14 – Молитви и обещания

Но стиховете, които прочетохме в малката дъбова църква, изглеждаха толкова ясни! Говоря за всички библейски обещания, според които като че ли Бог ще отговори на всичките молитви на християните, включително и тези за изцеление. Помните ли?

„Каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя“ (Йоан 14:13-14).

Исус

„Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне“ (Марк 11:23-24).

Исус

„За всичко имам сила чрез онзи, Който ме подкрепява“ (Филипяни 4:13).

Апостол Павел

Това ни довежда до третата и четвъртата точка от 11 гл.: В Библията имаме обещания, че каквото и да поискаме в името на Исус, ще ни бъде дадено – включително здраве и изцеление.

Това са поразителни обещания, но те крият един проблем. Кога за последен път видяхте планина да се хвърля в морето? Добрите християни се молят с вяра в името на Исус за много неща, които никога не стават. Тогава, когато не получаваме отговори на молитвите си (т.е., когато Божият отговор е „не“), какво да правим със стихове като тези? Не можем просто да ги пренебрегнем или да се опитаме да ги обясним така, както ни е удобно. Поставяйки тези стихове в рамка над камината като буквално обещание на Бога, че всичките ни молитви ще получат желания отговор ние рискуваме да изпаднем в голямо объркване. Признавам, че самата аз понякога чувствам как молитвите ми се удрят в тавана, но не минават през него. Не сте ли чувствали и вие същото?

Не знам защо Бог казва „да“ на някои молитви и „не“ на други. Не знам и пълното значение на тези стихове. Но открих, че е много полезно да сравняваш различни пасажи от Словото, като оставяш единия да хвърли светлина върху другия. И знаете ли какво? Бог е обещал да отговори на молитвите ни. Когато дава тези обещания на учениците Си, Исус им казва: „Вижте какво, Аз ви давам да вършите работа и ви обещавам, че ще ви дам всичко необходимо, за да я свършите. Ако на пътя ви се изпречи планина, помолете Ме и аз ще я сравня със земята.“ И тези апостоли виждат как се преместват планини, които променят хода на историята!

Но открих още, че Бог поставя две условия, които трябва да изпълним, ако искаме да отговори на молитвите ни: да живеем в близко общение с Него и молбите ни да съвпадат с Неговата воля.

 

Общение с Бога

Докато бях в гимназията като много други християни, си мислех, че аз съм центърът на живота, а не Бог. О, разбира се, вярвах, че Христос е мой Спасител и малко или много се опитвах да върша това, което е правилно. Но основната ми мисъл, когато мислех за Бога, беше: „Какво може да направи Той за мен? Как може служенето на Христос да ми достави радост? Как се чувствам аз в края на службата?“ Естествено мисълта, че „Бог съществува, за да ме направи щастлива“, се прехвърли и в молитвения ми живот. Забравяйки, че Бог очаква и изисква святост от Своите деца, аз реших: Ако наистина ми желае най-доброто, Бог със сигурност ще отговори на молитвите ми дори и да не живея съвсем като ангел.

Но ме очакваше студен душ. Един ден, като разлиствах Псалмите по време на молитва, попаднах на следния стих: „Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18). Ха! Как така? Мислех, че Бог слуша всички. С годините обаче откривах и други стихове, в които се казва същото. Яков 5:16 заявява, че усърдната молитва на праведния е силна и действена. О, не трябва да се тревожа за това, утешавах се аз. След като съм християнска, в очите на Бога съм праведна независимо как живея. Но тогава ми обясниха, че Яков не говори за правдата по закон, която Бог ни дава, а правдата на покорство, която ние Му даваме. С други думи, ако искам Бог да ме чуе, добре е да започна да Го слушам.

Петър допълва думите на Яков, като предупреждава съпрузите да се отнасят със съпругите си с уважение. След това обяснява защо: „за да не става препятствие в молитвите ви“ (I Петрово 3:7). Спомнете си, че Петър присъства, когато Исус дава всичките си изумителни обещания. Но той не си мисли, че Исус казва: „Молитвата е като празен чек. Само попълвате сумата, която искате, независимо какво е духовното ви състояние, и Аз ще ви го осребря.“ Не, Бог заявява, че само верните християни, които Му „телефонират“, ще се свържат веднага с Него. Неверните вярващи може да очакват сигнал „заето“, освен ако не се обаждат, за да кажат: „Прости ми. Съжалявам.“

Давайки тези обещания, самият Исус в Йоан 15:7 изяснява какво има предвид: „Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде“ (курсивът мой). Когато казва „пребъдвайте в Мен“, Той говори за постоянен живот близо до Него, а не духовност, която се проявява от време на време.

Когато бях в гимназията, всяка есен имахме крос в часовете по гимнастика. След свирката започвахме с леко бягане и скоро повечето момичета откриваха темпото, с което знаеха, че ще издържат цялото разстояние. Но винаги имаше такива, които отначало се стрелваха напред в спринт. Преди ние да достигнем завоя, те вече бяха преминали половината маршрут. Но скоро забавяха ход, за да си поемат дъх, и ние ги задминавахме. После те отново профучаваха край нас, след което изоставаха за втори път. В края на кроса първи винаги завършваха търпеливите умерени бегачи.

По същия начин втурването напред с внезапен устрем на духовна ревност не означава непременно, че вече „пребъдваме в Христос“. Моментната ревност не е нещо лошо, но може да се окаже измамна. От собствен опит знам, че една седмица можем да бъдем „суперхристияни“, а следващата – да сме обезсърчени „кръшкачи“. Бог обещава да отговори на молитвите на тези, които поддържат стабилна походка в пътя си с Него. А за това се иска зрелост. Разбира се, всички християни имат периоди на възход и спад и аз не говоря за някакво съвършено постоянство. То липсва и у най-добрия християнин. Но тъй като е толкова милостив, Бог може да ни чуе дори и когато не сме в общение с Него. Колкото по-постоянен обаче става животът ни с Христос, толкова повече може да очакваме Той да отговаря на молитвите ни.

Заповедта на Исус да пребъдваме в Него не е абстрактно пожелание. Той уточнява, като добавя фразата: „И [ако] думите Ми пребъдат във вас…“ Това се отнася не само до онези думи, които Той изговаря, докато е на земята – думите, които в някои Библии отпечатват в червено. Той има предвид цялата Библия, защото Христовият Дух е вдъхновил цялото Писание. Да останат в теб думите на Христос не означава да вземеш диплома от някоя семинария или библейско училище. Нито пък се изисква да наизустяваш списъци с библейски имена и места, за да спечелиш някоя игра, когато някой се опита да те изненада с въпрос като: „Коя е била тъщата на Захария?“ Може да научите цялата Библия и тонове теология и да не позволите това да проникне в душата ви. Исус казва постоянно да прекарваме Писанието през главата си с цел да намираме нови начини, по които да угодим на Бога и да Му донесем слава. Това има предвид и Давид, когато пише: „В сърцето си упазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам“ (Псалм 119:11).

Ето! За да отговаря Бог на молитвите ни, трябва да живеем с Него и да пребъдваме в Словото Му. Страхувам се обаче, че твърде много от нас искат силата на молитвите на Павел, но без да имат дисциплината на живота му. В един или друг момент всички сме наскърбявали Бога, като сме подхождали към Него като към някакъв духовен автомат – пускаш една молитва и отговорът идва. Но Бог не е машина. Той е личност.

Сестра ми Кати може, без да се притеснява, да запита сестра ми Джей: „Мога ли да взема назаем колата ти за тази вечер?“, понеже Кати е близка с Джей, обича я, отнася се добре с нея и двете са добри приятелки. Но ако вие сте някой уж „стар приятел“ на Джей, който не се е обаждал от две години, не си мислете да минете ей-така някой ден, да си придадете познатия чаровен вид и да измолите колата й на заем.

Човешките взаимоотношения не се развиват по този начин. Нито пък взаимоотношенията с Бога. Не можем да очакваме Той да чуе молитвите ни, ако тичаме при Него само когато искаме нещо или когато сме в беда. Но дори ако живеем близо до Него, нямаме право да настояваме нито за изцеление, нито за каквото и да е. Тъй като ние съществуваме, за да служим на Бога, а не обратното, трябва да Го молим смирено, без да забравяме Кой е. Тогава, както казва апостол Йоан, „ще получим всичко, което искаме“, не защото го изискваме, а защото „пазим заповедите Му и вършим това, що е угодно пред Него“ (I Йоан 3:22).

 

Божията воля

Ами ако сте християнин, който истински се опитва да живее с Христос и все пак сте болен? Може да имате хрема. Може би левкемия. И след поредната служба за изцеление и неизброимите молитви и сълзи вие все още не оздравявате. Какво не е наред? Може би като мен вие също се чувствате виновен за това, че нищо не се е случило. Може би сте претърсвали сърцето си за всякакви скрити грехове, докато най-накрая си измисляте нещо, за да можете да го изповядате и да получите изцеление. Може би цели страници в Библията ви са изпъстрени с подчертани обещания, които сте чели пред Бога на глас. Но въпреки че сте телефонирали до небето докато слушалката се зачерви, и сте обещавали на Бога, че ще направите всичко, ако само ви изцели, в отговор получавате мълчание.

Ако сте в такова положение, знайте, че не сте сам. Има хиляди християни като вас. В сърцето си ви съчувствам, защото знам точно как се чувства човек сред онези добронамерени християни, които тактично намекват, че сам е виновен за състоянието си.

Но след като навсякъде търсих причината защо Бог не отговаря на молитвите ми за изцеление, се принудих да се върна към Божието Слово и да го изследвам по-внимателно. Там открих нещо, което хвърли светлина не само върху въпросите ми за божественото изцеление, а и върху цялата тема за страданието на християните. Толкова е просто! Ако сте опитали всичко, за да получите изцеление, но нищо не се е променило, тогава хрумвало ли ви е, че причината да се намирате в сегашното си състояние е, че Бог с цялата Си мъдрост иска това?

Виждате ли, същият апостол Йоан, който записва обещанието, че каквото и да поискаме в името на Исус, ще се сбъдне (Йоан 14:13), казва още, че Бог поставя условие към това обещание. В I Йоан 5:14 той пише: „Увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша“ (курсивът мой). Забелязвате ли условието? Не казва: „… ако просим нещо, което ни се харесва“; или „нещо, което би ни улеснило живота“; или дори „нещо, което си представяме, че Бог би искал“; а нещо, което наистина е „по Неговата воля“. Защото, за да отговори Бог на молитвите ни, те трябва да са в съгласие с Неговата воля.

Но защо Бог ще желае да отхвърли молбата за изцеление на християнина? В известен смисъл това е темата на тази книга. Страниците на Писанието са пълни с добри неща, които могат да дойдат в следствие на страданието. Болката и неудобството отвличат умовете ни от преходните занимания на този свят и ни принуждават да мислим за Бога. Те ни карат по-често да сваляме Словото Му от рафта и да внимаваме повече, когато четем. Изпитанията ни смъкват от пиедестала на гордостта и ни принуждават да уповаваме на Бога (II Коринтяни 1:9). Тогава се научаваме да познаваме Бога по-добре, защото, когато се налага да разчитаме на някого да ни помогне в трудни моменти, ние наистина Го опознаваме. Проблемите ни дават възможност да прославяме Бога дори когато положението ни е тежко. Това Го радва и доказва на духовния свят колко е велик, щом предизвиква у нас такава вярност. Това доказва нещо и на нас – дава ни средство, с което да измерим дълбочината (или плитчината) на собственото си посвещение.

Понякога болестта служи като средство, чрез което Бог ни дисциплинира и ни събужда от греха ни (I Коринтяни 11:29-30; I Петрово 4:1). Това доказва, че Той ни обича, защото всеки добър баща дисциплинира децата си (Евреи 12:5-6). Понякога Бог използва страданието, за да ни помогне да се сприятелим с други страдащи (II Коринтяни 1:3-4). Списъкът може да продължи. Ако не друго, то поне фактът, че докато Исус живее на земята, Бог Го издига до зрелост именно чрез страдания, трябва да ни говори нещо (Евреи 2:10). Трябва да ни накара да се запитаме: „Дали аз очаквам нещо по-малко?“

Понякога потръпвам, когато си помисля къде щях да бъда днес, ако не бях си счупила врата. Отначало не ми беше ясно защо Бог го е допуснал, но сега разбирам. Той получи много повече слава чрез парализата ми, отколкото би получил чрез здравето ми! Не можете да си представите колко богата се чувствам така! Ако Бог реши да ви изцели в отговор на молитвите ви, това е прекрасно. Благодарете Му. Но ако реши да не ви изцелява, пак Му благодарете. Можете да сте сигурни, че Той Си има причини за това.

Сякаш чувам как някой казва: „Джони, ако мислим по този начин, ако не очакваме Бог да ни изцели, Той няма да го направи! Да завършваме молитва за изцеление с думите „ако е Твоята воля“ всъщност означава, че нямаме вяра. Не трябва ли да се борим да достигнем онова състояние, когато сме толкова близо до Бога, че усещаме какво желае във всеки конкретен случай, и тогава да се молим с пълна вяра и увереност?“ Какъв контраст с тази гледна точка ни показва библейското описание на нашия Бог! Той е толкова далече над нас, че никога няма да Го разберем напълно: „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото „кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник?“ (Римляни 11:33-34).

Авторите на Новия Завет не твърдят, че винаги разбират плана на Бога. Яков казва, че не трябва да се хвалим с думите: „Утре ще ида на това-и-това място и ще направя това-и-това.“ По-скоро размишлението ни трябва да бъде следното: „Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова“ (Яков 4:15). Веднъж, когато няколко християни молят Павел да остане в Ефес и да помогне при обучението им, той не се преструва, че може да чете мислите на Бога, а просто казва: „Ако ще Бог, пак ще се върна при вас“ (Деяния 18:20).

Една от главните причини да се молим с думите „ако е Твоята воля“ е, че толкова лесно правим грешки и тълкуваме неправилно волята на Бога. Безброй пъти съм се заблуждавала, като съм вярвала, че молитвите ми са били за Божия слава, когато всъщност те са били за самата мен: „Господи, не ми позволявай да се изложа, когато говоря пред класа си. Ако стане така, другите ще си помислят, че християните са глупаци и това ще навреди на Твоята репутация.“ Ако наистина съм имала последното предвид, молитвата ми би била правилна. Но мисля, че дълбоко в мен мотивът ми е бил следният: „Господи, не искам да говоря, защото ще остана разочарована от себе си.“ Може би Бог е знаел, че това, което ДЕЙСТВИТЕЛНО вреди на репутацията Му, е моето егоистично отношение в училище и че една лошо изнесена реч ще послужи за целите Му по-добре, отколкото ако отговореше на молитвата ми.

Но мотивите ни не трябва непременно да са егоистични или грешни, за да изтълкуваме неправилно плана на Бога. Може да правим и „честни“ грешки.[1] Нека ви дам един пример.

Един следобед преди близо година красив тъмнокос млад човек на около 30 г., когото не бях виждала никога преди, се появи на вратата ни и поиска да се запознаем. Сестра ми Джей го покани и ни остави да говорим насаме във всекидневната. По време на странния разговор научих, че е дошъл с кола чак от югозападните щати само за да се срещне с мен. Притеснението му бе очевидно, когато каза, че Бог му открил, че аз съм щяла да стана негова съпруга и че трябвало да ми предложи брак. Бе уверен, че волята на Бога е да се оженим. Много се обърка, когато му казах, че, колкото и странно да звучи, той е може би десетият човек през последните две години, на когото „Бог е казал“ да ми предложи женитба. Бог заблудил ли го беше? Нима бе излъгал и другите девет?

Не, решихме ние, след като поговорихме малко. Бог не е Бог на безредието. Той не заблуждава. По-скоро ние не Го разбираме. После поговорихме за някои „по-безопасни“ начини, по които можем да открием Божията воля – прилагайки принципи от Словото Му, търсейки съвет от зрели християни и чакайки да видим кои врати Бог отваря и кои затваря. Когато си тръгна, младият човек се чувстваше по-спокоен. Убеден, че Бог не му е изиграл лоша шега, той отпътува с усещането, че нещата, които е научил, са помогнали пътешествието му да не бъде напразно.

Трябва да имаме голямо смирение и да се отречем от себе си, за да представим молбите си за изцеление пред Бога и после доброволно да Го оставим да отговори както иска. Исус прекрасно илюстрира това в агонизиращата Си молитва в Гетсимания. Личното Му отчаяно желание е да избегне ужаса на кръста и Той го изразява с думите: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тая чаша…“ Но последната част от молбата Му осигурява спасението на човечеството: „…обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42). И наистина най-малкото, което думите „в името на Исус“ означават, е да се молиш със същия дух, с който се молеше Той в най-тежкия Си час – предавайки молбите си на Бога, но оставяйки решението на Него.

 

Докъде стигнахме (обобщение)

Исус дава чудесни обещания на учениците Си – да им осигури всичко необходимо, за да свършат Божието дело на земята. Но както собствените Му думи, така и останалата част от Библията показват ясно, че за всяка молитва има поне две условия: хората да пребъдват в Бога и молбата им да бъде в съгласие с Неговата воля. Тъй като Бог не е решил да изяви цялата Си воля на християните, трябва да оставим молбите си в Неговите ръце и да чакаме да видим какво ще реши да прави. Ами ако реши да не ни отговори? Все пак има различни начини да се местят „планини“. Новият Завет подчертава, че Бог обича да използва слаби хора, които да вършат Неговото дело, за да се прослави Той, а не те. А в светлината на духовната полза от болестите и страданието Бог може да реши именно нашата болест да бъде начинът, по който Той да премества планините пред нас.

Докато израстваме във вярата, нашият светоглед се променя. Някога ни е изглеждало, че единственият начин, по който Бог би могъл да се прослави, е като премахне страданията ни. Сега съзнаваме, че Той може да се прослави чрез страданията ни.

Що се отнася до изцеленията и другите чудеса на Бога – фактът, че са заемали специално място в дните на Христос и апостолите Му, не означава, че нямат място днес. В знак на реакция срещу едната крайност „Бог иска да изцели всички“ много от нас са прекалили и са преминали в другата „Бог не иска да изцели никого.“ В този случай това, което погрешно наричаме „безчувственост“, вероятно е просто неверие. Нямаме, защото не искаме.

Не казвам, че всеки път, когато искаме изцеление с вяра, Бог е длъжен да ни го даде. Дори по времето на апостолите понякога се налагало благочестивите християни да прекарват болести. По време на пътуванията на апостол Павел, чрез когото Бог изцелява много хора, се наложило той да остави приятеля си Трофим болен в Милит (II Тимотей 4:20). В I Тимотей 5:23 Павел насърчава Тимотей да употребява „малко вино за стомаха си и за честите си боледувания“. Той не казва: „Моли се повече за това“, или: „Ела и ще го обсъдим заедно“, а: „Вземи малко вино.“ Добре е християните да се молят за изцеление, но не трябва да се обезсърчават, че нещо не е наред, ако Бог откаже да изпълни молбата им.

Накрая, не трябва да се лъжем да вярваме, че чудесата са универсалното средство, с което можем да убедим един грешен свят. Някои хора се подиграват в края на живота на самия Исус въпреки всички чудеса, които е вършил: „Ако наистина си Месия, слез от кръста и тогава ще повярваме.“ Преди да умре, Исус довери на учениците Си, че тяхното поколение има особена вина, понеже са видели толкова много чудеса и все пак не са повярвали (Йоан 15:24). Не, можем да бъдем сигурни, че ако сърцето на един човек е закоравено от греха срещу Бога, дори и най-очевидният Божествен знак няма да промени мнението му, докато Святият Дух не отвори очите му.

Спомняте ли си книгата, която падна от масата ми? Все още не мога да я вдигам. Разбира се, би било добре да можех да използвам ръцете си, за да я достигна. Но това желание угасва, защото парализата ми ме доведе близо до Бога и ми даде духовно здраве, което не бих заменила дори да можех да прекарам сто години на крака.

КОГАТО ЕЛЕМЕНТИТЕ СЯКАШ НЕ ПАСВАТ



[1] Дори апостол Павел прави това веднъж! Виж Деяния 16:6-7.