изпълняват и към всички онези, които
не вярват и не обичат Христос.
Това е голямата разлика между учението на Христос и това на Корана.
Христос говори за обич към враговете, а не за джихад.
Ние българите имаме горчив исторически опит, за да преценим дали
ислямът е миролюбива религия. Достатъчно е да си припомним за звер-
ствата по време на петвековното турско робство и хилядите мъченици,
които е дал българският народ, за да запази вярата си. По приблизителни
изчисления по време на турското робство в България са били избити 43%
от българското население. Това едва ли означава миролюбиво съвместно
съществуване между поробители и поробени.
Интересно е мнението на египетския бивш мюсюлманин Хамед Аб-
дел-Самад по въпроса дали ислямът е миролюбива религия. В интервю за
вестник „Die Zeit“ от 13. 12. 2015 г. той казва: „Трябва да се прави разлика
между мюсюлмани и ислям, но не и да се оневинява ислямът. Ислямът
като религия на мира? Това е лъжа
Ислямът не е дошъл, за да стане
част от този свят, а за да завладее света. Това е заложено в текстовете,
а се среща и в историята на исляма като преживяна действителност…
Днешните ислямисти разбират поръчението на Аллах точно така, както
и предишните. Те не злоупотребяват с исляма, а го употребяват… И днес
ислямът дели света на вярващи и невярващи. Той не само легитимира
насилието над неверниците, а и го изисква и стимулира… В нито една
друга религия понятието „неверник“ не се използва с такава неприязън,
както в исляма. В нито една друга религия фактът, че не вярваш, не оз-
начава смъртна присъда. Трябва да се дистанцираме от някои текстове
в Корана
Би било добре, ако немюсюлманите помогнат за това, вместо
да хулят исляма.“
Какво представлява ислямският тероризъм и как човечеството
може да се справи с него?
Правилен отговор дава известният турски проповедник и ислямовед
Фетхуллах Гюлен, който по повод на ислямските терористични актове, пише
във вестник „Монд“ (Le Monde) следното: „Трудно ми е да намеря думи,
за да изразя скръбта си от ужасите, причинени от Ислямска държава…
Като мюсюлмани трябва да работим за изчистването на тази кал от свя-
тата ни религия… Мерило за истинската вяра е запазването на човешкия
живот… и уважението към всеки човек… Ние мюсюлманите трябва да
престанем да се оправдаваме с конспиративните теории, които ни пречат
да се изправим срещу собствените си проблеми и е нужно да се подложим
на равносметка…Антимюсюлманската реторика може да донесе повече
вреда, отколкото полза. Желанието на мюсюлманите в Европа е да жи-
веят в мир и спокойствие… Като мюсюлмани ние трябва да подложим на
преоценка разбирането ни за исляма и да си направим самокритика… Това
би ни помогнало да осмислим степента на нашата деформираност… Ние
трябва да приключим с радикалните религиозни групи… Искам ясно да за-
явя, че ситуацията, пред която сме изправени в момента, не е сблъсък на
цивилизациите, а сблъсък между човешката цивилизация и варварството.
Стремежът за опазването на човешкия живот е мерилото на
истинската вяра. Човечеството може да се справи с ислямския
тероризъм само тогава, когато мюсюлманите станат част от
борбата срещу този тероризъм.“
(www.24chasa.bg 21.12.2015)
Още по-смели и конкретни са изказванията и действията в това отноше-
ние на най-великия реформатор на съвременна Турция – Кемал Ататюрк.
Според него най-големият проблем на исляма са неговите амбиции да
обедини в себе си религиозната и политическа власт. Ако ислямът се
освободи от политическите си стремежи, тогава той може да се превърне в
миролюбива религия. Така Ататюрк изгони исляма от политическата сцена
и превърна Турция в светска република с мюсюлманско вероизповедание.
16) Друга една разлика между новозаветното християнство и Корана:
Христос никога не е принуждавал Своите последователи да се стремят
към смъртта.
Християнските мъченици са убивани затова, че не правят компромис
с вярата си в Бога. Атентаторите-самоубийци убиват други за отмъщение
и в очакване на блаженство след смъртта.
Мотивацията и целта на тези две категории хора е коренно различна:
при мъчениците мотивацията е любов към Бога и хората, а целта е вечният
живот при Бога. При атентаторите мотивацията е омраза, отмъщение и
смърт, а целта – многообразните удоволствия в рая. Освен това Господ
забранява самоубийството и го определя като грях. Коранът също осъжда
самоубийството, но ислямът индиректно насърчава своите последовате-
ли да търсят мъченичество, защото: „В никакъв случай не смятайте за
мъртви загиналите в името на Аллах. Напротив, те пак са живи и са
получили благоволението и милостта на Аллах“ (Сура 3, 157-158 и 169).
В исляма единствената възможност за постигане на сигурност
приживе, че ще се отиде в рая, е човек да умре в борбата срещу
неверниците или да убие някой, който се е отказал от исляма.
Онзи, който умира от естествена смърт, не може да бъде
сигурен в спасението си. Това решава Аллах.
John Ashcroft, бивш министър на правосъдието на САЩ, беше казал
някога: „Ислямът е религия с един Бог, който иска от своите последо-
ватели да жертват сина си за него. Християнството вярва в един Бог,
Който от любов пожертва Сина Си за теб.“
В никакъв случай това не може да бъде един и същи Бог. Библейският
Бог и Аллах на Корана са коренно различни.
17) Идваме до една от най-фрапиращите разлики между Корана и но-
возаветната християнска вяра – учението за рая. Ето някои отличителни
черти на мюсюлманския рай:
а) Коранът представя рая като „вечни градини, които Всемилостивият
Аллах е обещал на рабите Свои… където ще има само поздрави и благопо-
желания … и препитание сутрин и вечер“ (Сура 19, 61-62); „там ще има
реки от мляко…. вино… чист мед… и плодове всякакви“ (Сура 47, 15); „от
това вино нито глава боли, нито умът се помътнява… и месо от птици,
което душите им желаят“ (Сура 56, 19, 21); „по лицата на обитателите
ще се види блясъка на благоденствието“ (Сура 83, 24), което сигурно не
идва от изобилието на храни, питиета, плодове, скъпоценни дрехи, накити,
чудесна обстановка, а от „девиците с големи черни очи, които, подобни
са на бисер, скрит в черупката си…, девици, които съвсем отдавна сът-
ворихме ги ние тях“ (Сура 56, 22,23,35); А Сура 78, 31-36 обяснява какви
ще бъдат тези девици: „Наистина за тези, които се боят от Аллах, има
спасение, градини и лозя и моми с набъбнали гърди и пълни чаши… това
ще бъде награда от твоя господар.“
В друга Сура (3, 15; 4, 57) Аллах обещава на обитателите на рая, че
„ще намерят невести непорочни“ и „пречисти съпруги.“ Дали това не
означава, че в мюсюлманския рай съществуват съпружески взаимоотноше-
ния? Това се потвърждава и от Сура 44, 54: „А освен това ще ги оженим
ние тях за девойки (хури) с големи очи.“ Ако това е така, то разликата от
християнския рай става още по-голяма.
Така изглежда раят според Корана и той напълно отговаря на мечтите
на всеки един мъж от пустинята – чудесна обстановка, изобилие на ядене
и пиене и пленително красиви девици и плътски удоволствия.
И един не особено любезен въпрос: какво трябва да очакват мюсюл-
манските жени от рая? Ако на този втори въпрос не се даде някакъв за-
доволителен отговор, то мюсюлманският рай ще притежава и едно друго
специфично качество – полова дискриминация.
Такава една картина за мюсюлманския рай допринася немалко и за
оформяне на представата за жената в исляма, която в този свят трябва
да е покорна, да бъде привлекателен обект за плътско удоволствие, да е
безупречна домакиня и да притежава благословена плодовитост.
Това се потвърждава от Сура 2, 223: „Жените ви са за вас нива –
приближавайте към нивата си така, както желаете.“ От тук е видно,
че волята и мнението на жената са такива, каквито са на една нива, т.е.
никакви. А защо това е така, Сура 2, 228 обяснява: „И все пак мъжете
с право на превъзходство са спрямо жените, защото велик и мъдър е
Аллах.“ Но плътската консумация и възпроизводството са само до опре-
делена възраст, тъй като тези две биологични качества са ограничени във
времето. А след това…?
И още един твърде любопитен въпрос: След като в Корана няма
яснота дали в мюсюлманския рай има жени, то тогава къде отиват жените
атентаторки? Каква е тяхната мотивация, за да се заредят с експлозиви
и да се взривят, след като нямат яснота къде ще отидат след смъртта?
Според един от известните тълкуватели на исляма Шейх Абд-Аллах ибн
Джибреен в „мюсюлманския рай също ще има и жени, които ще имат
по един млад мъж и те ще трябва да бъдат доволни от него.
б) Има и друга огромна разлика между мюсюлманския и християнския рай.
В мюсюлманския рай се отива единствено поради добри дела. Това потвърж-
дава Сура 16, 32: „Онези, на които душите им с благост ангелите ще вземат
и ще им рекат: Мир вам! Влезте в Дженнета (рая), заради добрите дела,
които вършили сте вие.“ Християнството учи, че „ние се оправдаваме даром,
с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса“ (Римл. 3, 24),
„защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът“ (Римл. 3, 20).
И друго нещо съществено – изглежда, че живите не са сигурни дали
починалите са в рая. или не. Доказателство за това е, че когато се споменава
някой починал, обикновено на края се изрича благословията: „Аллах да
го благослови и дари с Дженнета“ (Предговор към Корана стр. 6). А това
значи още, живите не са сигурни къде са починалите и че Аллах може да
промени решението си и след смъртта на човека. В християнството въ-
проса с рая се решава единствено приживе. И това става чрез покаяние
и живот според волята на Христос.
в) И накрая най-същественото за мюсюлманския рай – в Корана няма
нито дума, от която да се види, че в рая има среща и някакво общение
между Аллах и обитателите на рая. Аллах предоставя на обитателите
всичко, за което те могат да си мечтаят, но самият Той липсва. Така на
практика се получава рай (небе) без Бог.
Това е и огромната разлика с новозаветния рай, където Христос ще
бъде заедно с онези, които ще бъдат там. Христос се молеше: „Отче, тия,
които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мен там, дето съм Аз“ (Иоан
17, 24). На разбойника на кръста Господ каза: „Истина ти казвам: днес
ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23, 43). Това напълно отговаря на духовния
стремеж на всеки един човек – възстановяване на общението със своя
Творец. Така се постига и крайната цел в живота на човека – да постигне
това, което той изгуби при грехопадението – общението с Бога.
г) И ако трябва да обобщим разликата между християнския и мюсюлман-
ския рай, тя изглежда така: Христос предлага възстановяване на общението
с Бога, а Мохамед – задоволяване на мечти от земния живот – удоволствия,
сладострастия, развлечения и т.н. В Библията е казано ясно: „Защото Бо-
жието Царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух“
(Римл. 14, 17). Пълна противоположност и несравнимост с ислямския рай.
Задължително е мюсюлманите-терористи, преди да предприемат смър-
тоносните си действия, да си поставят следните два въпроса:
Първо: „Как така Аллах за жестокост, убийство, смърт и само-
жертва, възнаграждава с райско блаженство? Явно е, че в този Бог
има нещо, което е в противоречие със качествата на един истински
Бог. А ако евентуално не е истински, тогава какво е?
Второ: Защо християните казват, че убийството (атентаторите са
убийци) и самоубийството е грях и тези, които вършат грях, отиват
директно в ада?
Не е необходимо човек да бъде обезателно богослов, за да се досети за
отговора, който новозаветното християнство дава на този въпрос. А този отго-
вор може да бъде формулиран в следните три точки: 1) Ислямският рай няма
нищо общо с това, за което терористите си мислят и се надяват. 2) Библията
учи, че мястото на терористите-убийци е в ада, където ще се срещнат с техния
бог, в името на когото те са убивали. 3) Тогава тези терористи ще разберат,
че ще бъдат вечни обитатели на ада, не само заради това, че са убийци и не-
покаяли се грешници, но и затова, че са отхвърлили божествената същност
на Христос, Неговото спасително дело на Голгота и Неговото Възкресение.
Такова е посланието на Библията, което трябва да бъде предупреждение
за всички онези, които мразят, тероризират, убиват, лъжат, заблуждават
и се кланят на небиблейски лъжливи божества. Библията е категорична
в това отношение: „А отвън (б.а. – в ада) са псетата, магьосниците,
блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши
лъжа“ (Откр. 22, 15). В историята за богаташа и бедния Лазар (Лука 16,
19-31) Христос повдига завесата на отвъдното и ни показва картината на
ада и съдбата на тези, които са в него.
18) Особено големи са различията между Библията и Корана относно
личността, учението и делото на Христос. Въпреки, че в Корана се при-
емат доста неща от Библията, в това отношение, разликите са огромни и
засягат предимно ключови доктринални въпроси в Евангелието.
Коранът категорично отхвърля, че Христос е Син Божий, отрича раз-
пятието и възкресението на Христос, а оттук опрощението и спасението,
т.е. всичко, което е свързано с идването на Христос на този свят. А всичко
това е фундаментът на християнската вяра. Без тези неща няма Спасител,
няма прощение на греховете, няма спасение, няма вечен живот. Библията
е категорична в това отношение: „Ако пък Христос не е възкръснал, то
празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… вие сте си още в
греховете“ (1 Кор. 15, 14 и 17).
Библията определя като лъжец и антихрист всеки, който отрича, че
Христос е Син Божий: Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус
е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. Всякой,
който отрича Сина, няма и Отца“ (1 Иоан 2, 22-23).
И тогава каква полза, че Коранът приема някои личности, както и
общоизвестни историко-географски факти от Библията, а отрича ду-
шеспасителните? Това е много силен аргумент, че Библията и Коранът
са две напълно противоположни една на друга свещени книги. Ето
защо, Коранът не може да бъде в никакъв случай продължение или
допълнение на Библията, каквато претенция предявяват мюсюлман-
ските богослови.
19) Фундаментални различия.
а) Огромна е разликата между понятието „вяра“ в Библията и това в
Корана. Библейската вяра означава доверие към Бога, а вярата в Корана
означава „приемам нещо за вярно“, т.е. приемам за вярно, че Аллах е
най-велик и Мохамед е негов пророк. Това изчерпва цялото съдържание
на вярата в исляма, която е основана на страх и пълно подчинение. А от
тази разлика идва и още по-голямата разлика в начина, по който се при-
добива вярата. Мюсюлманинът става вярващ, защото е роден и израснал
в мюсюлманско семейство и страна.
Християнска вяра не се придобива по наследство. Тя се придобива чрез
убеждение, познание и доверие и затова тя е изградена на взаимна любов
между обекта и субекта, т.е. между Бога и човека. Ако няма тези три неща,
роденият в християнско семейство много бързо и лесно губи битовата
религиозност и отива в света. Има хиляди примери в това отношение.
б) Коранът и ислямът не познават застъпническата молитва за дру-
говерците. Христос и Неговите последователи са призвани да се молят
за своите врагове.
Точно такъв е случаят с майката на един от обезглавените в Либия 21
коптски християни. Попитали са я „ако срещне убиеца на сина си, как ще
постъпи с него?.“ Тя отговорила: „Ще го поканя вкъщи и ще му говоря
за любовта на Иисуса към него!“
в) Освен това молитвата в исляма има характер на заслуга, което значи,
че след като се молиш, ти очакваш да получиш земни и небесни добрини.
Чрез молитвата мюсюлманинът търси благоволението и възнаграждението
на Аллах, т.нар. „молитва на отплатата.“ Същата е мотивацията и за
добрите дела – те се вършат, за да се получи възнаграждение от Аллах,
т.е. имат компенсаторен характер.
В християнството молитвата е преди всичко общение на молещия се с
Бога, а добрите дела се вършат, за да се прослави Бог чрез тях. В исляма
молитвата е дълг и заповед – пет пъти на ден и 34 поклона. В християн-
ството молитвата е потребност. Мюсюлманинът се моли винаги обърнат
към Мека, а християнинът обръща сърцето си към Бога.
г) Според Корана постът може да се откупва: „Откуп да заплатят
тези, които не могат да постят“ (Сура 2, 184).
д) Ислямът практикува изкупителната жертва на човека чрез животно
(Курбан Байрам).
е) Относно спасението мюсюлманинът се надява (ма ша Аллах). Това
е така, защото спасението в исляма става единствено благодарение на до-
брите дела, а мюсюлманинът не знае никога дали е извършил достатъчно
добри дела, поради което не е сигурен в спасението си. Християнинът
знае, че е спасен, защото неговото спасение е извършено от Христос.
ж) Огромна е разликата между християнството и исляма относно учението
за първородния грях. Според исляма Адам се покаял и този грях му бил
опростен. Човек се ражда на този свят чист и безгрешен. След смъртта Аллах
решава дали добрите му дела могат да компенсират греховете му, което оп-
ределя и съдбата му за вечността. Освен това Коранът учи, че никой не може
да изкупи личния грях на някой друг. Това означава, че никакъв Спасител
не е необходим, Който да изкупва чужди грехове. С това учение на Корана
напълно се отрича Спасителната мисия на Христос и саможертвата Му на
Голгота за спасението на човеците. Всъщност това е и една от основните
цели на Корана – да отрече божествеността и спасителното дело на Христос.
Централната атака на исляма е срещу богочовешката същност на
Христос и Неговото спасително дело – всички останали различия между
християнство и ислям са второстепенни.
з) Съществена разлика между двете религии има и относно покаянието.
В един от Хадисите на Абу Зара се казва: „Ако си постъпил лошо, стори
след това добра постъпка, за да изтриеш лошата.“ В Хадиса на Ал
Бухари и Муслим четем: „Който спазва Рамадана с вяра и надежда, за
награда ще бъде освободен от предишните си прегрешения.
Библията учи, че човек се ражда обременен от първородния грях (Пс.
50, 7) и се освобождава от него единствено чрез спасителната жертва на
Христос, когато Го приеме за свой личен Спасител и Господ. Покаянието
пред духовник или лично пред Бога е задължително условие в духовния
път на християнина.
20) Методите на разпространение.
Огромна и несравнима е разликата относно методите за разпростра-
нение на двете религии.
а) Христос изпраща Своите последователи с думите: „Даде Ми се всяка
власт на небето и на земята. И тъй, идете, и научете всички народи…
и ето, Аз съм с вас..“; (Мат. 28, 19-20); „Който повярва и се кръсти, ще
бъде спасен…“ (Марк 16, 16); „Ето, Аз ви пращам като агнета посред
вълци… И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!“
(Лука 10, 3 и 5); „Обичай ближния като себе си“ (Мат. 19, 19). А апостол
Павел добавя: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с
всички човеци… Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой
го… Надвивай злото с добро“ (Римл. 12, 18 и 20).
б) Аллах повелява: „…да водят битки в името на Аллах…“ (4, 74); „…
Ако те после се отвърнат от Него, тогава заловете ги, убийте ги там,
където ги намерите…“ (4, 89); „Наказанието за онези, които се борят
срещу Аллах и Неговия Пратеник… е или да бъдат убити най-безмилостно,
или пък да бъдат обесени, или ръцете и краката им да бъдат отряза-
ни…“ (5, 33); „… Водете битки с тях…докато не победи изцяло вярата
на Аллах…“ (8, 39); „Воювайте с онези от удостоените с книги (б.а. евреи и
християни), които не вярват в Аллах…“ (9, 29); В един от най-авторитетните
сборници от хадити (Букхари) четем думите на Мохамед: „На мен ми е
заповядано да се сражавам с хората, докато те не свидетелстват, че
няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е пратеникът на Аллах…Ако те го
признаят, те ще спасят кръвта и собствеността си…“ (Hadith 01:33; Г.
Бек, стр. 109). Основателят на „Мюсюлманското братство“ Хасан Ал-Банна
пише за основната роля на исляма следното: „Джихадът е дълг от Аллах
за всички мюсюлмани и не може да бъде избегнат или пренебрегнат. Аллах
придава огромно значение на джихада и осигурява великолепни награди за
мъчениците и бойците по неговия прекрасен начин…“ (Г. Бек, стр. 110).
Осама Бин Ладен е още по-конкретен. В интервю през 2002 г. той казва:
„Част от нашата религия е налагането на нашата вяра над останалите.
Тези, които отхвърлят принципа на терора срещу враговете, отхвърлят
и заповедите на Аллах, както и Неговата шерия“ (Г. Бек, стр. 119).
Джихадът е доктрина (заповед на Аллах) в исляма, призоваваща мю-
сюлманите на борба срещу враговете на тяхната религия. Ето няколко
текста от Корана относно джихада: „… тръгнете всички на война…водете
вие Свещена война по пътя на Аллах…“ (9, 41); „Истински вярващи са
само онези, които повярвали са единствено в Аллах и Неговия Пратеник
…и които с имането и душите си битки водят по пътя на Аллах…“ (49,
15); „Хей, ти, Пейгамбер (б.а. Мохамед), битки води ти с неверниците, строг
бъди към тях!…“ (66, 9). Така нареченият „малък джихад“ представлява
насилствено разпространение на исляма по цял свят.
Предоставяме на читателя сам да направи сравнение между начините
на разпространение на двете религии…
Нашият кратък коментар:
Методът на Христос може да се изрази само с една дума: любов към
човеците. Цитираните по-горе текстове от Корана и Хадита показват какъв
е методът на Аллах и Мохамед – насилие, властолюбие и смърт.
Християнството се основава на Христовия новозаветен закон за любовта
между хората. Ислямът се основава според закона на шериата. Само този
факт показва, че християнството и исляма са две коренно различни религии.
21) Каква е целта на исляма според Корана?
Целта на исляма според Корана е ислямизацията на целия свят. Това
ясно е посочено в Сура 2,193: „Водете битки с тях, чак докато изчез-
нат всички интриги и раздори и докато вярата на Аллах се разпростре
навсякъде.“ Сура 8, 39: „Водете битки с тях… докато не победи изцяло
вярата на Аллах.“ Сура 48, 28 потвърждава тази амбиция на исляма: „Той
е този, който изпрати Пейгамбера (Мохамед – б.а.) Свой с Наставление-
то и с Правата вяра, за да я възвиси той най-горе над всяка друга вяра.
От първите два стиха личи и методът, чрез който ще се постигне това
световно господство – войни и битки. Това добре е подчертано от често
срещания израз в Корана „свещена война“ (джихад). Това е методът, чрез
който ще се завладее светът. Но след завладяването следва ислямизацията,
т.е. вярата, че Аллах е единствен и най-велик, Мохамед е Негов Пророк,
Христос не е нито Бог, нито Син Божий, нито Спасител.
Докато не се постигне световно господство, светът според концепцията
на исляма съществува в две части: Първата част се нарича Дар Ал-Ислам
(Домът на исляма) – това са всички страни, които владее ислямът. Втората
част се нарича Дар Ал-Харб (Домът на войната) – това са всички страни,
които не владее ислямът.
Историята на исляма показа на дело, че тази заповед на Аллах твърде
успешно се осъществява през последните 1400 години. България е една
от многото страни в света, която изпита върху гърба си тази стратегия
на исляма. Военната стратегия на исляма в днешно време е заменена до
голяма степен в някои части на света (напр. Европа) от идеологическата
и емиграционна тактика, както и от тактиката на терористичните самоу-
бийства и добрата биологична репродуктивност.
Един от известните съвременни ислямски богослови Шейх Кардави
заявява пред авторитетното издание „Фатфа“ от 25. 02. 2005 г.: „В крайна
сметка ислямът ще владее и ще бъде цар над целия свят… Европа ще бъде
окупирана, християните ще бъдат победени, мюсюлманите ще нараснат
и ще контролират целия европейски континент“ (islamonline. net/Fatwa/
ara…?hFatwaID=2042).
Това се потвърждава по-късно и от думите от шейх Мохаммед Айед –
духовник (имам) на джамията Ал-Акса в Йерусалим. През октомври 2015 г.
в своя проповед (видеозапис в YouTube) той упреква европейските страни,
че не трябва да приемат бежанците от ислямските страни от състрадание, а
по задължение. Дословно той казва: „Европейците изгубиха биологичната
си плодовитост да създават деца, затова те искат нашата. Заедно с тях
ще раждаме деца и така ще завладеем Европа, която ще стане халифат
(б.а. „Халифат“ е ислямска форма на теократично държавно управление.
Държавният глава се възприема като наследник на политическата власт на
Мохамед).“ Обръщайки се към бежанците мюсюлмани в Европа, шейхът
казва: „Евреите и християните никога няма да ви обикнат, но вие никога
не трябва да приемете тяхната религия. Тази тъмна нощ за вас скоро ще
свърши и тогава ние ще стъпчем Европа“ (ideaSpektrum 40.2015, стр. 6).
В недалечното минало имаше две политически системи, които също
имаха претенцията да завладеят света. Това бяха националсоциализмът
в Германия и комунизмът в страните от Източния блок. И двете системи
рухнаха и не успяха да постигнат тази цел. От тези три търсещи световно
господство системи остана ислямът. Между тези три системи има една
много голяма разлика. Докато двете политически системи обещаваха
на тези, които се борят за тяхната кауза, щастлив живот тук на земята,
то ислямът обещава на тези, които се борят и умират за Аллах щастие в
ислямския рай. Едното има временен характер, а другото – вечен. В този
смисъл ислямът е много по-добре мотивирана и плодоносна система, за
която човек много по-лесно може да се саможертва, превръщайки се в
терорист, препасан с експлозиви, или пък не знаейки границите на своята
биологична репродуктивност. И ние виждаме, че това масово се случва.
Интересна информация в това отношение намираме в книгата на д-р
Питър Хамънд „Робство, тероризъм и ислям – исторически корени и съвре-
менна заплаха.“ Ето кратък цитат от тази книга: „В исляма са преплетени
религиозен, политически, социален, икономически и милитаристичен ком-
понент. Религиозният е главният и на него са подчинени всички останали.
Ислямизацията започва, когато в дадена държава мюсюлманите са ста-
нали голям процент. Ако мюсюлманското общество е под 2%, те минават
за кротко и миролюбиво общество. Ако са 5%, те търсят съмишленици.
При 10% те имат влияние в обществото. При 20% се наблюдава агресивна
разправа с немюсюлмани и формиране на джихад. Ако са 40%, се наблю-
дава постоянен терор над немюсюлмани. Когато има над 60%, започват
гонения и прилагане законите на шариата. Над 80% яростен джихад и
етническо прочистване. При 100% настъпва мир, т.нар. „Dar-es-Salaam“
(ислямски дом на мира). Практически и при този процент никога не на-
стъпва мир в тези страни, където радикалните воюват срещу по-малко
радикалните мюсюлмани, просто за назидание и сплашване. Тези страни
се управляват според законите на шариата, децата учат само Корана,
дружбата с неправоверен е криминално престъпление.“
Това твърдение на П. Хамънд се потвърждава от Корана, където Аллах
заповядва: „Пазете се слабост да не проявите и не призовавайте към
мир тогава, когато силни сте вие“ (Сура 47, 35).
Тези много разлики между Библията и Корана ни задължават да на-
правим сравнение между качествата на библейския Бог с качествата на
Аллах. Само така ще може да се види дали тези качества са проява на
един Бог, Който има претенциите да е единствен и истински, и какво е
отношението на този Бог към човека и неговата вечност.