Многото лица на Корана
От представената обилна информация относно разликите между хрис-
тиянство и ислям съществува опасност да се добие представа, че ислямът
е жестока, войнолюбива и терористична религия, което не е вярно. Така
мислят обикновено хора, пострадали от радикални ислямисти или пък
станали жертва на ислямска завоевателна политика. Нерядко и бивши
мюсюлмани се отнасят твърде агресивно към исляма, от който те са се
отказали. Който контактува с обикновени миролюбиви мюсюлмани много
добре знае, че това са хора скромни, непретенциозни, честни, благочес-
тиви, услужливи, трудолюбиви и благодарни. Това са качества, от които
много християни могат да се поучат. Ние години наред контактуваме с
мюсюлмани и можем да потвърдим, че това е истина.
Така се изправяме пред една загадъчна ситуация относно квалифика-
цията на исляма – от крайна жестокост до пословично благочестие!
Защо се наблюдават тези крайности в областта на ценностната система
в тази религия? Ежедневно сме свидетели на тези две крайности – от ра-
дикални терористични ислямисти, които не се спират пред нищо, когато
убиват, до миролюбиви и скромни мюсюлмани, които живеят в добри
взаимоотношения с християните.
Мислим, че отговорът трябва да се търси преди всичко в съдържанието
на Корана, където Аллах изявява своите качества. Ето само пет примера:
1) От една страна Аллах призовава своите последователи към безпо-
щадност към неверниците и вероотстъпниците, които трябва да бъдат
избивани (Сура 74, 4; 4, 89). И това е най-лесният път да се отиде в рая.
От друга страна в Корана се казва, че Аллах е всемилостив (Сура 7, 156).
Как да се съчетаят тези две качества в характера на един Бог?
2) В рая Аллах обещава плътски и гастрономически удоволствия за
мъжете (Сура 56, стихове 22, 23, 35; 78, 31-36). На жените такъв вид удо-
волствия не се предлагат. Каква е мотивацията на жените да се надяват за
рая? Как да се разбира тази полова дискриминация в характера на един Бог?
3) Две абсолютни крайности наблюдаваме и в учението на Корана
за Христос: от една страна той Го нарича Месия, Слово на истината,
Творец на живот и т.н., а от друга страна отрича, че е Син Божий, че е
умрял на кръста, и че е възкръснал от мъртвите. Тези крайни учения на
Корана определят характера на взаимоотношенията между християни
и мюсюлмани.
4) Две крайности проявява Аллах и към християните. От една страна,
Той се отнася дружелюбно и казва, че мюсюлмани и християни имат един
Господар (Сура 29, 46) и че християните са най-близки до мюсюлманите
(Сура 5, 82), а от друга страна, той ги нарича „неверници“ (Сура 5, 17).
Естествено, това води до конфронтация между двете религии.
5) От една страна Коранът толерира многоженството и неограниче-
ните плътски удоволствия на мъжете, като се игнорира напълно волята
на жената, както в този свят, така и в рая. Това потвърждава Сура 2, 223:
„Жените ви за вас са като нива – приближавайте към нивата си така,
както желаете.“ Една от Сурите очевидно загатва за по-свободни сек-
суални контакти единствено за Пророка. Цитираме Сура 33, 50: „Хей,
Пейгамбер, сторихме позволение ние за тебе твоите жени… с които
надарил те е Аллах като придобивка от полето бойно и които са твое
притежание, всичките дъщери на твоите чичовци и лели… А също и
всяка вярваща жена, която дарява себе си на Пейгамбера или пък която
Пейгамберът пожелае да вземе, но отредено е това не за останалите
вярващи, а единствено само за тебе…“ Тази Сура говори ясно как се
формира многоженството, какво представляват многото съпруги за мъжа,
свободата на Пейгамбера (Мохамед) да има общение с всяка вярваща, коя-
то му се отдава, и че той сам решава дали да се ожени. Подобни текстове
в Корана толерират необузданото мъжко страстолюбие, както е случаят
с бившия либийски диктатор М. Кадафи, чийто харем от многобройни
секс-робини и отвратителни полови извращения станаха известни в цял
свят, с което се лепна голямо петно на исляма.
От друга страна Коранът държи изключително много на семейната
чест и морал, на благоприличието на отношенията и облеклото на жените
(Сура 33, 33).
В това отношение могат да се приведат твърде много други крайности.
Например от една страна многото призиви на Корана към война, а от друга
– волята на Аллах да се живее в мир. Такива крайности се наблюдават и в
99-те имена на Аллах.
Аллах обещава много по-голяма награда за онези, които водят свеще-
на война, в сравнение с тези, които си стоят вкъщи (Сура 4, 95). А това
е голям стимул, както за формирането на войнолюбив характер, така и
твърде привлекателно и мотивиращо за всеки амбициозен и фанатизиран
мюсюлманин да се препаше с експлозиви и се самовзриви. И често сме
свидетели на такъв тероризъм.
Това са само няколко примера, които могат да ни дадат отговор за
крайностите в исляма: от една страна жестоки, фанатизирани, радикални
ислямисти, които оправдават своите действия с Корана. От друга страна
миролюбиви мюсюлмани, които също оправдават своя начин на живот с
Корана. Многото лица на Корана формират поведението на мюсюлманите
и мнението на останалия свят за исляма.
Ислямските богослови обясняват тези крайности в Корана с факта, че
има разлика между Сурите, получени от Мохамед в Мека и Сурите, които
той е получил в Медина. Сурите от времето в град Мека имат миролюбив
характер, докато Сурите, получени от Мохамед по-късно в град Медина,
след като той е придобил политическа власт, се характеризират с насил-
ствен, жесток и войнолюбив характер.
Така се формира противоречие и двуличност на Корана, което естестве-
но показва истинското лице на Автора на Корана, и формира облика на ис-
ляма като религия на противоречията. (http://www.bdb.buergerbewegungen.
de/bedrohtefreiheit.pdf)
Отново ще кажем, че обезателно трябва да се прави разграничение
между ислям и ислямизъм. Ислямът е религия на 1,5 милиарда хора по
света, които искат да живеят в мир, разбирателство и сътрудничество с
всички останали хора. Ислямизмът е расистка, религиозно-политическа
теория за превъзходство над всички останали, теория която налага със
сила, меч и терор ислямския свещен закон над всички немюсюлмани в
света. Типичен пример за ислямисти са терористите от Ал-Кайда, Ислям-
ска държава, Боко Харам и др.
Но милионите миролюбиви мюсюлмани по света трябва много добре
да знаят, че ако се отнеме исляма от Ислямска държава, то от нея нищо
няма да остане. Ислямът е мотивацията на терористите от Ислямска
държава, Ал Кайда, Хизбула, Хамас и др. Религия, която върши обез-
главяване на човешки същества в ХХІ век, убива с камъни хора, които
не споделят ислямските гледища и унищожава ценностите на човешката
цивилизация, не може да е равна с християнството, а да не говорим, че
иска да господства над него.
Всичко това е дало основание на държавния глава на най-голямата
арабска страна в света, Египет, открито да призове през декември 2015 г.
ислямските богослови за „религиозна революция“ в исляма и за неговото
тотално реформиране. Президентът на Египет направи тази рискована
първата стъпка пред ислямските богослови, като каза: „Бог не е създал
света само за Umma (мюсюлманите), а за всички човешки общности. Бог
не създаде света само за една религия, а за много религии“ (Г. Бек, стр. 9).
следваща глава Старият Завет на Библията (Юдаизъм)