СРЕДНОЩНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Една висока фигура в черна наметка, огъната под тежестта на чувал, приближаваше към нас край дърветата. Тя не ни виждаше, защото бяхме влезли много тихо и се криехме под сянката на една ябълка. Вече беше съвсем близо и явно вървеше към пролуката в плета. Срещата бе неминуема. Изстинах от страх. Филип бе запазил кураж. Той прошепна:

– Това е жена, която краде ябълки. Трябва да й попречим, защото това са ябълки на чичо Петър, а тя е набрала цял чувал!

Не бях в състояние да кажа нищо. Страхът ме беше сковал. Филип пристъпи напред и застана на пътя на фигурата. Луната освети лицето й и ние познахме веднага, че това бе майката на Тери.

Тя издаде уплашен вик и изтърва чувала, като ябълките се разпиляха на всички страни. После падна в тревата, закри лице с наметалото си и започна да ръмжи някакви неразбрани думи, сякаш се молеше, Не знаехме какво да правим. Тя изведнъж се окопити и заговори:

– Нямате ли друга работа, освен да ме следите посред нощ? А утре ще изпратите полиция да ме арестуват и да ме откъснат от моето бедно, умиращо дете. Вие не можете да си позволите с префинените си ястия и хубавите си дрехи да имате няколко ябълки по-малко, които могат да помогнат на треперещото ми от глад дете, умиращо пред очите ми без да мога да го задържа. О, Тери, Тери, те ще ме откъснат от теб!

Тя отново закри лицето си и избухна в горчив, безнадежден плач.

Погледнах смаяна Филип. Той търкаше челото си, сякаш търсеше изход. После коленичи до жената, хвана ръцете й и се опита да ги смъкне от лицето.

– Не сме Ви следили – каза благо той. – Минавахме случайно, бяхме ходили да гледаме луната. Вие не бива да берете от ябълките на чичо, но щом Тери действително гладува, не можем да ви кажем нищо. Не искаме в никой случай да идете в затвора, а Тери да остане сам.

Жената спря да хлипа и впери дивите си очи с проблясък на надежда в очите на Филип.

– Мило момче, – каза тя с треперещ глас и сграбчи ръката му, – слушай: пред Бога обещавам, че няма да правя втори път това. Знам, че съм една лоша жена и не бива да влизам в чужди градини. Но Тери се нуждае, а и лекарят ми каза: „Давайте му повече мляко, хранете го добре и през зимата го завивайте добре, ако искате да го задържите повече жив.“ А Тери е всичко, което имам! Баща му ме заряза, а сестричката му умря. И сега Тери лежи безпомощен и не мога да го оставя, за да ида на работа. Как тогава да му осигуря тези неща? Ще ми го вземат пак в болница. О, деца, деца, не правете така, че Тери да е далеч от мен…

Тя коленичи на тревата с отпуснати ръце, сякаш ни се молеше. Това ме покърти и най-убедително я уверих, че няма да я издадем и тя може да вземе колкото си иска ябълки. Но Филип ме прекъсна:

– Няма да Ви издадем – каза той бавно и тежко, – но трябва да спрете да крадете. Наистина незнам как ще намерите начин да подсигурите Тери, но да се краде е ужасно лошо. Не може ли да ви помогнат?

Тя поклати глава:

– Ако потърся помощ от държавата, те ще вземат Тери в болница. Наистина, у дома не е за него, но поне сме заедно, а това е всичко, от което се нуждаем.

Тя ни погледна умолително, сякаш очакваше да я разберем. Филип все още бе потънал в мисли.

– Знаете ли – каза най-сетне той, – имам една добра идея, но засега не мога да ви кажа нищо. Идете си сега при Тери, а утре, след като говорим с Рут, ще ви посетим. Обещаваме да не я издадем, нали, Рут?

– О, да – съгласих се аз. – Нито дума! И утре ще дойдем.

– Бог да ви благослови – прошепна жената. – Мога ли да се надявам, че Той ще ми прости, като съм толкова зла?

Тя вдигна празния чувал и се промуши през пролуката, преди да успеем да й кажем дори лека нощ. Останахме сами. Ябълките лежаха разсипани из тревата.

– Мисля, че трябваше да й позволим да ги вземе – казах аз.

– Не! – заяви Филип. – Ябълките са на чичо Петер и самите ние щяхме да бъдем крадци, ако бяхме й позволили. Сетих се нещо, Рут, но утре ще ти кажа. Да вървим да спим.

Бях също изтощена и не зададох въпрос. Шмугнахме се в стаята си. Бях полузаспала, когато Филип ме попита:

– Колко пари имаме в касичката?

– 35 франка — измърморих аз сънливо и в следващия миг потънах в царството на сънищата.