Първа част ОБЩОТО НАЧАЛО

Изгубеното общение

Бог създаде човека по Свой образ и подобие, за да има общение с него. И такова общение имаше до деня, когато човекът по собствена воля се отказа от него. Това е най-голямата трагедия в човешката история – отделянето на човека от Бога, което Библията нарича грехопадение (първороден грях). Бог прокле Сатаната като източник на раздялата и обеща на човека, че ще дойде ЕДИН, Който ще възстанови тази връзка (Битие 3, 14-15). Така Бог започна спасителния план за възстановяване на изгубеното общение. Отпадналият от Бога човек тръгна по свои пътища да търси възстановяване на връзката си с Бога. Така се появиха многото езически* религии (religare = обратна връзка, чрез която човекът искаше да възстанови изгубеното общение с Бога). Това не беше пътят според Божия план, поради което човек продължи да се отдалечава от Бога. Злото и грехът завладяха изцяло човеците, поради което Бог ги унищожи чрез потоп (Битие 7 гл.), запазвайки само Ной и семейството му. Потомството на Ной продължи да се отдалечава от Бога. Бог отново се намеси и ги разпръсна по цялата земя чрез смесване на езиците (Битие 11 гл.).

Протегнатата ръка на Бога

Бог избра един човек от родословието Сим, чрез когото продължи изпълнението на Своя план за възстановяване на общението Си с човека. Това беше Аврам. Бог му каза да излезе от народа, сред който живее, да тръгне по път, по който Сам Той ще го води, и да отиде в страната, която му дарява. „Аз ще произведа от теб голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена (Битие 12, 2-3). Бог сключизавет (договор) с Аврам и му даде обещание, че ще умножи потомството му като звездите небесни и пясъка морски. Тогава промени и името му в Авраам, което значи „баща на множеството“.

Изпълнение на обещанието

Това, което Бог е обещал, Той изпълнява според времето, което е найдобро за човека. Както всеки човек, така Авраам и Сара бяха нетърпеливи и искаха това обещание да се изпълни по-бързо. По съвета на жена си Сара той се сдобива със син от робинята си Агар. Това беше Измаил. Още преди раждането му Бог каза на Агар и Авраам какъв ще е характерът на сина, когото Агар ще роди: „Той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него… Аз ще го благословя и ще го наплодя и много, твърде много ще го умножа… и ще произведа от него голям народ. Но завета Си ще сключа с Исаак, когото ще ти роди Сара“ (Битие 16, 12; 17, 20-21).

Раздяла в единството

Това Божие пророчество е разделната граница между двамата синове на Авраам: между сина на робинята – Измаил и сина на свободната – Исаак. Това означава, че Божието обещание за възстановяване на общението с човека ще се изпълни чрез Исаак и неговото потомство. Така настъпи голямото разделение между Измаил и Исаак, чрез които Бог програмира две напълно различни линии в развитието на тяхното потомство. Бог остана верен и продължи да изпълнява обещанието Си към Авраам с двете му деца: Измаил стана плодовит (Битие 17, 20), потомството му се умножи твърде много, стана велик народ и днес неговото потомство наброява 422 милиона в 22 арабски държави на света. Бог продължи да изпълнява и обещанието Си с Исаак, като продължител на еврейския народ. Той не беше многочислен и никога не стана такъв, което означава, че обещанието за биологична плодовитост не засяга този народ. Днес евреите наброяват около 16 милиона и са пръснати по цял свят. Да не забравяме и друга една значителна подробност, че Измаил и Исаак не са истински братя, а полубратя, тъй като са от две майки. А това е определящото в етническата принадлежност, тъй като при евреите тя се унаследява само по майчина линия. Така че по този показател Измаил и неговото потомство не са евреи, а са измаилтяни, които стават началото в родословното дърво на арабите. И тук се натъкваме на един съществен факт: Бог три пъти подава ръка на Агар, тя да се обърне към Него: Тя идва в дома на Авраам като робиня и езичничка; живяла е дълго време в дома на Авраам, който е почитал истинския Бог (ЯХВЕ); от Авраам тя е родила и своя син. Бог се открива чрез Своя Ангел още два пъти лично на египетската робиня Агар. Това показва, че тя е знаела за истинския Бог, Когото Авраам почита (Битие 16 и 21 гл.). Всичко това обаче не се е оказало достатъчно тя да приеме Бога на Авраам. След като бива изгонена, тя и синът ѝ продължават със старите си езически божества. Така те двамата следват пътя на езичеството в живота си и програмират това езичество и за своите потомци. Мохамед е 46-то поколение от потомците на Измаил, а Христос – 42-то поколение от Авраам.

И тъй, както етническата, така и религиозната връзка между Авраам и Измаил окончателно и безвъзвратно е прекъсната. Потомците на Измаил и тези на Исаак имат напълно различни пътища на развитие в исторически, етнически, интелектуален, социален и религиозен аспект. Това, което столетия наред ги свързва, е взаимната омраза и терор, както и нескончаемите войни, които започнаха между две жени – Сара и Агар.

 

ПРИМИРИТЕЛЯТ

Обещанието, което Бог даде на Авраам, засяга потомците на Исаак както в родословен, така и в духовен смисъл. На един от 12-те синове на Яков (Израел) Бог потвърди най-великото обещание, което се отнася за еврейския народ и за цялото човечество: „Скиптърът не ще се отнеме от Юда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде ПРИМИРИТЕЛЯТ, и Нему ще се покоряват народите“ (Битие 49, 10). Това Божие обещание говори просто и ясно, че ПРИМИРИТЕЛЯТ между Бога и човека ще дойде от потомството на Исаак, т.е. от еврейския народ. Бог продължи да потвърждава това Свое обещание повече от 300 пъти през старозаветната история на този народ. И това обещание Бог изпълни преди две хиляди години. ПРИМИРИТЕЛЯТ дойде, донесе истината за Бога и за възстановяването на общението БОГ-човек, което е и крайната цел на човешкия живот – спасението на душата. Бог Сам дойде в този свят в лицето, учението и делото на Господ Иисус Христос. Христос беше потомък на Юда, на Исаак, на Авраам. Днес последователите на Христос наброяват 2,2 милиарда. Така се появи най-великата духовна „нация“ в света, последователите на Божия Син – християните, които са многочислени като „пясъка морски и звездите небесни“ и чрез които „се благославят всички земни племена“. Това са тези, които приемат вярата на Авраам, чрез която човек се оправдава, както Библията казва: „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“ (Битие 15, 6; Яков, 2, 23; Гал. 3, 6). И за да потвърди, че не наследството по плът има някаква стойност за вечността, Бог заявява ясно в Своето Слово: „Знайте, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови… и биват благословени заедно с верния Авраам“ (Гал. 3, 7 и 9), защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“ (Гал. 3, 11). Вяра в кого? Библията отговаря: „та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците“ (Гал. 3, 14), т.е. върху ония, които не бяха наследници по плът. Това е и единственият път за възстановяване на изгубеното общение с Бога „защото всички вие сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса“ (Гал. 3, 26). Така Бог изпълни в съвършенство, 100% даденото на Авраам обещание към двете му деца – голямата численост от потомците на Измаил (арабския свят) и ПРИМИРИТЕЛЯТ от потомството на Исаак (християните). Бог ще изпълни обещанието Си и към потомците на Исаак по плът (евреите), които „ще погледнат към Този, Когото прободоха“ (Зах. 12, 10). „И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков“ (Римл. 11, 26). А нечестията на потомците на Яков са големи – те смесиха вярата в живия Бог с много човешки елементи, създадоха си Талмуда и затова Христос каза на техните духовни ръководители, че „техен баща е дяволът, …който е човекоубиец, лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8, 44). Остава да се изпълнят и пророческите думи на Яков към сина му Юда: „…и Нему ще се покоряват народите.“ Това ще стане, когато потомъкът на Юда – Христос ще дойде втори път не вече като ПРИМИРИТЕЛ, а като Съдия. Това е Лъвът от Юдиното коляно, за Когото говори Библията (Откр.5, 5). Така всички народи ще трябва да се явят пред Съдията-Христос, за да получи всеки заслуженото, когато отиде във вечността. С това се завършва планът на Бога с човека.

И тъй, Библията учи:

1) Арабите и евреите имат общо етническо начало, но различно историческо развитие и крайна цел.

Има обаче три общи неща между тях:

а) Авраам;

б) Взаимната им омраза;

в) Агресията им към християните. При едните тази омраза започна веднага с появата на Христос, а при другите – 600 години по-късно.

2) Библейското откровение е пълно, завършено, съвършено и достатъчно, за да осъществи Бог плана Си за спасение на човека.

3) Ново допълнително откровение на библейския Бог няма, а и Сам Бог не е обещал да даде друго откровение освен това в Библията. Ето защо Коранът не е продължение на Библията, а съвсем независима и отделна от Библията книга.

4) Сам Христос предупреждава Своите последователи да бъдат внимателни с новопоявили се откровения: „Защото ще се появят лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса“ (Мат. 24, 24).

5) Лъжеучения се появяват още по време на апостолите. Апостол Павел пише: „Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, който ви е призвал чрез благодатта Христова към друго благовестие. Има някои, които искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, да бъде проклет“ (Гал. 1, 6-8). Това значи, че проклетия лежи върху всеки, който учи нещо различно от това, което Бог е открил в Библията, пък макар и то да е било дадено от ангел Гавриил.

6) В Библията нито дума не се споменава за Аллах, за исляма и неговия основател Мохамед. И това е напълно понятно, тъй като ислямът се появява 600 години след Христос. Това означава, че появата на тази нова религия няма нищо общо с Библията. Фактът, че в Корана се споменават редица личности и исторически събития от Библията, повдига твърде важни въпроси относно автора на Корана и Мохаммед.

Нека разгледаме два от тях:

Първи въпрос:

Дали библейският Бог, в Когото е вярвал Авраам, е бил същият Аллах, авторът на Корана?

Това е невъзможно и напълно изключено поради следните причини:

а) Думата Аллах не се среща никъде в Библията. Според исляма Мохамед е 46-то поколение от Измаил – синът на Авраам от египетската робиня Агар. Ако в това дълго родословие такова име съществуваше, то историците и ислямските богослови щяха да знаят това. Но и историята и историците мълчат.

б) Няма никакви исторически, библейски и археологически доказателства, че след излизането на Авраам от Ур Халдейски неговият Бог да се е казвал Аллах. Това име представлява едно от многото арабски божества, чието светилище е Кааба в Мека.

в) Авраам е живял в Ур Халдейски сред езически народи. В книгата си „Аллах – лунният Бог“ д-р Робърт Морей пише, че от планините на Турция до бреговете на Нил най-разпространената религия е била свързана с почитането на Лунния бог под различни имена. Бог призовава Авраам да излезе от тези езически народи и да следва истинския Бог. Този истински Бог по-късно назовава Своето име: YHWH (ЯХВЕ), което означава „АЗ съм вечно Съществуващият“ (Изход 3, 14). Това еврейско име на истинския Бог няма нищо общо с арабската дума „Аллах.“ Забележителното е, че ЯХВЕ не се среща никъде на друго място освен в Библията, което показва, че не е заимствано от друга религия или култура.

г) Между времето, в което е живял Авраам и времето на Мохамед разликата е 2,600 години. Ето защо неоснователно е твърдението на Корана в Сура 3, 67, че „Ибрахим (Аврам) не беше нито евреин, нито пък християнин, а беше правоверен мюсюлманин.“ Такова едно твърдение създава неразрешими исторически, доктринални и етнически проблеми на ислямските богослови, на които те трябва да дадат някакъв приемлив отговор. Трябва поне да се даде отговор кога започва мюсюлманството – от времето на Авраам или с Мохамед?

д) Ако Аллах беше идентичен с библейския Бог на Авраам, то евреите и християните щяха без проблем да приемат исляма на Мохамед. Те знаеха много добре, че вярват в истинския Бог, поради което отказаха поканата на Мохамед. Това е и причината той да ги обяви за най-големи врагове на исляма, да започне да ги преследва и избива, което продължава и до днес.

Логическият извод е:

Библейският Бог не е идентичен с Аллах на Корана, поради което християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог.

Тази неоспорима истина е потвърдена във втората част на книгата с многобройни факти относно качествата на библейския Бог и тези на Аллах.

Втори въпрос:

Как да си обясним факта, че в Корана има личности и исторически събития, които показват известна идентичност с Библията?

Единственият разумен отговор е, че авторът на Корана е познавал Библията. Според исляма нито Мохамед, нито неговите първи последователи са автори на Корана. Коранът е вечна книга на Аллах, дадена на Мохамед чрез откровения от Ангел Гавриил. Логиката ни задължава да кажем, че три са личностите, които познават Библията:

а) Бог, като неин Автор;

б) Сатаната, като Божий враг. Това личи от изкушението на Христос в пустинята, където Сатаната цитира Библията. (Мат. 4, 1-10);

в) И на трето място, човеците, които искат да живеят според нея или пък да я критикуват и отричат. Отново ще повторим, че Аллах, като автор на Корана, познава и Библията, но това не ни дава основание да мислим, че авторът на Корана и авторът Библията са един и същи Бог, и то поради следните причини:

А) Разликите между тези две свещени книги са огромни по структура, съдържание и цел. Ако авторът е един и същ и чрез тези книги има за цел спасението на човеците, то по съдържание тези две книги не трябва да се различават. И в двете книги трябва да личи почеркът на един и същи автор. А това не е така.

Б) Приликите относно личности и исторически събития между Коран и Библия не са абсолютни. Това значи, че истината е примесена с неистини или полуистини за съответните факти. Ако авторът е един, защо си е позволил тези несъответствия, какво цели с тях и коя от двете информации е вярната – тази в Библията или тази в Корана?

В) Променена ли е Библията? Напълно погрешно е да се приеме твърдението на ислямските богослови, че Аллах бил автор на Библията, но с течение на времето тя била променена от евреите и християните и затова се наложило Аллах да дари Корана като коректив и допълнение на Библията. Такава промяна е изключена поради следните шест причини: