12 – Защо не бях изцелена

Един дъждовен следобед в началото на лятото на 1972 г. в сградата на една малка, построена от дъбови дървета църква, недалеч от дома ми, се събраха петнайсетина души. Групата се състоеше от близките ми приятели, семейството ми и някои църковни ръководители – презвитери и ръкоположени служители, – които бях повикала да се молят за изцелението ми. Програмата беше проста. Започнахме да четем различни пасажи от Библията. Някои четоха от Новия Завет: „Увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него“ (I Йоан 5:14-15). Други – от Стария Завет: „Ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:31). Някои четоха обещания за изцеление: „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне…“ (Яков 5:14-15). Други – истории на хора, които са били изцелени: „… (казва на паралитика): Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си. И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо“ (Марк 2:1-12).

Като свършиха с четенето, помазаха главата ми с маслиново масло. Последва пряма, гореща, изпълнена с вяра молитва за изцелението ми. Молихме Бог да Се прослави, като ми позволи отново да ходя, и Му се доверихме, че може да направи това.

В края на кратката служба дъждът спря. Като излязохме през главния вход на църквата, от мъгливата далечина ни поздрави красива дъга, обляна в слънчева светлина. Не мога да кажа, че за всеки от нас това беше особено вълнуващо, но аз още веднъж се уверих, че Бог ни гледа и че е чул молитвите ни.

Напуснах паркинга на църквата със същите мисли, с които бях дошла – безрезервно очаквайки Бог да ме изцели. Благодаря, Ти, Господи – тихо се молих аз, докато колата тръгваше, и прославих Бога за това, което бях уверена, че вече е започнал да върши.

*****

 

Мина седмица… после друга… после още една. Тялото ми все още не се чувстваше изцелено. Пръстите на ръцете и краката ми не реагираха на командата на мозъка: „Движи се!“ Сигурно ще стане постепенно, реших аз. Бавен процес, но сигурно възстановяване. Продължих да чакам. Но трите седмици преминаха в месец, месеците станаха два.

Можете да си представите какви въпроси започнаха да възникват в ума ми. Да няма грях в живота ми? Грях, разбира се, има в живота на всеки християнин. Никой не прави изключение. Но аз в нищо не се бунтувах съзнателно срещу Бога. Бях в близко общение с Него, често си давах сметка как живея, изповядвах греховете и неуспехите си всеки ден и получавах увереност, че ми е простил.

Правилно ли извършихме всичко? Когато й зададох този въпрос, приятелката ми Бетси ме увери в това:

– Разбира се, Джони – заяви тя. – Ние не бяхме някаква безотговорна група от незрели християни, които се опитват да направят нещо без одобрението на църковните си ръководители. Молитвата се водеше от презвитери и ръкоположени служители.

– Май си права – кимнах в знак на съгласие. – Направихме всичко точно както се казва в Яков 5-та глава и на други места.

Тогава в ума ми се появи най-трудният въпрос – въпросът, който не излиза от съзнанието на толкова хора, с които съм се срещала през годините и които не са били изцелени въпреки молитвите си: Имам ли достатъчно вяра?

Каква огромна вина създава този въпрос! Той държи вратите постоянно отворени за отчайващата мисъл: Бог не ме изцелява, защото греша в нещо. Сигурно не вярвам достатъчно силно. Сами виждате как това води до порочен кръг. Християнинът с физически проблем пита приятеля си:

– Мислиш ли, че Бог ще ме изцели, ако Го помоля?

– Разбира се – уверява го приятелят му, – само че… не трябва да се съмняваш. И най-малкото съмнение може да попречи на изцелението ти.

И тъй като знае, че „вярата идва от слушането, а слушането – от Христовото Слово“, болният човек прекарва часове над Библията, като чете за могъщата сила на Бога и чудесните Му обещания, за да направи вярата си по-силна. Накрая той се чувства готов. Моли се сам, с църковните презвитери, на служба за изцеление и къде ли още не, но не получава изцеление.

– Какво става? В какво сбърках? – пита се той.

– Проблемът не е в Бога – му отговарят. – Бог винаги е готов и очаква. Сигурно вината е твоя. Сигурно нямаш достатъчно силна вяра, за да му се довериш във всичко.

Но бедният човек знае, че по време на тази молитва за изцеление е имал вяра в Бога повече, отколкото когато и да е било в живота си.

Как завършва всичко? Понеже не бива изцелен, човекът съвсем естествено започва да се съмнява дали Бог иска да го изцели. Вярата му отслабва. Казват му, че за да бъде изцелен, му трябва само повече вяра. Всяка неотговорена молитва става причина той да се съмнява все повече и повече, което съответно все повече намалява шансовете му за изцеление! Той започва да губи битката.

Като премислях всичко това, аз знаех, че бях отишла на молитвеното събрание в малката църква с пълна вяра, че Бог ще ме изцели. Дори изненадвах някои приятели, като им се обаждах седмица преди това и ги предупреждавах:

– Само чакайте да ме видите скоро пред вратата си. Бог ще ме изцели.

Но не вяра ми липсваше. Отговорът се намираше другаде.

Оттогава минаха години в инвалидната количка. Прекарала съм немалко часове над въпроса защо не бях изцелена, прочела съм много книги, говорила съм с много хора и съм изучавала Словото с размишление и молитва. Все още нямам всички отговори на въпросите за изцелението, но тези, които имам, идват от Библията и лично са ми помогнали много. По-надолу ще споделя с вас заключенията, до които стигнах след шестгодишно търсене на отговори, както и това, което ме доведе до тези заключения.

Но първо нека отправя едно предупреждение. Често въпросите на подобни теми изискват много повече от простия отговор. А на нас не ни стига търпението да чуем този отговор. Понякога в миналото собственото ми отношение към хората край мен е било: „Не ми проповядвайте вашето богословие. Просто отговорете на въпроса ми.“ След това, понеже не исках да губя време и умствена енергия да чуя и помисля върху отговора, се затварях в себе си и приемах, че отговор няма.

Много е лесно, когато търсим отговори, да подходим към Библията повърхностно и несериозно. Лутаме се из страниците й мързеливо, вадим стихове от контекста и не успяваме да изтълкуваме фигурите на речта. Но Павел ни казва да „излагаме право Словото на истината“ (II Тимотей 2:15). Явно е възможно да го излагаме неправо. Във II Петрово 3:15-16 апостолът ни предупреждава да не изопачаваме Писанията, като ни напомня, че някои неща в Библията са просто мъчни за разбиране. Трябва да се отнасяме към Божието Слово с уважение, като копаем надълбоко, за да открием истинското значение. Това важи особено много, когато изучаваме спорни и деликатни въпроси, като чудотворното изцеление например.

И така, ето до какво заключение стигнах относно чудотворното изцеление: Бог положително може да изцелява по чудотворен начин. И понякога наистина го прави. Но Библията НЕ ни учи, че Той винаги ще изцелява тези, които идват при Него с вяра. Той си запазва върховното право да изцелява или да не изцелява според преценката Си.

За да разберете как достигнах до това заключение, задайте си следния въпрос: „Що е болест?“[1] Нямам предвид думата „болест“ в медицинския й смисъл, нито питам каква е физическата причина за болестите. Моят въпрос е: „Какво са те от библейска гледна точка? Защо имаме болести? Какво е предназначението им?“ Отговорите на тези въпроси ще хвърлят силна светлина върху темата за изцелението. А за да ги намерим, трябва да извървим целия път назад до прародителите си и Едемската градина.

В началото Бог създава вселената и дава земята на човека, като го назначава за Свой „помощник владетел“ над земята (Битие 1:26). Адам и Ева управляват земята под авторитета на Бога. По това време грехът не съществува и следователно не съществува нито една от отрицателните последици от греха. Все още няма замърсяване на околната среда. Природата не е враждебно настроена към хората, а им помага. Оцеляването на човека не е застрашено от урагани, потопи, приливи или вулканични изригвания. Смъртта и болестите са непознати. Не съществува страх, че някой от прекрасните плодове в Едемската градина може да е пълен със смъртоносна отрова. И за хората, и за природата това е раят в истинския смисъл на думата.

Но земята не остава рай дълго време. Изпълненият с гордост Сатана, който заедно с армията си от демони се противопоставя на Бога в една битка, създава свое царство. Така той оспорва върховната власт на Бога и се обръща срещу Него. Планетата Земя му става главна квартира. Хората се изкушават да съгрешат, да ядат от забранения плод и в следствие на това над земята пада проклятие. В Римляни 8:20-23 се казва ясно, че не само човекът, а и самата земя – природата – става жертва на безплодие и безредие, на безкраен цикъл от промени и разруха. Съвсем вероятно е всички животни преди този момент да са били вегетарианци. Но сега те започват да се хранят едно с друго и насилието създава закона на джунглата.

Природата става враждебна не само към себе си, а и към човека. Някога те са работили заедно, сега са в конфликт. По-рано природата е давала плодове без особени усилия от страна на човека. Сега тя се превръща в свят, пълен с плевели! Дивите животни искат да убият човека, потопите и сушите заплашват да го унищожат.

В следствие на греха самият човек започва да се сблъсква с физически и душевни проблеми. Веднага щом нарушават заповедта на Бога, Адам и Ева започват да се чувстват виновни, защото са виновни. Това довежда до първия семеен спор на света – Адам обвинява Ева за своя грях. Самотата, объркването, скръбта – всички душевни проблеми, които хората познават, водят началото си от този момент. Не след дълго се появяват завистта и убийството. Оттогава насам всички хора започват да се раждат с грешна природа, отделени от Бога и духовно мъртви.

Точно както тръните и бодилите нападат земята, така и болестите и слабостите нападат човешкото тяло. И както четем в книгата Битие, човешкият живот става все по-кратък и по-кратък. Хората вече не живеят по неколкостотин години като прародителите си. Болести и немощи обхващат света. Появяват се деформирани бебета и умствено недоразвити деца. И най-лошото – целият процес завършва със смърт. Растенията умират. Животните умират. Хората умират.

Да, грехът нанася своите последствия и резултати. Сатана става цар на планетата земя, „богът на този свят“ (II Коринтяни 4:4), „князът на въздушната власт“ (Ефесяни 2:2).

*****

 

Дотук отговорихме на въпроса как вижда Библията болестите? Болестта е само едно от многото последствия от греха на човека, заедно със смъртта, скръбта, вината и природните бедствия.[2] Тя е част от общото проклятие на Бога, чрез което Той е обрекъл цялата човешката раса на страдание поради греха.

И така, какво да кажем за смъртта и болестите? Бог изоставя ли света в безнадеждност? Не! Още в книгата Битие Той обещава един ден да дойде Изкупител, който да победи греха и последствията от него. Целият Стар Завет предсказва идването Му и с разлистването на страниците, картините, които рисуват идването на този Месия, стават все по-ясни.

На първо място, Старият Завет предсказва, че Месия ще победи греха. Ще го направи, като прости греховете на Божиите хора и ще накаже грешниците, които откажат да се покорят на Бога.

Второ, в Стария Завет става ясно, че Месия ще премахне последствията от греха. Вземете например книгата Исая. Чуйте как ще бъде възстановена природата: „В пустата земя ще избликнат води… нажеженият пясък ще стане езеро и жадната земя – водни извори“ (Исая 35:6-7). Това се отнася както за земята (във физическия смисъл), така и за животните: „Вълкът и агнето ще пасат заедно и лъвът ще яде слама като вола, и храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат, нито ще погубват“ (Исая 65:25). Древният пророк предсказва, че скръбта и объркването на хората ще изчезнат, „изкупените от Господа…ще придобият радост и веселие; а скръб и въздишане ще побягнат“ (Исая 35:10). Що се отнася до болестите, „тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат, тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее“ (Исая 35:5-6).

Поради тези и други подобни обещания очакването на Месия достига апогея си във времето, когато идва Исус.

Много хора обаче докато четяли Стария Завет допускали две грешки. Първо, те не разбирали, че тези добри неща ще се дадат на целия свят – а не само на израелския народ. Второ, мнозина – може би по-голямата част от евреите – мислели, че Месия ще извърши всичко само с едно единствено идване. Те не разбирали, че техният Цар трябваше да дойде първо смирен като слуга и едва по-късно – в царското Си величие. Те са били прави, като са мислели, че Божието царство наближава. Грешката им се състои в това, че са очаквали още тогава то да дойде веднъж завинаги.

В началото на всяко Евангелие от Юдейската пустиня се появява един дрипав проповедник на име Йоан Кръстител. От бреговете на река Йордан той призовава тълпите да се покаят, като предупреждава, че Божието царство е много близо (Матей 3:2).[3] Но тогава идва Исус и обявява, че Божието царство е дошло.[4] Веднъж, след като е освободил обладан от демони човек, Исус казва: „Ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас“ (Матей  12:28; Лука 11:20, курсивът мой). Друг път, когато няколко фарисеи питат Исус кога ще дойде Божието царство, Той ги изненадва с отговора: „Божието царство не иде така, щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или: Там е! защото, ето, Божието царство е всред вас“[5] (Лука 17:20-21).

Както виждате, тези фарисеи очаквали Божието царство да дойде от един път (Лука 19:11), Бог да победи враговете Си и да се възцари в Йерусалим със зрелищно представление с небесни „фойерверки“. Но те всъщност не осъзнавали, че самият Цар седи сред тях. Поради това в известен смисъл началото на Божието царство вече е поставено. Въпреки че в пълнота ще се изяви в бъдещето[6], то вече е установено с идването на Христос. Ето защо в Матей 4:23 вестта, която проповядва Исус, се нарича „благата вест на царството“. Исус дойде, за да отправи предизвикателство към претенциите на Сатана, че е владетел на земята. Така Той постави началото на Свое собствено владичество, изисквайки обратно това, което си е по право Негово. Той дойде, за да започне да преобръща проклятието, което е последвало падението на човека. Дойде, за да победи греха и да премахне последствията от него.

Как победи Исус греха? На кръста Той плати наказанието за него, като пое върху Себе Си грешните дела и мисли на всички хора.

Как премахва последствията от греха? Той преобръща неговите резултати. Когато забелязва вина, Исус прощава греховете на хората. Когато вижда болестите, изцелява болните. Когато се среща с обладани от демони, Той изгонва духовете с властна заповед. Когато е заплашен от враждебната природа, Той смъмря бурята: „Мълчи! Утихни!“ Удивените Му ученици въздъхват с облекчение, когато лодката и животът им са спасени. Те са изумени от това, че дори „ветровете и вълните Му се покоряват“. С това Исус не само доказа, че може да помага сред „житейските бури“. Той прояви силата Си, като преобърна последиците от греха върху природата и така показа, че Си взема обратно властта върху земята. Сякаш чувам думите Му: „Вие, вълни, не знаете ли, че Аз съм Царят тук? Сатана достатъчно дълго управлява тази планета, като ви караше да вредите на хората. Аз дойдох, за да сложа край на всичко това.“

Да, като победи греха и премахна последствията от него, Исус постави началото на царството Си. Тук ще подчертая думите постави началото, защото това е важно за цялостния проблем с изцелението. Исус започна този процес, но не го завърши. Деяния 1:1 ни връща към живота на Исус, записан в Евангелието от Лука: „всичко, що Исус вършеше и учеше, откак почна“ (курсивът мой).

Вярно е, че Исус наистина изгонваше демони. Но Той не премахна изцяло възможността хората да бъдат обладавани от демони. Такива хора е имало и след като Той се възнесе на небето.

Да, Исус изцеляваше болните. Но помислете за всички болни, дори в собствената Му страна, които Исус изобщо не срещна и не изцели, да не говорим за болните по целия свят. А и тези, които е изцелил, са остарявали и по-късно умирали.

Исус укроти бурята и така показа властта Си над последствията от греха над природата. Но това означава ли, че всички природни бедствия са престанали завинаги? Съвсем не.

Той възкресяваше мъртви и това е чудесно. Но има много благочестиви хора, които Исус не е възкресил. И дори тези, които е съживил, по-късно отново трябвало да умрат.

Исус прощаваше греховете на хората, правейки ги праведни в очите на Бога. Но Той освободи ли ги от присъствието на греха в живота им? Освободи ли ги от грешната им природа? Не. Целта Му не бе още тогава да постави последната тухла на царството. Ако беше направил това, повечето хора на света изобщо не биха имали възможност да чуят благовестието. Планът на Исус бе да започне строежа на царството, да положи основата. Той искаше да ни даде представа за това, как ще изглеждат нещата по времето, когато сградата на Божието царство ще бъде завършена.

Хората, написали посланията в Новия Завет, наблягат на факта, че ние, християните, живеем едновременно в две епохи. Преминаваме през изпитанията, изкушенията и проблемите на сегашния век, макар и вече да сме вкусили силата на бъдещия. Бог царува, но не винаги изявява царската Си сила. Вместо да премахне изцяло греха ни и последствията от него, Той позволява на християните да вкусят какво ще бъде Божието царство, когато дойде в пълнота.

Когато отидем на небето, ние ще станем напълно праведни и святи. Но дотогава, въпреки че сме още грешници, Бог ни е дал „обещания Свети Дух, Който е залог (или „предплата“) за нашето наследство“ (Ефесяни 1:13-14). Начинът, по който Святият Дух ни помага да обичаме Бога и да желаем да вършим добро, е като ни дава да предвкусваме бъдещето, когато Той ще ни направи изцяло святи и угодни на Бога. Както майката дава на децата си да опитат от тенджерата преди вечеря, така и Исус чрез чудесата Си, и Святият Дух чрез действието Си в нас, ни показват какво ще бъде на небето. Но дотогава, „ако и вътрешният човек да се подновява всеки ден“, „външният тлее“ (II Коринтяни 4:16). Един ден ние ще се облечем в слова, но дотогава, докато сме „в тоя дом“ (т.е., в нашите тела), ние ще стенем“ (II Коринтяни 5:2-4).

Виждате ли защо минах през толкова много богословски материал – цялата тема за греха, Неговите последствия и Божието царство? Болестите са само едно от многото последствия от греха, който Исус започна да премахва, когато постави началото на царството Си на земята. Чудесата на Исус, включително и изцеленията, не гарантират отсъствието на каквито и да е било последствия от греха за тези, които Го следват.

От време на време Бог поради милостта Си може да ни изцели от някоя болест, за да ни даде да хвърлим „мимолетен поглед“ на това, което ни очаква в бъдеще. Моето мнение е, че Той понякога го прави. Но имайки предвид факта, че Божието царство все още не е настъпило в пълнотата си, ние не трябва автоматично да очакваме това. Защо сме избрали съвсем произволно болестите – които са само едно от многото последствия от греха – и ги изследваме като нещо специално, с което християните днес не бива да се примиряват? Ние живеем в „сегашния век“ и след като Новият Завет толкова набляга на изпитанията, това означава, че Бог ни подготвя, че ще трябва да се примирим с много от тях!

Исус иска ли най-доброто на Своите деца? Разбира се. Но това не означава да водим лек и удобен живот върху кадифени възглавници. И тъй, когато моите рани от болничното легло станат колкото циреите на Йов, аз ще възкликна като него: „Доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). И когато се почувствам прикована в количката си, както Павел в оковите си, ще кажа като него: „Относно Христа вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ (Филипяни 1:29). Ще помня думите му:

„И ние, които имаме Духа в нататък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме… изкупването на нашето тяло. Защото с тая надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме“ (Римляни 8:23-25).



[1] В следващите няколко глави под „болест“ ще разбирам всички физически проблеми и нарушения: болести, деформации, увреждания, загубени крайници, болки и др. Б.а.

 

[2] Моля, не ме разбирайте погрешно. Когато казваме, че болестите са резултат от греха, имаме предвид, че всеки път, когато някой е болен или недъгав, това е породено от определен грях или грехове в неговия живот. Веднъж учениците на Исус правят тази грешка. Като виждат сляп от рождението си човек, те питат Исус: „Учителю, поради чий грях, негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?“ Но Исус ги поправя „Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела“ (Йоан 9:1-3). После Той изцелява човека. Тук Исус не казва, че човекът и родителите му са били безгрешни. Той просто има предвид, че слепотата на човека не е възникнала пряко вследствие на някакъв грях. Тя е част от общото проклятие на Бога, според което всички хора страдат поради грехопадението си.

 

[3] Докато в другите Евангелия се среща фразата „Божие царство“, Матей използва „Небесно царство“. Въпреки че много християни ги смятат за две различни неща, ние вярваме, че двете фрази са взаимозаместими и се отнасят за едно и също нещо. Едно бързо сравнение на паралелни пасажи с другите Евангелия ще изясни това. Сравнете Матей 4:17 с Марк 1:15 и Матей 13:11 с Марк 4:11 и Лука 8:10.

Евангелието от Матей е предназначено за еврейски читатели, които се колебаели да произнасят името на Бога поради страх от злоупотреба с него и затова често замествали думата „Бог“ с думата „небе“ и други подобни. Вж. напр. Лука 15:21: „Тате, съгреших против небето и пред тебе“ (вж. също Матей 21:25 и Марк 14:61, където „Благословеният“ се отнася за Бога). И тъй, „Небесното царство“ е просто еврейската фраза, а „Божието царство“ – гръцката й форма.

[4] Ето още някои пасажи, според които царството частично присъства в настоящето: Колосяни 1:13; Римляни 14:17; I Коринтяни 4:20; Матей 13:44-46; Марк 12:34; Матей 12:28; Лука 17:20,21.

Ако този възглед ви е заинтересувал или ви е бил от помощ и бихте желали да го изследвате по-широко, вижте George Ladd, The Presence of the Future (Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1974), pp.45-119; Crucial Questions About the Kingdom of God (Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1974); The Gospel of the Kingdom (Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1959); Herman Ridderbos, The Coming of the Kingdom (Nutley, N.J.: Presbyterian and Reformed Publishing Co.,1975).

Главната ни цел тук не е да влизаме в каквито и да е есхатологични спорове (т.е. върху доктрината за последните времена). Като представяме Божието царство като частично присъстващо в настоящето и частично – в бъдещето, просто се опитваме да покажем, че Бог не е извършил още всичко, което ще направи, като отстрани греха и последиците от него. (С това ще се съгласят християни, които поддържат всякакви есхатологични убеждения.) Използването на концепцията за Божието царство ни се стори най-простият и ясен начин, по който да направим това.

[5] Този стих може да се преведе също „Божието царство е във вас“ (срв. СИ: „вътре във вас), но тъй като Исус говори на хора, които не вярват в Него, някои преводи предпочитат равносилния вариант „Божието царство е между вас“ или „сред вас“.

[6] Вижте Матей 6:10; 25:31-34; Марк 14:25; Галатяни 5:21; II Солунци 1:5; Откровение 11:15.