Баркас???

Случките от втората вечер никога няма да се забравят от онези, които имаха привилегията да присъстват. Коли пристигаха от четирите краища на острова и църквата се препълни. Седмина, които отиваха на събранието с една месарска кола, бяха внезапно нападнати от Божия Дух с такава сила, че почувстваха силно изобличение за греховете си и всички се обърнаха към Бога преди да стигнат до църквата. Когато проповедникът благовестваше, голямо изобличение за грях нападна хората. Те плачеха от всяка страна на зданието, мъже и жени викаха за милост. Дори и на улицата се чуваха гласовете на някои измъчени от греха. Един младеж при амвона викаше: „О, Боже, и за ада не заслужавам“.

Събранието завърши с благословение и хората започнаха да излизат. Когато последният човек си излизаше, един младеж започна да излива своята ходатайствена молитва. Той се моли около 45 минути и докато се молеше, хората се събраха пак, а отвън имаше два пъти повече народ. Когато младежът престана да се моли, някой предложи Псалм 132 и докато голямото събрание пееше тази песен, хората нахлуха в църквата пак и събранието продължи до 4 часа. Закоравели грешници започнаха да плачат и изповядваха греховете си. И тъкмо към края на събранието един вестител, много възбуден, дотича до проповедника и каза: „Ела с мен, има голяма тълпа хора пред полицейския участък. Те плачат и са в голямо смущение. Не знаем какво им е, но те викат някой да дойде и да се моли с тях.“

Ето как описва проповедникът отиването си там: „Видях гледка, която никога не съм предполагал, че е възможна. Това никога не ще забравя. Под звездното небе мъже и жени коленичили навсякъде – по пътя, вън от къщите, даже зад купите сено, викащи към Бога за милост. Това бяха близо 600 души, които си пробиваха път към църквата, когато внезапно Божият Дух ги засегна с голямо изобличение за грях, както Павел по пътя за Дамаск, и ги накара да паднат на колене в покаяние.“

И наистина съживлението бе настъпило. То продължи цели пет седмици в тази околия. Благовестителят Дънкан Кембъл водеше всяка вечер четири служби: в една църква в 7 часа, в друга – в  10 часа, в трета  – среднощ и пак в първата –  в  три часа, като се завръщаше в дома си между 5 и 6 часа сутринта. Макар и много уморен, той беше радостен да бъде сред такова чудесно Божие раздвижване.

След пет седмици, в тази област съживлението се разпростря и това което стана в Барвас се повтори в друга област. Духът Божий се носеше с увеличаваща се сила. Арнол, едно малко общество, беше на пътя на тази духовна буря. В това място цареше духовно хладнокръвие. Младежите бяха извън църквата и те прекарваха дните си в пиене и разни греховни удоволствия. Като се научиха за започналото в острова събуждане, жителите на Арнол устроиха опозиционно събрание, за да не дойде при тях това Божествено посещение. Макар църквата да бе препълнена от хора, дошли от вън, малцина от Арнол присъстваха на службите. В отчаяние, малката молитстваща група се отправи към един чифлик, за да изпроси Божиите обещания. Тъкмо след полунощ, един младеж се изправи на крака и се моли със следната молитва: „Господи, Ти ни даде обещание! Ще го изпълниш ли? Ние вярваме, че Ти Си Бог, Който пазиш завета Си. Ще бъдеш ли верен на завета Си? Ти Си казал, че ще излееш жива вода върху жадния и потоци върху сухата земя. Господи, аз зная как тези благовестители-проповедници стоят в Твоето присъствие, но ако аз познавам собственото си сърце, зная къде стоя и Ти казвам сега, че съм жаден. О, аз съм жаден за изявление на присъствието Ти и Твоята и сила. И, Господи, преди да седна, искам да Ти кажа, че честта Ти се оспорва.“ Ти молил ли си се някога така? Ето човек, молещ се с молитва на вярата, на която небето трябва да отговори. Можем да си представим как ангелите на небето са гледали от крепостта на славата и са казвали: „Това е човек, който вярва в Бога! Това е човек, който днес стои здраво за обещанията Божии и чака да ги получи.“

След тази молитва дойде и отговорът. Има в Аргон днес хора, които ще потвърдят факта, че докато брата се молеше, къщата се разтърси като листо. Чиниите затракаха на полицата. Един църковен служител възкликна: „Земята трепери.“ Тогава вълна след вълна Божествена сила премина през стаята. Същевременно Божият Дух се понесе из селото. Хората не можеха да спят.

В къщите светлините горяха цяла нощ; хора се движеха по улиците в голямо изобличение за грях; други коленичиха пред леглата си и викаха към Бога за прощение. Когато молещите се напуснаха молитвеното събрание, проповедникът влезе в една къща за една чаша мляко и намери домакинята, заедно със седем души на колене, викащи за прощение. За 48 часа кръчмата, обикновено препълнена с пияниците на селото, беше затворена. Днес тя е в развалини. Четиринадесет от младежите, които пиеха там, славно се обърнаха, приели Бога. Те се присъединиха към молещите се три пъти седмично, от 10 часа до след полунощ, като започнаха да се молят за старите си другари и за разпространението на съживлението. В това село само за 48 часа, почти всички младежи между 12 и 20 години се предадоха  на Христос и всеки младеж между 8 и 35 години се намираше в молитвеното събрание.

В Бернерау имали особена мъчнотия. Религиозният живот бил много западнал. Църквите били празни, молитвени събрания почти нямало. Предвид на това изпратили известие до молещите се в Барвел да дойдат да помогнат в молитва и да доведат с тях и Доналд Шмит – 17 годишно момче, на което Бог дал чудното служение чрез молитва. По средата на благовестването си, проповедникът спрял и казал: „Доналд, ще ни водиш ли в молитва?“ Доналд се изправил и започнал да излива сърцето си пред Бога в агонизиращо ходатайство за хората на острова и напомнил на Бога, че Той е Бог, Който пази завета Си. Изведнъж, като че ли небето се раздрало и Бог изпълнил църквата с присъствието Си. Всички хора били разтърсени от изобличителната сила на  Святият Дух. А навън ставали чудни неща.

Божият Дух беше нахлул и в селото и по домовете и навсякъде хората били силно изобличени за грях. Риболовци в лодките си, жени зад становете си, мъже край изкопи, търговци, учители и много други бяха сграбчвани от Бога и към 10 часа улиците бяха почернели от народ, идещ от всяка посока към църквата. Когато проповедникът излезе от салона, Божият Дух обхвана хората по пътя като вихрушка. В душевна агония те трепереха и плачеха, а други падаха на земята в голямо изобличение за грях. Трима мъже, които никога не се бяха приближавали до църквата, лежаха край пътя в такова душевно смущение, че не можеха дори да говорят. Толкова грамадно беше свръхестественото раздвижване от Бога в изобличение за грях, че нито един дом, нито едно семейство, нито едно лице не избегна това странно изобличение. Работата на острова беше спряна, та хората да потърсят Божието лице, както Ниневия в библейски дни. Градът бе променен, животът и домовете преобразени и даже рибарите като излизаха в открито море, вземаха със себе си човек от църквата да ги води в молитва и пеене на духовни песни. Дюкянът стана амвон, домът – светиня, сърцето – олтар.