13 – Сатана предполага… Бог разполага

Хей! Доста неща разгледахме в последната глава, нали? Обзалагам се, че някои от вас сега си мислят: „А какво стана с четирите точки от 11 гл.?“

Не съм ги забравила. Но първо исках да подходя по-общо към темата за изцелението. Сега, след като очертах основните неща, нека ви предам отговорите на специфичните аргументи за изцелението, за които хората ми писаха и които изредих на стр. 117 и 118.

Първо, какво да кажем за идеята, че след като Сатана причинява болестите, а Исус дойде да разруши делата на Сатана, тогава Исус винаги ще ни изцелява, ако Го помолим с вяра?

Като че ли този вид разсъждения показва неразбиране на Библията по следната важна тема: взаимоотношенията между Бог и Сатана при причиняване на болестта (и изобщо при причиняване на каквито и да е нещастия). Първият принцип, който трябва да разберем, е следният: Въпреки че Сатана често причинява болестите, той може да прави само това, което Бог му позволи.

Мисля, че дълбоко в себе си подсъзнателно ние оприличаваме конфликта между Бог и Сатана на мач по канадска борба. Ръцете им се накланят първо на едната страна, после на другата. В един момент отгоре е ръката на Бога, в следващия – на Сатана. Накрая Бог ще победи (казваме си ние), защото е по-силен и може да издържа повече. Само че ще отнеме много време и усилия и ще има моменти, когато ще изглежда сякаш Бог губи. Ние почти допускаме, че Сатана спъва Божиите планове, хваща Го в моменти, когато не гледа и Му създава проблеми, които Бог би желал да не бяха се случвали.

Колко глупаво е това! Истината е, че Бог е неизмеримо по-силен от Сатана. В I Йоан 4:4 се казва: „По-велик е Оня (Бог), Който е във вас, от онзи (Сатана), който е в света.“ Ами че Сатана дължи на Бога собственото си съществуване. За да причини злини на Йов, той трябва да вземе разрешение от Бога и дори тогава пак не може да действа неограничено. Демоничните му орди се страхуват от Исус и се покоряват на заповедите Му. А Библията ясно казва, че когато нашият Господ е готов, Той ще смаже лукавия завинаги.[1]

Не, Сатана не се прокрадва, за да причини пневмония и рак, докато Бог случайно се е загледал на другата страна, заслушан в молитвите на светиите Си. Той може да направи само това, което му позволи нашият всемогъщ и всезнаещ Бог. А ние имаме обещанието на Бога, че няма да ни постигне нищо, което не е за наше добро или което не можем да понесем (Римляни 8:28; I Коринтяни 10:13).

От друга страна, когато казваме, че Бог „позволява“ на Сатана да прави това или онова, мисля, че понякога си създаваме неправилна представа за нещата. Не е вярно, че Сатана безмилостно извива ръката на Бога, а Бог колебливо изрича: „Ами, мисля, че можеш да направиш това и това… но само този път и без да прекаляваш!“ Не трябва и да си представяме, че след като веднъж е дал разрешение, Бог после нервно тича след Сатана с превързочни материали, поправя това, което дяволът е развалил, и мърмори: „Сега как да направя така, че това да съдейства за добро?“ Още по-неправилно е да допускаме, че когато се разболее, християнинът се разминава някак си с Божия план и тогава Господ е принуден да замести първоначалното Си намерение с божествен план „Б“.

Не, Бог не само не се обърква и не се затруднява от кроежите на Сатана, но дори използва делата му за Своите собствени намерения и за да осъществи Своите цели.

Вземете например разпъването на Исус на кръста. Сатана очевидно изиграва главната роля при подготвянето на цялата работа. Той влиза в сърцето на Юда Искариотски, предателя на Исус (Йоан 13:2, 26-27). Прокарана от Сатана злоба гори в сърцата на еврейската тълпа, която крещи по улиците на Йерусалим и изисква смъртта на Исус. Прокарани от Сатана гордост и страх стоят зад подигравателното правосъдие на Пилат, който осъжда невинен човек заради политическата си кариера. Прокарано от Сатана коравосърдечие предизвиква войниците да увеличат страданията на беззащитния затворник, като Го измъчват и Му се присмиват в последните часове на живота Му.

Но как гледат на това ранните християни, които преценяват нещата от гледна точка на Бога? Те Го прославят, защото хората, предизвикали смъртта на Христос, са направили само това, което „Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане“ (Деяния 4:28). В най-смелия си опит да осуети плана на Бога, Сатана сам си прерязва гърлото и извършва делото, което се оказва, че е окончателното изкупление на човека. Най-ужасяващото убийство се превръща в единственото спасение на света и нанася смъртоносен удар на греха и Сатана.

Сега си представете, че Бог Отец бе заел позицията, която заемат много съвременни християни и която гласи: „Всички планове на Сатана са пагубни за Божиите деца. Ако Сатана иска едно нещо, Бог сигурно желае точно обратното.“ Какво би станало тогава? Ами Бог не би позволил на Юда да предаде Исус, а на римляните – да Го разпънат. Накратко, Бог би отменил разпъването на кръста! Но ако беше отменил разпъването на кръста, какви ще са последствията? Никой от нас нямаше да може да се спаси!

Истината е, че понякога Бог и Сатана желаят да се случи едно и също нещо – но поради различни причини.

Мотивът на Сатана за разпъването на Исус на кръста е собственото му непокорство спрямо Бога. Божият мотив е Неговата любов и милост. Сатана е вторичната причина, която стои зад разпъването, но Бог е Този, Който най-много го желае и Който позволява на Сатана да го изпълни. Същото се отнася и за болестите.

Представям си как някой възразява: „Но, Джони, как можем да кажем, че Бог стои зад болестите и че те съществуват, защото Той ги иска? Библията ни казва, че Исус изцелява хората. Това ясно доказва, че Бог не иска болестите да съществуват.“

Добре, тогава ще оставя Божиите думи към Мойсей сами да говорят: „Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? Не Аз ли – Господ?“ (Изход 4:11) Чуйте и думите на пророк Еремия: „Из устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?“ (Плачът на Еремия 3:38) А чрез Исая Бог казва: „Аз създавам светлината и творя тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, Господ, съм, Който правя всичко това“ (Исая 45:7).

Тук казва ли се, че Бог иска да има болести? Мисля, че трябва да уточним какво имаме предвид под думата „искам“. Бог не харесва болестите като такива и в този смисъл не ги желае. Той ги мрази точно както мрази и другите последствия от греха – смъртта, вината, мъката и т.н. Но Той иска болестите да съществуват в смисъл, че това е Неговата воля и Неговият избор, защото, ако не беше така, Той щеше да ги унищожи незабавно.

Ето един пример. Представете си, че сте съдия и ви водят момче, което са хванали да краде в магазин. Да речем, че бащата на това момче е най-добрият ви приятел. Бихте ли се радвали да наложите на момчето наказанието, което заслужава? Не. В емоционален аспект това ще ви натъжи. Но вие все пак ще решите да го накажете, защото това е редно и справедливо.

И тъй, Бог е решил да допусне болестите поради много причини. Една от тях е да променя характера на християнина. За тази цел Бог използва една форма на злото (болестта), за да помогне за премахването на друга (личния грях). Съществуват и други причини. Ползата от останалите изпитания, която споменахме и преди, се отнася и за болестите. Но сякаш най-утешителната причина се открива накрая. Бог забавя унищожаването на греха и последствията от него, докато целият свят не получи възможност да чуе евангелието. Защото, ако днес премахне всички болести, Бог ще трябва да премахне и греха – причината за болестите, – а това ще означава унищожение и на всички грешници. Причината, която забавя присъдата на Бога над болестта и греха, е Неговата милост.

Представям си обаче друго възражение към начина, по който разгледах в тази глава връзката на Бога с болестите. Става дума за Сатана. Вярно ли е, че Бог дава разрешение на Сатана да разпространява болестите? „Тъй като всички действия на Сатана произлизат от неговия бунт, разсъждават някои, тогава, ако кажем, че Бог му позволява да греши и да причинява болести, значи самият Бог е грешен.“

Трудно е да обориш такова сериозно възражение, а и аз положително не знам всичко за взаимоотношенията между Бога и Сатана. Но Библията категорично заявява две неща: първо, суверенният Бог контролира дори и действията на Сатана. От друга страна, Бог в никакъв случай не е нито грешен, нито създател на греха![2]

Какво да правим, когато Библията ни представя две истини като тези, които като че ли си противоречат? Как да ги свържем? Най-лесното е да отречем едната. (В този случай обикновено се отрича Божият суверенитет.) Но това е погрешно. Трябва първо да бъдем сигурни, че и двете истини действително се намират в Библията. Щом си изясним това, трябва смирено да покорим разума си на авторитета на Божието Слово и да приемем с вяра и двете истини. Когато Бог ни каже нещо, ние трябва да го повярваме независимо дали изглежда парадоксално за нашите ограничени умове или не.

Най-добрият начин да илюстрирам това е доктрината за Триединството. Словото ясно казва, че има един Бог. Но то също така ясно учи, че всеки един от Отца, Сина и Святия Дух е сам по Себе Си Бог и е отделна личност. Никой истински християнин не отрича някоя от тези истини, дори и да не може да ги осмисли с човешкия си разум. Защо тогава да се отнасяме различно към библейските истини за Божията безгрешна природа от една страна и към пълния Му контрол над Сатана от друга?

Като владетел на този свят, Сатана е получил власт да нанася опустошение и разруха. Той го прави, защото отива в ада и не иска да бъде сам там. Изпраща на света болести и нещастия, защото мрази и хората, и Бога. Но Бог използва злите намерения на Сатана в Своя собствена изгода – още един пример за способността Му „да действа във всичко по решението на Своята воля“ (Ефесяни 1:11).

Сатана иска дъждът, който разваля църковния пикник, да накара хората да се огорчат от своя Господ, но Бог използва този дъжд, за да изгради тяхното търпение. Сатана иска да попречи на делото на някой добър мисионер, като прави така, че той да си счупи крака по време на пътуване. Бог допуска злополуката, за да Се прослави чрез спокойствието, с което този мисионер понася болката и неудобството. Сатана предизвиква ураган, с който убива хиляди хора в малко селище в Индия, за да се наслади на нещастията и разрушението. Бог използва бурята, за да демонстрира величествената Си сила, да покаже на хората ужасните последствия от греха в света, да предизвика едни да Го потърсят, да закорави други в греховете им и да ни напомни, че има свободата да прави каквото иска и ние никога няма да Го разберем. Сатана съдейства едно седемнайсетгодишно момиче на име Джони да си счупи врата, като се надява така да разбие живота й. Бог допуска това в отговор на нейната молитва да я доближи повече до Себе Си и впоследствие използва инвалидната й количка като платформа, от която изявява благодатта, с която я подкрепя.

Един приятел каза веднъж: „Бог ни изпраща разни неща, а Сатана е този, който често ни ги доставя.“

Слава на Бога, че когато Сатана ни причини болест – или каквото и да е бедствие – можем да му отвърнем с думите на Йосиф към братята му, които го продават в робство: „Вие наистина намислихте зло против мене, но Бог го намисли за добро“ (Битие 50:20).

*****

 

Толкова за връзката на Сатана с болестите. Да минем на втората точка относно чудотворното изцеление (Помните ли? Беше на стр. 117). Тя гласеше: след като Исус Христос е същият „вчера, днес и до века“ и след като в Евангелията изцелява всички, които идват при Него с вяра, не трябва ли и днес да прави същото? Този въпрос възникна у мен след изцелителната служба в малката дъбова църква.

Беше студена зимна вечер. Двамата със Стив седяхме до камината. Някои от близките ми бяха в кухнята и се обличаха дебело, за да излязат вън на снега. Стив улови копнеещия ми поглед, докато наблюдавах как сестрите ми се увиват в шаловете и палтата си.

– Би искала да излезеш навън с тях, нали? – каза той.

Стреснах се и отвърнах:

– О, не, не искам… – но тук спрях. После добавих: – Ами да, мисля, че би било хубаво ако можех да ходя. Знаеш ли, мина повече от година от онази изцелителна служба в църквата…

Усещайки, че предстои сериозен разговор, Стив придърпа стола си по-близо.

– Стив – започнах аз, – има ли място в Библията, където да се казва, че Исус е отхвърлил човек, който е искал да бъде изцелен?

Той помисли за миг, като бърчеше челото си, и поклати глава:

– Не, не се сещам за такъв случай.

– Значи вярваш на разказите в Евангелията, че Исус е изцелявал хората, които са довеждали при Него, така ли?

– О, разбира се – отвърна той и посегна към масата за Библията си.

– А Божието Слово казва, че Исус Христос е „същият вчера, днес и до века“, нали?

– Разбира се.

– Казва също, че Бог никога не се променя, нали?

– Да.

– Тогава, след като Исус изцелява всички, които идват при Него с вяра и след като не се променя, не трябва ли да изцелява всички, които идват при Него с вяра и днес?

Стив стана и започна бавно да се разхожда около масата. Пое си дълбоко дъх, спря да събере мислите си и отговори, като внимателно претегляше думите си.

– Джони, логиката ти е желязна. Исус е изцелил тия, които тогава са Го помолили. Той никога не се променя. Но на заключението, че трябва да прави същото и днес трябва да кажа „не“.

Като видя изписаното на лицето ми „защо?“, той започна да обяснява.

– Мисля, че основната грешка при този начин на разсъждение е, че не правим разлика между това, какъв е Бог, и това, какво прави Той. Като личност, Той никога не се променя. Но подходът Му често е различен.

Той продължи да обяснява, че нещата, които не се променят, са характерът и качествата на Бога. Например Той не може да стане по-свят, отколкото е сега, нито по-любящ, нито по-верен. Нито пък може да изгуби нещо от тези си качества. Това е така, защото всички черти на Бога са съвършени и за да се промени някоя по който и да било начин, би значело Той да стане несъвършен.

Изчаквайки да асимилирам това, той клекна до камината, за да пъхне вътре една цепеница.

– Нека ти го обясня. Представи си, че си застанала на Северния полюс – започна той, като ръкомахаше по типичния си маниер. – Когато си там, ти си възможно най-на север. Ако се преместиш само с една крачка в която и да е посока, ще се придвижиш на юг.

– Искаш да кажеш, че ако се промени Бог вече няма да бъде Бог? – попитах.

– Точно така – потвърди той, като удари с ръка по коляното си. – Когато си на върха и решиш да се мръднеш, няма накъде другаде да отидеш, освен да слезеш надолу. А понеже характерът и качествата на Бога са „на върха“, те никога няма да се променят – или, както казва Библията, „Той е същият вчера, днес и до века“. Но това не означава да поставим Бога в кутия и да кажем, че не може да мърда. Неправилно е да си представяме Бога като размишляващ мистик, Който седи неподвижно с часове и не помръдва дори за да изгони някоя муха от носа си. Библията е пълна с Негови действия, а всяко действие включва промяна.

– Не промяна в характера Му – повторих като ехо аз, – а промяна в нещата, които прави.

Започваше да ми се изяснява и лицето ми светна, когато Стив се съгласи.

Той поговори още малко върху факта, че Бог има план за човечеството и че историята върви към кулминационна точка. Някога Бог се е проявявал чрез един народ; сега се изявява в църквата Си. Някога Исус се е смирявал пред тези, които са Му се подигравали; но един ден ще въздаде на враговете Си. Това, което някога е важало в един Негов план, няма стойност в друг. Бог, чийто характер никога не се променя, режисира огромна пиеса, където репликите се променят непрекъснато и неизменно наближават финалната сцена, когато завесата ще падне.

Гледайки през прозореца сестрите ми, които се връщаха с шейните си, възкликнах:

– Значи в отговор на въпроса ми казваш, че чудотворните изцеления не са за днес?

– Джони, просто не можем да правим такива обобщения. Понякога се налага Бог да изцели един човек, а не друг, или в един момент от живота му, а не в друг. Вярвам, че днес Бог още изцелява чудотворно, когато Го помолят. Но мисля, че в дните на Христос и апостолите чудесата са заемали особено място.

Той издърпа количката ми от прозореца и я приближи до масата.

Сядайки до мен, той отвори Библията си и продължи да обяснява. Научих, че чудесата са заемали особено място по времето на Христос, защото чрез тях е доказал, че Той е Този, за Който се представя – Месията на Израел. Те показвали, че Царството има власт да преобръща лошите последствия от греха като смъртта и болестите.

Чудесата заемали особено място и по времето на апостолите, защото доказвали, че апостолите са тези, за които се представят – хора, избрани специално от Христос, за да изправят на крака новородената слаба църква. В книгата Деяния (където четем за апостолите и всичките им дела) се описва един особен период в историята на Божия народ – особено време с особени проблеми. Църквата се нуждаела от специални ръководители като апостолите.

На първо място, тогава не е имало никакви християнски мисионери. И все пак Христос заповядва на последователите Си да разпространят евангелието по цялата земя. Какво поръчение! Затова Бог придружава ранната църква при първия й скок в ледената вода на света, като й дава ръководители, които могат да вършат чудеса. Деяния 2:43 ни казва, че „страх обзе всяка душа и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите“.

Друг специфичен проблем на ранната църква било объркването, което почувствали толкова много нови християни, които били възпитани в юдаизма. Стив ме помоли да си представя, че съм баща на еврейско семейство, наскоро съм станал християнин и живея в Палестина в началото на първи век.

– И така, Джони – усмихна се той, – в продължение на векове близките ти са следвали вярно юдейския закон, що се отнася до жертвоприношението, обрязвали са всички момчета, не са ядяли определени видове месо и не са общували с езичници. Старите навици естествено продължават и сега. Ти още си евреин. Един ден най-добрият ти приятел – също евреин християнин (но който напоследък се държи малко странно) – ти донася новини:

– Ей, чу ли?

– Какво?

– За голямата промяна. Понеже Божият Син умря на кръста като последна жертва за греха, вече няма нужда да носим жертвени животни в храма.

Ти възкликваш, вдигайки ръце в изумление:

– Ти да не си се побъркал? Да не принасяме жертви? Аз вярвам в Исус, но ние винаги сме принасяли жертви.

– Това не е всичко – продължава развълнувано другият. – Вече не е необходимо да обрязваме синовете си.

– Да не обрязваме синовете си! Ама… (покашляне)… това е… (хм!)… как можеш…

– Има и още – можем да ядем всякакво месо. И трябва да обичаме всички езичници като свои братя! Всъщност довечера каня тебе и стария Марк Флавий на свинско.

– Аз да ям свинско? – хващайки с ръце главата си, ти изхвърчаш навън и изпищяваш: – С Флавий свинаря?!!

Разсмях се, когато Стив свърши.

– Е – заключи той, – представяш си трудностите, възникнали между евреи и езичници християни. Трябвало е да има уважавани и способни ръководители като апостолите, които да могат да поемат отговорност и да разрешават споровете.

Той продължи да обяснява, че имало и нещо друго, което показвало, че епохата на апостолите е особено време. Тогава Новият Завет още не е бил написан и учението на Исус е можело лесно да се забрави или изопачи. Въпреки че Святият Дух е давал на някои християни пророчества и откровения, които да служат като помощни напътствия, докато бъде написан и увековечен целият Нов Завет, все пак имало и много измамници. Лъжливи учители, гладни да нахранят собственото си его, се криели зад всяко дърво и като вълци чакали да скочат върху Божието стадо и да го поведат по грешни пътища. Тъй като Новият Завет, към който хората днес се обръщат като към абсолютен стандарт за измерване на истината, още не е съществувал, апостолите били Божиите хора, които се грижели за „стадото“ и с авторитет пазели църквата от заблуди.

Тогава, при всичките тези лъжливи апостоли, как можели истинските Христови пратеници да докажат авторитета си? Павел отговаря на този въпрос в писмата си до коринтската църква. Той твърди, че коринтяните могат да бъдат сигурни, че е истински апостол поради постоянството в живота му и успеха на служението му сред тях.[3] Но окончателният му довод се намира във II Коринтяни 12:12: „Наистина признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.“ Чудесата са имали определена цел – да изявят хората, които Бог е назначил да основат и поведат църквата Му. Бог е утвърждавал авторитета на апостолите и чрез факта, че освен дето те самите правели чудеса, други хора също получавали чудотворни дарби чрез тяхното служение. Очевидно това не се е случвало в служението на онези, които не са били апостоли.[4]

– Особени хора за особено време – обобщи Стив. – Това са апостолите. Всъщност те били толкова специални, че Ефесяни 2:20 казва, че цялата църква се изгражда върху основата, която поставили апостолите и новозаветните пророци, начело с Исус като главен крайъгълен камък. Това е истинска чест – положение, което не е дадено на останалите.

– Да вземем тези книги за изцеление на етажерката ти – посочи Стив над бюрото ми и вземайки една, продължи: – Чел съм тази. Ще ти покажа нещо в нея – той запрелиства страниците. – Виж, тук авторът цитира думите на Исус към дванадесетте апостоли в Матей 10:8: „Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте“ – пръстът му се придвижи надолу по страницата към следващия параграф. – Тук той използва този стих, за да каже, че ние трябва да излезем и да правим същото. Джони, ако думите на Исус бяха директно отправени към нас, ние всички трябва да възкресяваме мъртви!

– Има още нещо – допълни след малко той. – Каквото и да вярваме за значението на чудесата тогава и сега, едно е сигурно: не можем да посочим нещо, което Бог е правил вчера, като доказателство, че ще прави същото и днес. Ако това беше вярно, Той трябва и сега да пази обувките и дрехите ни да не се изтъркват, както е правил с израилтяните, когато са бродили в пустинята![5]

Започнах да разбирам. Въпреки че можем да научим много, като четем за апостолите, това не означава непременно, че трябва да правим всичко, което те са правили. Бог ги е изпратил да помогнат на църквата във време, когато тя отчаяно е имала нужда от тях. Вместо да се объркваме или да ревнуваме, че не можем да вършим всичко, което са вършили апостолите, ние трябва да прославим Божията мъдрост за това, че на тях Той е дал специални дарби, подходящи за обстановката, в която са живели, а на нас дава специална благодат за нашето време.

Нито Стив, нито аз си давахме сметка колко часа изминаха в разговор. Снегът беше спрял, огънят – изгаснал и времето ми за лягане отдавна беше минало. Стив се прозина, протегна се и стана да си ходи.

Като събираше празните бутилки от кока-кола, той се поколеба за миг и каза:

– Джон, този разговор не ми беше лесен. Много трябваше да се боря с тия мисли, докато те гледах в инвалидната количка през последните години. Ако въобще има някой, който иска да те види изправена, това съм аз.

– Знам – уверих го.

– Не искам да приемаш сляпо всичко, което ти казах тази вечер. Просто искам да помислиш за тези неща искрено и с молитва.

Точно това искам и аз от теб, читателю.



[1] Йоан 14:30; 12:31; Матей 28:18; Колосяни 2:15; Евреи 2:14; I Йоан 4:4; Даниил 4:35; Исайя 40:25; Йоан 1:3; Йов 1:12; 2:6; Марк 1:24; 5:7; 1:27; Римляни 16:20; Откровение 20:1-3, 10.

 

[2] „Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш извращението“(Ав.1:13); „Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава“(Яков 1:13). „Бог е творецът на твореца на злото, но Той не може да бъде творец на самия грях, защото грехът произтича от бунт против Бога. Как може Бог да се противи сам на Себе Си?“ (E.J.Carnell, An Introduction to Christian Apologetics [Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1948], p.302).

„Всичкото зло е или грях, или наказание за греха“ (Carnell, p.2). Бог може да се нарече Творец на наказанието за греха (бъркотията, ада и т.н.), но Библията не ни позволява да Го наречем творец на самия грях, дори и Неговият план да е допуснал появяването му. Въпреки че не разбираме това, все пак не можем да свържем Бога и греха.

 

[3] I Коринтяни 9:1-3; II Коринтяни 2:17; 11:23 и сл.

[4] В първите пет глави на книгата Деяния се казва само за апостолите, че вършат чудеса (Деян. 2:43; 3:6; 4:33; 5:12; 5:15,16). В Деяния 6:6 апостолите полагат ръце на седем благочестиви мъже (никой от които не е апостол) и се молят за тях. Сред тези мъже са Стефан и Филип. Веднага след това в текста е записано, че Стефан извършва чудеса сред народа (6:8). След Стефан (6:8-7:60) в текста е записано, че Филип върши чудеса в Самария. Тук ясно се казва, че те получават тази дарба, когато апостолите полагат ръце на тях.

Изглежда обаче, че само апостолите могат да предават чудотворните си дарби на други. Когато чуват, че самаряните са „приели Божието учение“(8:14), те изпращат Петър и Йоан в Самария, „защото Святият Дух не беше слязъл още на ни един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име“(8:16). Когато апостолите полагат ръце на самаряните, те „приемаха Светия Дух“(8:17).

Някои изследователи смятат, че самаряните не са били истински спасени преди да дойдат Петър и Йоан, понеже как би могъл човек да бъде спасен без да има Святия Дух? Струва ни се по-вероятно обаче „приемаха Светия Дух“ да означава „приемаха чудотворните дарби на Духа“. От една страна, в 8:14 се казва, че самаряните „приеха Божието учение“. От друга, в 8:18 четем, че Симон магьосникът „видя, че с полагането на апостолските ръце се дава Святият Дух“. Това включва факта, че самаряните получават външни видими знаци, а не вътрешно действие на благодатта. Следователно изглежда, че като не-апостол (в техническия смисъл на думата, различен от 12-те), Филип получава чудотворни дарби под надзора на апостолите. Изглежда също, че хората, които получават такива дарби, не могат да предават силата на други без помощта на самите апостоли.

[5] Второзаконие 29:5. Тази идея идва от Miraculous Healing от Henry Frost.

 

следваща глава 14 - Молитви и обещания