Глава 7 – Наистина ли Бог ме обича?

Съмнявали ли сте се някога в любовта на някой човек, на когото много държите? Опитвали ли сте се някога да докажете, че обичате някого, ако той не ви вярва? Както и да е, в определени ситуации истинската любов се изразява по-добре с дела отколкото с думи.

Бог доказва любовта си към вас с това, което е направил, а именно със смъртта на Исус на кръста. Ако разберете дълбокия смисъл на това събитие, не са необходими други обяснения, че Бог ви обича.

На хълма Голгота са били издигнати три кръста. На два от тях са били разпънати крадци. Господ Исус е бил прикован между престъпниците и там е умрял.

Единият от умиращите крадци е разбирал живота и смъртта по-добре от доста наши грешни съвременници. Той казва: „И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо“.[1] Този крадец се признава за виновен. Той разбира, че заслужава смъртта си и знае, че Исус е невинен.

И тъй като осъзнава вината си, крадецът казва: „Ние получаваме заслуженото.“ И в едно отношение той има право. Бог ни казва: „Заплатата за греха е смърт“.[2] Грехът обединява всички хора. По тази причина смъртта би била неизбежната последица за всички нас, ако любящият Бог не се беше намесил.

Действителната вина е била проблем не само на онзи умиращ крадец, но и на съвременния човек. Който мисли, че „комплексът за вина“ е останка от лошите стари времена, не разбира истинския проблем, а оттам – и решението, дадено от любящия Бог.

За разлика от всеки човек, който е живял някога, Исус е бил съвършен във всяко отношение. Това разбрал даже и умиращият крадец и затова казал: „… а Този не е сторил нищо лошо“.

Други, които добре са познавали Господ Исус, също са единодушни относно Неговото абсолютно съвършенство. Всеки, който Го е познавал и по-късно е писал за Него, е формулирал това наблюдение пречупено през собствената си личност. Петър е бил човек на делото и свидетелства, че Исус не е извършил никакъв грях.[3] Йоан е познавал Господ Исус съвсем лично като Негов спътник и приятел и казва: „В Него няма грях“.[4] Павел, начетен и образован човек, говори за Исус като за Този, „който не е знаел грях“.[5]

Ако сметнем, че такива верни последователи на Исус са пристрастни в мненията си за Него, то нека чуем думите на Пилат Понтийски, римския управител на Юдея. Той положително не е бил приятел на Исус Христос, но въпреки това също свидетелства за съвършенството на Неговия характер. Когато е трябвало да каже какво мисли за Исус, Пилат е бил достатъчно честен, за да признае: „… аз Го разпитах пред вас и не намерих в Този Човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате“.[6]

Но какво представлява такова свидетелство в сравнение с думите на Небесния Отец на Исус!? Когато някой трябва да говори пред публика, нормално е той да бъде правилно представен. Когато Господ Исус започва Своята обществена дейност, не някой друг, а Самият Бог Отец Го представя, като казва: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“.[7]Ако е имало някакъв недостатък в характера на Исус или някаква грешка в Неговите действия, Бог не би могъл да Го представи така. Когато Господ Исус Христос е посетил земята, в Него не е имало нищо, което да накърни абсолютната святост на Неговия Отец.

Тъй като Исус е бил безгрешен и съвършен във всяко отношение, смъртта не е имала право да упражни властта си над Него. И въпреки това Той е умрял! Като краен израз на божествена любов Бог по Своя собствена воля е пожертвал Исус за вас и за мен. Четем: „… за нас направи грешен Онзи, който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.[8] Ние изобщо не можем да си представим отвращението, което Исус е изпитал, когато нечистотата на греха е обляла Неговата безупречно чиста душа. Съвършен във всяко отношение, Исус е тръгнал към кръста като „агнец без недостатък и пречист“.[9] Той „Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото“[10] – вашите и моите грехове.

Любовта на Бога към вас можете да измерите само с неизразимата болка, която Той е чувствал, когато е трябвало да остави любимия Си Син да умре на кръста.

Макар че вие и аз никога няма да разберем колко невероятно дълбока е била тази болка, Бог все пак ни дава някаква приблизителна представа за това какво е понесъл за греховното човечество.

Невъзможно е унищожаването на една картина от Рембрандт да се сравни със загубата на някакво мръсно листче. Още по-малко смъртта на Исус Христос може да се сравни със смъртта на който и да било друг човек. Старият Завет съдържа едно пророчество за физическото обезобразяване на Исус. Там ни се казва: „Толкова бе погрозняло лицето Му, повече от лицето на който и да било човек“.[11] Този превод не притежава пълната изразителност на оригиналния еврейски текст, според който Исус е бил третиран така жестоко, че вече не е приличал на човек. Възможно е и други да са претърпели подобно обезобразяване, но те преди това не били съвършени. Въпреки че Господ Исус Христос, когато е отивал към кръста, е бил съвършен във всяко отношение, страданието, което е претърпял заради нас, буквално е отнело от физическия Му облик всичко човешко. Толкова голяма е била болката изтърпяна от Него за вас и за мен.

Телесните мъки на Исус са били неописуеми, но те са били само началото на смъртната Му агония. Душевните страдания, когато Той, Невинният, е страдал на кръста за нашата вина, и Неговата безгранична самота в това страдание са били връхната точка на Неговото мъчение. Исус е бил отблъснат от същите хора, към които е проявявал само съвършена любов. Кулминацията на Неговите страдания намира израз във възклицанието: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Той е бил изоставен от Бога, който не е можел повече да гледа на Своя Единороден Син, тъй като Той е бил направен грешен заради вас и мен, т.е. Бог е прехвърлил нашите грехове върху Него, единствения невинен.

По време на моите пътувания като мисионер имаше случаи, когато жена ми и аз трябваше да бъдем разделени за няколко месеца. Сбогуването е винаги болезнено. Тъй като аз по природа съм мек човек, не се срамувам да кажа, че съм проливал по някоя сълза след такова сбогуване. Дори и на човешко ниво раздялата с любими хора често е повод за голяма печал. Когато обаче Господ Исус е трябвало да бъде наказан от Бога за вашите и моите грехове, скръбта в любящото Божие сърце е била много по-голяма, отколкото въобще можем да си представим. Въпреки че хората могат да говорят за Божията любов, те никога не са в състояние действително да схванат любовта такава, каквато вечно блика от триединния Бог. И след милиони години ние няма да можем да разберем колко голяма е била болката на Бога. Дълбочината на тези преживявания е мярката на Неговата любов към вас и към мен.

Ако човек се замисли над изкупителните страдания на Господ Исус, може би ще бъде в състояние да почувства частица от Неговите физически и душевни мъки, но никога Неговото духовно страдание. А когато Исус е увиснал на кръста, именно Неговото духовно страдание е било най-тежката болка.

По време на разпъването в продължение на три часа светът е бил обхванат от зловещ мрак, когато Бог е пристъпил към съд над греха. Така сериозно Бог приема нашите грехове – „заплатата“ за нашите грехове, която Господ Исус е понесъл.

На кръста Бог наистина е доказал Своята любов към грешниците. Истинското значение на това действие ни е предадено от апостол Павел. Когато пише до вярващите в Коринт, той им напомня, че те са освободени от възмездие за греховете си, понеже са приели простото послание на евангелието (повярвали са в него, доверили са се), а именно: „Че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията“.[12]

И наистина това е една добра вест на Бога за грешниците. Най-голямо значение има фактът, че Исус като наш заместник е умрял за нашите грехове. Уникалното значение на Неговата заместническа смърт е пророкувано в Стария Завет. Че Бог е приел тази жертвена смърт като изкупление за вашите и моите грехове, се вижда от това, че смъртта не е могла да Го задържи и Той е възкръснал от гроба.

Да вярвате с благодарно сърце за това, че Исус е умрял за вашите грехове, включва също така и радостта от увереността, че Бог ви е простил и Неговата любов ви е спасила.

Понеже Господ Исус Христос е Бог Творец, Той сътворява живот от нищото. Понеже Господ Исус Христос е Бог Спасител, Той побеждава смъртта и от гроба създава живото. Никога един гроб на разтлението и смъртта не би могъл да удържи Създателя на живота.

Д-р Сангстър беше един от най-надарените оратори, които някога съм слушал. Той с радост използваше своя дар слово, за да възхвалява своя Господ и Спасител Исус Христос. Има някаква зла ирония в това, че д-р Сангстър преди смъртта си изобщо не беше в състояние да говори, тъй като страдаше от рак на устната кухина. Малко преди да умре, той помоли дъщеря си да му даде хартия и молив. И в онова великденско утро той написа: „По-добре е да нямаш език, но да имаш изгарящо желание да извикаш: Христос възкръсна“ – отколкото да имаш език, но да нямаш никакво желание да говориш за Бога.“

Причината Бог да приеме „плът и кръв“ е не само, че Той е трябвало да умре за вашите и за моите грехове, но и „за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, сиреч дявола“.[13] Точно както Давид е използвал собствения меч на Голиат, за да го погуби, така и Исус е взел смъртта – собственото оръжие на Сатана – и го е използвал, за да го победи напълно. Исус е истинският освободител на хората. Той е изпратеният от Бога Освободител, единственият, който е в състояние да избави хората от тяхното духовно робство.

След възкресението Си Господ Исус Христос е отишъл на небето и оттогава води след Себе Си починалите вярващи в Своя триумфален поход. Днес истински вярващият знае, че вратата на смъртта всъщност е достъп до славата: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото? Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; но благодарение на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“.[14]

Приел човешки физически образ, Исус е победил смъртта и е възкръснал от гроба. Относно Неговото възнесение 40 дни след възкресението Му четем: „… където Исус като предтеча влезе за нас…“[15] Господ Исус Христос проправя пътя към небето, за да можем вие и аз победоносно да Го последваме.

Преди Бог да създаде Вселената и да насели планетата Земя със свободни същества, наречени човеци, Той вече е знаел цената, която доброволно е трябвало да заплати, за да спаси грешниците и да им открие как да живеят вечно и в близост до Бога на светлината и любовта. За тази цел Исус е преживял телесни, душевни и духовни страдания, чиито размери ние никога няма да можем да разберем. Хората никога няма да могат да вникнат в дълбочината на такава любов.

Колкото и невероятно да изглежда, някои хора ще продължат да отхвърлят предложението на Исус за опрощение, а други и занапред ще бъдат равнодушни към Неговата любов и саможертва.

Независимо от това дали някой съзнателно отхвърля Исус, или в равнодушието си към Него „изчаква“, последиците са едни и същи: вечно отделяне от единствения извор на живота, светлината и любовта. Това ужасно състояние е било описано със следните думи:

Ти ще бъдеш вечен пътник
към една безкрайна смърт,
ти винаги ще бъдеш смъртник,
без край ще бъде твоят път.

Да останеш равнодушен към Божията жертва означава да попаднеш под проклятието на вечното отделяне от Бога. И все пак Исус вече е понесъл това страдание на отделянето, за да ви предпази от подобна съдба. Дали ще се възползвате от това, е въпрос на вашата свободна воля, на ваше решение. Бог няма да ви принуди да откликнете на Неговата любов, както не е принудил и Адам и Ева да ядат от дървото на живота.

Бог също няма и да ви предпази от вечното проклятие само защото ви обича.

Наистина „Бог е любов“[16], но това не е пълното послание на евангелието. Добрата Божия вест за грешниците гласи, че Неговата любов е дошла съвсем близо до нас, когато Той е изпратил Сина Си, за да умре за греховете – за вашите и моите грехове.

Само и единствено вашият отговор на смъртта на Исус ще реши вечната ви участ. Божията любов е проправила пътя и сега Той ви моли за отговор на Своята саможертвена любов и милост.

На основата на Божието любящо милосърдие става следното: Ако признаете на Исус, че сте грешник и не можете сам да заплатите за греховете си, ако повярвате, че смъртта на Исус е заплащане за вашите грехове и ако Му благодарите, че е умрял за вас, тогава Господ Исус ви дава следното обещание: „Излязох от Отца и дойдох на света и пак напускам света и отивам при Отца… Отивам да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“.[17]

Исус отваря на всички истински вярващи вратата, за да могат да Го последват в Неговата победа.

За да се запази непосредствеността на вашето ново познание на Божията любов, Бог е взел специални мерки. Както и опрощаването на вашите грехове, това също е резултат от извършеното за вас от Исус с Неговата смърт на кръста.

Преди Исус да се раздели със Своите ученици, Той им казва: „А сега отивам при Онзи, който Ме е пратил“[18] „… и Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител… Духът на истината“[19] „за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас, но ако отида, ще ви Го изпратя“[20] „Той Мен ще прослави…“[21]

Днес Господ Исус е прославен на небето. Предвиждайки Своята победа на кръста, Господ Исус поглежда отвъд смъртта и се моли: „Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Теб преди създанието на света“.[22]

Така Исус завършва делото Си на земята и се връща на небето. И тогава Бог Отец изрично потвърждава делото, извършено от Неговия Син на кръста. Елохим казва, че за Него смъртта на единствения невинен е достатъчна, за да замести смъртта на всички грешници: Той изпраща Светия Дух, за да продължи делото на Исус на земята. Така както Бог Отец изпраща Своя Син на Голгота, за да умре за вас на кръста, така на Петдесятница, 50-ия ден след разпъването, Бог изпраща Светия Дух, за да прославя оттук нататък Исус на земята.

Оттогава Светият Дух присъства в живота на всеки вярващ, понеже Бог иска Исус да бъде прославян от всеки истински вярващ, през когото струи Божията любов, „защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свети Дух“.[23]

Божията любов ви се предлага независимо от това в какво положение се намирате и колко вина сте натрупали през живота си. Тя е свързана само с едно единствено условие – активно да я приемете. Но Той иска не само да ви дари спасение, но и вие да занесете тази любов и на други – на вашите ближни. Чрез вас Божията любов трябва да докосне други хора и те да познаят силата на опрощението.



[1] Лука 23:41

[2] Римляни 6:23

[3] 1 Петрово 2:22

[4] 1 Йоан 3:5

[5] 2 Коринтяни 5:21

[6] Лука 23:14

[7] Матей 3:17

[8] 2 Коринтяни 5:21

[9] Сравнете 1 Петрово 1:19

[10] 1 Петрово 2:24

[11] Исая 52:14

[12] 1 Коринтяни 15:3-4

[13] Евреи 2:14

[14] 1 Коринтяни 15:55-57

[15] Евреи 6:20

[16] 1 Йоан 4:8

[17] Йоан 16:28; 14:2-3

[18] Йоан 16:5

[19] Йоан 14:16-17

[20] Йоан 16:7

[21] Йоан 16:14

[22] Йоан 17:4-5

[23] Римляни 5:5