Глава 1. Контекст, Контекст, Контекст!

Някога цитирали ли са ви извън контекста? Понякога хората цитират нещо, което сте казали, но като пренебрегнат контекста, в който сте го използвали, те могат да претендират, че сте казали нещо различно – понякога дори и противоположното на онова, което сте имали в предвид! Ние често допускаме същата грешка и с Библията. По този начин и култове като Свидетели на Йехова и Мормоните защитават техните небиблейски учения.

Един от най-важните източници за разбиране на Библията се намира в самата Библия: контекстът. Някои хора искат веднага да преминат към други стихове в Библията. (Понякога правят това като използват препратки от полетата на техните Библии, но тези препратки са били добавени от различни издатели и не са част от самата Библия.) За жалост ние можем да накараме Библията да твърди почти всичко като комбинираме различни библейски стихове. Дори и стихове, които звучат близки един до друг, в определения контекст може да се отнасят до различни теми. Използвайки този метод, човек може да твърди, че „оправдан с вяра, не чрез дела“ (Римляни 3:28) и „човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра“ (Яков 2:24) си противоречат. Всеки един пасаж има смисъл, ако ние го четем в контекста, в който е поставен: това е потокът от мисли, онова, което идва преди и което следва след изучавания пасаж. Думите на Павел и Яков относно „вярата“ звучат съвсем различно поставени в определени контекст. И двамата потвърждават, че човек става праведен пред Бог единствено чрез искрена вяра, която се проявява в един последователен живот на подчинение (вижте разсъжденията ни по-долу).

Ако ние пренебрегнем контекста, то почти винаги няма да можем да разберем какво е казано в Библията. По-напредналите студенти може би ще имат желание да прелистят по-нататък, но понеже много от тях твърдят, че са разбрали контекста, а всъщност не са го направили, то ние насърчаваме читателите поне да прегледат следващата глава преди да продължат по-нататък.

Значимостта на контекста

Бог ни е дал Библията чрез контекста, книга по книга. Първите читатели на евангелието от Марк са можели да прелистят книгата Откровение, която да им помогне да разберат Марк, но Откровение все още не е било написано. Първите читатели на Посланието към Галатяните не са имали копие на посланието, което Павел пише към Римляните, за да може то да им помогне да разберат другото послание по-добре. Първите читатели споделяли обща информация с автора на посланието, което са получили. В този справочник, ние наричаме това споделена или обратна информация: това е познание за културата, за по-ранната библейска история и т.н. Но най-важното, което те са имали пред тях е било конкретната книга от Библията. Следователно, ние може да сме уверени, че писателите на Библията са включили достатъчно информация във всяка една книга, за да помогнат на читателите да я разберат, без да използват препратки към други места, за да търсят информация, която не съществува. Поради тази причина, контекстът е най-важния академичен ключ към тълкуване на Библията. (Споделената информация, това, което авторът е имал наготово е също важна, но ние ще се върнем към тази тема по-късно.)

Много често днешните служители цитират различни изолирани стихове, които те са научили наизуст, въпреки че това означава, че те оставят останалите 99% от библейските стихове непроповядвани. Една доста добре образована жена каза на един библейски учител, че целта на това да се носи Библия в църквата е да се погледне определения стих в нея, който свещенослужителя цитира в църквата. Но Библията не е сборник от любими стихове, между които има много празно пространство. Когато човек използва стихове извън контекста, то той може да докаже почти всичко, което си иска за Бог или може да оправдае всяко едно поведение, както и самата история го доказва. Но Бог разкрива себе си в Библията, чрез Своите действия в историята, чрез вдъхновената документация на тези действия и чрез вдъхновената мъдрост на Неговите служители, които пишат за определени ситуации.

Хората от моята култура ценят всичко, което е „полуфабрикат“: пюре от картофи, бързата храна и т.н. Подобно на това, ние често съкращаваме нещата относно разбирането на Библията като цитираме случайни стихове или като предполагаме, че онези, които са ни учили на тях са ги разбрали правилно. Когато постъпваме п о този начин ние спираме да сме прилежни в това да търсим Божието (Притчи 2:2-5; 4:7; 8:17; 2 Тимотей 2:15). Един известен служител в Америка, на име Джим Бакър, е беше толкова зает със служението си към милиони хора, че нямаше време да изучава Писанието внимателно в определения контекст. Той се доверяваше на своите приятели, на които помагаше да разпространяват своите си поучения. По-късно, когато служението му се провали, той прекара часове в изучаване на Писанието и за негов ужас осъзна, че в някои случаи поученията на Исус, поставени в определен контекст, означават точно противоположното на онова, което той и неговите приятели са проповядвали. Твърде опасно е да разчитаме на другите за това какво казва Бог (3 Царе 13:15-26).

Аз открих това за себе си, когато като млад християнин, започнах да чета по 40 глави от Библията на ден (достатъчно много, за да мога всяка седмица да прочитам Новия Завет и всеки месец да приключвам с цялата Библия). Бях изумен като разбрах колко много стихове съм пренебрегнал между онези стихове, които бях научил наизуст и колко внимателно тези стихове свързваха наизустените от мен стихове. Толкова много бях изпуснал като просто използвах Библията само за да потвърди онова, в което вече вярвах. След като човек започне да чете Библията, като прочита по една книга поотделно, то той започва да осъзнава, че стиховете, когато са отделени от контекста, почти винаги означават нещо различно от първоначалното им значение вътре в контекста. Ние всъщност не можем да претендираме, че сме ги разбрали, без да сме прочели съответния контекст. Когато изолираме стиховете от контекста, то ние омаловажаваме авторитета на Писанието, защото този метод на тълкуване не може да се приложи систематично към цялото Писание. По този начин се подбират отделни стихове, които имат някакъв смисъл, а по-голямата част от Библията се оставя настрана, като става невъзможно тя да се използва по същия начин. Когато Библията се проповядва и поучава по начина, по който тя ни предлага – в нейния първоначален контекст – това води до точно обяснение на Писанието и дава на нашите слушатели добър пример за това как те могат по-добре да я изучават самостоятелно.

Ако ние четем коя да е друга книга, то ние няма да извадим някое отделно изречение по средата на книгата и да пренебрегнем твърденията около него, които ни помагат да разберем целта на това твърдение. Ако дадем на едно дете, което се учи да чете, книга с приказки, то детето най-вероятно ще започне да чете от самото начало. Това, че хората често четат Библията извън нейния контекст (по-долу ще видите примери) не е защото това е нещо, което е естествено за нас, но защото много често сме били учени погрешно чрез често повтарящи се примери. Без да показваме неуважение към онези, които са направили най-доброто, което са можели, без да разбират принципите на контекста, то сега ние трябва да се възползваме от възможността да започнем да поучаваме следващото поколение на правилния начин на тълкуване на Библията.

Много от противоречията, за които някои читатели твърдят, че откриват в Библията произлизат просто от пренебрегване на контекста, в който се намира цитирания от тях пасаж, като те прескачат от един текст към друг, без предварително да отделят време да разберат всеки едни пасаж като самостоятелен текст. Един пример към казаното по-горе е тогава, когато Павел казва, че човек с вяра се оправдава, не чрез дела (Римляни 3:28). Контекстът, в който той използва този пасаж е че той определя вярата като нещо повече от пасивно одобрение на определена гледна точка. Той я определя като убеждение, че Христос е нашето спасение, убеждение, за което човек може да заложи живота си (Римляни 1:5). Яков заявява, че човек не може да се оправдае само чрез вяра, без да има добри дела (Яков 2:14) — понеже той използва думата „вяра“ със значението на одобрение на нещо, което е истинно (2:19) и затова това той настоява, че такова съгласие трябва да се покаже чрез едно покорство, за да може да се види, че това е нещо неподправено (2:18). С други думи, Павел и Яков използват значението на думата „вяра“ по различен начин, но не си противоречат на ниво значение. Ако пренебрегнем контекста и просто свържем отделните стихове, въз основа на сходно подреждане на думи, то ние ще се натъкнем на противоречия, за които писателите на Библията не са имали никаква представа.

Нива на контекста

Повечето от нас са съгласни, че ние трябва да четем Библията в определен контекст, но доколко трябва да се съобразяваме с контекста? Достатъчно ли е само да прочетем стиха, който предхожда нашия цитат и стиха, който се намира след него? Трябва ли да се запознаем с предишния и следващия абзац? Трябва ли да сме запознати с цялата книга, в която се намира определения пасаж? Въпреки че отчасти отговорът на този въпрос зависи от това коя книга в Библията четем (защото в Притчи, контекстът е много по-кратък отколкото в Битие или във 2 Коринтяни), по правило, ние трябва да разглеждаме всеки един пасаж във връзка с пасажите, които са около него и във връзка с цялата книга, в която той се намира.

Много библейски учители говорят с мъдрост за различните нива на контекста за всеки един текст. Първо, повечето текстове са свързани пряко с параграфите, които се намират около тях. Второ, ние можем да ги разгледаме в контекста на цялата книга , в която те се намират, тази част от Библията, която писателят е очаквал първите читатели да имат пред себе си като цяла книга. Примерно, въпреки че Коринтяните не са имали възможност да се консултират с посланието на Павел до Галатяните, те са били запознати с голяма част от неговото учение, повече от онова, което намираме в 1 Коринтяни, защото Павел лично ги е поучавал в продължение на осемнадесет месеца (Деяния 18:11). Всичко, което научим за учението на Павел може да ни е от полза, при условие че даваме предимство на онова, което той казва на първоначалните си читатели в това конкретно послание, което се опитваме да разберем.

Четвърто, съществува и споделената информация – информацията, която се е знаела от писателя и неговите читатели. Част от тази информация може да се открие в Библията (примерно Павел е очаквал голяма част от неговите читатели да познават Стария Завет), но когато търсим информация това може да изисква допълнително изследване (въпреки че първите читатели, които вече са имали знания за тази информация, са четели направо). На последно място, ние можем да разгледаме пасажа в контекста на цялостното божие откровение в Библията. Но това трябва да е последната ни стъпка, а не първата. Твърде често ние се опитваме да разберем определен стих в светлината на друг, без предварително да сме разбрали всеки един от стиховете в отделния контекст, в който те се намират. Както в примерите с Павел и Яков по-горе, една определена дума или дори фраза няма същото значение в два различни пасажа.

Във 2 Тимотей 3:16-17 се казва, че „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ Цялото Писание придава значение, което е значимо за църквата – както отбелязахме, не трябва да има „празнини“ между любимите ни стихове. За да приложим правилно този принцип, ние трябва да определим за какво точно говори Павел (какво точно има в предвид под „Писание“). Очевидно, Павел няма в предвид отделните думи в Библията, въпреки че те са важни, защото допринасят за цялостното значение на текста, понеже една отделна дума, отделена от цялостния текст не може да предаде голяма част от значението на този текст. (Ние се нуждаем от думата „и“, но сама по себе си тя не предава някакво конкретно и всеобщо християнско значение.) Трябва да сме сигурни, че проповядваме от Библията, а не от речник. Това е една от опасностите, да наблягаме на самите думи вместо върху по-цялостното им значение в изречението или в абзаца.

Колкото и очевиден да е този принцип (това, че отделните думи не са основната единица, носеща значение), то читателите на Библията понякога го пренебрегват. Веднъж четох едно поучение върху Езекиил 28, което наблягаше върху думата “мъдрост” и обясняваше колко чудесна е мъдростта (като се позоваваше на нейното значение в еврейски речник). Авторът обясняваше подробно за необходимостта от мъдрост и никога не посочи, че Езекиил 28 се отнася за злия цар от Тир, чиито хвалби за това колко е мъдър всъщност представляват светската мъдрост. С други думи този тълкувател не проповядваше от Езекиил 28, но от еврейски речник. Онези, които набелязват значението на една дума въз основа на Писанието и след това през цялата си проповед обясняват постиженията си, те може да се справят и по-добре при условие , че осъзнаят различните начини, по които думата може да се използва в различните пасажи. Понякога е необходимо да изучаваме значението на думите по този начин, но онези, които минават през списък от стихове, където се появява една и същата дума, рискуват, защото те проповядват от конкорданс, а не от самата Библия. Бог не е вдъхновил Библията в последователност от азбучен указател. Той е вдъхновил Библията книга по книга.

Може да възникнат проблеми дои тогава, когато наблягаме върху определен стих в неговия посредствен контекст (въпреки че е възможно да е по-малко проблематично), защото дадения стих може да не представлява завършена смислова единица. Когато Библията е била писана, то препратките към стихове не са били добавяни, това е станало едва, когато тя е била завършена. Една смислова единица обикновено е по-голяма от един стих и затова стихът не може да се разбере правилно ако е извън контекста. Примерно, това, че Исус е плакал, може да се окаже добро поучение за хора, които мислят, че плаченето е знак на слабост. Но тогава, когато свържем нещата с определен контекст, то това ни дава по-ясен принцип. „Исус плака“ заедно с някои от приятелите му, които скърбяха: този пример ни учи на това, че е важно да плачем с онези, които плачат и за това, че самият Исус се грижи за нас достатъчно, за да сподели нашите скърби.

Обикновено ние приемаме, че един абзац е цяла смислова единица, но дори и самите абзаци доста често не представляват цялата смислова единица в даден текст. Абзаците се различават по обем, но ние ги определяме като такива, защото те представляват една завършена мисъл. Въпреки това, тези смислови единици често се свързват с други смислови единици по такъв начин, че е трудно да ги отделим от заобикалящия ги текст. Въпреки че повечето параграфи съдържат поне един принцип, то понякога този принцип е твърде кратък, за да се използва като основа за цяла една проповед. Колкото и да обичам проповядването с елемент на тълкуване (проповядване от един параграф или пасаж), то при някои текстове не може да се използва този подход.

Примерно, когато Павел се сбогува с приятелите си в Деяния 20:36-38, явната любов между тях (личаща си от тъжната им раздяла) предава един важен принцип: днес, в христовото тяло, ние трябва да имаме този вид любов един към друг. Но ние можем да дадем израз на този принцип по-цялостно, ако го прочетем в светлината на предшестващата прощална реч на Павел (Деяния 20:18-35). Ние можем да намерим достатъчно материал върху този пасаж, за да направим една дълга проповед или библейски урок – ако държим да се придържаме към това, което първите читатели на Деяния са имали на разположение – само ако изследваме темата за християнската любов един към друг в цялата книга (примерно, 2:44-45; 4:32-35; 14:28; 28:14-15). Повечето църкви биха искали да имат повече от един източник, от където да се учат, или поне повече от един пример по дадена тема. Коментарът върху Йоан 17:23 може да е труден за разбиране, освен, ако не видим как Йоан набляга на единството като казва да се обичаме взаимно (13:34-35), а бариерите в единството могат да се преодоляват (Исус се справя с една от основните етнически пречки, когато послужва на една самарянка в Йоан 4). Когато четем този стих за единството в контекста на цялото евангелие от Йон, това ни кара да превъзмогнем културните и етническите бариери и да обичаме нашите братя християни.

Един професор от САЩ, който проповядва, ми каза, че е скептичен относно това, че цялата Библия е Божие Слово.Той се съмняваше, че човек може да проповядва от пасаж като този, където слугите на Давид му докарват една наложница, която да го топли. (3 Царе 1:2-4). Аз посочих, че тези стихове са част от по-обширен контекст. След като Давид съгреши, Бог каза, че осъждението ще дойде върху дома му дори и от най-близките му (2 Царе 12:11). Това се изпълни чрез бунта на Авесалом, най-вероятно най-големият от синовете на Давид, след смъртта на Амон. Но сега друг един син на Давид, следващият след Авесалом, се опитва да се изкачи на трона (3 Царе 1:5). Стиховете за това как Давид не може да се стопли разкриват колко слаб и податлив към нов бунт е бил Давид. Споменаването на наложницата ни помага да разберем защо Адония по-късно намира смъртта си след като иска да се ожени за нея (3 Царе 2:21). Това да се ожениш за наложницата на предишния цар е означавало да искаш да станеш цар (3 Царе 2:22; сравнете с 2 Царе 16:21-22) — Адония все още иска да повали царството на Соломон. Човек може да пропусне смисъла на стиховете, ако не е чел цялата история. Разбира се, че те имат някакъв смисъл, а останалата част от историята не би имала смисъл без тях.

Като цяло, контекстът се простира извън думите, стиховете и параграфите, чак до цялата книга от Библията. Това най-вероятно има в предвид Павел, когато казва „Всичкото Писание е боговдъхновено“. Гръцката дума за Писание на това място е graphë, което означава „нещо написано“. В повечето случаи всяка една от книгите от Библията е била писана на отделни папируси като индивидуален текст. Отделните книги от Библията са били написани като цели книги, които са се занимавали с различни проблеми в древен Израел и църквата. Въпреки че тези книги винаги са съдържали вече съществуваща информация (например, разкази за Исус, които са били разпространени много преди писателите на евангелията да ги запишат), то ние ги имаме записани в Библиите си като цели части и трябва да ги четем като такива. Примерно, Бог ни е дал четири евангелия, вместо едно, защото Той иска да погледнем на Исус от различни страни. (Исус беше по-велик от това да се вмести в едно евангелие,с характерните му черти, което да ни научи на достатъчно на брой неща относно него.) Ако просто смесим нещата от отделните евангелия, без да разберем какво е характерно за всяко едно от тези евангелия, то ние може да изпуснем основните неща, които Бог е искал ние да разберем от всяко едно от тях. Въпреки че ние може да проповядваме отделно повествование от самите евангелия и да обясним правилно текста, то ние ще постъпим по-добре ако разберем как дадена история е свързана с темите в цялото евангелие, в което тя се намира.

В други случаи е абсолютно необходимо да имаме контекстът на цялата книга, а не само частично допълнение. Например, посланието на Павел към Римляните един здраво свързан текст. Ако четем кой да е пасаж от посланието, без да разбираме потока от мисли в цялата книга, то ние ще разберем само една част от цялото послание. Да си признаем, много хора четат посланието по този начин, но понеже Посланието към Римляните е тясно свързано, то последното дава по-малка възможност за изучаване по пасажи, отколкото например евангелието от Марк. Трябва да знаем, че всички хора са грешни (Римляни 1-3), но човек може да прекара много седмици в това да анализира тази част от Римляни преди да стигне до оправданието чрез вяра или до силата да се живее един праведен живот. За разлика от Римляни, в Марка, почти във всеки параграф могат да се открият нови неща за изучаване и една група, занимаваща се с библейско изучаване, може да си избира по един пасаж или по една глава всяка седмица, без да се съмняват, че няма да могат да разберат целта на автора още няколко седмици. Павел е написал Римляни като писмо, което да се чете като цялостен текст, наведнъж. Дори и първите читатели на Марк са прочели наведнъж неговото евангелие, докато са били събрани на едно място. То представлява едно цяло, предвещаващо смъртта и възкресението на Исус от началото до края. Ако не разберем функциите на един пасаж в светлината на цялостния смисъл на книгата, то ние не уважаваме напълно начина по който Бог го е написал.

Ако Бог е вдъхновил всичкото Писание – в смисъл на всяко едно написано слово или книга от Библията — за да бъде от полза, то ние трябва да разглеждаме всяка една от книгите като едно цяло, за да можем напълно да я разберем. (В някои случаи, там където има отделни пасажи, които са били поставени в книгата произволно – примерно, някои псалми в книгата „Псалми“, повечето притчи в книгата „Притчи“ и много закони в „Изход“ и „Второзаконие“, то този принцип е по-маловажен. Но този принцип е много важен, когато се прилага към повечето книги от Писанието и особено за тясно свързани книги като „Римляни“ или в книги, където символите са тясно свързани помежду си, като в „Откровение“ например.

Този принцип е от голямо значение за изучаване на Библията. Вместо да четем стихове от Библията с конкорданс или с препратки, то ние първо трябва да се научим да четем цели книги. За предпочитане е малките книги като „Евангелието от Марк“ да се четат наведнъж или поне в определен период от време трябва да се съсредоточим само върху една конкретна книга. Не е полезно да прескачаме от книга на книга, без да се връщаме към една определена книга от Библията.

Възражения към контекста

Тук ще се занимаваме с едно възражение, което е свързано с контекста и което възниква в някои кръгове. Някои хора цитират Писанието извън контекста и след това твърдят, че са прави, защото имат специална власт или защото имат специално откровение от Бог. Въпреки това те трябва да са честни като казват, че това, което те имат е специално откровение, а не самото Писание. Всяко едно откровение трябва да се изпитва (1 Коринтяни 14:29; 1 Солунци 5:20-21), а Бог ни е дал Библията, за да можем да изпитваме другите откровения. Никой няма право да пречи на правото на тези, които имат откровения да преценят откровенията си спрямо Писанието, които не биха могли да бъдат оценени по друг начин. Иначе, всеки един би могъл да твърди каквото си иска, за това какво казва Библията. Всеки един възглед може да се докаже въз основа на определени пасажи, извадени от контекста, а теологията може да направи доводите си последователни. Свидетелите на Йехова правят това през цялото време. Ние не трябва да основаваме нашата вяра въз основа на това какво другите казват за нея, а само върху самата Библия.

Трябва да сме много внимателно за това какво твърдим относно Библията.Когато казваме „Библията казва” е все едно да кажем „Господ казва“. По времето на Еремия имаше някои лъжепророци, които лъжеха за това, че Бог им говори, но всъщност те говореха от собственото си въображение (Еремия 23:16) и крадяха един от друг пророчествата си (Еремия 23:30) вместо да слушат сами Божия глас. (Еремия 23:22). Бог може отлично да говори на хората чрез Писанието, извън контекста, ако желае, така както той може да говори чрез една птичка или стихотворение или чрез магаре. Ако Бог е всемогъщ, то Той може да говори както си пожелае. Но ние не се обръщаме често към магаретата, за да ни научат на истината, а това как Бог говори на един човек като използва стих извън контекста не определя значението на този стих за всички слушатели, по всяко време. Основното значение на един текст е значението, до което всички читатели имат достъп, а именно, това, което стихът означава вътре в контекста.

Като млад, току-що повярвал християнин аз имах час по латински и трябваше да преведа Цезар за домашно. Понеже исках да чета само Библията си и да не пиша никакви домашни, аз си отворих Библията и си поставих пръста на произволно място, надявайки се да намеря стих, който да казва „Оставете всичко и ме следвайте“. Вместо това открих: „Дайте кесаревото на Кесаря, а божието на Бога“ (Лука 20:25). Бог отговори на глупавия ми подход към Писанието по начин, по който заслужавах, но това едва ли означава, че всички християни трябва да преведат „Войните на Галите“ от Цезар.

Всички твърдения за това, че чуваме божия глас трябва да бъдат преценени (1 Коринтяни 14:29; 1 Солунци 5:20-21), а тогава, когато слушаме някой друг може да ни доведе до беда ако не проверяваме нещата внимателно (1 Царе 13:18-22). Павел ни предупреждава: „Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не иска да признае, нека не признае“. (1 Коринтяни 14:37-38). Единственото откровение, към което християните трябва да гледат с увереност е Библията. Единственото, в което можем да сме сигурни е, че Бог е написал онова, което е имал в предвид да направи, когато е вдъхновил първите автори, които са предали оригиналното послание. Това е единственото откровение, за което всички християни са съгласни и приемат като „канон“ или за мярка спрямо всички останали претенции за откровения. Затова трябва да направим всичко възможно, за да можем правилно да го разберем, да го проповядваме и да го преподаваме по начин, по който Бог ни го е дал, в самия контекст.

Някои твърдят, че апостолът е вземал пасажи извън контекста, за да ги използва в Новия Завет, което ни дава правото да вършим същото. Някои невярващи еврейски критици използват същия аргумент, за да твърдят, че новозаветните автори не са били наистина вдъхновени от Светия Дух. Ние можем да отговорим, че независимо от това до каква степен сме ръководени от Светия Дух, то ние не пишем Библията. Въпреки това, твърденията за това, че новозаветните автори са използвали текст от Стария Завет извън неговия контекст е доста надценено. Примерите, които критиците използват, попадат в една от трите категории, нито една, от които не ни дава право да тълкуваме един текст като пренебрегваме неговия контекст. Първо, когато отговаряме на противниците, които използват текстове като доказателство на твърденията им, трябва да имаме в предвид онова, което е казал точно авторът на притчи („отговори на безумеца според безумието му“, се казва в Притчи). Второ, и това е по-често твърдение, те просто извличат аналогии от Стария Завет, като ги използват, за да покажат нагледно принципи, които се намират в тези текстове или в живота на онези, които те описват.

Трето, и може би това е най-честото твърдение, текстовете, които смятаме, че са извадени от контекста, отразяват нашата собствена неспособност да разберем сложния начин, по който писателят е използвал контекста. Някои учени, които не са християни обвиняват Матей, че цитира Осия 11:1 („И из Египет повиках сина Си“) извън контекста. Те често представят това като един от най-отвратителните случаи, при които новозаветен писател разбира неправилно контекста. Те заявяват това, защото Осия говори за това как Бог освобождава Израел от Египет, а Матей използва този текст, за да говори за Исус. Въпреки това, Матей знае доста добре този стих и вместо да използва стандартния гръцки превод на Осия, той дори дава свой превод от еврейски, който е дори по-правилен. Ако прочетем контекста в евангелието от Матей, ние виждаме, че това не е единственото място, където той сравнява Исус с Израел: както Израел беше изпитван в пустинята в продължение на четиридесет години, така и Исус беше изпитван в продължение на четиридесет дни (Матей 4:1-2). Матей познава контекста на „Осия“: както Бог изведе Израел от Египет (Осия 11:1), така той ще приведе отново и ще спаси своя народ (Осия 11:10-11). Исус е предвестникът, първият от този нов етап на спасение за неговия народ.

В същия контекст, Матей прилага текста в Еремия 31:15 ( където Рахил плаче за изгнанието на Израел) към убийството на младенците във Витлеем (Матей 2:17-18), близо до мястото, където Рахил е била погребана (Битие 35:19). Но Матей познава контекста в книгата на Еремия: След като съобщава за трагедията на Израел, Бог обещава възстановяване (Еремия 31:16-17) и един нов завет (Еремия 31:31-34). Матей сравнява тази трагедия от детството на Исус с една друга трагедия от историята на Израел, защото той иска първите му читатели, които са запознати с Библията, да разберат, че трагедия от този род сформира една прелюдия към месианското спасение. Матей също познава много добре контекста на пасажа в Исая 7:14, който същият цитира в Матей 1:23 (вижте въпросите за обсъждане към глава 2 по-долу). Когато Матей цитира Исая 9:1-2 в евангелието от Матей 4:15-16, то контекстът остава ясен в ума на Матей. Матей не пренебрегва контекста: той сравнява служението на Исус с историята на Израел и обещанията, които тези пасажи пресъздават. Той познаваше контекста по-добре от своите критици.

В следващата глава ще изследвам примери за стихове в даден контекст – отчасти, за да покажем нагледно колко много е нужно контекстът да се изучава по- внимателно, въпреки че всички ние заявяваме, че го познаваме. Умишлено избрах текстове, които често биват цитирани извън контекста в църковните среди, които познавам най-добре. Аз обучавам студенти от различни деноминации (както и надденоминационни църкви ), и откривам, че повечето от тези текстове, когато са взети извън контекста, са познати на по-голяма част от студентите. След като изследваме тези текстове във връзка с контекста, (или след като позволим на студентите самостоятелно да ги изучават в определен контекст), ние почти сме единодушни (обикновено сме единодушни) за това какво е тяхното значение.

След като изследваме „непосредствения контекст“ в следващата глава, ние ще преминем към други теми в следващите глави. Първо, ще разгледаме контекста на една цяла книга и ще научим как да разпознаваме структурата на разсъждението (в книги, където има здраво вплетен елемент на разсъждение като Римляни например) и на книги, където има развиващи се теми (като Евангелието от Марк). След това ще разгледаме въпроси като исторически контекст и контекст на ситуацията – „обстановката“ – след като се уверим, че говорим за същите неща, за които говорят библейските автори. Ще разгледаме и различни видове произведения в Библията (стилове, жанрове и други форми като притчи).