Мохамед и неговият характер
Относно личността и делото на Мохамед (на арабски Мухаммад ибн
Абд Аллах; Мухаммад; Мухаммед) ще цитираме извадки от най-извест-
ните биографии на Пророка, от самия Коран, от Хадиса на Бухара, както
и извадки от книгите, електронните сайтове и дискусиите на Хамед Аб-
дел Самад – египтянин, бивш мюсюлманин, който понастоящем живее
и работи в Европа като журналист и университетски преподавател. Ще
споменем само три от неговите книги, както и публикацията му в елек-
тронната мрежа: „Чудовището „Ислямска държава“ е рожба на ислям-
ската религия“ (blog.bg. В. Кордон), „Мохамед – да излезем на чисто“,
„Ислямският фашизъм“ и „Мохамед – равносметката.“
Ето какво пише този бивш мюсюлманин:
„Твърдението, че „Ислямска държава“ (ИД) няма нищо общо с Моха-
мед, е опасно. ИД не върши нищо, което не би сторил Мохамед – поробване,
обезглавяване на военнопленници, завоевателни войни… В живота на Мо-
хамед настъпва поврат след преместването му от Мека в Медина. Тук за
първи път се проявява един склонен към насилие пророк, готов да мине през
трупове, за да постигне целите си… Мохамед започва безпримерно завоева-
телно настъпление … Мохамед е жаден за власт и признание… Само през
последните осем години от живота си той води 80 войни… Колкото повече
врагове ликвидира, толкова по-голяма става параноята му… На своите
бойци Мохамед обещава не само удоволствия в рая, но и тлъсти печалби и
красиви робини още в този свят… Военната плячка, търговията с роби, да-
нъчният хомот за неверниците… това са главните финансови източници на
ислямските завоеватели… всички те обаче се позовават на Мохамед. Днес
терористите от ИД също оправдават своята агресия с делата на Мохамед,
който обезглавявал военнопленници и прокуждал друговерци… Ислямът
не трябва да бъде реформиран, защото ако това стане, то той трябва
да добие оригиналната си първоначална форма, както е бил при Мохамед,
който да се приеме като пример за подражание – властолюбие, насилие,
смърт… Трябва да се прави разлика между ислям и ислямизъм. Ислямът е
миролюбие и толерантност, а ислямизмът – терористична и властолюбива
религия. Второто е оригиналът, както Мохаммед го е оставил.“
Такова е мнението на един много добър познавач на исляма.
Столетията след Мохамед непрекъснато потвърждават неговия харак-
тер. Цитираме електронното издание „Christliches Forum“ (09.02.2015 г.,
където Felizitas Küble (автор) под заглавие „Ислямски завоевания преди
кръстоносните походи“ пише следното: „Кръстоносните походи се пред-
шестват от брутална ислямска експанзия, започнала през седмия век, при
което много територии на Близкия Изток, Северна Африка и Италия са
били завладени и населението насилствено ислямизирано. По времето на
халиф Ал-Хаким е превзет Йерусалим и разрушена църквата на Божий
гроб. Причината за първия кръстоносен поход е молбата на император
Алекси Комнин за военна помощ срещу ислямизацията на Византия. В
отговор папа Урбан Втори призовава към първия кръстоносен поход през
1095 г. Така че причината за кръстоносните походи е ислямизацията.“
Цитираме извадки от предговора към българското издание на Корана
от 1993 г.: „Даряването на Св. Коран се е осъществявало с посредничест-
вото на един от трите главни ангели на Всевишния Аллах – Джибраил
Алейхисселям. Той с вдъхновение (вахий) е предавал на Мохаммед запове-
дите на Аллах. Понякога ангелът му се явява в човешки образ. По време на
вдъхновението Мохамед изгубил съзнание, лицето му побледняло, избила
го студена пот“ (стр. 4). Разгледан от медицинска гледна точка, този текст
показва, че Мохамед е получавал откровенията от Аллах в ненормално
здравословно състояние. И един чисто практически въпрос: Защо Аллах
е предавал своите послания, когато Мохаммед е бил в такова състояние?
И каква е гаранцията, че посланието е запазено точно в този вид, в който
то е получено, и след това предадено на други, без да е променено?
И друго още по-загадъчно, което четем в Хадиса на Бухара (книга с
предания, втората по важност след Корана): „Ангелът ме хвана и здраво
ме стисна, докато ми спря дъха. После ме отпусна и ми каза: „Чети!“
„Но аз не мога да чета“ – му отговорих. Втори път ме стисна до болка
и отново ми каза: „Чети!“ Отговорих му: „Аз не знам да чета.“Стисна
ме за трети път и ми каза: „Чети в името на твоя създател. Той съз-
даде човека от съсирена кръв… Научи хората на неща, които не знаеха“
(Стр. 3 от предговора към българското издание на Корана).
От това личи, че началото на откровенията е имало насилствен характер,
което едва ли съответства на характера на един всемилостив Аллах.
За да разберем по-добре тези факти, ще дадем две кратки допълнения
от биографията на Мохаммед. Първо – цитираме откъси от статията на П.
Вълчев „Ислям“ (pravoslavieto.com): „Мохамед е притежавал силно рели-
гиозно чувство… Характерно е признанието на Мохаммед: „Повече от
всичко на земята аз обичам жените и ароматите, но пълна наслада всякога
съм намирал само в молитвата… Обичал е да беседва с евреи, християни и
ханифи, благодарение на което е придобил широки религиозни познания…
Идеята за пророка е била присъща на арабите – ханифите живеели в оч-
акване на Великия пророк, който да даде на арабите това, което евреите
получили от Моисей и християните – от Христос. Това напълно споделял
и Мохамед. По мнението на повечето учени арабисти, вярата в пророче-
ското призвание на Мохамед се получила под влияние на неговата нервна
болест, от която той страдал… Д-р Шпренглер – един от най-добрите
познавачи на исляма и лекар, отрича това да е било епилепсия…, а опре-
деля болестта на Мохамед като „мускулна истерия“, тъй като по време
на припадъците Мохамед винаги е говорел за чувствата и виденията си.
Клиниката на това заболяване освен своеобразните физически припадъци,
се придружава от халюцинации, видения и самоизмама… Под влияние на
тези преживявания и екстаз Мохамед често се е уединявал на планината
Хира, където се е предавал на пост, молитва и религиозни размишления…
Когато е бил на 40 години, тук е получил и първото си откровение .“
Начинът на получаване на откровенията смущавал и самия Мохамед,
който дълго време смятал, че му въздействал зъл дух, поради което ня-
колко пъти искал да се самоубие. Ангел Гавриил, който му се явявал,
започвал да го души и да иска от него да чете непонятен текст.
И втори цитат от Есад Бей в книгата му „Биография на Мохамед“:
„Пада, тялото му трепери, на устните му избива пяна, врещи като мла-
да камила (стр. 73). Това е било обичайно състояние, в което Мохамед е
получавал откровенията си… Съзнанието не се загубва и по това тази
болест се различава от епилепсията. Истериците са много чувствени
хора и големи eнтусиасти.“
По повод даденото по-горе становище на Абдел Самад за Мохамед, ци-
тираме ислямския богослов и преподавател в университета във Фрайбург
(Германия), професор Abdel-Hakim Ourghi: „Упреците на Абдел Самад
към Мохамед не са нещо ново. Съвременниците на Мохамед и негови
противници в Мека също са критикували Мохамед, като са го смятали за
безумен, лъжец, омагьосан, гадател и измамник. Това личи от следните
Сури в Корана, където Аллах опровергава тези обвинения и защитава
Мохамед като Свой пророк: 15, 6; 81, 22; 7, 184; 52, 29; 26, 153-154; 25, 4.
… Ние мюсюлманите не трябва да се страхуваме от критиката, защото
основателната критика на исляма не означава отхвърляне на нашата
религия, а е необходима потребност за нейното утвърждаване“, пише
известният ислямси богослов. (www.zeit.de/Gesellschaft/2015-12)
Последователите на Мохамед имат едно голямо предимство пред своя
пророк – те притежават Корана в неговата цялост, а Мохамед не е видял
Корана в този вид, докато е бил жив. Така че той не носи отговорност,
ако нещо е изменено и се представя от негово име.
В исляма господства една неоснователна тенденция да се идеализира
личността на Мохамед, като му се приписва непогрешимост и съвършена
добродетелност. Цитираме извадки от детската книжка „Аз съм един малък
мюсюлманин“, издание на Главно мюфтийство на мюсюлманите в България
от 2000 г. „Пратеникът на Аллах не изричал лоша дума. Винаги се държал
добре с всички. Не отговарял на лошото с лошо. Не причинявал страдание
не само на хората, но и на животните. Опрощавал на онези, които му при-
чинявали страдание… Нашият пророк бил много любезен… Притежавал
както прекрасна душа, така и прекрасно тяло… Колко са щастливи онези,
които са се сдобили с характера и принципите на Пратеника на Аллах…
Той воювал срещу онези, които угнетявали хората и разпространявали
сред тях невежество и лъжливи вярвания… Когато говорел с хората,
Пратеникът на Аллах (Мир нему) винаги говорел правдиво.“
Нека читателят сам направи разлика между този текст и това, което
пишат биографите на Мохаммед, които предполагаме, че по-добре го
познават, отколкото сегашните мюсюлмански богослови. Мюсюлманско-
то духовенство рискува твърде много с такава фалшива информация за
идеализиране на Мохаммед, защото с тази информация ще се постигнат
само две неща: разочарование или фанатизъм. Така се получава реална
опасност от миролюбиви мюсюлмани да се формират фанатизирани ра-
дикални ислямисти.
Но нека съвсем добронамерено да си поставим въпроса дали качества-
та на Мохамед могат да се сравнят с качествата на предходните на него
пророци в Корана? Отговорът ще дадем по следния начин:
ХРИСТОС и МОХАМЕД: КОЙ Е ПО-ВЕЛИК?
следваща глава ХРИСТОС и МОХАМЕД: КОЙ Е ПО-ВЕЛИК?