Глава 4 – Какво разделя хората

Нарекоха съвременния свят „глобално село“. Но тъй като то се обитава от враждуващи съседи, в него става все по-опасно да се живее. Даже нашите деца в училищна възраст съзнават новите опасности, които застрашават тяхното поколение.

Повърхностният наблюдател остава с впечатление, че проблемите, които тласкат хората в различни лагери, са възникнали в резултат от действието на широк спектър противоречиви политически, икономически, социални и трудово-правни възгледи. Въпреки че тези различия наистина създават все по-дълбоки, потискащи и несъмнено ярко разделителни линии, съществува и едно много по-сериозно разцепление, на което се обръща малко внимание.

Нека разгледаме накратко очевидните причини за липсата на единство между хората, а след това и главната причина, която лежи много по-дълбоко в човешкото съществуване.

 

ВИДИМИ РАЗЦЕПЛЕНИЯ

 

В политиката: Политиците се срещат със страх и недоверие. Когато се изразяват несъвместими становища, те се надяват, че и в бъдеще военната сила ще гарантира сигурността на тяхната нация. Същевременно загрижени граждани надигат глас в полза на мира и атомното разоръжаване. Има обаче някаква ирония в това, че онези, които са наблюдавали по телевизията някои от „демонстрациите за мир“ стават свидетели, как тъкмо у демонстрантите се развихрят емоции, които са отговорни за войните и разрушенията. Това ни напомня, че Бог ни е предупредил за такива времена: „Когато казват: Мир и безопасност! – тогава ще ги постигне внезапно погубление като болките на бременна жена, и никак няма да избегнат“.[1]

В икономическия живот: Природните бедствия като суша, земетресения и наводнения и следващите ги глад и мизерия представляват един постоянно разрастващ се проблем, особено в Третия свят. Тези бедствия още повече увеличават големите икономически различия между богатите и бедните народи. Въпреки готовността и жертвите на много хора, които се опитват да помогнат, може да се направи печалната констатация, че твърде често богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни.

В сферата на социалните връзки: Не е тайна, че днес разрушаването на брака и семейния живот е придобило епидемични размери. Летосал ми каза със сълзи на очи: „Моят дом беше разрушен.“ Аз помислих, че е била разрушена неговата малка африканска хижа, но скоро ми стана ясно, че той с този израз тактично ми съобщаваше, че жена му го е напуснала. Днес се „разрушават“ твърде много домове. Егоистичният начин на живот е противоположност на истинската любов. И въпреки това, както ще видим в една от следващите глави, Божията любов със Своята изцеляваща и градивна сила докосва и брачната връзка и семейството.

В трудовоправно отношение: Свикнахме вече да слушаме за недоволство и напрежение на работното място. В началото на 1985 г. в Англия приключи най-ожесточеното стълкновение в индустрията през 20-ти век. И въпреки че стачката и сблъсъците по улиците бяха преустановени, огорчението и натрупаната омраза станаха като открита рана в отношенията между работниците и ръководството на предприятието и дори между самите миньори. Каква разлика в сравнение с премахването на напрежението между работниците и ръководителите на предприятията по времето на вълненията в каменовъглените мини в Уелс! Джон Пари е бил там и ми разказа. Когато се запознах с Джон, той беше пенсиониран миньор на 91 години, напълно ослепял, и страдаше от силикоза, хронично белодробно заболяване. Аз и жена ми посещавахме винаги, когато ни беше възможно, къщурката на този скромен миньор в Северен Уелс. Със сърдечен смях и голяма радост той разказваше какво е направил Бог в Уелс, действайки с убедителна сила по време на съживлението през 1904 и 1905 г. Тогава миньорите, както и техните работодатели познали живия Бог. Прекият резултат от това бил, че те започнали да се отнасят с доверие и уважение един към друг. Каква съществена разлика между 1905 и 1985 година!

Джон говореше с голяма радост за онези дни. Той си спомняше, че десетки предприятия банкрутирали, понеже внезапно изчезнало търсенето на алкохол. Спомняше си също, че когато слизал с миньорите в галерията, всички заедно пеели хвалебни песни на Бога. Той се засмиваше тихо, когато казваше: „Хората все още идват при мен и питат къде е било съживлението.“ После казваше, сочейки с пръст гърдите си: „То е тук вътре, и то в този момент.“

Освен политическото, социалното, трудовоправното и икономическото поляризиране между хората и всеобхватната мрежа на терора заплашва да разруши вътрешнополитическия мир в много страни. Библията съвсем точно описва ситуацията, в която се намираме днес: „… очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време на изцеление, но ето, смущение!“[2] Колкото и дълбоки да са тези разцепления, има нещо, което разделя хората много по-страшно и по-трайно. Причината за това се крие в обърканите представи за Бога.

 

ИСТИНСКАТА ПРОПАСТ

 

В разкриването на личността Си пред хората Бог не е извършил никакви промени и нищо не е скрил. Преди Божия Син Исус Христос да стане човек и да се появи на света като безпомощно бебе, Бог е обещал да изпрати голяма светлина, за да помогне на хората, които твърде малко са Го познавали. Той е казал: „Народът, който ходеше в тъмнина, видя голяма светлина“.[3] След това Бог посочва подробности, как може да се разпознае тази светлина: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде“.[4] Не би имало нищо особено в тези думи, ако Бог беше казал, че ще се роди едно дете. Деца се раждат непрекъснато! Известието, че ще се роди дете, не представлява нищо важно, ако то не беше свързано с обещанието, че този Син ще бъде даден от Небето. Това, което някога е било пророчество, сега е исторически факт. Съобщението от Бога се сбъдна. На земята се роди Дете, от Небето беше даден Син. Чрез раждането на едно Дете и даряването на един Син Бог изпрати светлина на хората, които се лутаха в мрака. И до ден днешен тази светлина прогонва мрака и съмнението, които ни пречат да видим Бога. За да изтъкне раждането на неповторимото Божие Дете и да го отличи от всички други, Бог обещава появата на Неговия Син да бъде потвърдена от едно свърхестествено знамение: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил“.[5] Името Емануил означава „Бог с нас“. Това известие ни дава възможност да се досетим колко се различава „благата вест“ съгласно библейското предание от ученията на другите религии.

Другите религии свидетелстват, че човек предприема опит да достигне Бога, а Библията показва как Бог слиза при хората. Когато Бог поиска да построи мост към Вечността за изгубените хора на земята, Той извърши чудото девица да забременее. Денят, в който Творецът на Вселената се въплъти във времето и пространството, сега е исторически факт. Божият ангел се е явил на Йосиф насън и му е казал: „Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Светия Дух“.[6] По-късно, когато Исус е възмъжал, Той е потвърдил Своята божественост, казвайки в присъствието на враждебно настроени скептици: „Аз и Отец сме едно“.[7]

Астронавтът Джим Ъруин (Аполо VХ) писа: „Божието идване на Земята е от по-голямо значение, отколкото отиването на човека на Луната.“ Никое постижение на човека в космическото пространство не може да се сравни с чудото на мига, когато Бог от вечността дойде в обвързаността на времето.

В допълнение на старозаветното пророчество, че ще се роди Дете и ще бъде даден Син, се дава и по-подробна информация за тази неповторима личност: „… и Името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават…“[8] Такава внушаваща страхопочитание комбинация между власт и мъдрост е необходима предпоставка за дейността на един истински властелин на света. Ние и сега търсим авторитети, които не само знаят какво е правилно, но и могат да го осъществят. Възможно е някои наистина да знаят какво трябва да се направи, но в историята никой не е притежавал власт и мъдрост да доведе свето до състояние на вечен мир.

Князът на мира има и двете – и знанието, и силата да донесе на света постоянен мир. Един ден Исус Христос ще се завърне с цялото Си величие и сила, за да управлява тази планета. Когато този ден настъпи, всички заводи за оръжие ще бъдат затворени, всички атомни бомби ще бъдат унищожени, а граничарите и войниците ще бъдат изпратени завинаги у дома си!

В своята история човекът е доказал колко е безнадеждно неспособен да управлява себе си и себеподобните си. Мирът и справедливостта за всички трябва да почакат до настъпването на момента, когато Князът на мира сам ще поеме царската власт! Тогава хората ще „изковат мечовете си на палешници и копията си – на сърпове; народ против народ няма да вдигне меч, нито ще се учат вече на война“.[9] И в онова мирно време „земята ще бъде пълна със знанието на славата Господна както водите покриват морето“.[10] Друг завършек на историята, който да задоволи Бога на вечността, не може да има.

Но още преди настъпването на този ден ясно ще се види дълбоката и конкретна пропаст между пората. При бъдещия голям разрив ще става дума за личността на Исус Христос. Затова е много важно точно да знаете кой е Той, защо е дошъл и какво е направил за вас, когато е бил на земята.

Книгата Битие и Евангелието от Йоан започват по подобен начин. В Битие четем: „В началото Бог създаде небето и земята“.[11] В Евангелието от Йоан намираме: „В началото бе Словото… и Словото бе Бог… Всичко това чрез Него стана“.[12] Бог, който в Битие се нарича Елохим, в Евангелието от Йоан се обозначава като Словото. Елохим е Словото и Той е приел човешко тяло, за да живее сред Своето творение. „И Словото стана плът и пребиваваше между нас“.[13] Това невероятно твърдение звучи така в цялостната си връзка: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало… Той беше в света и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на онези, които вярват в Неговото име…. И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина“.[14] (). „Никой, когато и да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви“.[15]

По въпроса дали Исус е самият Бог, духовете се разделят. В известен смисъл това не е изненадващо. Когато Исус казва: „Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30), някои намират в Него отговора на своето търсене на Бога. Други Го отхвърлят, понеже не могат да си представят, че Бог, въплъщавайки се в Христос, е станал човек и се е принизил до такава степен. Някои са били привлечени от Исус, други са Го отхвърляли. Едни са Го последвали, други са искали да Го убият.

Още по времето, когато е живял на земята, Исус е бил причина за раздяла на хората и това е така и до днес. Той го е казал съвсем ясно: „Който не е с Мен, той е против Мен.“[16]

Естествено отрицателната първа реакция не трябва да бъде последната дума.

Нека се запознаем тук с един човек, който от противник е станал последовател на Исус. Савел е бил еврейски равин с многообещаваща кариера. На младини той толкова много е мразел последователите на Исусе, че ги е преследвал и даже е одобрявал избиването им. Но след като станал християнин, той през целия си живот славел Исус като свой Господ и Учител. Той с радост понесъл много страдания за верността си към Христос. Каква е била причината за тази промяна?

Савел е бил запознат с гръцкия превод на Стария Завет. Той е бил преведен от 70 учени и затова се е наричал „Септуагинта“. И понеже е бил учен, знаел, че еврейската дума Яхве (или Йехова) е преведена с гръцката дума Кириос. В българската Библия тя е преведена с Господ.

Веднъж, пътувайки за Дамаск, за да преследва там християните, Савел видял една „голяма светлина“. Тази светлина била така ярка, че той временно ослепял. Интуитивно той разбрал, че се намира в Божието присъствие. Употребявайки гръцката дума за Яхве, той запитал: „Кой си Ти, Господи?“ Бог отговорил: „Аз съм Исус, когото ти гониш“.[17] В този ден Савел разбрал, че Яхве и Исус са едно.

Това откровение превърнало Савел от враг на Исус в апостол Павел. От този ден нататък той посветил живота си напълно на Господ Исус Христос. Затова, въпреки че е трябвало много да страда за вярата си, кой прекарал остатъка от дните си, разпространявайки радостната вест, че Бог е посетил земята. Реалността на присъствието на Исус в неговия живот го превърнала в най-големия мисионер на всички времена. По отношение на Господ Исус Христос писмата му са изпълнени с увереността: „… чрез Него бе създадено всичко“.[18]

Както виждаме, Исус Назарянинът не е бил само Божи пророк, както учи напр. ислямът, нито някакъв син на Бога в смисъла, който влагат мормоните, свидетелите на Йехова и други. Има хора, които в стремежа си да се осигурят от всички страни и да угодят на всички предпочитат да игнорират това, което Бог сам е разкрил за Себе Си. Това се нарича „синкретизъм“ и може да се дефинира като опит да се съчетаят различни и отличаващи се една от друга насоки на вярата.

Например хиндуистите признават Исус като просто Го нареждат до многобройните си други богове. Добре е да си припомним как Богът на Илия, живият и истинен Бог, излиза срещу езическите идоли на Ваал – Той ги поваля в праха пред Себе Си. Точно по същия начин всеки създаден или измислен от човека бог трябва да бъде унищожен пред Господ Исус Христос, понеже Исус е Бог Син, вечно единен с Отца и Светия Дух.

Щом разберем, че Исус Христос е Бог, няма да ни е трудно да повярваме в Него като роден от девица, в Неговите многобройни чудеса, в Неговата смърт и Неговото възкресение, в Неговото възнесение и Неговото предстоящо връщане на земята с величие и власт. И понеже Исус Христос е истинският Бог, Създател на Вселената с всички нейни закономерности, Той е по-велик от всички закони, които е сътворил.

По отношение на личността на Исус Христос хората се разделят и образуват две семейства. Това разделение няма нищо общо с богатството или бедността, с разтрогнати бракове или политически възгледи. То е възникнало тогава, когато Бог е посетил земята, и е много по-дълбоко от всяко друго, което дели хората един от друг.

Тази констатация не е преувеличена и не изопачава действителното положение, понеже Самият Господ Исус казва: „Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той ме изпрати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща“.[19]

Учудващо ли е да чуем, че има както братство на вярващи, така и братство на хора, чийто баща е дяволът? Не всеки е дете на Бога. Семейството на Бога или семейството на Сатана – това са за вас и за мен двете вечни алтернативи.

Колкото и реална да ви се струва вашата представа за Бога, може наистина да грешите. Лъжа е да се твърди, че няма значение в какво вярва човек, стига той искрено и твърдо да вярва в него. Вие можете да вземете отрова и твърдо да вярвате, че това е лекарство, но въпреки това ще умрете!

Човечеството е разделено на две семейства. Всеки човек принадлежи към едното или към другото – към семейството на Бога или към семейството на дявола. От най-голямо значение е да знаете вие към кое семейство сте. Първата стъпка да станете член на Божието семейство е да познаете Бога и какво Той е направил, давайки ни Своя Син Исус.

Името Исус означава „Яхве е спасение“. Затова ангелът казва на Йосиф, мъжа на Мария, да Му даде името Исус, „… защото Той е, който ще спаси народа си от греховете им“.[20]



[1] 1 Солунци 5:3

[2] Еремия 14:19

[3] Исая 9:2

[4] Исая 9:4

[5] Исая 7:14

[6] Матей 1:20

[7] Йоан 10:30

[8] Исая 9:6

[9] Исая 2:4

[10] Авакум 2:14

[11] Битие 1:1

[12] Йоан 1:1-3

[13] Йоан 1:14

[14] Йоан 1:1-3, 10-12, 14

[15] Йоан 1:18

[16] Матей 12:30

[17] Деяния 9:5

[18] Колосяни 1:16

[19] Йоан 8:42-44

[20] Матей 1:21