Глава 5: Други принципи на контекста

Ние трябва да разгледаме накратко някои други принципи на контекста: контекст на автора, как да избягваме методи, насочени срещу контекста и ползата от това да набелязваме стихове с цел да схванем потока от мисли. 

Контекст на автора 

В някои случаи, ние получаваме допълнителна помощ за това как да разберем даден пасаж или твърдение в Библията, защото можем да погледнем на друго място какъв е точно стила на автора. Павел казва, че Бог е вдъхновил Писанията „чрез“ хора (Римляни 1:2), което означава, че гледната точка на автора съответства с гледната точка на Бог. Важно е да се разбере гледната точка на автора. Това да разбираме вдъхновените означава, че Бог е вдъхновил различни автори, които имат собствен стил. Както Еремия, така и Исая и Езекиил са можели да чуят Божието послание, но всеки един от тях има различен стил. Бог дори дава на Езекиил специално име, „син човешки“.

Понякога стилът на автора съответства на цялата книга. Например, когато някои хора днес твърдят, че „изобилен живот“ в Йоан 10:10 се отнася за материалното благоденствие, ние трябва да отбележим, че под думата „живот”, споменати на други места Йоан няма в предвид точно това (1:4; 3:15-16, 36; 4:14, 35; 5:24, 26, 29, 39-40; 6:27; и т.н.) Ако тези стихове не са достатъчни, то вие също можете да отбележите стихове, отнасящи се за „живота” от същия автор в 1 Йоан (1:1-2; 2:25; 3:14-15; 5:11-13, 16, 20). Някои хора спорят, че Исус е изцелявал всички въз основа на Матей 4:23. Но „всички“ означава ли всеки един от цялата област? Матей също казва, че те доведоха при него „всички“ болни от цяла Сирия (която включва Галилея и Юдея ). Ако той е имал в предвид това буквално, то никой нямаше да се нуждае от изцеление след това изказване (това е противно на свидетелство на Деяния и дори на останалата част от Евангелието на Матей). Исус не изцели всеки един който беше болен и беше около него (13:58), и въпреки че имало причини за това, текстът посочва, че обикновен Исус е изцелявал хората. Когато четем Исайя и Псалми, то думата „спасение“ има един по- широк смисъл от употребата му в Новия Завет, а ние трябва да подхождаме с уважение към контекста на Исайя и на Псалмите и да не вмъкваме други текстове.

Нека да дам два примера от писанията на Павел. И в двата случая ние не обсъждаме конкретна доктрина, защото една доктрина може да се позовава и на други текстове. От полза ще е ако изберем примери, които да подчертая основната идея. Например, някои казват, че църквата няма да мине през голямата скръб в края на века, защото Павел заявява, че ние няма да преживеем Божия „гняв“ (1 Солунци 1:10; 5:9). Това твърдение обаче е под въпрос. Обикновено Павел говори за Божия „гняв” в настоящето (Римляни 1:18), но обикновено, когато той използва този термин, той говори за бъдещ гняв в деня на Божия съд (Римляни 2:5, 8; 5:9; 9:22) — никъде не се споменава Голямата скръб преди този ден. Някои тълкуватели искат да се позоват на употребата на „гняв“ в Откровение, но Откровение не е било още написано, затова Павел не би могъл да очаква от солунците просто да прескочат в откровение, за да отгатнат какво той е имал в предвид под „гняв“. (Ако човек се обърне към Откровение, то тази точно гръцка дума за „гняв“ винаги се отнася за съд в края на периода на голямата скръб. Думата, която понякога, но не винаги, се отнася за скръбта като Божи гняв не е дори същата дума.)

Вторият ми пример от посланията на Павел е тръбата в 1 Солунци 4:16 и 1 Коринтяни 15:52. Вторият текст я нарича „последна тръба“, затова някои тълкуватели искат да поставят паралел между нея и седмата тръба от Откровение. Но отново, първоначалните читатели на Павел не са имали достъп до книга, която все още не е била написана. Те не са можели да прелистят Откровение, за да разберат какво е искал да каже Павел под тръба. Те не са можели дори да прелистят от 1 Солунци до 1 Коринтяни, защото по-голямата част от солунците не са имали копие на 1 Коринтяни. (Най-вероятно първите християни са чули Павел да споделя ученията на Павел с тях и най-вероятно са знаели за тръбата, която по-късно е записана в Матей 24:31. В този смисъл, ние можем да използваме ученията на Исус като „фон” за посланието на Павел. (Но това да прескачаме безразборно от един автор на друг, например от посланията на Павел към Откровение, може да доведе до неточни резултати.)

Повечето от Писмата на Павел са доста кратки. За разлика от тях, голяма част от неговите църкви са го познавали и са били запознати с някои идеи, за които той говори.  Затова ще е от полза да го опознаем по-добре като се запознаем с всички негови съществуващи писмени документи. Това ще ни помогне в случаите когато прибегнем до всяко едно конкретно писание на Павел. 

Избягване на методи, насочени срещу контекста 

Човек трябва много да внимава, когато изучава думи и трябва да избягва да превръща проповедите в уроци за изучаване на думи. Такива проповеди приличат на проповядване от речник, а не от Библията. Затова някои служители проповядват за различните видове „любов” на различни места, любовта агапе и любовта филео. Но разликата в тази любов почти е изчезнала в новозаветно време, затова там авторите често използват двата термина като взаимозаменяеми. Да изследваме всички видове употреба на дадена дума в Библията е полезно, за да можем да открием различни начини, чрез които тази дума може да се използва. Тълкуването на думи никога не трябва да представлява темата на една проповед (изключение могат да направят някои пасажи от Притчи), защото това означава да проповядваш от конкорданс, а не от текст, който се изучава в неговия контекст.

Човек трябва да избягва да дава определение на думи въз основа на тяхната етимология. Това означава, че ние не трябва да разделяме думата на съставни части и така да стигаме до нейното значение и също така не може да се определи значението на думата като се гледа как тя е била използвана няколко века по-рано или чрез това какъв е нейния произход. Нека да ви дам един пример от съвремието. Ако някой от моите ученици ме нарече „приятен професор“, то това може и да е комплимент. Но ако аз се бях отдал на това да разбирам думите в зависимост от техния произход, то аз щях да се ядосам много. На английски думата „приятен“ е положителна дума, но тя произхожда от латински и е означавала „невеж“ или „глупав“. Така аз бих могъл да разбера погрешно някой, който ме нарича „приятен“ и да приема, че ме нарича „невеж“. Ние знаем, че нещата не се тълкуват така в английския език и затова не очакваме и древните езици да се тълкуват по този начин.

Например, някои вземат гръцката дума „покайвам се“ (metanoieo) и я разделят на две части, от които втората noieo е свързана с мисленето. Следователно те казват, че да се покаеш означава да си промениш мисленето. Проблемът с това тълкуване е, че значението на думите се определя от тяхната употреба, а не от техния произход. Новият Завет използва думата „покайвам се“ не в гръцкия смисъл за „промяна на нечие мислене“, но в смисъл на „обръщам се“, както тя е използвана от старозаветните пророци: едно радикално обръщане на нашия живот от греха към Божията праведност.

Друг пример на този проблем се появява, когато тълкувателите говорят за църквата като за „призованите“, което се основава на гръцката дума за църква, ekklesia. Ние наистина сме „призовани”, но ние знаем това поради други причини, а не защото това се определя от термина ekklesia. Някои разделят ekklesia на ek, означаващо „извън“, и kaleo, което означава „призовавам“. Но ekklesia е била използвана векове преди това от гърците със значението на „събрание“. Евреите, които са знаели гръцки говорят за събранието на Израел в пустинята като за Божия ekklesia. Затова Новият завет не е измислил нова дума, с която да назове християните „призованите“, но по- скоро той използва една общоприета дума за събрание и вероятно първите християни са мислили за Божието събрание в Стария Завет, което е неговият народ.

Хората могат да изучават, езикът хауза, или някой друг език. Когато Свидетелите на Йехова твърдят, че Йоан 1:1 нарича Исус „един Бог“, защото пред него няма определителен член, те пренебрегват няколко фактора, от които аз накратко ще посоча два. Първо, пред „Бог“ не винаги е членуван в Евангелието на Йоан. Богът, който изпрати Йоан Кръстител не е записан с пълния член –ът (Йоан 1:6) (бел. прев. На българската дума „бог“ е членувана), но Свидетелите на Йехова никога не казват, че той просто е бил „бог“. Второ, граматически, думата „Бог“ е допълнение,  а в английския език допълненията след глагол като „е“ не се членуват. Дори без да продължаваме по-нататък можем да видим, че тук тълкуванието на Свидетелите на Йехова е въз основа на липса на познания на гръцкия език.

Някои хора говорят за zoe като за „Божият живот“, но zoe се отнася така също и за човешкия живот. Някои тълкуват неправилно гръцката граматика, като твърдят, че „вяра от Бога“ означава „Божия вид живот“. Това словосъчетание може да означава и това, но в самия контекст то най-вероятно означава „вяра в Бога“. Някои твърдят, че „сега“ в Евреи 11:1 е свързано с настоящето „сега“; но гръцкият термин, използван тук е „но“ или „или“. Някой веднъж ми каза, че всички християни щели да станат Христос , защото той щял да се завърне с десетки хиляди свои си в Юда 14. Грешката на този човек беше много проста – „десет хиляди от него“ е подходящ начин да се каже на гръцки „десет хиляди, принадлежащи на Него“ – но това неразбиране беше довело тези хора до сериозна доктринална грешка. Много по често (може и да има някои изключения), когато някой излезе с тълкувание, базирано на гръцки или еврейски, то това противоречи на това, което е казано по-нататък в Библията , защото те вмъкват в гръцкия и еврейския текст нещо, което изобщо не е там. Необходимо е да изучавате гръцкия и еврейския за себе си, но ако не можете, по-добре се придържайте към някои добри преводи.

Най-често срещаният метод, насочен срещу контекста се практикува от култове като Свидетелите на Йехова и е широко разпространен в църкви на някои деноминации. В текста се внася онова, което се очаква да е там, защото такава е нашата доктрина или защото така сме чули да се тълкува дадена история. Колко често се е случвало да прочетем някоя библейска история и чак тогава разбираме, че част от историята, която сме я чували много пъти не се намира в този пасаж? Колко често сме вмъквали нашата доктрина (дори и да е правилната доктрина, която е подкрепена от други текстове) в някой текст или текстове, които не засягат този въпрос? Когато това нещо се случи, християните от различни деноминации не могат вече да използват Библията като една обща основа за търсене на истината, защото всички ние сме „сигурни” в нашето собствено тълкувание, което понякога не можем да защитим в самия контекст. Важно е Библията да се уважава достатъчно, за да може тя да говори за себе си. Ако нашата доктрина не се намира в даден пасаж, то не е нужно да я вмъкваме там. Вероятно тя се намира в други пасажи или ако не е така, поради уважение към авторитета на Библията, ние трябва да си променим доктрината. По този начин, ние сме отворени за нови открития в Библията всеки път, когато я изучаваме. В същото време, това не означава, че трябва да захвърлим всичко онова, което сме чули и да започваме от нищото всеки ден. Ние надграждаме над онова, което вече сме чули и се връщаме назад и променяме определени тълкувания само тогава, когато изучаваме текста колкото е възможно по честно и виждаме, че има нужда да се променим. По този начин, ние също можем да разговаряме с други честни християни относно Писанието.

Очертаване с цел разбирането на смисъла на контекста 

Когато човек прави план на книгата или на дадения пасаж, това може да му помогне да следва смисъла на текста. Някои текстове лесно могат да се разделят на определени елементи. Например: 

1. Ефесяни 5:21-6:9

5:21 (твърдение теза): Да се покоряваме един на друг в страх от Христа

1. 5:22-33: Съпруги и съпрузи

2. 6:1-4: Деца и бащи

3. 6:5-9: Роби и господари на роби

 

2. Матей 5:21-48

1. Достатъчно разярен, за да убие (5:21-26)

2. Сексуално пожелаване на другите (5:27-30)

3. Невярност чрез развод (5:31-32)

4. Почтеността е по-добра от клетвите (5:33-37)

5. Да избягваме противопоставяне (5:38-42)

6. Да обичаме своя враг (5:43-47)

Заключение: Бъдете съвършени като Бог (5:48)

 

3. Матей 6:1-18

Твърдение теза: 6:1: Да сме праведни само, за да види Бог или ще изгубим наградата си.

1. Да даваме милостиня тайно (6:2-4)

2. Да се молим тайно (6:5-15)

a. Инструкции за молитва (6:5-8)

б. Примерна молитва (6:9-13)

в. Изработване на прошка (6:14-15) 

3. Да постим тайно (6:16-18)

Следните теми могат да се разделят на подточки по следния начин 6:5-13:

A Не се молете като (лицемерите, 6:5)

Б Молете се така (тайно, 6:6)

A’ Не се молете като (езичниците, 6:7-8)

Б’ Молете се с (Господната молитва, 6:9-13) 

4. Псалм 150

1. Къде да прославим Бог (навсякъде, 150:1)

2. За какво да прославим Бог (неговите дела и характер, 150:2)

3. Как да прославим Бог (с всякакви инструменти, 150:3-5)

4. Кой трябва да прославя Бог (всички хора, 150:6) 5. Псалм 1

1. Пътят и благословенията на праведника (1:1-3)

a. Не стои в събранието на грешните (1:1)

б. Наслаждава се в закона на Господа (1:2)

в. Бог ще ги благослови с голям успех (1:3)

2. Пътят и присъдата на нечестивите (1:4-5)

a. Нечестивите ще бъдат съдени (1:4)

б. Нечестивите няма да бъдат в събранието на праведните (1:5)

3. Кратко резюме 

Не всички планове се пишат толкова лесно. Някои планове могат да са доста сложни. Затова например, човек може да раздели Римляни 1:18-32 на една основна мисъл: Бог съди света за това, че предпочита идолите пред неговата истина (1:18-23); те изпадат в сексуален грях (1:24-27); и най-накрая във всеки един грях (1:28-32). Но един по-разширен план може да разкрие последователността на мислене на Павел в повече подробности:

Римляни 1:10 молещ се винаги, дано с Божията воля успея най-после сега да дойда при вас.. 

[защо? – причина за1:10]

Римляни 1:11 Защото 

копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,;

[=]

Римляни 1:12 , тоест,

за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е

и ваша и моя. 

Римляни 1:13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран. 

[защо? цел на плануваното идване]

за да

имам някой плод и между вас както между другите народи; но

досега съм бил възпиран.

[граматически нова мисъл (въпреки че логически следва

обяснението на онова, което е написано по-напред]

Римляни 1:14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и

към неучени.

[1:14 дава причината за 1:15]

Римляни 1:15 И така,

колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас,

които сте в Рим.

[1:16 също дава причината за 1:15]

Римляни 1:16 Защото

не се срамувам от благовестието [Христово];

[1:16б дава причината за 1:16a]

Понеже

е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а

после и на езичника.

[Защо благовестието е сила за спасение както юдеите така и на

гърците? 1:17 дава причините за 1:16b (както юдеите така и

езичниците идват при Бог на равни начала, чрез вяра)

Римляни 1:17 Защото

в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра,

[как знаем това:]

Както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“.

[Защо трябва праведния да живее чрез вяра? 1:17 е твърдение за

целия параграф, който следва в 1:18-2:29 и отвъд този параграф

понеже хората погиват по еднакъв начин]

1:18 Защото

Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на

човеците, които препятстват на истината чрез неправда.

[Защо Бог е толкова разгневен? гняв (стих 18) защото те вече го

знаят това (стих 19)]

Римляни 1:19 понеже

това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно;

[защо?]

Защото

Бог им го изяви.

[как?]

Рим. 1:20 Понеже

от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиречвечната Му

сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията

[така че — последният ред показва резултата от предхождащия]

така че

те са без извинение.

[защо? показва резултата в последния ред 1:20, следователно

повтаря резултата на предишните редове 1:20]

Римляни 1:21-23 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог,

Нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и

несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те

глупееха и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ

на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

[1:24 се случва поради 1:23 — сексуален грях (покваряване на

Божия образ в човека) произхожда от идолопоклонство

(покваряване на Божия образ направо]

Римляни 1:24 Затова според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на

нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях

[1:25 е основата за 1:24 — повтаря мисълта на 1:21-23]

Рим. 1:25 Понеже

те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се

покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до

века. Амин.

[1:26 се случва поради 1:25, повтаря и развива мисълта от 1:24]

Рим. 1:26-28 Затова

Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха

естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и

мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол,

разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с

мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

Очертаването на пасажите може да се окаже много полезно, когато се опитваме да предадем библейските истини. По-обширното очертаване на пасажи може да осигури основните точки на една проповед или основните точки за едно индуктивно изучаване на Библията. В този случай структурата на текста става структурата на вашата проповед – което ви кара да зависите повече от Библията за това, което ще поучавате. Човек може да направи списък от различни поуки в даден пасаж и да ги направи основни точки или човек може просто да разкаже историята от текста и да спомене поуките, когато те се появят. По този начин ние дисциплинираме себе си и нашите слушатели да разбират Библията по-добре, когато я разглеждаме пасаж по пасаж, вместо да прескачаме безразборно от едно място на друго.