Глава 5 – Къде се крие истинският проблем

В началото на това столетие много хора са гледали оптимистично на бъдещето на света. Те са мислели, че заедно с индустриализацията ще настъпи златен век на мира и благосъстоянието. Мнозина са смятали, че даровете на това ново столетие ще станат осезаеми във всяка страна, дори там, където безнадеждността, болестите и изключителната бедност причиняват неописуеми страдания, стига само да се осъществят социални реформи. Обаче през 1914 г. камбаните в цяла Европа оповестиха войната.

И днес, въпреки невероятните успехи на науката, постигнати през това столетие, чиито свидетели сме ние, хората вече не говорят за светло бъдеще. Вместо това милиони хора са много загрижени от смъртоносния потенциал на атомните оръжия в световния арсенал. Комплексният характер на международните и националните проблеми дава основание на сериозните наблюдатели да стигнат до заключението, че ние живеем в най-критичните и най-опасните години от историята на човечеството. Вече говорихме за разцеплението между хората. Цялата структура на цивилизованото общество се разпада.

Видни световни ръководители се срещат, разговарят и се стремят да отговорят на тези въпроси. Докато те излагат спорните проблеми и изслушват теориите и предложенията на другата страна, светът върви от една криза към друга. Въпреки че се инвестират много енергия, пари и знания, изглежда, че никой не е в състояние да промени насоката на развитие на събитията. Опитни държавници и политици, блестящи учени, умни търговци и световни банкери, уважавани лекари и социолози – всички те предоставят на разположение своите знания.

Обаче тези учени мъже почти не се докосват до това, което Бог нарича истински проблем на човечеството. Защото решението не е в знанията на експертите, а в Божието Слово. И понеже трябва да бъде известен основният проблем, за да може да се намери и някакво решение, Бог насочва вниманието ни към него. Тук ние често забелязваме разликата между тези, които наистина търсят Бога, и другите, които изпитват само религиозно любопитство. Правилната диагноза на истинското зло може да се окаже страшен шок за отделния човек.

След сътворяването на човека става една много голяма трагедия.

Бог е казал: „Да създадем човека по Нашия образ…“[1] Вие можете да запитате: „В какъв смисъл човекът е бил създаден по Божия образ?“ Разбира се, не става дума за физически образец, понеже Господ Исус казва: „Бог е Дух“.[2] Бог няма ръце и крака, и очи като нас. Библията казва, че Бог „… обитава в непристъпна светлина; когото никой човек не е видял, нито може да види“.[3] Невидим човек не е имало никога. Значи хората имат нещо по-ценно от тялото, в което живеем. Истинската личност продължава да живее и когато тялото загине. Това е тази „личност“, която е създадена по Божия образ.

От Библията става ясно, че Бог има разум, воля и чувства и че съобразно с това човекът е бил създаден по Божия образ. Но понеже Бог е Бог, Неговите чувства, Неговият интелект и Неговата воля са безкрайни или, с други думи, за тях няма ограничение. Това е Неговата същност. Човекът е ограничен. Дори разумът на един гений като Айнщайн е имал граници. Никой човек не може да знае всичко, никой човек не може безгранично да обича и волята на човека не е суверенна във Вселената. Той не е нито господар на своята съдба, нито ковач на щастието си.

Човешкият дух е създаден, за да търси Бога, да Го опознава и да общува с Него. Затова Библията ни казва също така, че човекът е дух, душа и тяло.[4] Чрез духа си човекът има една дадена от Бога възможност да поддържа съвсем лична връзка със своя Създател. Чрез тялото и личността, или душата си, той е свързан с видимия свят.

И духът, и душата, и тялото в съвършено единство трябва да бъдат насочени към Бога. Такъв е бил творческият план на Бога. Но поради греха равновесието е нарушено и често потребностите на тялото се радват на предимство пред тези на духа и душата.

У много хора физическите, материалните и чувствените интереси определят мисленето, решенията и емоциите. Вместо да изпълва и води личността, която е създал, Бог бива така игнориран и отхвърлян, че между заблудения човек и неговия Създател вече не се стига до никаква връзка.

Човекът, за когото Бог е далечен и нереален, е духовно мъртъв. А личност, която истински общува с Бога, е действително жива.

Всички проблеми на този свят започват с човешко решение. Бог не е създал хората, за да приличат на марионетки, които не могат да се движат без волята на някой друг. Дърпайки конците кукловодът контролира всяко движение на куклите. Бог обаче ни е дал свобода на волята да живеем така, както искаме. Но получили тази воля, ние вече носим лична отговорност за решенията, които взимаме. (Макар че мнозина психиатри, които игнорират библейската истина, биха оспорили това.)

В Рая между многото плодни дървета специално се назовават две: едното е дървото на живота, а другото – дървото за познаване на доброто и злото.[5] Имало е само едно дърво, чиито плодове съгласно Божията заповед не е било разрешено да се ядат. Това е било забраненото дърво – дървото на познаването на доброто и злото, от което Адам и Ева решили да ядат. Решението е било тяхно собствено, понеже те са били напълно свободни да последват Бога, или не. Те избрали не плодовете на дървото на живота, а тези на дървото на познаването на доброто и злото.

Адам и Ева се разбунтували срещу най-доброто, което Бог бил поставил на разположение на човека. Бог е знаел, че това решение ще донесе неописуеми страдания за Него и за цялото бъдещо човечество. Но ръководейки се от любовта Си и знаейки каква е славата, която по-късно щяла да се открие за онези, които на правят правилния избор, Той дал възможност на двамата да избират свободно.

Със своята способност да убеждава Сатана, лъжецът, подмамил Адам и Ева да направят фаталния избор. Той придал на забранения плод особена привлекателност, като ги заблудил, че ако ядат от него, ще станат като Бога (и днес дяволът внушава на човека, че може да бъде свой собствен бог. Но точно така, както Бог е Бог и никога не може да стане нещо по-малко от Бог, човекът е човек и никога не може да стане нещо повече от човек.) Дяволът е подвел Адам и Ева да се противопоставят на Божията воля. Последицата е, че всички следващи поколения са изключени от живото, лично и тясно общуване с Бога, със Създателя, понеже те всички са потомци на Адам. „Затова … както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките хора, понеже всички съгрешиха“.[6]

Всяко гробище, всяка болница, всяка армия и всеки затвор, които някога са съществували, свидетелстват за погрешния избор, направен от човека в началото на света. Това смъртоносно зло сред хората е като вродена наследствена болест, която засяга цялото човечество. Грехът не само е разрушил истинското общуване с Бога, но е отчуждил и хората помежду им.

Вие и аз сме грешници по рождение, които неизбежно грешат със своите действия. Псалмистът говори за всички нас, като казва: „Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми“.[7]

Това обаче не е извинение за греховете, които сме извършили. Библията говори за нас като за „синове на непокорството… като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били деца на гнева, както и другите“.[8] Ние сме виновни пред Бога за личните си грехове. Вината не може да се прехвърля на никой друг – нито на съпруга, нито на приятел, нито на родители. Не можем да обвиняваме и обстоятелствата или условията, при които живеем. Вие сте отговорни за собствените си грехове, както и аз – за моите. Истинската причина за толкова много вражда и такова разцепление между хората е тази, че нашият общ знаменател е грехът. Той е това, което ни свързва и разделя.

Грехът свързва атеист с вярващ, арабин с евреин. Грехът свързва народите от Третия свят с тези от индустриалните страни, комуниста с капиталиста, полицая с престъпника. Независимо дали хората са проститутки или проповедници, дали живеят в най-голям разкош, или в дълбока мизерия, дали са образовани или неуки – „… всички съгрешиха и не заслужават Божията слава“.[9] И въпреки това пак грехът е основната причина за всички напрежения, които съществуват сред хората.

Но Исус е надеждата за грешника!

Той казва: „… защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните“.[10] Думата „грях“ означава просто неулучване на целта. Вие и аз с малко или с много сме пропуснали целта на Божията слава. Самите ние не сме в състояние да направим нищо, за да поправим това. Да се приеме, че можете да се помирите с Бога, като се опитвате да бъдете добри или да правите добро, е измамна надежда. Това става „не чрез дела, за да не се похвали никой“.[11] Затова Исус казва: „Милост искам, а не жертва“.[12]

Правилното разбиране на Божията милост дава невероятно облекчение на затъналия в своя грях човек. И понеже Бог „е богат на милост…“[13], Той иска само да приемете спасението като Негов дар. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то е от сами вас; това е дар от Бога“.[14] Самият Исус е пожертвал живота Си, за да отвори за грешника вратите към Святото Божие присъствие.

Милостивият Бог отново дава достъп до плодовете на дървото на живота, така че всеки да може да се възползва от тях. Но тъй като ви е дал свободна воля, Той няма да ви принуди да ядете. Много важно е как ще реагирате на предложения от Бога дар. Бог казва: „Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден“.[15] Сега, а не някога в бъдещето, след като сте се опитали сами да поставите в ред живота си. Спомнете си какво казва Исус: „Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние“.[16]

Едно честно признание кой е действителният ви проблем – проблемът за греха – е първата стъпка по пътя към неговото преодоляване. Обятията на Исус са отворени, за да ви приеме днес където и да сте или в каквото и състояние да се намирате. Всичко, което Той очаква да чуе от вас, е: „… Боже, бъди милостив към мен, грешника!“[17]



[1] Битие 1:26

[2] Йоан 4:24

[3] 1 Тимотей 6:16

[4] 1 Солунци 5:23

[5] Битие 2:9

[6] Римляни 5:12

[7] Псалм 51:5

[8] Ефесяни 2:2-3

[9] Римляни 3:23

[10] Матей 9:13

[11] Ефесяни 2:9

[12] Матей 9:13

[13] Ефесяни 2:4

[14] Ефесяни 2:8

[15] 2 Коринтяни 6:2

[16] Лука 5:23

[17] Лука 18:13