Глава 2. Изучаване на контекста

Въпреки че всички осъзнават значимостта на контекста на теория, повечето читатели на Библията избирателно го пренебрегват на практика. Вие може да сте изключение, но не се безпокойте, ако сте някой от онези читатели, които не са запознати с действителния контекст на много от пасажите, които ще разгледаме в тази глава. Умишлено давам тези пасажи за пример, защото доста често съм чувал как хората ги цитират извън контекста, а моите студенти са много изненадани, когато ги прочетат в контекст. Въпреки че е възможно да си мислим, че четем Библията в нейния контекст, то много често ние четем Библията в светлината на това как сме чули други хора да използват същите тези текстове от Писанието. Независимо от това дали тези тълкувания са стари или нови, те не могат да имат по-голям приоритет от това, което самият текст казва в контекста.

Не е необходимо да сте съгласни с нашето тълкувание на всеки един от примерите, цитирани по-долу, но е важно да размишляваме и да сме сигурни, че нашето разбиране на текста се основава на неговия контекст, а не на това как сте чули текста да се използва. Тези примери трябва да ни покажат как контекстът променя нашето разбиране. Ние не оспорваме по никакъв начин определени доктрини, които хората са свързали с тези стихове. Ние оспорваме методите на тълкувание. (Ако някои текстове в определения контекст не подкрепят дадена доктрина, то доктрината пак може да бъде защитена, ако други текстове я подкрепят.) Най-добре ще изучите принципите на контекста, ако сами прегледате пасажите преди да сте прочели нашето тълкувание. По този начин вие ще разберете онова, което моите студенти разбират. Когато по-голяма част от студентите достигнат независимо един от друг до едно и също заключение, те разбират за себе си колко ясен е смисъла на текста.

Започваме с някои кратки примери за контекст вътре в стиховете, но това, на което ще наблегнем в тази глава са по-широките нива на контекста.

Контекст на самите стихове

Понякога читателите пренебрегва контекста дори когато четат един стих. В традиционната английска поезия има баланс между звуците и римите, докато в древната еврейска поезия има баланс между самите идеи. Повечето преводи поставят поезията в Псалми и повечето библейски пророци в стихотворна форма. (В превода на Библията на Кинг Джеймс текстът не е по този начин, но това е само защото преводачите от 1611 година все още не са преоткрили моделът, основаващ се на баланс между идеите.) Има различни начини за поставяне на баланс между идеите или на паралелизъм вътре в текста. Тук ние споменаваме само два от най-често срещаните начина. При единият вид паралелизъм, вторият ред повтаря основната идея на първия (понякога добавя или сменя някои подробности) – примерно, „Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои и в събранието на присмивачите не седи“ (Псалм 1:1). (Никой не би искал да проповядва за три неща, ако трябваше да разчита само на тези три реда. Те са три нагледни примера на една и съща идея.) При друг вид паралелизъм, вторият ред ясно се противопоставя на първия. Примерно, „Съкровища, придобити с неправда не ползват, а правдата избавя от смърт“. (Притчи 10:2).

Много християни в САЩ използват стиха: „Дето няма пророческо видение людете се разюздват“ (Притчи 29:18), когато говорят за правенето на планове. Но какво точно се има в предвид под думата „видение“? Това означава ли само да имаш един добър план за бъдещето? Означава ли това, че ако един шофьор, който има нужда от очила, може да сгази някого, ако не носи очилата си? Понеже по-голяма част от Притчи е сборник от основни принципи, а не една продължителна тема, то стиховете, които се намират в близост до Притчи 29:18 не ни помагат в тълкуванието на стиха много добре. Другата половина на стиха наистина ни осигурява контекст. „Дето няма пророческо видение людете се разюздят, а който пази закона е блажен“. (Притчи 29:18). Втората половина на стиха съответства на първата: както виденията така и законът са източници на Божието откровение, източници на Божия глас. С други думи, „видението“ не се отнася до просто естествено виждане; то също така не се отнася и до това да имаме план за бъдещето; то е свързано с чуването от Господа. Еврейският термин, превеждащ се като „видение“ се отнася до сънища, откровения или до пророчество, които потвърждават следното: божият народ се нуждаеше от Библията и от истински пророци, които чуваха как Бог иска да ги ръководи по правилния път.

Притчи 11:1 ни предупреждава за това, че Бог мрази „лицемерния баланс“. За нещастие, някои хора, днес, цитират този пасаж, за да покажат, че Бог иска ние да сме „уравновесени” и да не сме твърде отдадени на ежедневните си планове. Истинският смисъл на притчата е това, че ние не трябва да мамим ближния си: останалата част от стиха гласи, „а прави грамове са угодни нему“. На пазарите в древен Израел, хората са теглили зърното или други продукти и в замяна са заплащали с монети, които са тежали определено количество, но някои хора са лъгали клиентите си като са променяли кантарите. Смисълът е: Бог мрази несправедливостта; той мрази, когато хората мамят своите ближни. Този вид паралелизъм е доста често срещан в еврейската поезия (примерно, Мария иска да каже едно и също нещо, когато казва, че душата й „величае“ Господа и когато казва, че духът й се зарадва в Господа – Лука 1:46-47.)

Друг пример за контекст вътре в самия стих е Осия 4:6: „Людете ми загинаха от нямане знание“. Много често ние разбираме смисъла на този стих дори без да познаваме контекста, но това е така, защото ние ценим Библията така както Осия е ценил Библията, а не защото стихът, който цитираме е ясен от само себе си. В края на краищата, ние можем да пострадаме, ако ни липсват знания за шофиране, знания за изкарване на изпит, знания за международната политика, знания за предотвратяване на престъпността, знания относно болестите и т.н. Знанието в този конкретен стих не се отнася до всякакъв вид знание. Този стих конкретно се отнася до отхвърлянето на Закона от страна на Израел: „…Понеже ти забрави закона на своя Бог“ (Осия 4:6). С други думи, божият народ погива, защото не е обърнал внимание на Словото. Те не познават Бог, защото не познават Словото.

Колкото и да от помощ това да познаваш контекста на определен стих, в повечето случаи ние се нуждаем от по-обширен контекст, а не само от този на конкретния стих.

Контекст на абзаца: Обучете се сами

Онова, което хората имат в предвид, когато говорят за това, че трябва да се „чете в самия контекст“ е именно контекста на абзаците. Ние не можем да спрем на ниво контекст на абзаца – една писмена работа може да има смисъл само в едно изречение, което функционира като част от едно по-голямо разсъждение в рамките на един абзац, който на свое ред представлява част на едно по-голямо разсъждение в рамките на цяла книга от Библията. Въпреки това, контекстът на равнището на абзаците – непосредствения текст около един стих – е от значение, за да може стиховете да се поставят в определен контекст. Ако се намирате на църковна служба, където някой дърдори като изговаря стих подир стих, то вие ще трябва да проверите всеки един от тези стихове в техния контекст. С времето е възможно да изучите много добре Библията, така че веднага да разпознавате контекста щом някой прочете определен стих, но до тогава вие ще трябва да преглеждате стиховете и да откривате контекста. Когато сами изучавате Библията не започвайте със стихове от различни места. Прочитайте абзаците (за предпочитане дори и целите книги) като едно цяло. Тогава вие ще изучите правилно тези текстове, а именно – в техния непосредствен контекст.

На този етап вместо да прочетем цялата глава, аз ви препоръчвам да прегледате следните стихове в техния контекст и сами да решите какво означават те. Задайте си въпросите, които сме приложили към всеки един от тези текстове. След като приключите, вие може да направите справка на собствените си заключения с нашите наблюдения върху тези и други текстове, посочени по-долу. Ако нашите наблюдения ви направят впечатление с нещо, което не сте забелязали, то е възможно вие да искате да препрочетете текста, използвайки ги и тях (въпреки че, най-накрая не сте длъжни да приемате всички наши заключения). Ако нашите наблюдения просто потвърждават онова, което вече сте прочели, вие може да предположите, че вашите умения, свързани с четенето на контекста са доста добре развити. Целта не е просто да се придържаме към определени възгледи въз основа на примерния текст, посочен по-долу, но да придобием умението да четем цялата Библия в нейния контекст. (Като млад християнин, аз използвах повечето от следните стихове извън техния контекст, докато един ден започнах да изучавам Библията систематично, книга по книга и в него период контекстът на книгите постепенно започна да ми се изяснява.)

Някои от по-трудните пасажи (към края на нашия списък) са по-спорни в смисъл, че има някои по-очевидните пасажи (в началото). Освен това, в някои случаи, някои от пасажите е възможно да съдържат принцип, който отговаря на значението, което хората му предават, когато го цитират. Упражнението ни обаче е с цел да се определи какво конкретно означава дадения текст, за да можем да приложим принципа по всички подходящи начини, а не само по начините, които често сме чували.

  1. Йоан 10:10: Кой е крадецът? (Започнете поне от 10:1 или 10:5)
  2. Когато Исус казва: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си“. (Йоан 12:32), какво точно той има в предвид като казва „издигнат“?
  3. Кой ден точно е „денят, който Бог сътвори“ (Псалм 118:24)? Този текст за всеки ден ли се отнася (така както го разбират повечето хора ) или за конкретен ден? (Вижте Псалм 118:22-23; в по-широкия смисъл 118:15-29)
  4. Дава ли ни увереност Божието твърдение, че „добитъкът, който е по хиляди хълмове“ е Негов (Псалм 50:10) за това, че Бог може да снабди всички наши нужди? Или този стих, употребен в контекста, означава нещо друго? (Имайте в предвид, че други пасажи наистина учат, че Бог ще снабди нашите нужди; въпросът тук не е дали Бог ще снабди, а дали точно това означава този пасаж.)
  5. Какво означава „кръщение с огън“ в Матей 3:11? Това само очистване ли е или даване на сила на вярващите или нещо друго? (Имайте в предвид, че „огънят“ символизира различни неща в различните пасажи. Въпросът е какво точно означава „огънят“ в този непосредствен контекст?)
  6. Когато ни призовава да „подражаваме“ на Бог (Ефесяни 5:1; в изданието на Кинг Джеймс е записано „последователи“, което буквално означава „подражатели“), това означава ли, че Павел иска ние да можем да сътворим планетите? Или да бъдем навсякъде по едно и също време? Проверете контекста (4:32-5:2).
  7. Какво означава да се противим на дявола в Яков 4:7? В 1 Петрово 5:8? В Ефесяни 4:27? Някои хора използват тези стихове, за да смъмрят дявола винаги, когато се случи нещо лошо. Това ли е значението?
  8. Някои хора цитират Йоил 2:9, за да кажат, че ние сме мощната армия на Бог (в духовен смисъл). Други текстове е възможно и да твърдят това, но това ли е смисълът на този текст?
  9. Някои хора цитират Йоил 3:10, за да кажат, че ние трябва да изискваме божията сила, когато сме слаби. Въпреки, че това е библейски принцип (2 Коринтяни 12:10), това ли е смисълът на този пасаж?
  10. Прочетете Исая 14:12-14 във връзка с цялата глава 14. За кого се отнася този текст? (Имайте в предвид, че името „Луцифер“, което откриваме само в превода на изданието на Кинг Джеймс, е само едно латинско название на „утринна звезда“, което не се намира в еврейския текст. Понеже някои тълкуватели са вярвали, че този текст се отнася за сатана, те придали това наименование на сатана, но Библията не използва този термин никъде другаде, така че дали това е название на сатана или не е название на сатана зависи от самото значение на този пасаж.)
  11. Много хора смятат, че текстът в Езекиил 28:12-14 се отнася за дявола, така както и Исая 14 глава. Поставен в контекст, наистина ли това означава този пасаж? (Отново, ние не поставяме под съмнение дали дявола съществува и дали е паднал. Въпросът е дали този пасаж от Писанието говори за това.)
  12. Когато Павел казва „Всичко мога чрез Онзи, който ме подкрепя“ (Филипяни 4:13), има ли той нещо конкретно в предвид? (примерно, „всичко“ означава ли, че в момента той може да лети или този стих означава нещо конкретно?)
  13. Какво се подразбира под „Божието Слово“ (или „Христовото Слово“ в повечето преводи) в Римляни 10:17? Разбира ли се самата Библия или до нещо друго?
  14. 1 Коринтяни 13:8-10. Някои хора цитират този пасаж, за да покажат, че духовните дарби са отминали. Но според контекста, кога ще отминат духовните дарби? Поради тази причина, каква е функцията на тази глава в контекста на цялото послание към Коринтяните (сравни 12:31; 14:1). Какво е значението на 13:4-6 в контекста на цялото послание към Коринтяните? (Ако желаете, то вие може да запазите този въпрос, докато стигнете до изучаването на контекста на цялата книга.)
  15. Някои хора наблягат на „вярата – сега“ в Евреи 11:1, като казват, че вярата трябва да е насочена към това, което получаваме в настоящия момент. В контекста, този вид вяла, за който говори Евреи 11:1 отнася ли се за това да получим нещо в настоящия момент или за това да получим нещо в Бъдеще? (Върнете се назад и започнете от 10:25, и прочетете до 12:4.)
  16. Откровение 3:20. Когато Исус чука на вратата, смятате ли, че Той се опитва да преобърне някого във вярата? (За кого се отнася стиха?)
  17. Човек може да каже, че когато Бог „даде своя Син (Йоан 3:16), то този стих се отнася до това, че Бог дава Сина си, при неговото рождение, във Витлеем или го дава на света, когато Исус възкръсва от мъртвите. Какво означава думата „давам“ в контекста?
  18. Когато човек търси първо царството, какви неща му се прибавят (Матей 6:33)?
  19. Кои са христовите посланици във 2 Коринтяни 5:20? Кого умоляват те да се примири с Бог?
  20. Някои хора казват, че „свидетелите“ в Евреи 12:1 са мъртвите, които ни гледат от небето. Но в контекст на Евреи, глава 11, отнася ли се думата „свидетели“ до онези, които ни наблюдават или до онези, които са свидетелствали за истината на Божиите изявления? ( Този стих може да се разгледа по-трудно, в зависимост от вашия превод на Библията, понеже някои преводи не показват пряка връзка между взаимно свързани думи в този конкретен контекст.)
  21. Някои хора изявяват според обещанието, че нито едно оръжие, скроено против тях ще успее (Исайя 54:17). Това гаранция ли е за всеки един християнин, във всяко едно обстоятелство или то се отнася само за Божия народ като цяло, който е защитен в зависимост от Неговия план за този народ?
  22. Означават ли Притчи 23:7, че всичко, което си мислим за себе си ще се сбъдне? („Защото, каквито са мислите в душата му – такъв е и той“.) Или това означава нещо друго? (Прочетете 23:6-8.)
  23. Отнася ли се Псалм 18:7-15 до второто идване на Христос? Прочетете 18:4-6, 16-19!
  24. Коя е Сароновата роза, кремът от долината, в Песен на Песните 2:1-2?
  25. В Матей 18:18, какво има в предвид Исус под „връзване и развързване“? Отнася ли се този пасаж до това как да се държим с демоните или Бог има в предвид нещо друго? (Прочетете особено 18:15-20.)
  26. За какво „идване“ говори Исус в Йоан 14:1-3? Говори ли той тук за второто идване или за нещо друго? (Прочетете 14:4-23, може и 13:36-38.)
  27. Този последен въпрос с може да е най-трудния. Прочетете Исая 7:14 в неговия контекст (особено 7:10-16; 8:1-4). Разглеждайки непосредствения контекст, за кого се отнася този новороден син (Ако вашите заключения ви безпокоят, не се тревожете, ще ви изясним нещата по-долу. За вас обаче е важно да схванете текста по един интелигентен начин, първо в неговия непосредствен контекст, а не просто да тълкувате пасажа в зависимост от това как сте го чували да се използва на други места.) 

Контекст на параграфа: проверете сами 

1. Крадецът в Йоан 10:10

Много хора допускат, че крадецът в Йоан 10:10 е дяволът, но те приемат този възглед, защото са го чували много пъти, а не защото внимателно са изучавали текста в неговия контекст. Разбира се, дяволът наистина идва, за да открадне, да убие и да унищожи, но ние често цитираме стиха по този начин и изпускаме преките приложения на текста, защото не прочитаме стиха в неговия контекст.

Когато Исус говори за „крадеца“, той говори в един по-широк смисъл за крадци, разбойници, вълци и чужди хора, които идват да навредят на овцете (10:1, 5, 8, 10, 12). В този контекст, онези, които дойдоха при Исус, претендиращи за Неговата власт, бяха крадци и разбойници (10:8); те се опитаха да се приближат до овцете, без те да минат първо покрай пастира (10:1). Това се случи, защото те искаха да използват овцете, а Исус беше готов да умре, защитавайки овцете си от вълците, разбойниците и вълците.

Смисълът става дори по-ясен, ако започнем по отрано, от предшестващия контекст. В глава 9, Исус изцелява един слепец, а религиозният водач го изгониха от религиозната общност за това, че той последва Исус. Исус застава на страната на бившия слепец и нарича религиозните водачи духовни слепци (9:35-41). Понеже първоначалните текстове на библията не са били разделени на глави, думите на Исус, които продължават в глава 10 все още се отнасят до религиозните водачи. Той заявява, че именно той е истинският пастир, а овцете следват Неговия глас, а не гласа на чужди хора (10:1-5). Онези, които дойдоха при него, бяха крадци и разбойници, а Исус беше истинското спасение за своите овце (10:8-9). Крадецът идва само да унищожи, а Исус дойде, за да даде живот (10:10).

С други думи, крадецът представлява лъжливите религиозни водачи, като фарисеите, които изхвърлиха изцеления човек от синагогата. Контекстът на текста изяснява по-подробно това значение. В Еремия 23 и Езекиил 34, Бог беше пастирът на разпилените овце, Неговите овце. Тези старозаветни пасажи също говорят за лъжливи религиозни водачи от времето на Исус и не за малко религиозни водачи от настоящето. 

2. Разпятието на Исус в Йоан 12:32 

В моята държава, християните често пеят: „Да издигнем Исус на високо…“ Той каза: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си“, въз основа на Йоан 12:32. Библията наистина говори за „възвеличаване“ на Господа и за „издигане на Господа“ чрез хваление, но това не е смисълът на този текст. Ако някой прочете следващия стих (който ясно говори за това, че Исус говори за смъртта си), то тогава става ясно, че „неговото издигане“ се отнася за смъртта му на кръста.( Играта с думи за „издигането“ наистина е използвана както в еврейски текстове, така и в гръцки и се отнася за различни видове обесвания, като разпятието например.) Следователно, ако песента има в предвид същото, което и библейския стих, то тогава щяхме да пеем: „Разпни Го! Разпни Го!“ Разбира се, Бог познава нашите сърца, но човек би се зачудил защо един автор на песни би написал песен, която ще се пее от милиони хора, въз основа на един стих, без дори и да погледне значението на стиха.

Йоан три пъти говори за това, че Исус „биде издигнат“: в единия случай той сравнява тази случка с това как змията е беше издигната в пустинята (Йоан 3:14), може вечния живот да е достъпен за всеки (3:15). Във втория случай, Исус заявява, че Неговите противници ще го издигнат (8:28). С други думи, Йоан разбира значението на „издигам“ така както Исайя го разбира: Исус ще бъде разпнат (Исая 52:13 и Исая 52:14- 53:12). Йоан използва игра на думи в своето евангелие и е възможно, също и да посочва, че ние „величаем” Исус като проповядваме кръста, но несъмнено в този текст става ясно основното значение на този термин в този конкретен контекст: разпятие. Ако четем този стих по друг начин, това означава, че пренебрегваме неговото ясно, боговдъхновено обяснение за това какво означава термина „издигане“. 

3. Денят на Христовата възхвала в Псалм 118:24 

Много църкви пеят или започват службите си като цитират : „Тоз е денят, който Бог сътвори“. Когато ние пеем това, повечето хора от нас смятат, че Бог е сътворил всеки един ден и онова, което се случва в него, и следователно ние трябва да се радваме за това, което се случва през този ден. Това е верен принцип, но щеше да е по-добре ако цитирахме друг стих, за да го докажем (може би Ефесяни 5:20). Текстът, който цитираме или изпяваме (и няма нищо лошо в това да го цитираме или да го изпеем) всъщност ни предлага една различна, драматична причина за празнуване.

В контекста, Псалм 118:24 говори не за всеки един ден, но за един конкретен ден от голямо значение: денят, в който Бог превърна отхвърления камък в крайъгълен (118:22-23), най-вероятно се говори за Храма (118:19-20, 27). Тук се говори за един специален ден на триумф за цар Давид, който по принцип е приложим за много от Божиите велики победи, но който обикновено се използва в Новия Завет по един специален начин. Ако Псалм 118:22-23 се е изпълни по времето на служението на Исус,както Той твърди, (Марк 12:10-11), то тогава се е изпълнил и Псалм 118:24:  великият и важен ден, който Бог сътвори, денят, в който Бог призовава своите слушатели да празнуват е един пророчески ден, когато Бог възвелича Исус, който бе отхвърлен от първосвещениците, като крайъгълен камък на Неговия нов храм. (сравнете с Ефесяни 2:20). Стихът посочва една много по-важна истина от друга една истина, че Бог е с нас всеки ден. Той посочва най-великото дело на Бога, извършено заради нас, времето, когато Исус – нашият Бог, умря и възкръсна. 

4. Добитъкът в Псалм 50:10 

Някои хора настояват, че Бог може да снабди всяка наша нужда, защото преди всичко, Той „притежава всичкия „добитък, който е по хиляди хълмове“ (Псалм 50:10); някои стигат дори до там, че казват, че Бог ще снабди всяко едно нещо, което пожелаем. Всъщност е истина, че Бог може да снабди всяка наша нужда, но има други текстове, които ясно говорят за това. За разлика от тях, Псалм 50:10 не споменава за това, че Бог снабдява нашите нужди (и разбира се не всички наши желания); но по- скоро, този стих заявява, че Бог не се нуждае от нашите жертви.

Образната обстановка в Псалм представлява една съдебна зала, където Бог е призовал Своя народ, за да отговори на Неговите обвинения. Той призовава Небето и земята. Бог призовава небето и земята за негови свидетели (50:1-6) — като свидетели на завета (вижте Второзаконие 32:1; Псалм 50:5), те ще бъдат свидетели относно нарушаването на закона от страна на Израел. Израелтяните имат причина, за да се чувстват неудобно. Бог е не само засегнатата страна, но Той също е и съдия (Псалм 50:4, 6), да не говорим за това, че Той е и свидетел от страна на обвинението! Свидетелствайки срещу тях, Бог заявява: „Аз съм твой Бог“ (50:7), напомняйки им за завета, който Той е направил с тях. Той не ги обвинява за това, че не вярват в Него поради това, че не Му принасят жертви (50:8) — всъщност, Бог се интересува съвсем малко от тези жертви. „Не са ми нужни вашите жертвоприношения на животни“, казва той. „Защото Мои са всичките горски зверове. Аз не ям животинска плът, Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея“.  (50:9-13). Жертвата, която Той иска е благодарност и подчинение (50:14-15; вижте 50:23). Бог ще преследва грешниците (50:21), които са нарушили завета Му (50:16-20).

Повечето древни народи от Близкия Изток са вярвали, че техните богове зависели от техните жертвоприношения и ако техните богове са победени, то тогава и нацията им е победена. Богът на Израел им напомня, че Той не е като езическите богове около тях. За разлика от Ваал, богът на ханаанците (в чийто храмове има легло), Зевс на гърците (когото Хера приспива, за да може гърците да спечелят битка), и други божества, Богът на Израел нито дреме, нито спи. (Псалм 121:3-4). Бог не споменава добитъкът, който е по хиляди хълмове, за да ни обещае, че ще имаме всичко, което искаме (както се пее в една песен от много години, много хора нямат нужда от крави). Бог споменава добитъка, за да ни припомни, че Той не зависи от нас, а ние не Му правим услуга като Му служим. 

5. Кръстени с огън в Матей 3:11 

Една от съвременните деноминации в Америка се нарича „Кръстена с огън свята църква“. Много други християни с радост заявяват, че са „кръстени в Святия дух и с огън“. Разбира се, ние знаем и оценяваме онова, което те имат в предвид. Те имат в предвид светостта, а тя е нещо значимо. Но това точно ли има в предвид в този пасаж Йоан Кръстител под „кръщение с огън“? Понякога, огънят се използва в Библията като символ на божията пояждаща святост или вместо очистващи изпитания, но когато огънят е свързан с образа на кръщението в Новия Завет, той просто се отнася не до очищение на отделната личност, но до очищение на целия свят чрез осъждение. (Осъждението е най-често срещаното символично значение на огъня в Библията.) Вместо да прибягваме до други препратки в Библията, които използват образа на огъня по различни начини, ние ще разгледаме какво означава да си “кръстен с огън ” в съответния контекст. Трябва да използваме конкретния пасаж, вместо да прибягваме до конкорданс.

Този контекст е призив към покаяние, а голяма част от присъстващите, на които беше обещано кръщение с огън, не желаеха да се покаят. Йоан Кръстител потапяше хората във водата, в знак на тяхното покаяние и като подготовка за идващото Божие царство (Матей 3:2, 6). ( Евреите са използвали кръщението, тогава, когато хората от нееврейски произход са искали да приемат юдаизма, но Йоан настояваше дори и религиозните евреи да дойдат при Бог при същите условия както и езичниците (виж 3:9.) Йоан предупреждаваше евреите за идващия Божи гняв (3:7) и ако те не пренасяха плодове (3:8), тогава Божията брадва на осъждение щеше да ги отсече и хвърли в огъня (3:10; вижте 12:33). Безплодните дървета са непотребни, освен за огрев. Но плявата едва ли можеше да се използва за гориво (тя изгаряше бързо), но плявата, за която говореше Йоан щеше да изгорим с „неутолим“ – вечен – „огън“ (3:12).

В стиховете преди и след разглеждания стих, „огънят“ представлява огън от ада (3:10, 12). Когато Йоан Кръстител говори за кръщение с огън, той използва образа на осъждението, който откриваме в целия абзац. Не забравяйте, че тук, слушателите на Йоан не са покаяни хора (3:7). Месията идва, за да даде на своите слушатели двустранно кръщение, а отделните членове на неговата аудитория, ще го преживеят по различен начин. Някои може и да се покаят, да се съберат в житницата и ще приемат Духа. Онези, които не се покаят, ще бъдат плявата, отсечени дървета, и ще приемат огън!

6. Подражаване на Бог в Ефесяни 5:1 

Този пасаж ни призовава да подражаваме на Бог по начин, по който децата подражават на баща си. Текстът е и конкретен относно начините, по които трябва да подражаваме на Бог: ние трябва да прощаваме, така както Бог ни прости в Христа (4:32) и да се обичаме, така както Христос ни възлюби, с жертвоготовност (5:2). За наше щастие, текстът не ни кара да подражаваме на Бог като това да сме всемогъщи или да присъстваме навсякъде по едно и също време! 

7. Да се противим на дявола в Яков 4:7; 1 Петрово 5:8-9; Ефесяни 4:27 

Яков противопоставя мъдростта от Бога (3:13, 17-18; „отгоре“ е типично еврейски начин да се каже „от Бог“) със заядливата мъдрост, която е от дявола (3:14-15). След това, той предупреждава слушателите си, да не се опитват да се придържат и към двете, като нещо съвместимо. Онези, които следват, както Божията, така и светската мъдрост едновременно, са духовни прелюбодейци (4:4).

Да се подчиняваме на Бог и да се противим на дявола (4:7) означава да се отречем от злите светски начини да се отнасяме един към друг и да предпочитаме благородния подход, който идва от Бог. За да възприемем този нов начин на отношение към другите хора означава да се покаем (4:8-10). 1 Петрово се отнася до една ситуация, при която християните биват преследвани (1 Петрово 4:12-16). В 1 Петрово 5:8-9, очевидно дяволът се опитва да сломи вярващите като ги отклони от вярата. Да се противим на дявола означава да устоим на гонението.

В контекста на Ефесяни 4:27, човек се противи на дявола като откаже да мами или да се ядосва на вярващите си събратя (4:25-26); в целия контекст на Ефесяни, тази част се отнася за „духовната битка“ (6:11-14, 18). 

8. Божията армия от скакалци в Йоил 2:9 

Въпреки че третата глава на Йоил като че ли говори за една бъдеща война, глави едно и две описват една нахлуваща армия, една опустошителна напаст (Йоил 1:4; 2:25). Този текст не описва църквата като духовна армия от благовестители (една истина, за която се споменава в много други библейски пасажи). Той описва скакалците като наказание върху земята поради греха на Божия народ. 

9. Силата на слабия в Йоил 3:10 

Този пасаж не подканва слабите праведници да укрепнат, нито пък говори за Божията сила, която се изявява в нашите слабости (колкото и да е основно за вярата това библейско послание). Бог говори осъдително на народите, които са се събрали срещу неговия народ за последна война (Йоил 3:9). Бог подигравателно кани враговете на Неговия народ да се съберат срещу Него, да укрепят оръжията си и себе си, докато на практика те са напълно слаби пред Него. След това, Той обещава да ги унищожи. Той всъщност се подиграва на неприятелите на неговия народ, защото ги кани на съд (3:12-14). 

10. Вавилонският владетел в Исайя 14 

Цялостният контекст на този пасаж ни дава да разберем, че Исайя се отричат от един владетел, въпреки че не ни го заявява направо. Подобно на много други древни израелски пророци, Исайя включва пророчества, отправени срещу различни народи: Вавилон (Исая 13-14), моавците (Исая 15-16), Дамаск (Исая 17), нубийската и египетската империи (Исая 18-20), отново Вавилон (21:1-10), Едом (21:11-12), Арабия (21:13-17), Ерусалим (22) и Тир (23). Исая 14:3-4 ясно ни казва, че следващото пророчество се отнася за владетеля на Вавилон – един потисник (14:4), владетел (14:5), който е завладял други народи (14:6). След като той бъде победен, народите се радват (14:7), говорейки в преносен смисъл, дори дърветата на Ливан ликуват, защото той няма повече да ги сече, за да осъществи строителния си проект (14:8). Колко много е господ е смалил този цар, като е счупил тоягата и скиптъра му (14:5)!

Текстът ясно говори, че той е мъртъв: той отива в Шеол, царството на мъртвите (14:9), и другите владетели там се радват, че владетелят, който ги е победил, е мъртъв като тях (14:9-10). Неговото великолепие и възвишеност са съкрушени, неговите свирачи на арфи са затихнали, сега той гние с червеите, които изяждат неговата плът (14:11)—той е труп. Това описание не съответства съвсем на описанието на дявола, но то съответства на един човешки владетел, който се е издигнал толкова много и след това е снижен поради високомерието си.

Подобно на Израел, чието великолепие бе хвърлено от небето до земята (Плачът на Еремия 2:1), този владетел също е хвърлен от небето на земята. На този етап някои читатели смятат, че темата представлява буквално падане от небето, в който случай, казват те, този стих трябва да се отнася до паднал ангел, като дявола например. Но радостните възгласи на ливанските кедри в 14:8 едва ли са буквални, нито образа на мъртвите владетели, които се надигат от престолите си в царството на мъртвите в 14:9 (все още ли са коронясани)? Еврейската поезия е обрисувала картини с думи, както и днешната поезия. За разлика от непоетичните пасажи в Исайя, поетичните са изпълнени с преносни фигури на речта. На други места също се говори за преносно падане от небето, в повечето случаи, без това да се отнася за дявола (Амос 9:2; Матей 11:23; Лука10:15).

Царете на Вавилон, подобно на други древни царе от близкия изток, всъщност са претендирали, че са божества (сравнете примерно с Данаил 3:5; 6:7). Да твърдиш, че си божество като утринната звезда или потомство на божеството – слънце или бог на зората е нещо неестествено за един древен владетел от близкия изток, но Исайя дава това название само като презрителна подигравка: „Бедният вавилонски цар! Ти възлезе на небесата, но беше отсечен до земята! Опита се да се издигнеш над Всевишния, но умря като обикновен човек!“ ( сравнете подобни думи в Псалм 82:6-8). Стихове 12-14 се отнасят до вавилонския цар, както и предишните стихове: той някога е завладявал народите (14:12), искал е да бъде коронясан на свещената планината (най-вероятно това се отнася до бъдещето завоевание на Сионската планина в Ерусалим) (14:13), но се е снишил до Шеол, царството на мъртвите (14:15).

Следният контекст обяснява смисъла на тези думи дори по-обстойно: това е „човекът“, който всяваше страх в сърцата на народите (14:16), „човекът“, който чрез завоеванията си запустяваше земите, унищожаваше градовете, отвеждаше хората в плен (14:17). За разлика от владетелите на другите народи, които поне бяха погребани с почит, в царски гробници, (една последна почит, която е от голямо значение за древните народи и тяхното чувство за чест), а трупът на този цар беше изхвърлен на открито, за да изгние, смачкан под нозете като наказание за жестокото унищожение, което той докара на собствения си народ (14:18-20). Неговите потомци и онези хора от неговия народ – Вавилон – ще бъдат поразени (14:21-22). Текстът не може да е и по- ясен, поставен в съответния контекст: това ясно пророчество срещу царя на Вавилон (14:3-23) щеше да се изпълни в определеното време, а Божият подтиснат народ щеше да бъде оправдан.

Въпреки яснотата на текста, някои читатели се отдават толкова много на предходното им разбиране за текста, че са готови дори да заобиколят контекста. „Е, добре, може и да се отнася за царя на Вавилон, но може и да се отнася и за дявола“. протестират те. Но защо трябва този текст да се отнася за дявола? Има ли нещо тук, което да не може да се отнася до един земен владетел, който се издига? Съдържат ли някои от посланията скрити пророчества срещу дявола, насочени срещу другите народи (13-23)? Дяволът просто земен завоевател ли е бил, заведен в царството на мъртвите, след като е бил изхвърлен от небето (14:12, 15)?

„Но всички ние знаем, че Луцифер се отнася за дявола и че дяволът каза, че ще се възвиси до небето“, протестираше един студент.

„Как знаем това?“ Отвърнах аз.

Възгледът, че „Луцифер“ се отнася за дявола и че дяволът обещава да се издигне до небето се основава на тълкувание на превода Кинг Джеймс на Библията. Ако „Луцифер“ се появяваше тук, то това щеше да бъде единственото място в Библията, но всъщност, той не се появява тук. Еврейският текст не говори за „Луцифер“ на това място. Това е латинско наименование за „утринната звезда“, която е използвана в Кинг Джеймс версията на Библията. Дори и да приемем, че този текст „също“ се отнася за дявола, защо тогава много от читателите го цитират като текст, който се отнася за дявола, а не като текст, който казва нещата направо, а именно, това, че говори за един грешен човек? Може би, ако приложим този текст като предупреждение срещу човешката гордост, много хора няма да искат да проповядват от него по-вече от колкото проповядват от заобикалящите го глави (което е наистина нещо малко!)

Неспособни да обяснят нещата в Исайя 14, някои студенти заявяват, че Исая 14 трябва да се отнася за дявола, защото Езекиил 28 се отнася за дявола. В този аргумент има две заблуди. Първо, възможно е Езекиил 28 и други пасажи да се отнасят за падението на дявола, без това да се отнася за Исая 14. Никой не отрича, че някои текстове в Библията говорят за паднали ангели, но това не е темата в Исая 14. Втората заблуда в този аргумент е, че Езекиил 28 също не е един от текстовете, които се отнасят за падналите ангели. 

11. Владетелят на Тир в Езекиил 28 

Подобно на Исая, в Езекиил също има пророчества, отправени срещу народите: амонците (25:1-7), моавците (25:8-11), едомците (25:12-14), филистимците (25:15-17), Тир (26:1-28:19), Сидон (28:20-26), и Египет (29:1-32:32). Пасажът, който понякога се смята, че се отнася за дявола, 28:12б-19, е в основата на едно пророчество, отправено срещу владетеля на Тир. Всъщност, 12 стих започва така: „Сине човешки, дигни плач за тирския цар“. Никой не отрича, че контекстът се отнася до владетелят на Тир, но онези, които приемат, че този стих се за дявола, казват, че той се отнася и до него, защото някои характерни черти на текста не могат да се приложат до никой друг, но само до него.

Всъщност, този довод, както ще видим, не е точен. Ридаещият нарича този владетел високомерен поради мъдростта си и съвършенство на хубостта му (28:12, 17) — така както Тир претендира, че е съвършен по хубост (27:3-4, 11) и е пълен с мъдрост, носеща богатство (28:3-4), самопровъзгласяваща се мъдрост, която кара владетеля да мисли, че е бог (28:6), въпреки че той е само едно човешко същество (28:8-10). Този владетел беше в Едемската градина, градината на Бог (28:13), която според привържениците на тълкуванието за дявола смятат, че трябва да се разбира буквално. Но това твърдение не е истина. Адам и Ева, които също търсеха равенство с Бог (Битие 3:5), също живяха в Едем, а Езекиил сравни високомерието на тирския цар с това на първите хора.

Друго тълкувание е много по-добро от тълкуванието за дявола и тълкуванието за Адам: Езекиил ясно сравнява царят на Вавилон с херувим (28:14-15). Битие не нарича нито Адам, нито змията херувими, но със сигурност говори за херувими в градината: Божиите ангели, поставени на онова място, за да държат Адам и Ева навън след грехопадението. (Битие 3:24; сравнете с Езекиил 28:14-15 Нова Интернационална Версия: „херувим пазител“). С други думи, това е един престижен образ в Божията градина. („божият свят хълм“ – 28:14 —може да се отнася за Сионската планина, защото често в Писанието, този образ ни напомня за херувима, който беше поставен върху ковчега на завета в храма. Съвършенство докато се намери беззаконие – 28:15 — може също да е част от образа на херувима.)

Някои протестират, че царят не може просто да се сравнява с някакъв си величествен ангел в Едем. В текста се споменава херувим и затова същият трябва да се тълкува буквално. Онези, които настояват за това, че всички подробности за такива пророчества трябва да се тълкуват буквално, обаче, не са последователни в това как тълкуват други препратки, свързани с Едем в главите, намиращи се в близост до този текст. Самата книга Езекиил е изпълнена с графични, поетични образи и метафори (сравнения, при които, едно нещо се назовава по друг начин, без да се използват сравнението „като”), едно, от които е, че фараонът е бил дърво в Едем, божията градина (Езекиил 31:1-18; той също е и морско чудовище, 29:3-5). Описвайки различни образи от разказа за грехопадението на Адам и Ева, пророчествата на Езекиил говорят както за грандиозния херувим така и за най-великите дървета в Едем (вероятно дървото на живота или дървото за познаване на добро и зло?) Вероятно привържениците на теорията за тълкуването на дявола като образ, отстояват доводите си с това, че да си в Едем е свързано с дявола в Езекиил 28, но не и в Езекиил 31, защото те могат да нагласят само Езекиил 28 спрямо техните възгледи. (Някои цитират „свирките“ по тялото му, но това се основава само на един превод, а като че ли точно тук еврейският текст не е в подкрепа на това твърдение.)

Украсяването със скъпоценни камъни (28:13) загатва за голямото богатство на Тир, на други места, описано като величествена армия (27:4-7, 24) и търгуване с различни стоки, включително и скъпоценни камъни (27:16, 22). Грехът в 28:15 е грехът на интересите на търговците от Тир (28:16), неговата „неправедна търговия“ (28:18 НИВ), на други места, където се говори за това са 27:2-36; 28:4-5; сравни с 26:17. Гордостта на царя заради неговата хубост (28:17) напомня за гордостта на тирския цар, който претендира, че е бог, а в същото време е просто един човек (28:2), горд поради богатството, което Тир е натрупал чрез търгуване (28:5). Този огън ще слезе от владетеля на Тир (28:18), така както древните градове са били обикновено унищожавани, чрез огън, по средата на града (примерно, Амос 1:4, 7, 12; 2:2, 5 – особено Амос 1:10, срещу Тир).

Езекиил говори за един надменен човешки владетел. Този цар се възвеличава поради гордостта си, но е смъкнат. За свалянето му се говори по-ясно в пророчеството, споменато по напред в главата (28:2-10). Той твърди, че е бог, седящ на божието седалище всред моретата, (28:2; Тир е бил извън морския бряг на Финиция). Бог осмива този владетел чрез Езекиил: Мислиш, че си мъдър колкото Бог (28:6), но Бог ще осъди този владетел чрез други народи (28:7). Тогава ще претендира ли той още, че е Бог пред онези, които ще го убият (28:9)? Той е „човек”, а не бог и ще умре от ужасна смърт (28:8-10). Това едва ли е описание на дявола, един безсмъртен дух. Това е един земен владетел, който твърди, че е бог, който ще научи, че е смъртен, когато Бог изпрати присъдата си над Тир. Това е един земен владетел, който твърди, че е бог, но който ще научи, че е смъртен, когато Бог осъди Тир.

Дори и тези два пасажа да се отнасяха както за дявола така и за земни владетели, въпреки че в контекста те не се отнасят, защо защитниците на този възглед доста често прилагат тези пасажи за дявола и никога не ги отнасят до земните владетели, които са били съдени от Бог заради тяхната подлост? Нима примерите на човешката наглост няма да създадат по-интересни пасажи за проповядване или поучение, които да са по- достъпни до нашите сърца? Смятам, че много вярващи просто допускат, че тези пасажи се отнасят за дявола, защото сме ги чували да се тълкуват така по този начин, но много от нас, никога не са ги изследвали обстойно в контекста. Каквито и да са техните възгледи, аз не вярвам, че някои от читателите няма да разбере правилно нашата мисъл: този пасаж има широк контекст, свързан със заобикалящите го глави, а нашите недостатъци, свързани с изучаването на Библията не ни позволяват да изучаваме книгите на Библията по реда, по който Бог ги е вдъхновил да бъдат написани. 

12. Подкрепяни, с цел да сме доволни във Филипяни 4:13 

Един футболист в християнски колеж се приближил до професора си по теология доста обезпокоен. Неговият треньор насърчил отбора с думите: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя“ , цитирайки Филипяни 4:13. Въпреки това, отборът изгубил няколко мача, а ученикът не можал да разбере защо отборът не печелел винаги, защото те „имали за всичко сила чрез Христа“. Разбира се, проблемът не е в текста, но начинът, по който играчът и треньорът му са гледали на него. Футболистът разбрал, че Павел е имал в предвид неща като печелене на футболни мачове.

Благодарейки на филипяните за това, че му помагат (4:10, 14), Павел отбелязва, че се научил да е доволен от малкото и многото (4:12). Той можеше да направи всичко чрез Христа (4:13). В този контекст, той казва, че чрез Христа, той е могъл да се радва, независимо от това дали има малко или много. Днес, ние трябва да се научим да се радваме във всяка ситуация, знаейки, че Христос ни дава сила, за да издържим: независимо дали сме преследвани, дали ни се присмиват или губим на футболен мач. 

13. Спасителна вяра чрез Благовестието в Римляни 10:17 

Някои хора цитират Римляни 10:17, за да утвърдят повтарянето на библейски стихове пред самите тях на висок глас: „Вярването е от слушане, а слушането е от Христовото Слово“. Разбира се, това да си повтаряме стиховете е важно (ако ги разбираме в техния контекст), но онези, които смятат, че това е значението на този конкретен стих ще трябва да преразгледат контекста на Римляни 10:17.

Павел ни убеждава, че никой не може да бъде спасен, освен, ако не чуе това слово, което е христовото послание (10:14-15), „благовестието“ на свидетели (10:16). Това също е „словото“ в техните уста и сърца, чрез което те са спасени (10:8-10). Вярата може да дойде единствено чрез слушане на това слово, благовестието христово (10:17). За разлика от предишния стих, в Евреи 11:1, където думата „вяра“ в контекста означава постоянна вяра, то този пасаж се отнася за спасителна вяра. Човек не може да бъде спасен, докато не чуе истината за Исус. 

14. 1 Коринтяни 13:8-10 в контекст 

Павел казва, че духовните дарби, като пророчество, говорене на езици и знание, ще преминат, когато ние нямаме повече нужда от тях (1 Коринтяни 13:8-10). Някои християни четат този пасаж по следния начин: „Духовните дарби, като пророчество, езици и знание, са престанали, когато последната книга от Новия Завет е била написана“. Това тълкувание на 1 Коринтяни пренебрегва цялостния контекст, което е писмо до коринтяните, написано в средата на първи век, когато коринтяните все още не са чули за Нов Завет. Ако Павел е имал в предвид да завърши Новия Завет, то той е трябвало да каже това много по-ясно, като започне с това да обясни какво ще представлява едно допълнение на Новия Завет към техните Библии.

В контекста ние откриваме, че Павел иска да каже, че духовните дарби ще преминат не когато опознаем Бог както Той ни познава, но когато Го видим лице в лице (13:12, когато няма повече да гледаме като в огледало, както е в настоящето – вижте 2 Коринтяни 3:18, единственото място, където Павел използва термина отново). С други думи, духовните дарби трябва да продължат докато нашият Господ се завърне в края на века. Те трябва да останат нормална част от нашата християнска опитност в настоящето.

Едно по-обширно изследване на контекста разкрива дори повече от онова, което Павел има в предвид в този пасаж. В глави 12-14, Павел се обръща към онези, които злоупотребяват с определени духовни дарби и ни убеждава, че Бог е надарил всички членове на Христовото тяло с дарби, за изграждане на Божиите хора. Онези, които използваха дарбите, за да наранят други хора, злоупотребяваха с тези дарби, които Бог бе дал, за да помага на другите. Ето защо Павел написва три параграфа за любовта, по средата на текста, в който обсъжда духовните дарби: дарбите са непотребни, ако липсва любов (13:1-3). Любовта назидава (13:4-7), дарбите са временни (само за този век), но любовта е вечна (13:8-13). Ние трябва да търсим най-добрите дарби (1 Коринтяни 12:31; 14:1), а любовта ни дава проникновение да видим кои дарби са най-добри във всяка една ситуация – дарби, които да изградят другите.

Контекстът на цялото Павлово послание развива тази тема по-обстойно: описанието, което Павел прави на любовта в 1 Коринтяни 13:4-7 се различава коренно от предшестващото описание, което авторът прави на коринтяните в своето послание, а именно че са плътски, горделиви и т.н (1 Коринтяни 3:3; 4:6-7, 18; 5:2). Християните в Коринт, както и църквата в Лаодикия, която ще се появи по-нататък (Откровение 3:14- 22), са притежавали доста добри качества, но им е липсвало нещо, което е било най- съществено: смирението на любовта. 

15. Постоянство във вярата в Евреи 11:1 

Евреи 11:1 заявява, че „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат“. Въпреки че стихът обяснява вярата във връзка с това, за което се надяваме – като има една бъдеща насоченост – някои известни проповедници наблягат на първата дума от стиха в много преводи: Сега“ (в английския превод „сега“ – бел. прев.) Те четат думата „сега“ все едно, че тя е наречие, което описва вярата. „Евреи говорят за вярата сега, затова ако вярата е сега, то това не е вяра“. По този начин, според тях, човек трябва да има вяра за отговорите, които очаква сега. Ако човек просто вярва, че Бог в края на краищата ще отговори на молитвата му, то той няма вяра.

Други пасажи може и да наблягат на това колко е важно да се вярва на Бог в настоящето (като жената с кръвотечението, която се докосна до дрехата на Исус ), но това не е смисъла на този пасаж. Първо, английската дума „сега“ не е прилагателно, но е наречие. Следователно, ако тя изобщо се отнася до време, то английският текст не означава „вяра, която действа в момента“, но „вярата понастоящем е“ (така например, „сега“ не описва вяра). Второ, текстът не е бил написан на английски. Той е бил писан на гръцки, а гръцката дума, която е преведена като „сега“ на това място, няма нищо общо с време. Тя просто означава „но“ или „а“ – „а вярата е“ („а“ на това място е същото като „и живели някога“ — тази конкретна гръцка дума не е свързана с време.) Известните проповедници очевидно са бързали толкова много да изявят доктрината си, че дори и не са се погрижили да погледнат този стих на гръцки.

От контекста става ясно, че този стих се отнася за бъдеща награда, а не за настояща. Първите читатели на евреи претърпяха големи страдания (Евреи10:32-34), но някои от тях вече не следваха Христос с цяло сърце, а някои имаше опасност и да отпаднат (10:19-31). Следователно, писателят увещава читателите да не изоставят надеждата си, която Бог ще възнагради, ако те са постоянни във вярата (10:35-37). Той вярваше, че те ще постоянстват във вярата си вместо да отпаднат и да бъдат унищожени (10:38-39). Това постоянство във вярата, беше нещото, което държеше Божиите обещания за бъдещето, видът вяра, която големите герои на вярата бяха показали в миналото: примерно, ние знаем, че Енох имаше такава вяра, защото Библията ни казва, че той беше угоден на Бог, и никой не може да е угоден на Бог, ако няма такава вяра (11:5-6).

Повечето примери за вяра в Евреи 11 глава са примери за постоянство във вярата, за една надежда за бъдещо възнаграждение. Аврам напусна земята си, за да търси град, чиито проектант и строител беше Бог (11:8-10). Йосиф гледаше напред към излизането на евреите, което щеше да се случи много след смъртта му (11:22). Мойсей отхвърли настоящите богатства заради една бъдеща награда (11:24-26) и т.н. Авторът завършва посланието с тези герои на вярата, които страдаха и умряха, без да видят освобождение в настоящия им живот (11:35-38). Всъщност, въпреки че историята похвалва вярата на всички герои от тази глава, авторът заявява, че никой от тях не получи онова, което Бог им бе обещал (11:39-40).

Най-накрая, авторът посочва най-големият герой на нашата вяра – начинателят и усъвършителят на нашата вяра, който понесе кръста, надявайки се за бъдещата си награда, а именно радостта от въздигането му отдясно на Бог (12:1-3). Ако всички тези мъже и жени са издържали в миналото, защо тогава евреите са се уплашили от проливането на кръвта им (12:4), от изпитанията, които са били само Божието временно дисциплиниране (12:5-13)? Вместо да отпаднат (12:14-29), поради гонения, те са стояли твърдо в Христа, без да се колебаят в надеждата на тяхното призвание. „Вярата“ в този контекст не означава моментен изблик на убеждение в нещо, но постоянство, изпитано от изпитанията и времето, вяра, която устоява заради Божиите бъдещи обещания. 

16. Чукане по вратата в Откровение 3:20 

Тук Исус не чука на вратата на отделния вярващ, но по-скоро на вратата на една църква, която се държеше като невярваща. За разлика от една друга църква, за която Исус беше оставил отворена врата, канейки ги в неговото присъствие въпреки лъжливите обвинения на техните гонители (Откровение 3:8), в този случай църквата го беше заключила навън. Гостоприемството на древните народи изискваше хората да споделят храната си с техните гости, но лаодикийската църква беше заключила Исус навън с арогантната си самонадеяност (3:17-18). Той искаше тези християни да се покаят и да покажат, че имат нужда от него (3:19).

Това не прави вярата на онези, които са доведени при Христа въз основа на този стих незаконна. Принципът е валиден, че не тълкуванието на един стих ги е обърнало към Христа, а посланието на благата вест. Но тук важи принципа, че ако тълкуваме погрешно даден стих, то ние не научаваме какво иска да ни каже определен пасаж. Възможно е да има днес високомерни църкви, които са заключили Исус отвън. 

17. Бог даде Сина си в Йоан 3:16 

Контекстът посочва, че Бог даде Сина си в конкретния смисъл, в който Йоан 3:16 посочва това, тогава, когато Исус беше издигнат (3:14-15). В контекста на останалата част от Евангелието на Йоан, този пасаж трябва да означава, че Исус е бил „издигнат” на кръста (вижте 8:28; 12:32-33). Бог даде Сина си, когато Исус умря за нашите грехове. Това е кулминационният израз на Неговата любов към човечеството. 

18. Да търсим първо царството в Матей 6:33 

Евреите понякога са използвали езичниците от нееврейски произход, които обикновено са били „атеисти“, за пример за това какво правоверния евреин трябва да избягва. „Езичниците“ търсят храна, напитки и облекло, а за тях Исус казва, че не необходимо да търсят това (6:31-32). Вместо това, последователите на Исус трябва да търсят Неговото царство и всички останали неща – ежедневните нужди – ще им се прибавят (6:33). Възможно е, фактът, че Исус учеше учениците си да се молят първо за Божието царство (6:9-10) и след това за собствените им ежедневни нужди (6:11-13) да не е случайно. 

19. Христовите посланици във 2 Коринтяни 5:20 

Във всеки един от случаите в предходните глави, (и вероятно дори и в 5:21, стихът, който следва, въпреки че нещата са под въпрос), Павел говори за себе си и за своите колеги в служението. Вероятно в 5:20, Павел също говори не за всички християни като посланици, но само за онези, които носят Божието послание на помирение. Преди всичко, онези, които той умолява да се помирят с Бога са християните в Коринт, които не са посланици, но самите те се нуждаят от посланици (6:1-2).

Вероятно, в идеалния случай, всички християни трябва да носят Божието послание на помирение, но на практика повечето християни в Коринт не го правеха. Коринтските християни действаха като невярващи, затова Павел и неговите съработници бяха представители на христовата праведност пред тях, така както Христос представи нашия грях на кръста, вместо нас (5:21). (Павел използва хипербола, фигура на речта, която означава „риторично преувеличаване, с цел нагледно да се подчертая дадена идея“). 

20. Свидетели в Евреи 12:1 

В този случа, не всички преводи разясняват по еднакъв начин думите в контекста, свързани с термина „свидетел“ в 12:1. Понятието се разбира поне в някои от тях. В предходния контекст, Бог често е наричан „свидетел“ или е доставял „доказателство като свидетел“ за това, че Неговите служители са се оказали верни (11:2, 4-5, 39). Следователно, твърде възможно е той да говори за праведниците, посочени в Евреи 11 като такива, които също са свидетелствали за това, което знаят за Бог. Тези хора може и да не са „очевидци“ като онези, които гледат мач на някой стадион, но по-скоро това са хора, които „свидетелстват“ или „изразяват убеждението си“ за истината, която са открили в Бог. 

21. Божията защита в Исайя 54:17 

Контекстът посочва, че този пасаж набляга на Божия народ. Израел е съгрешил, осъден е, но ще бъде възстановен, а онези, които се опитват да се противопоставят на Израел ще бъдат смазани. Има един принцип и той е, че Бог защитава народа си, но няма твърда гаранция за всяко едно обстоятелство и за всеки един човек или за кратък период от време (въпреки че Бог винаги защитава християните, той не го прави винаги. Много хора са умрели като верни мъченици). Този текст наистина ни насърчава, че Бог ще защити своите служители и ще осъществи плановете си за историята. Затова, с каквото и да се сблъскаме за кратко, ние можем да сме сигурни в Божията вярност за нещата в далечното бъдеще и за това, че ще ни защити ако останем верни. 

22. Истинското сърце на домакина в Притчи 23:7 

В древния средиземноморски свят, чрез акта на споделяне на храната се е показвала лоялността на хората един към друг. Но Притчи ни предупреждава, че човек не може да се довери на домакина, ако същият е егоист. Домакинът може да те подканя да ядеш колкото искаш, но по-късно ще съжаляваш, ако му се довериш. Това, което е от значение е не какво ти казва, но какво всъщност мисли в сърцето си (23:6-8). 

23. Освобождението на псалмиста в Псалм 18:7-15 

Езикът в Псалм 18:7-15 звучи като едно космополитно събитие, което разтърсва цялото творение. Но древните израелски песни, подобно на някои наши песни днес, са изразявали възхвалата по поетичен начин. В този случай, псалмистът описва едно време, когато Бог лично го е освободил (18:4-6, 16-19). Освобождението звучи така все едно се отнася за цялото творение, но всъщност то отразява драматичното преживяване на псалмиста, от чиято гледна точка Божията намеса е била толкова драматична, че тя не може да се разкаже с един по-малко космополитен език. 

24. Брачната любов в Песен на Песните 2:1-2 

Много християнски песни описват Исус като „долинският крем“, „роза Саронова“ и като „хубавец сред десетки хиляди“. Песните са красиви и техният смисъл е, че Исус е най-големият красавец и желание на нашите души. Ние не трябва да преписваме значението на тези красиви песни върху значението на „Песен на Песните”, но метафората „роза Саронова“ в тази книга не се отнася за Исус, нито в пряк, нито в непряк смисъл. Тази книга представлява древна любовна песен, която ни дава чудесно проникновение за жанра романс, за езика на брачното желание и оценяване, за това как да се справяме с конфликтите в брака (краткият конфликт е 5:2-6), силата на ревността (8:6), и т.н. До момента, в който книгата ни дава думи, свързани с брачната любов, тя може да ни дава думи и за нашето страстно търсене на Христа, но това всъщност не е прекият смисъл на книгата. Книгата представлява един практически пример за романтичната брачна любов. (Примерно, „домът на пированието“ и „знамето“ в 2:4 може да се отнасят за древни сватбени обичаи: докато гостите пируват на сватбеното тържество, младоженецът и булката консумират техния брак и закачат знаме, тогава, когато запечатат сексуално техния съюз. Съмнително е дали трябва да тълкуваме такива подробности като символи на Христа. Текстът звучи много по добре ако това е една картина на брачната сексуална любов в древен Израел.)

Но дори и Песен на Песните да е символ на Христа и Неговата църква, както някои предполагат, то „роза Саронова“ и „долинският крем“ не биха могли да се отнасят за Христа. Както гласи преводът в НИВ, именно невястата е тази, която заявява: „Аз съм роза Саронова, долински крем“ — тоест, толкова красива колкото най- красивото цвете, защото нейният младоженец я е накарал да се чувства обичана, въпреки нейната несигурност (1:6). Младоженецът също я сравнява с мак (2:2; 7:2). Тя сравнява неговото приближаване като такова на човек, който се движи сред маковете (2:16; 6:2-3; той също прилага този образ за нея в 4:5). Дори и „Песен на Песните“ да е една алегория за Христа и Неговата църква (което е малко вероятно), „роза Саронова“ не би се отнасяло да Христа, но до Неговата църква. По всяка вероятност, това е един пример за един красив романтичен език, който може да бъде използван от един вдъхновен автор за неговата невяста, пример за вдъхновен наръчник, подчертаващ значимостта на романтичната любов в нашите бракове в днешни дни. 

25. Църковна дисциплина в Матей 18:18 

По рано използвах едно доста широкоразпространено тълкувание на този стих. Като млад християнин, аз използвах Матей 18718, за да „връзвам“ и „развързвам“ демони всеки път, когато се молех (като че ли демоните си седяха там и слушаха). За щастие, Бог повече го интересува нашата вяра, отколкото нашите формули и затова той милостиво отговаряше на молитвите ми независимо дали подхвърлях по някое „връзване“ или не. Но един ден аз прочетох Матей 18:18 в контекст и осъзнах, че съм тълкувал неправилно този стих. Понеже до онзи момент на молитвите ми беше отговорено, аз реших да продължа да „връзвам“ и „развързвам“, но сега, след като разбирам нещата по-добре, то тази практика не действаше повече, защото не можех повече да го правя пред Бог с честно сърце! За моя радост, аз открих, че Бог все още отговаряше на молитвите ми, които аз отправях към Него в името на Исус и в които липсваше „връзването“.

Какво означават „връзването“ и „развързването“ в този контекст? В контекста, Исус посочва, че ако някой християнин живее грешен живот, то неговите братя трябва а се противопоставят на този грях. Ако той откаже да слуша, то тогава трябва да се доведат и други християни, за да има двама или трима свидетели, ако се наложи проблемът да се представи пред цялата църква. Ако, въпреки противопоставянето, направено с любов, този човек откаже да се покае, то църквата трябва да премахне този човек, за да може той да се покае (Матей 18:15-17). В този контекст, Исус заявява, че каквото „вържем“ или „развържем“ на земята, същото нещо вече ще е „вързано“ или „развързано“ на небето – тоест, при тези обстоятелства, църквата ясно действа според Божия авторитет (18:18). Понеже термините „връзване“ и „развързване“ буквално се отнасят до хвърляне в затвора или освобождаване от затвора на хора, а еврейските учители са използвали тези термини, за да опишат своята законна власт, то тези термини имат ясен смисъл в този контекст: църквата трябва да дисциплинира членовете, които съгрешават, като ги отлъчи от участие в църковните работи ако те продължат да грешат без да се покаят.

„Двамата или тримата“, които се молят в този контекст (18:19) се отнасят до двама или трима свидетели (18:16). Аз четях този пасаж и се тревожех, че моите молитви ще бъдат по-малко ефективни, ако не можех да намеря някого, който да ме подкрепи в молитва. Чудех се защо собствената ми молитва нямаше да бъде достатъчна. Но този стих не посочва, че молитвата е ефективна само когато се молят най-малко двама души. Този стих ни обещава, че дори и да има на разположение само двама души, които да се молят и дори ако молитвите или действията на хората на земята са такива, че се наложи някой човек да се оттегли от църквата, то Бог ще подкрепи своите служители, които са упълномощени от Него.

Вероятно, тук става въпрос за конкретна молитва, чрез която Бог ще доведе човека, който е отстранен от общение до покаяние и възстановяване. Ако това е така, то Исус умишлено прави разлика между отношението, изисквано от Неговите последователи и това на двамата или тримата свидетели в Стария Завет, които е трябвало първи да хвърлят камък по онези хора, срещу които са свидетелствали (Второзаконие 17:7). Вероятно прибягвайки до една еврейска поговорка, която се е използвала през ранните векове на тази епоха – „Когато двама и трима се съберат да изучават Божия закон, Той е между тях“ – Исус уверява последователите си (по-конкретно свидетелите), че Той присъства дори и в трудни моменти на църковно дисциплиниране (Матей 18:20). Разбира се, принципът на отговорената молитва се отнася и до други молитви, но той говори конкретно за „двама или трима“, защото има в предвид „двамата или тримата“, които току що е споменал.

Въпреки че няма достатъчно място тук, за да коментираме повече по този въпрос, този пасаж не подкрепя широкоразпространената практика за „връзване“ на демони, както това се прави в наши дни. Докато „връзването на демони“ по начина, по който това се практикува в наши дни, няма подкрепа от самия текст, то в същото време, тази практика се появява в някои древни магически текстове, което я прави дори по- подозрителна. Когато Исус заявява, че е „вързал силния“ (Матей 12:29), той не казва първо на Сатана: „Аз те връзвам“ преди да е изгонил демоните. Той вече е победил силния чрез превъзмогване на изкушението и чрез подчинение на волята на Отца, следователно, той беше свободен, за да упражни своята власт и да изгони демоните. 

26. Идването на Исус след неговото възкресение в Йоан 14:3 

Исус казва на учениците си: „В дома на Отца ми има много обиталища“ (14:2; „обиталища“ идва от латински – не се намира в оригиналния гръцки текст.) Исус обещава, че ще приготви място за Неговите ученици, но ще се върне и ще ги вземе, за да бъдат с него там, където е той (Йоан 14:2-3). Обикновено, днешните читатели допускат, че тук Исус говори за бъдещето си идване, когато ще дойде на вземе или за новата земя. Ако тези стихове съществуваха самостоятелно, то това тълкуване щеше да има смисъл толкова колкото всяко друго виждане, защото преди всичко Исус често говореше за второто си идване и за това, че ще бъдем с него завинаги.

Но контекстът посочва, че Исус говори за едно по-ранно идване тук: за това не само да сме с Исус след като Той се завърне в бъдеще, но да сме с Него в нашето ежедневие в настоящето. Как може да стане това?

Петър иска да следва Исус навсякъде, където отиде той, но Исус му казва, че ако Петър иска да го последва там, където той отива, то това означава да го последва до смъртта (Йоан 13:31-38). Независимо от това, Петър и другите ученици не трябва да се страхуват. Те трябва да се доверят на Исус по същия начин, по който се доверяваха на Отца (14:1). Той ще приготви обиталище за тях в дома на Отца и след това ще се върне, за да ги приеме (14:2-3). „И вие знаете за къде отивам и пътя знаете“ (14:4). Вероятно, подобно на нас, учениците са били изумени, а Тома говори вместо тях: „Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?“ (14:5) Затова Исус разяснява къде отива, а именно при Отца (14:6), а Той отива там като умира на кръста, но ще се върне след това, за да им даде Духа (14:18-19; 16:18-22). Как ще стигнат те до Отец? Като дойдат чрез Исус, който е пътят (14:6).

Ние често цитираме Йоан 14:2-3 като доказателство за бъдещето завръщане на Исус и обратно ние цитираме Йоан 14:6 като доказателство за спасението. Но ако проследим разговора, то се разбира, че поне за единия стих грешим. Йоан 14:2-3 гласи, че Исус ще ги вземе там, където Той отива, но 14:6 ни казва къде отива той и как неговите последователи ще стигнат до там: Той отива при Бог Отец, а ние стигаме до Бог, когато се спасим чрез Исус (14:6). Ще стигнем ли до Бог само когато Исус се завърне в бъдеще или вече сме дошли при Него чрез вяра? Цялостният контекст разяснява тази идея. Ние влизаме в дома на Отец, когато станем последователи на Исус Христос.

В контекста на цялостното Евангелие на Йоан, няма причина да допускаме, че „дома на Отец“ се отнася за небето, въпреки че това може да е загатване за храма (Йоан 2:16) или за семейството на Отец (Йоан 8:35; а ние сме неговия нов храм и неговото семейство). Исус продължава с обяснението на „обиталище“ (НИВ: „места“) по-ясно в контекста, който следва. Гръцката дума за обиталище, използвана в 14:2 се появява още на едно място в Новия Завет – в същия този контекст в 14:23 и е част от обстойното обяснение на Исус в 14:2-4. „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него“. (14:23). Този глагол се среща изцяло в Йоан 15:1-10: „Пребъдвайте“ в Христа и нека Христос да „пребъдва“ във вас. Всички ние знаем, че Исус ще се върне някой ден в бъдеще, но ако прочетем останалата част от Евангелието от Йоан, то ще разберем, че Исус се върна при тях от Отца след възкресението, когато даде на учениците Духа, мира и радостта (20:19-23), така както беше обещал (14:16-17, 26-27; 16:20-22). Това е единственото завръщане, за което споменава контекста (14:18 в контекста на 14:15-27; 16:12-24).

Какъв е истинския смисъл на Йоан 14:2-3? Този пасаж не се отнася за това, че Исус ще се завърне и ние ще бъдем с него един ден – въпреки че това учение е истина и за него разбираме от други текстове. Пасажът говори за това, че Исус се завърна след възкресението си, за да може християните да имат живот с Него (14:18-19), за това, че той вече ни е взел в своето присъствие и ние можем да преживеем действителността на Неговото присъствие в този момент и завинаги. Това означава, че същият Исус, който изми нозете на учениците си в предишната глава, който поучаваше, изцеляваше и пострада за нас, е с нас в този момент. Той ни кани да се доверим на неговото присъствие сред нас. 

27. Новороден Син в Исая 7:14

Ние сме наясно с новозаветната употреба на пасажа за родения от девица син, отнасящ се за Исус, в Матей 1:23, но повечето от нас никога не са се замисляли как Матей е стигнал до това заключение. Матей не използва всички негови старозаветни пророчества по същия начин. Някои от текстовете, които Матей използва, в Стария Завет не се отнасят за Исус, а за Израел. Примерно „И из Египет повиках сина Си” ясно говори за изхода на Израел от Египет в Осия 11:1, но Матей използва този стих за излизането на Исус от Египет (Матей 2:15). Матей не казва, че Осия е имал в предвид Исус. Той казва, че Исус, като последен син на Аврам (Матей 1:1) повтаря преживяването на Израел (примерно, четиридесетте дни, прекарани в пустинята и цитатите, които той използва от Второзаконие в Матей 4:1-11). Точно тази глава на Осия споменава за един нов изход, една нова епоха на спасение, която е сравнима със старата. Матей цитира Осия 11:1, защото той знае, че самият Осия говори за едно бъдещо спасение.

И така преди да прочетем стиха от Исая 7:14, използван от Матей, трябва много внимателно да изследваме какво точно има в предвид Исая 7:14 в контекста. (Ако това упражнение ви прави да сте нетърпеливи, то може да преминете към заключението, но уверете се, че ще се върнете и ще проследите последователно разсъжденията ни.) Въпреки че Матей 1:23 ясно говори за това, че Исус е роден от девица (гръцкият термин е ясен), учените спорят дали еврейските думи в Исая също се отнасят за „девица“ или в по-широкия смисъл се отнасят за „млада жена“. Заради самия аргумент, ние ще избегнем този вариант и ще се занимаваме само с контекста.

Царят на Асирия незаконно навлезе на територията на Израел (царството на Самария) и Сирия (Арам, царството на Дамаск). Осъзнавайки, че са в беда, те се опитаха да убедят царят на Юдея (царството на Йерусалим) да се присъедини към тях в борбата им против асирийците. Когато се оказа, че той няма да им съдейства, те се опитаха да го заставят да се присъедини към тяхната коалиция. По това време, Бог изпрати пророк Исая при Ахаз, цар на Юда, за да го предупреди да не се присъединява към коалицията на Израел и Сирия. (Имайте в предвид, че Юда и Израел бяха две отделни държави в този момент от тяхната история.) Сирия или Арам (представяна от нейната столица Дамаск) и Израел или Ефрем (представяна от Самария) щяха да бъдат победени скоро след това (7:4-9).

Исая дори предложи на юдейския цар Ахаз знамение, с което да потвърди, че Арам и Израел скоро ще паднат (7:10-13). Знамението беше такова, че да привлече вниманието на Ахаз: една жена щеше да зачене и да роди син и да го нарече Емануил, „Бог с нас“ (7:14). Преди синът да разпознае доброто от злото, докато все още яде сгъстено мляко (7:15; това е било по времето на Исая, 7:21-25), асирийският цар ще опустоши Арам и Израел (7:16-20). С други думи, детето щеше да се роди по времето на Ахаз. Но щом е така, защо синът беше наименуван „Бог е с нас“? Може би поради това, че всички деца на Исая имаха символични имена (8:18), така както децата на Осия бяха пророчески знамения за северното царство на Израел през горе-долу същия период (Осия 2:4-9). Ще се върнем към тази тема по-късно в нашите разсъждения.

След като каза това пророчество на Ахаз, Исая беше изпратен при една „пророчица“ (най-вероятно това е неговата млада жена, която може също да е имала дарбата пророкуване) и тя забременя. Те наименуваха сина „Махер-шалал-хаш-база“, което означава „Тичай на корист, бързай на грабеж“. Бог му каза да назове детето по този начин и това да бъде знак за Юда, че Бог скоро щеше да предаде враговете на Юда в ръцете на асирийската армия. Преди момчето да стане достатъчно голямо, за да произнесе думичките „мама“ и „тате“, Асирия щеше да плячкоса Арам и Израел (8:1- 10). С други думи, собственото дете на Исая щеше да бъде знамение за Ахаз: неговото раждане щеше да бъде последвано от опустошението на земите на север, чиито жители опитвали да накарат Юда насила да се присъедини към тяхната коалиция. Юда трябваше да знае, че „Бог е с нас“ и че „плячката“ на Арам и Израел щеше да бъде отнесена „набързо“ (7:14; 8:3).

Защо тогава Матей е сметнал, че Исая 7:14 се отнася за Исус? Вероятно не поради същата причина, поради която ние често го правим. Ние отнасяме Исая 7:14 за Исус, защото никога не четем контекста, който е в непосредствена близост до пасажа. . Матей вероятно отнася този пасаж за Исус, защото той е преминал извън контекста в непосредствена близост до пасажа и е тълкувал в по-широкия контекст на заобикалящите го пасажи. Както споменахме по-рано, децата на Исая бяха „знамения“, всяко едно показващо на Юда какво Бог щеше да направи (8:18). Непосредственото знамение на Бог, че Той е с Юда, щеше да бъде завладяването на техните врагове на север, а заключителното действие на Бог, чрез което Той щеше да покаже, че е с тях, щеше да се случи тогава, когато самият Бог дойде да бъде сред тях. В следващият пасаж Исая говори за една надежда, която се простира извън Юда, дори до северното царство на Израел (9:1-2), един побеждаващ цар, едно дете, което щеше да се роди в дома на Юда (9:3-7). Той не само щеше да се нарече „Бог с нас“, подобно на другите Му имена, които точно се отнасят за Него, „Могъщ Бог“ също се отнася за Него (9:6, едно наименование на Бог, което също откриваме в контекста, 10:21). Този Давидов цар (9:7) щеше да бъде Бог в плът (9:6). В древния Близък Изток, където Израел изглежда доста странен, защото не се обръща към други богове, Исайя не би рискувал да нарече царя „Могъщ Бог“ ако няма точно в предвид, че самият Бог ще дойде и ще царува като един от наследниците на Давид. Матей е прав, но не поради причината, поради която ние предполагаме.

Някои критици на Матей, които вярват, че той просто не е познавал контекста, са скептично настроени. Ще е добре да им посочим, че Матей показва познанията си на контекста само три глави по-нататък. Там той прилага един пасаж за Исус от Исая  9:1-2 (Матей 4:15-16), като показва, че контекстът на Исая 7:14 му е добре познат. 

Заключение към глава 2 

Както видяхме, контекстът променя съществено начина, по който ние тълкуваме всеки един пасаж. Но в повечето случаи контекстът трябва да премине извън текста, заобикалящ цитирания пасаж и да достигне до заобикалящите го глави и дори до ялата книга, в която се появява дадения пасаж. Така ние разгръщаме следващата глава, за да дискутираме едно по-голямо ниво на контекста, за което повечето читатели нямат необходимите умения.