Глава 2 – Надежден ли е вашият духовен пътеводител?

Преди известно време всекидневниците съобщиха тревожния факт, че при самолетна катастрофа, причинена от фалшив радарен сигнал, са загинали много хора. Трагизмът на тази злополука обаче бледнее пред тежките последици в случаите, когато хората се доверяват на „духовна радарна система“, която ги води към духовна катастрофа.

Днес в света има много объркващи и противоречиви гласове, всеки от които твърди, че сочи пътя към Бога. Как можете да разберете той от тях е верният? Търсейки Бога, не можете да си позволите да бъдете водени от фалшив глас, понеже залогът на картата има вечни последици.

Някогашният британски министър-председател Уилиям Гладстон е писал: „Библията носи отпечатъка на особеностите на своя произход и между нея и всички нейни конкуренти съществува огромна дистанция.“

Американският президент Абрахам Линкълн е казал: „Смятам, че Библията е най-добрият подарък, който Бог е дал на човечеството.“

Въпреки че много видни исторически личности са свидетелствали за нейната уникалност, самата Библия си остава най-доброто доказателство за собствената си достоверност.

Цар Давид е бил наясно за надеждността на своя духовен пътеводител. Той е казал: „Твоето слово е светилник на краката ми и светлина на пътеката ми.“[1]

И до ден днешен хората разбират от собствения си опит, че търсейки Бога те могат да се доверят на Библията. Въпреки всички усилия да бъде опровергана, тя си остава неповторимо явление в световната литература.

И понеже хората се нуждаят от сигурност, че Библията е автентична, Бог я е снабдил с много печати, които потвърждават, че тя представлява наистина „Божието слово“. Този, който честно търси, ще намери както в Светото Писание, така и в светските книги по история неопровержими доказателства за това, че „всичкото Писание е боговдъхновено“.[2]

Ако Библията беше сътворена от един единствен автор, не би ни изненадало, че в нея тематиката е разработена системно и последователно. Книгата на книгите обаче е писана не от един човек, а от много автори, произлизащи от различни култури, и то в продължение на много столетия. И въпреки всичко тя представлява последователно, подредено и нямащо равно на себе си изложение на Божията истина. Само по себе си това е много забележително.

Археологическите разкопки постоянно дават нов доказателствен материал, който потвърждава историческата точност на Библията. Събития, които доскоро бяха осмивани като легенди, сега са потвърдени от модерната технология.[3] Библията наистина е Божия книга, която съдържа посланието на Бога към всички хора.

Въпреки факта, че Библията е Божия книга, някои хора все още отказват да я чета, и то поради широко разпространеното заблуждение, че имало два различни начина да си съставим мнение за нея: „научното“ отношение, което гледало фактите в очите, и „религиозното“, което ги пренебрегвало. Оттук се прави извод, че истинският учен не може да бъде вярващ. Днес обаче има (както и винаги в историята е имало) много учени, които не споделят този възглед.

Въпреки че Библията не е научно помагало, никога, когато засяга тези области, тя не е била опровергана с доказани научни факти. По принцип по своите цели и предназначение Библията излиза далеч извън границите на научното познание.

Например науката не може да обясни защо ние сме на тази земя, нито може да ни каже къде отиваме след края на живота, какъв е неговият смисъл или какво е предназначението на човека. Независимо колко умен или прост е човек, той се нуждае от помощта на Бога, за да намери истината за Него. Сигурно това е причината, поради която френският философ Блез Паскал казва: „Най-голямото постижение на разума е да ни каже, че разумът има определени граници.“ Ако нямахме Божията книга, никога не бихме получили достоверни отговори на най-важните въпроси на битието.

Нека сега разгледаме два ясни белега, които показват, че Библията наистина е Божие слово.

Първият е невероятната точност на нейните пророчески предвиждания. Вторият е силното положително влияние, което тя е упражнила върху живота на хората, приели сериозно нейното послание.

 

ТОЧНОСТТА НА БИБЛЕЙСКИТЕ ПРОРОЧЕСТВА

 

Повечето хора изпитват естествено любопитство да узнаят какво ще донесе бъдещето. Библията съдържа някои от най-важните бъдещи събития, като описва много от тях в сложни и смайващи подробности. Сигурно ще запитате: „Как стигате до това убеждение?“

За да отговорим на този въпрос, нека си представим, че предприемате екскурзия в местност, която досега не сте виждали. Картата в ръката ви е единственият пътеводител. Вчера сте установили, че тази карта е напълно надеждна, понеже на нея сте намерили една река и селото, в което сте пренощували. Днес ще трябва да решите по кой път да тръгнете. Пред вас се намира непозната местност, но по картата виждате, че ако завиете наляво, пътят води през гора до място, където ще се озовете при голямо езеро. Вие много искате да видите това езеро. Какво ще направите? Смятам, че ще се доверите на картата и ще завиете наляво. Сигурно главната причина за вашата увереност, когато вземете това решение, ще бъде фактът, че картата вчера се е оказала надежден пътеводител в една непозната местност. Тя ви е показала, преди да отидете там, какво ще намерите на мястото. И това е станало.

Едно от най-забележителните доказателства, че Библията е Божие слово, е безпримерната точност, с която тя предсказва бъдещи събития. На нейните страници намираме множество пророчества, за които от сегашния си опит знаем, че са се сбъднали точно така, както са били предсказани преди хиляди години. Тези предсказания се отнасят до една учудващо широка сфера, включват всички народи на земята и съдържат необикновено точни подробности за Израел и Близкия Изток.

От особено голямо значение и още по-важни са пророчествата, които се отнасят до идването на Месията. Тъй като много от тях вече са станали историческа действителност, виждаме в какви невероятни подробности са описани събитията, свързани с раждането, живота и смъртта на Месията.

На основата на всичко това е логично да се приеме, че и бъдещето ще е тъкмо такова, каквото е предсказано в Библията. И всяка година пред очите ни се представят нови доказателства за нейната достоверност. Образно казано, да се чете Библията означава да се чете утрешен вестник.

Доктор Уилбър Смит е изучавал Библията през целия си живот. Той изпитвал особено голяма радост да посочва точността на пророчествата, съдържащи се в нея. Повечето от тях са в Стария Завет и се отнасят до Месия. Според Уилбър Смит, ако те се сравняват с други учения, претендиращи за истинност, ще се види, че няма основател на култ, който може да посочи някакъв стар текст, предсказващ неговото идване. Например ислямът не може да се опре на някакво пророчество, в което столетия преди раждането на Мохамед да се говори за това събитие.[4]

Сигурно при някои така наречени „пророчества“ не е необходимо божествено вдъхновение, за да се предскаже нещо точно. С помощта на съвременна компютърна техника анкети относно евентуални резултати от избори и интерпретация на исторически данни информационните служби още преди приключването на изборите могат да предвидят кой ще победи. При наличието на толкова много статистически данни, които са на тяхно разположение, не е чудно, че те са в състояние да „определят“ победителя. Запитайте обаче някой кореспондент кои ще бъдат кандидатите след 15 или 20 години! Запитайте го кой ще победи, какви ще бъдат подробностите от живота на победителя, напр. родното му място, житейските му навици, обстоятелствата, при които ще умре. Нека направим още една крачка напред и да помолим журналиста за достоверни сведения по въпроса какво ще се случи след хиляда години в Близкия Изток. Поискайте от него да назове градовете, които ще бъдат разрушени през този дълъг период от време. Сигурно ще се съгласите с мен, че с всяко ново предсказание, направено по ваша молба, шансовете то да се сбъдне намаляват неимоверно много, освен ако Богът на вечността не му е разкрил бъдещето. Само в такъв случай можем да очакваме журналистът предварително да знае всички тези събития. Но точно такива подробности и още много други и далеч по-сложни, обхващащи още по-големи периоди от време, са предсказани в Библията.

Историята на древния град Тир е такъв пример за поразително сбъдване на събитията, които Бог е предсказал за този град.

Ако желаете, бихте могли да прочетете най-напред предсказанията на Езекиил, глава 26, стихове 3 до 12, а след това да отворите някой речник или енциклопедия на думата „Тир“. В двата случая ще получите една и съща информация – единия път като предсказание, а втория – като история.

Пророчеството: Дълго време преди са де случат тези неща, Бог е предсказал на град Тир бурно бъдеще. Той е казал: „Ще повдигна против теб много народи… Те ще сринат стените на Тир и ще съборят кулите му“ (Езекиил 26:3,4). Казано е също, че Бог ще помете земята, върху която е било построено това селище, и ще я превърне в гола скала.[5]

Нещо повече! Предсказано е: „Те ще съборят стените ти.. и ще хвърлят сред водата камъните ти, дърветата и пръстта ти“.[6] Обаче невероятните подробности на това пророчество не свършват дотук. Бог е казал какво ще направи в крайна сметка от древния Тир – място за простиране на мрежи.[7]

Историята: Когато четете историческите разкази, ще установите, че Навуходоносор, след като разрушил стария Тир, който бил разположен край брега на морето, наистина срутил и стените, и кулите, както е било предсказано. А по-късно строителите на Александър Велики разчистили старите основи на Тир и оставили там голи скали.

А изхвърлянето на развалините на града в морето, за да се направи от тях насип към намиращия се пред него остров, означава, че се е сбъднало пророчеството: камъните, дървеният материал и развалините наистина били хвърлени в морето. Да, и досега останките на древния град Тир са погребани под морските води. Бог е казал, че това ще стане, и всичко се е сбъднало.

Въпреки че днес в Югозападна Азия е известен град и името Тир, това не е древният град Тир, чиито последни останки са били окончателно унищожени през 1291 г.

Ако можехте да посетите мястото, където се е намирал старият Тир, бихте могли да видите едно още по-изумително сбъдване на пророчеството. Няколко рибарски хижи образуват едно малко село, рибарски лодки плуват в морето, а рибарски мрежи се сушат на голите скали! Би ли могъл човешкият ум да предвиди такова невероятно бъдеще за един процъфтяващ античен търговски град като Тир?

Питър Стоунър е сравнил седем пророчества за древния Тир с историческите предания. След като изчислил математическата вероятност да се сбъднат случайно пророчествата на Езекиил, той установил следното: „Ако Езекиил навремето е направил тези седем пророчества за Тир с човешката си мъдрост, вероятността те да се сбъднат би била 1:75 000 000. А всички те са се сбъднали до най-малката подробност.“[8]

Нека сега разгледаме само едно от многото пророчества за раждането на едно дете.

Матей, един пенсиониран данъчен чиновник, споменава четири от най-смайващите пророчества, които са се сбъднали при раждането на Исус. В едно от тях той се позовава на пророк Михей, израелски пророк, живял около 700 години преди раждането на Христос. Той отправял тежки обвинения срещу лъжливите царе на своето време. Сърцето му се късало за това, че народът няма истински авторитетен владетел. Но Михей видял едно по-светло бъдеще, когато Бог му открил, че ще дойде ден, в който този владетел ще се роди. Той му посочил и точното място, където щяло да стане това. „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от теб ще излезе за Мен Един, който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е от начало, от вечността.“[9]

Бог разкрил, че владетелят, от който се нуждае Израел, ще се роди във Витлеем.

И точно, както е предсказал Михей, Исус не е бил роден в града на своите родители, а във Витлеем. Той е бил роден там поради указа на един римски император. За точното определяне на данъците императорът наредил да се извърши преброяване на населението и родителите на Исус се подчинили на неговата заповед. Те напуснали дома си и заминали за Витлеем, откъдето произхождал родът им. Сигурно никой не е очаквал, че в малкия Витлеем, който е бил само едно от многото градчета в Юдея, ще се роди велик владетел. Вероятността това да стане точно там е била много малка. И въпреки това, станало точно така, както бил предсказал Михей. И това е само едно от буквално стотиците изумителни пророчества за живота на Исус.

Бог казва за Себе Си: „…от началото изявявам края, и от древните времена – не станалите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко, което Ми е угодно“.[10]

И още: „От древността обявих предишните дела. Да, излязоха от устата Ми и Аз ги прогласих; внезапно ги извърших и те се сбъднаха“.[11] Историята доказва, че тези дадени от Бога и написани в Библията пророчества са се сбъднали с абсолютна точност.

 

МОГЪЩОТО ВЛИЯНИЕ НА БИБЛИЯТА

 

Второ важно доказателство, че Библията е Божие слово, е влиянието, което тя оказва. В обществен, културен и личен план посланието на Библията е придавало на човечеството душевно величие винаги и навсякъде, където тя е била изучавана и приемана.

Точно преди да бъде отпечатано преработеното издание на тази книга, ни посети един човек, с когото наскоро се бяхме запознали. Заедно проверихме ръкописа. Той не проявяваше така лесно чувствата си, но не можа да сдържи сълзите си, когато прочетохме двете глави за Божията любов. На два пъти прекъсвахме четенето, за да се преклоним с възхвала и молитви пред Бога, за чиято любов току-що бяхме чели. Заедно благодарихме на Бога за Неговото търпение, за Неговата милост, за всеки знак на Неговата любов в нашия недостоен живот. Изпълнихме се с радост, когото почувствахме вълнуващото и непосредствено присъствие на живия Бог.

За моя познат този ден имаше особено значение. Точно преди една година той седял сам в луксозния си апартамент, рязко контрастиращ със скромното жилище, в което се намирахме сега. Обаче тогава красотата, която го обкръжавала, не му доставяла никаква радост. Бил така отчаян, че вече нямал желание да живее. Търсейки личното си щастие, той се отдал на всички плътски пориви. Кокаиноманията му струвала цяло състояние, а възбуждащите и успокояващите препарати, както и алкохолът запълвали съществуването му. В Европа той години наред се бе забавлявал в компанията на най-богатите сред богатите, но въпреки всичко всяка вечер бил сам. В тази самота мисълта за тогавашния му живот го довеждала до отчаяние. То станало още по-голямо, когато си представил положението в света, което му се струвало опасно и страшно. Смятал, че вече няма изход.

С мрачна решителност той заредил своя двуцевен пистолет, опрял го до слепоочието си и опънал спусъка. „Още само половин сантиметър има до забравата – помислил си, – и моята мъка ще изчезне завинаги.“ В същата секунда, без и до днес да знае как е станало това, телевизионната програма се сменила. Осъзнал, че изведнъж слуша послание от Библията, което му предлага бъдеще и надежда. И както бил съвсем сам в стаята, малко преди полунощ, той паднал на пода пред живия Бог и Го помолил за прошка и милост.

Благодарение на Божията сила, така радикално променила живота на моя познат, пред мен стоеше човек, който твърде малко приличаше на онзи, когото накратко описах по-горе. Още преди раждането му неговите родители се молили за него, но въпреки че като младеж изучавал Библията, той не приел сериозно нейното послание. В своя свят на охолство и привилегии той въстанал срещу Бога и се отдал на невероятна разпуснатост.

Седемнадесет години преди онази удивителна нощ, през която най-сетне намерил Бога, този човек купил една книга с хубава кожена подвързия, съдържаща празни, бели страници. Възнамерявал да записва в нея всички значителни събития в живота си. Обаче нищо през тези 17 години на разпуснат живот не си струвало да бъде отбелязано там.

Обръщайки гръб на живия Бог, той предприел едно странно и незадоволително псевдодуховно пътешествие. То започнало с интерес към ежедневния хороскоп и безумно увлечение по рокмузиката и рокконцертите. Скоро започнал да се занимава и с окултизъм. Обаянието на йога го довело до сериозно изучаване на хиндуизма и накрая се заплел сериозно в източната мистика. Нито едно единствено нещо, преживяно през тези години, не си струвало да бъде отразено в неговия подвързан с кожа дневник. Страниците останали празни – болезнена празнота – до онази забележителна нощ, в която той срещнал Бога.

Тази нощ той направил първата си записка. Аз имах щастието да прочета написаното от него. Това е свят и духовен разказ на дълбоко страдащ човек, който е бил спасен от един любящ Бог. Това е наистина прекрасно. Със Своята велика милост Бог беше изцелил неговата духовна слепота и чрез светлината на Своята истина и любов го беше освободил от отчаянието и смъртта.

За да спаси човека от духовно объркване, пример за което е слепотата на моя познат, Бог се е открил в една книга, наречена Библия. Ако се отвърнете от Библията – ед0инственият надежден духовен пътеводител, ще се изгубите сред измами и грешки. Ако обаче, търсейки Бога, искрено се обърнете към Библията, ще установите, че тя разкрива всичко, което ви е нужно, и може надеждно да ви служи като светлина и пътеводител.

Само чрез Божието слово можем да получим ясна представа за Бога, и то такава, каквато ни я дава самият Той. В тази Книга на книгите ние се запознаваме със самата истина, с Божието слово и със светлината на света.



[1] Псалм 119:105

[2] 2 Тимотей 3:16

[3] Например през 1968 г. един германски пътешественик на име Клайн посещава древната страна Моав, която се намира на територията на днешна Йордания. Там той открива един каменен паметник, на който имало надпис от 34 реда от Меза, краля на Моав. Надписът бил направен в памет на неговото въстание срещу Израел. Както Амрий, така и Ахав се споменават и в надписа на паметника, и в Библията, във 4 Царе. И на двете места се казва, че тези израелски царе са били поробители на Моав. Много такива открития от по-ново време потвърждават историческата точност на библейското предание.

[4] Wilbur M. Smith, The Incomparable Book, Minneapolis, 1961, p. 10

[5] Езекиил 26:4

[6] Езекиил 26:12

[7] Езекиил 26:14

[8] Peter W. Stoner, Science Speaks: An Evaluation of Certain Christian Evidences, Chicago, 1963, p. 80

[9] Михей 5:2

[10] Исая 46:10

[11] Исая 48:3