ТАЙНАТА НА БОЖИЕТО ПОСЕЩЕНИЕ

Съживлението на Хебридските острови бе изявление на Бога. Нещо по-велико от организация, по-чудно от едно ново приближение с динамично евангелизиране. Това бе Бог в действие, независим от личности. И зад могъщото отприщване на тази непреодолима Божия сила имаше една тайна –  един пастор със  7 души членове от неговата църква, събрани в един малък дъсчен обор край пътя, готови да попълнят празнината и да платят пълната цена, която Бог искаше, за да дойде съживление. Коя бе тайната на тези хора? Тяхната вяра в Бога, Който държи завета Си. Ето хора, които вярваха във факта, че съживлението е по силите им, чрез заветните Божии обещания. Не беше ли заявил Бог: „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят, и потърсят лицето ми, и се върнат от лукавите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха  им, и ще изцеля земята им“ (ІІ Летописи 7:14).

Заветът е „съгласие“, което обвързва и двете страни. Ако Бог е Бог, който държи на завета Си, това обвързва както Него, така и нас. Ако ние изпълним нашата част от завета, значи Той трябва да изпълни Своята. Ако Бог е Бог, тогава Той държи за истината. Тогава думата Му, т. е. Словото Му трябва да се изпълни и ние можем абсолютно да разчитаме на Него. Бог е обещал съживление, следователно Той чака да го изпрати. Ако това е вярно, тогава съживлението не зависи от Бога, но от хората Му, които пазят условията на завета. Три пъти седмично те се събираха в малкия обор край пътя,за  да спазят условията на заветното обещание, уверени, че Бог, Който държи на завета Си ще изпълни обещанието Си, и ще чуе от небето. Всяка вечер, като коленичеха в сламата, те подновяваха вярата си, като помнеха Божието обещание и тогава с абсолютна увереност прогласяваха Неговото присъствие и сигурността на идващото съживление. Нищо през дългите уморителни месеци на очакване, без признаци на отговор, не можеше да отслаби тяхната увереност във факта, че техният Бог, Който държи на завета Си, ще изпълни Своето обещание.