Призивът на Хебридите е двояк:

1. Към всеки благовестител на Словото.

Заедно със седемте в обора беше и техният пастор. Пасторите трябва да се съединят с братята в борбата за истинско съживление.  Като пример за  всеки пастор за едно божествено благословение, е пастор Кембъл. Отегчен от духовното безразличие на нечестивите, наскърбен поради упадъка на духовния живот в църквите и чувствайки се съвсем безпомощен, той коленичил в стаята си и извикал към Бога. Тогава Божият Дух идва върху него и му дава да види умиращия свят, потъващ в бездната на вечната тъмнина, и множество мъже и жени отиващи към гроба без Христос. Тогава идва  това откровение, че Бог е Бог, който пази завета, който е направил с людете Си. Той видя, че има голяма възможност, сила и благословение, които може да сграбчи чрез заветните Божии обещания. От този момент, чрез пълно предаване себе си на Господа, той влезе в едно служение, което щеше да накара мъже и жени да почувстват силата на Божието присъствие. Братът проповядваше за Божия съд над греха и като наблягаше върху верността на завета стотици, стреснати от най-мъчително изобличение за грях, се обръщаха към Бога. Такова е служението, от което се нуждаем днес. Студено, формално проповядване никога не е възкресило духовно мъртвите. Само изявление на Божествената сила ще стори това, което е станало в дните на Нитфийлд, когато е било обикновена гледка да се видят грешници, които викат като в смъртна агония. Толкова голямо било изобличението за грях, че някои падали на земята, други падали в ръцете на приятелите си и вдигали очи към небето за милост.

През 1850 година през време на Шотландското съживление, изобличението за грях било толкова голямо, че много начинания трябвало да бъдат прекратени, за да могат хората да се примирят с Бога. Събранията траяли от 14 до 16 часа. Грешници, като слушали за погиналото си състояние, припадали, но идвайки на себе си хвалели Бога, защото ги е приел.

Обикновено църквата има всичко, освен силното раздвижване от Бога. Ако наистина желаем съживление, трябва да започнем работа с Бога, както мъжете в обора, и да влезем в тържествен завет с Него въз основа на обещанието в 2 Летописи 7:14. Условието за това съгласие изисква преди всичко да се смирим, да имаме чисти ръце и непорочни сърца, и да стоим в Святата Му воля. Това изисква изповядване на всеки грях, обръщане гръб на всякакво нечестие, напущане на всеки съмнителен навик, едно пълно предаване себе си на Христос. Съживлението трябва да бъде господстващото желание на живота ни. За мнозина то ще значи отказване от идоли, които са обичали в продължение на много години. Църкви, в които няма плач, няма изповед, няма молитва и пост, няма и посещение от горе. Това, което Бог търси днес, както в библейските времена, не са хора с външен вид на почтеност и редовно посещаване на църквата, нито учени проповедници, познати на целия народ, но такива, чийто сърца са в борба и съкрушение, чийто очи са червени от плач пред Него, поради греха и мерзостите на людете.

Днес ние имаме всичките съвременни удобства за живота, които правят работата по-лесна и пак не можем да отделим време за молитва. Какъв трагичен парадокс. Ето какво казва съвсем уместно д-р Вилбур Шмид: „Никога нямам време да се моля, но аз трябва да го намеря“.

Потоците на съживлението чакат да се изсипят на земята. Божието заветно обещание е гаранция за това. Готови ли сме да приемем призива? Смеем ли честно да влезем в завет с Бога? Ако е така, ето заветното условие, положено от Бога като цена, която ще трябва да заплатим за това:

1. Смирение: „Ако людете Ми се смирят…“ Това означава смирение пред Бога, пред другите и пред себе си. Заедно с това трябва да имаме чисто и честно сърце – изпитване и изповед на сърцето, отстраняване на греха, изоставяне на навици и препосвещение на Бога и Неговото дело.

2. Молитва с абсолютна вяра и сигурност, че Бог държи на обещанията Си. Ако ние спазим нашите условия на Завета с Бога, то Той ще чуе от небето и ще изпълни Своята част

3. Обръщение: „И се обърнат от нечестивите си пътища…“ Трябва да отстраним всичко, което би затъмнило духовния ни живот. Бог е в святия Си храм. За да се доближим до Него, ние трябва да стоим върху свята земя. За да сторим това, ние трябва да бъдем святи хора. Тъкмо тук е истинското сърцеизпитание, което трябва да стане, защото има много неща, които са „нечестиви пътища в Божиите очи“, и на които ние много леко гледаме. Лесно е да паднем в греха на Ахан, завладяни от блясъка на  среброто, златото и вавилонската дреха. Много по-силно се позоваваме на плътта и често пъти много лесно им се отдаваме и ги занасяме в шатъра и там ги скриваме, като се извиняваме пред съвестта си. И все пак поразителен факт е, че нищо не остава скрито от Божиите очи. Може да скриваме нещо от очите на околните, но нищо не може да се скрие от Бога. И Божието благословение е не само върху чисти ръце, но и върху чисто лице. Може би има и замърсяващи идоли в дома, които трябва да се изхвърлят преди да можем да кажем, че сме напуснали нечестивите си пътища. Готови ли сме да сторим това? Приготвени ли сме да чакаме Господа в честно себеизпитване, докато Той ни открие всяко нечестие, което пречи и тогава решително, чрез Божията благодат да ги напуснем, каквото и да ни коства тази жертва? Тогава ще стоим на заветна земя и ще чуем могъщия Бог на библейските времена, не само да заявява: „Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и чудни неща…“, но ще Го видим в действие, в най-голямото духовно събуждане, което някога е имало.

следваща глава ЗАВЕТНА МОЛИТВА