ТЯХНАТА БОРБА И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТРУДНОСТИТЕ В МОЛИТВА

Всяко съживление, появило се на земята, е било предшествано от Божии чада на колене, в борба с Бога. В продължение на дълги месеци, невъзпирани от студа и неудобствата в обора, невъзпирани от привидното Божие мълчание, необезсърчени от факта, че никой друг не мисли за съживление и светът изглежда толкова безбожен, независимо от всичко, те бяха в молитвена борба пред Бога. Коленичили в сламата или на лицето си, в душевна агония, те викаха към престола на благодатта. И как се молеха?

Не полусърдити или сантиментални, полусъмняващи се молитви, на които сме свикнали днес и които постигат толкова малко. Като слушахме тези мъже, буквално борещи се с Бога, влагащи в духовната борба цялата си  сила и енергия, това ни напомняше молитвата на нашия Господ в Гетсимания, „Който в дните на плътта си принасяше молитва и моление със силен вик и сълзи…“ Мъжете, които бяха обещали да изпросят съживление  щурмуваха Божия престол. Пояждаща страст и загриженост за изгубените и абсолютна вяра в Бога се чувстваше във всяка дума, падаща от молещите се устни. Те се молеха, докато легнеха безпомощни и изтощени. Те се молеха и бориха с Бога, докато преодоляха. Те се молеха, докато Бог отговори. Винаги борбата предшества успеха.